Йемен

География

Официално име: Република Йемен
Местно име: Ал Джумхурях ал Йаманиах
Столица: Сана'а
Език: Арабски
Официална валута (код): Йеменски риал (YER); 1 USD = 198 YER
Религия: 55% Суни мюсулмани; 44% - Шиа мюсулмани; християни, хинду и евреи - по-малко от 1%
Население: 23,013,376 (предвиждане за юли 2008)
Земна площ: 527,970 кв. км
Релеф: Тясна равнинна крайбрежна ивица, следвана от плоски хълмове и скалисти планини във вътрешността на страната; разчленени пустинни равнини съпровождат навлизането в Арабския п-ов
Климат: Предимно пустинен, горещ и влажен по западното крайбрежие; умерен в западните планини, повлиян от сезонните мусони; изключително горещ, сух, пустонно суров на изток
Териториално разделение: 20 провинции (мухафазат, ед.ч. мухафазах)

История

Земите на Йемен са сред едни от най-древните центрове на цивилизацията по света. Между 2200 г. пр. н.е. и VI-ти век сл. н.е. те са били част от множество държави, които са контролирали доходоносната търговия с подправки. Древните римляни са наричали Йемен "Arabia Felix" или "Щастливата Арабия" заради богатсвата, които тази търговия е осигурявала. Етиопското царство Аксум завзема Йемен през 520 г. сл. н.е., а после тя е превзета от Сасанидите перси около 570 г.
През III-ти век и още веднъж през началото на VII-ми век, много сабеи и химяри емигрирали от Йемен поради разрушаването на Ма'риб Дам (садд Ма'риб) и отишли в Северна Африка и северните части на Арабския п-ов. През VII-ми век, ислямски халифи започнали да упражняват власт над района. След като халифатът се разпаднал, бившият Северен Йемен паднал под властта на имами от различни династии обикновено от Заиди сектата. Те установили теократична политическа структура, която е оцелява до съвремието ни. Египетски халифи окупирали голяма част от Северен Йемен през XI-ти век. От XVI-ти век Йемен става част от Османската империя и по време на някои периоди имамите са упражнявали власт и върху Южен Йемен.
През 1839 Великобритания окупира пристанищния град Аден и установява колония там през септември същата година. Англичаните също така установяват зона от съюзи (известни като протекторати), която действа като предпазен буфер. Северен Йемен става независим от османска власт през 1918 г., а през 1962 става република. През 1967 г. Великобритания се изтегля от Аден поради силния военен натиск, който Северен Йемен и неговите египетски съюзници упражняват. След британското отстъпление този район става известен като Южен Йемен. Двете държави се обединяват в Република Йемен на 22 май 1990 г.

Икономика

БВП (по покупателна способност): $56.24 милярда (2007)
БВП (номинален): $21.66 милярда (2007)
БВП - реален растеж: 2.8% (2007)
Безработица: 35% (2003)
Инфлация (потребителска кошница): 10% (2007)
Йемен е по всички критерии една бедна страна, напълно зависима от помощите, изпращани обратно от йеменските работници в чужбина. По време на обединението Южен и Северен Йемен имат доста различни, но еднакво слабо развити икономически системи. След обединението заради подкрепата, която Йемен оказва на Ирак по време на Войната в Залива през 1990-91 г. Саудитска Арабия изгонва почти 1 милион йеменски работници и заедно с Кувейт значително намалява икономическите помощи за Йемен. Гражданската война от 1994 г. допълнително изтощава икономиката на Йемен. През последните 10 години Йемен силно разчита на помощи от различни международни организации, за да поддържа своята икономика. В замяна въвежда значителни икономически реформи.
В северните части на Йемен земеделието е основата на икономиката. Малкото индустрия, която се намира там, произвежда само за вътрешния пазар. Поради това повечето йеменци са ангажирани със земеделие и животновъдство. Произвеждат се зърнени култури, полодове, зеленчуци, кхат (вид лек ободряващ наркотик), кафе, памук и се отглеждат различни видове домашни животни (овце, кози, добитък и камили). Терасното земеделие, използвано още в древни времена, е все още актуално. Някои планинкси райони предлагат доста добри условия за живот, благодарение на това, че са благоприятни за земеделие.
Югът (от града Аден по подължение на крайбрежието до Оман) е много по-беден от севера, но има обещаващи очаквания за равитие в бъдеще. Смята се, че ще има големи открития на петрол и други минерали в бъдеще. Тези перспективи са и основната причина южната част да иска да се отдели от Севера през 1994 г., което води и до разногласията и Гражданската война от 1994 г. Климатът е сух на юг и само част от земята е обработваема. Пасторализмът е преобладаващ и най-голямата концентрация на индустрия е разположена в Аден. Там има риболов, хранителна преработка, солни мини и малки заводи, произвеждащи памучен текстил, кожени изделия, алуминиеви продукти, както и ръчно произведени украшения.
Страната произвежда и рафинира петрол и неговият износ допринася много за развитието на икономиката още от края на 80-те години. Йемен е малка производителка на петрол и не членува в ОПЕК. За разлика от доста от производителите на петрол в региона, Йемен разчита силно на чуждестранни петролни компании, които имат договори за подялба на производството с държавата. Доходът от петрол доприняса за 70-75% от приходите на държавата и около 90% от всичкия износ. Йемен притежава залежи от суров петрол в размер на повече от 4 милиарда барела, въпреки че тези резерви не се очкава да издържат повече от 15-20 години и добивът от старите находища намалява.
Важни търговски партньори са Китай, ОАЕ, Индия и Швейцария. БВП на Йемен се допълва от помощите изпратени обратно от йеменски работници в чужбина и чуждестранна помощ. Една от основните причини Южен Йемен да се обедини със Севера през 1990г. е острият спад на нейната икономика след загубата на Съветските икономикчески и политечески помощи. Всеобхватната корупция обаче възспира икономическия прогрес в обединен Йемен.

Култура

Йемен е част от ислямския свят и като такава отразява много от съвременните течения в Исляма. Повечето йеменци са мюсюлмани и са толерантни към не-мюсулманите, както и към различните клонове на Исляма. Освен, че са годри със своето ислямско наследство, йеменците също така гледат с гордост и на своята преислямска история, включително тази на царствата Саба' и Хадрамавт. Чрез своята обширна мрежа от земна и морска търговия, древните йеменци са се срещали с многобройни култури и цивилизации. Има широки сведения за гръцко, римско, индиийско, индонезийско и китайско влияние върху различни аспекти от традиционната и съвременнта йеменска култура. Например, открити са прилики между брачните церемонии в Индиа и Йемен, както и в религиозната музика на византийците и йеменците.
Без съмнение, най-добрият артефакт за йеменската култура е нейната домашна архитектура, която датира повече от 2000 години назад. В планинската вътрешност на страната, сградите са направени от блокове и тухли, изпечени или изсушени на слънце. Тези сгради приютяват големи семейства, достигат до 4-6 етажа височина, със силно декорирани прозорци и други елементи, създадени за да ги красят и подчертават тяхната височина. Градът Сана'а и населените места Забид и Шибан са забележителни със своята архитектура и всеки един от тях е вписан от ЮНЕСКО като място на Световно културно наследство.
Йемен споделя много от обичаите и начина на живот, които са харектерни за останалата част от арабския свят. Културата е силно патриархална и семействата са големи, живеещи в една къща или семеен квартал. Браковете са почти винаги са уговорени и често са предприети още от ранна възраст. Въпреки че мнението на булката или жениха може да бъде потърсено по случая, последната дума принадлежи на главата на семейството.
Жените играят второстепенна роля в грижата за къщата и отглеждането на децата, като в селските райони помогат и с работата във фермата. Конституцията от 1994г. дава равни права на жените, но въпреки това извън семейството половата неравнопоставеност е ясно различима в обществото. Консервативните религиозни органи горещо препоръчват разделянето на половете. В градските райони жените се наемат в образователния и здравеопазния сектор. Културните ценности на Йемен включват любезност, гостоприемност и уважение към по-възрастните. Свещеният текст на Корана е станал едно с живота на йеменците. Познаването на Корана е такава, че е често срещано хорато да цитират често от него в теххите всекидневни дела.
Йеменското общество има племенна структура и доверието често се мери в това колко близки са семейните връзки. Семействата са много близки и са главен център на отдаденост на всеки човек; втората по сила принадлежност е към племето, което представлява разширено семейството имащо за връзка общ едноименен прародител. В извънградските райони, държавната власт е относително слаба и споровете често се разрешават между племената чрез насилие. Искуството на феуда (спор) е доста реален, и в следствие на това, Йемен има култура за носене на оръжие. На практика всяка една къща има по поне едно оръжие, като мъжете и момчетата често носят огнестрелни оръжия по публичните места. Дори когато не носят пистолет или пушка, повечето йеменци мъже - особено тези принадлежащи към провинциално плене - ще носят традиционния кинжал дзанбияях - късо, тясно, извито острие, ннатъкнато в колан на пазвата, което служи за изтъкване на позицията на дадения човек в обществената и племеннта йерархия.
Без съмнение най-важнато и особено социално събитие и начин за развлечение в Йемен е кхат партито или кхат дъвченето. Това особено важи за северната част на страната, но след лекото увеличение на общото благосъстояние през 70-те години, употребата на кхат се разпространява до буквално всички слоеве на йеменското общество. Много неща стават на тези приятни сесии: обменят се клюки, дискутират се важни теми, взимат се политически и бизнес решения, извършват се бизнес разплащания, спорове и оплаквания се уреждат, предава се йеменската история и предания, рецитира се поезия и се свири музика.
Танците, изпълнени с или без музикален аранжимент, са част от сватби и други социални събития; те се изпълняват отделно от мъже и жени. Мъжките танци често се изпълняват с кинжала дзанбияях.

Политическа система, право и управление

Президент: Али Андуллах Салех (2006)
Вице-президент: Абд ал-Раб Мансур ал-Хаиди (2006)
Минитър-председател: Али Мохамед Муджур (2003)
Йемен е република с двукамерно законодателство. Главата на държават е президентът, който назначава вице-президента и министр-председателя; последният е главата на правителството. Президентът стои на валст не повече от два седемгодишни мандата и е подпомогнат от кабинет. Двукамерното законодателсто се състои от Камара на представителите (избират се на всеки 6 години от навършилите пълнолетие граждани) и Схура (консултативен) Съвета, чиито членове са назначени от президента. Законодателнта власт контролира изпълнителната, обсъжда и приема закони и удобрява държавните бюджети и икономически планове. Конституцията се променя само със съгласието на две трети от Камарата на предстаителите.
Конституцията изиска самостоятелна съдебна власт. Бившият северен и южен правен кодекс са обединени. Съдебната система включва отделни търговски съдилища и Върховен съд разположен в Сана'а. Тъй като държавата е ислямска, ислямският закон (Шерия) служи за отправна точка на всички закони. Наистина, много съдебни дела са обсъждани на базата на религията. Поради тази причина много съдии са религиозни учени, освен че са представители на съдебната власт. За разлика от Саудитска Арабия и други мюсулмански държави консумацията на алкохол е толерирана, и лекият стимулант кхат е дъвкан от всички йеменци, от всички слоеве на обществото, въпреки че е забранен или гледан с лошо око в други мюсулмански държави или групи.
След обединението Йемен в крайна сметка възприема административна система базирана, както в Южен Йемен, на серия от провинции - общо 20, без да се брои Сана'а, която формира своя собствена единица. Провинциите са разделени от своя страна на няколко стотин района. Управниците на провинциите се назначават от федералния президент, но всяка юрисдикция има свой собствен избран съвет. Идеята и на север и на юг е да си осигури на провинциите доста голяма степен на автономия.
КОмбинираните въоръжени сили на Йемен, включващи армията, ВВС и ВМС са малки и лошо екипирани за стандартите на региона. От обединението през 1990г., числеността на армията преживя основен спад. Обширните инвентари от оръжия от Източния блок, които държавата е налседила са вече остарели и започват да се изхвърлят. Армията се състои от доброволци на двугодишна служба, като няма последователно военнно обучение или префесионална система за развитие, както и записани в армията служители и офицери.