Виетнам

География

Официално Име: Социалистическа република Виетнам
Местоположение: Югоизточна Азия
Столица: Ханой
Най-голям град: Хо Ши Мин
Езици: Виетнамски (официален), английски, малко френски, китайски, и хмер; език, който се говори в планините
Валута: Донги (VND)
Религии: Будизъм, Католицизъм, Као Дай и Хоа Хао, други
Население: 86,116,560 (Юли 2008)
Гъстота: 261 на квадратни км
Площ: Общо: 329,560 кв км , земя: 325,360 кв км , вода: 4,200 кв км
Граници: Общо: 4,639 км, граничи с: Камбоджа 1,228 км, Китай 1,281 км, Лаос 2,130 км
Релеф: Топографията се състои от хълмове и планини с гъсти гори. Планините образуват 40% от площта,с по-малки хълмове описващи 40% гори и 42% тропически. Северната част на страната се състои основно от възвишения и от делатата на Червена река.
Екстремуми: най-ниска точка: Южнокитайско море 0 m , Най-висока точка: Фан Си Пан 3,144 м
Земни Ресурси: Фосфати, въглища, магнезий, алуминиева руда, нефт и газ, гори, водни ресурси
Природни бедствия: Чести Тайфуни последвани от солидни наводнения, особено по делтата на река Меконг
Териториално Деление: 59 провинции

История

Легенда за Виетнам

      Според легендата, първият владетел на Виетнам е крал Де Минх, потомък на легендарния китайски владетел, баща на земеделието. Де Минх има син от безсмъртна фея от планините който се казва Кинг Дъонг – владетел на земите на Червените Демони, който се оженва по-късно за дъщерята на Господаря на Морето. Техният син, Лак Лонг Куан, е, според легендата, първият истински виетнамски владетел. За да постигне мир със съседен Китай, Лак Лонг Куан се оженва за Ау Ко, безсмъртна китайска принцеса, която му ражда 100 сина. По-късно кралят и кралицата се разделят; Ау Ко заедно със 50 сина се премества в планините, а Лак Лонг Куан и останалите му синове остават да властват над земите. Най-големият син на Лак Лонг Куан наследява трона, като стартира първата виетнамска династия; така той е считан за основател на виетнамската нация.

Виетнам под ръководството на Китай

      Историята на виетнасмкия народ за повече от век под китайско иго ни разкрива една еволюция на националната идентичност, породена от два свързани развития. Първото е представянето на по-напреднала цивилизация от Китай, което в последствие прави виетнамския народ най-развит сред народите в югоизточна Азия. Второто развитие през този период е отказа на виетнамците да бъдат под пълен контрол.
      Но желанието за екплоатация на плодородните земи край делтата на Червената река и нейните околности е предпоставка за династията Хан да предприеме военни действия за пълен контрол над местното население. Но основната причина поради която Китай иска да контролира делтата на Червената река е функцията й като спирка на търговски кораби.
      Както във всички завладени райони по време на династията Хан, установяването на директен контрол е съпроводено и с усилия за транформация на хората по делтата на Червената Река в китайци. Местните обичаи се подтискват, а китаиските обичай се налагат на сила.

Династията Ли

      В началото 11-ти век, провинцииите във Виетнам най-накрая се обединяват под администрацията на Ли Тхай То, основателя на династията Ли. Владетелите от династията Ли изграждат тяхната столица край Тханх (Ханой), в сърцето на делтата на Червена река, модернизират системата за земеделие, а през 1076, заменят разделените местни владетели със система от административни офицери - чиновници, тренирани по китайски модел.
      Въпреки че новото кралство, наречено Дай Виет, прави значителен политически, икономически и културен прогрес , то скоро се сблъсква с проблеми от страна на южните си съседи. През 12-ти и 13-ти век, Дай Виет води няколко войни срещу ислямското кралство и кралството на Чампа. Дай Виет също се сблъсква и с Кхмера (камбоджанска империя), тогавашната най-голямата сила в югоизточна Азия.

Династията Чан

      По време на конфликтите си с Чампа и Кхмера, династията Ли търпи упадък. Тя бе последвана, след период на граждански конфликт, от нова династия наречена династията Чан, която властва от 1225г. до 1400г. Владетелите на Чан продължават да се сблъскват с Чампа, но успяват да поддържат няколко периода на мирно съжителство с тях. Но основното предизвикателство отнесено към независимостта на Дай Виет, идва от север. Династията Юан която идва на власт в Китай през 1279г., изпраща армия надвишаваща 300 000. Целта е да си върнат земите край делтата на Червена река. Владетелите от династията Чан успяват да устоят на атаките и да изгонят нашествениците.
      Изтощаването на ресурсите на Дай Виет по време на войните заедно с намаляващата сила на владетелите, преминават в дълбока икономическа и социална криза, която слага край на династията Чан през 1400.

Династията Ле

      До началото на 15-ти век, всеки опит свързан с транформацията на виетнамския народ в китайски води само до засилване на национализма и до желание за отхвъляне на китайците. Ле Лой, богат земевладелец от Тханх Хоа, започва движение за национална съпротива през 1418; след 10-годишна битка, китайските войски са принудени да отстъпят. Ле Лой, се обявява за император под името Ле Тхай То и стартира третата велика виетнамска династия.
      Както по-добрите владетели от династиите Ли и Чан, Ле Тхай То и някои негови наледници въвеждат много реформи. Те дават на Дай Виет сложен правен кодекс, подпомагат развитието на изкуство, литература и обрзование; подобряват условията за земеделие; защитават комунални земи от алчността на големите земевладелци; и прилагат редистрибуция на земя сред цялото население за сметка на големите земевладелци. Липсата на обработваема земя е една от причините, поради която владетелите от династията на Ле провеждат политика за териториално разширение, като първоначалната идея е да изселят хората на Чампа от малките но плодородни делти на юг. По-голямата част от народите на Чампа са покорени до 1471 под властта на Ле Тханх Тонг.

Проникване от запад на Виетнам

      През 1516 португалски мореплаватели, пристигат във Виетнам и дават начало на ерата на „Западното проникване във Виетнам”. Те са последвани през 1527 от Доминикански мисионери, а осем години по-късно е установено португалско пристанище и търговски център край Файфо (Хой Ан). Още португалски мисионери пристигат по-късно през 16 век, а след тях и други европейци. Най-известен от всички е французи е Александър дьо Родос, който попълва транскрипция на виетнамски език в римски скрипт, по-късно приет от виетнамците за своя официална писмена система.
      Но в края на 17-ти век виетнамските владетели загубват интерес към поддържането на връзка с европейците.
      Когато Нгуиен Анх става император той не приема християнството. Неговият анти-западен наследник Манг Мин ,освобождава всички френски съветници от длъжност, и екзекутира седем френски мисионери и неизвестен брой виетнамски християни. След 1840 французите изискват спиране на преследването на мисионери. През 1847 те взимат мерки срещу Виетнам, но ще минат 10 години преди Париж да подготви военен поход срещу Виетнам.

Завладяване на Виетнам от Франция

      Решението за инвазия във Виетнам е взето от Наполеон III през юли 1857. На командира в източна Азия, Ригаулт дьо Геноили, е наредена атака на пристанището и на града Тауран (Дананг) и да го превърне във френска военна база. Геноили пристига в Тауран през август 1958 заедно с 14 кораба и 2 500 мъже; французите щурмуват из пристанището и го завладяват на 01.09.1858, а градът, ден по-късно. Геноили скоро обаче разбира че няма да постигне много голям пргрес в Тауран и решава да атакува Сайгон.
      Виетнамците не успяват да устоят на атаките на нашествениците с техните модерни оръжия, и сключват мирен договор през юни 1962, с който предават земите си на франция.

Френска Администрация

      Франция сега иска да наложи западния стил на управление върху техните колониални територии, както и да ги отворят към икономическата експлоатация. Под ръководството на генерал Пол Догмер, който пристига през 1897, френски правила са наложени във всички нива на администрацията, оставяйки виетнамската бюрокрация без никаква реална власт.
      Експлоатацията на природните ресурси за директен износ е главната цел на всички френски инвестиции, като главни продукти за износ са ориз, въглища, редки минерали, а по-късно и каучук.

Движение за национално освобождение

      Появява се ново национално движение в ранните години на 20-ти век. Неговият най-виден представител е Фан Бой Чау, в чиито лекции и семинари забелязваме едно отхвърляне на френските правила, но не и на западните идеи, наука и технологии. През 1905 Чау заминава за Япония. Неговият план е да потърси помощ от Япония за освобождаването на Виетнам. Той насърчава стотици млади виетнамци да заминат в Япония където ще изучават наука и ще бъдат добре тренирани.

Комунизма във Виетнам

      Годината 1930 е важна за виетнамската история. Пет години по-рано, нова фигура се появава на сцената. Той е Нгуиен Ай Куок, по-известен под псевдонима Хо Ши Мин. През 1925г. Хо Ши Мин създава Революционна Младежка Лига на Виетнам, предшественик на комунистическата партия.
      Хо Ши Мин се присъединява към френската комунистическа партия през 1920г. А по-късно прекарва няколко години в Китай и Москва в служба на международната комунистическа партия. През 1930г. Той създава виетнамската комунистическа партия.

Първата Индокитайска война

      Преговорите между Франция и Хо Ши Мин довеждат до мирно решение през март 1946. Така Фанция признава правителството на Виетнам.
      Въпреки сътрудничеството между Франция и Виет Минх, техните политики са несъвместими: Франция иска да си върне колониалното господство, докато Ханой иска пълна независимост. През ноември 1946 френски кораби бомбардират Хайфонг, причинявайки няколко хиляди жертви, цивилни; последваният опит на Виет Минх за преодоляване на френските войници в Ханой през декември се счита за началото на Първата Индокитайска Война.

Виетнам – разделена на две

      Постига се споразумение в Женева през Май 1954, което е подписано от представители на Франция и Виет Минх. Според него Виетнам се разделя на две части, като границата е 17тия паралел. Така всички войски на Виет Минх се отдръпват от юг на север, а всички френски войски си остават в южната част на Виетнам.
      С помощта на Съветския Съюз и Китай, правителството в Ханой предприема амбициозна програма за социалистическа индустриализация. На юг, ново правителство ръководено от Бао Дай започва построяването на нова държава. Нго Динг Дием е провъзгласен за премиер и заедно с помощта на Америка успява да стабилизира антикомунистическия режим в Сайгон.
      С финансовата подкрепа на Съединените щати, енергията е насочена към изграждането на военни сили, които по-късно да се противопоставят на все още влиятелната северна част на Виетнам.

Втората Индокитайска война и намесата на САЩ в нея

      До 1960та година Съединените щати подкрепят режима в Сайгон само с военно оборудване, финансова помощ, и 700 съветници за обучение на армията. Броят на съветниците обаче се увеличева до 17000 в края на 1963 г., а към тях се присъединяват още по-голям брой американски пилоти. Всичката тази помощ, обаче, се оказва недостатъчна за спирането на Виет Конг, и през февруари 1965 година американският президент Линдън Б. Джонсън дава заповед за атака на Северен Виетнам, надявайки се да предотврати по-нататъшното проникване на войски от север. Четири седмици след началото на атентата, Съединените щати започват да изпращат и други войски на север. До месец юли броят на американските войски достигат 75000; а в началото на 1968 - повече от 500000.
      Най-накрая, през януари 1973 година е подписан мирен договор между Съединените щати и Виетнам.Така американските войски трябва да се изтеглят в рамките на 60 дни. Подписването на споразумението в Париж обаче не доведе до прекратяване на войната във Виетнам. Режимът в Сайгон прави решителни усилия за премахване на комунистическите сили, които са останали в южната част на Виетнам, а северните лидери продължават да засилват военните си действия в подготовка за евентуална бъдеща конфронтация. В края на 1974 в Ханой е решено, че победа може да бъде постигната само чрез въоръжена борба, и още в началото на следващата година северно-виетнамските войски започват голяма офанзива на юг. Сайгон отстъпва с паника и безредици. И така на 30 април 1975 година, комунистите навлизат в Сайгон с триумф. Втората Индокитайска война е в своя край.

Социалистическа република Виетнам, обединение и начало на предизвикателствата

      След победата на комунистите, Виетнам теоритично остава разделена до 2-ри юли 1976 година, когато е официалното провъзгласяне на Социалистическа Република Виетнам, със своята столица в Ханой. Виетнам обаче се изправя срещу страшни проблеми. Заради войната милиони хора остават без дом, а повече от една седма от населението е убито или ранено. Плановете за възстановяване на страната изискват разширяване на индустрията на север и на селското стопанство на юг. След две години от комунистическата победа, става ясно, че Виетнам ще понесе големи трудности при реализацията на своите планове.

Виетнам след 1990 година

      Чрез съгласието си да помогне на Съединените щати да намерят и определят съдбата на безследно изчезналите във войната американци, Виетнам насърчава Съединените щати да вдигнат ембаргото през 1994 г. и да установят дипломатически отношения с Ханой през 1995 година. Допускане до членството в АСЕАН през юли 1995 символизира пълното приемане на Виетнам в семейството на народите. Мирът и стабилността във Виетнам й позволяват да се концентрира върху икономическите реформи, започнали в края на 1980г.
      С усилено производство на храни Виетнам се превръща в значителен износител на ориз. Чуждестранните инвестиции подтикват към производството на суров нефт, и развитие на туризма. Виетнам също успява да пренасочи търговията си за забележително кратък период от време. Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) е средно около 8%на година от 1990г. насам.

Икономика

БВП: $221.1 млрд. (2007)
БВП - реален растеж: 8.5% (2007)
БВП - на глава от населението $2,600 (2007)
БВП - композиция по сектори: земеделие : 19.5% , индустрия : 42.3% , услуги: 38.2%
Работна сила: 46.42 млн. (2007)
Работна сила - по професии: земеделие : 55.6% , индустрия : 18.9% , услуги : 25.5%
Ниво на безработица: 4.3% (2007)
Население под линията на бедност: 14.8% (2007)
Инфлация: 8.3% (2007)
Инвестиции: 37.1% от БВП (2007)
Публичен дълг: 42% от БВП (2007)
Земеделие - продукти: ориз, кафе, каучук, памук, чай, пипер, соя, кашу, захарна тръстика, фъстъци, банани, домашни птици; риба, морски дарове
Индустрия: хранително-вкусовата техника, облекла, обувки, гуми, машиностроене, мините, въглища, стомана, цимент, химически тор, стъкло, масла, хартия
Електроенергия - производство: 59.01 млрд. kWh (2007)
Нефт - производство: 324,000 bbl/ден (2007)
Природен газ - производство: 6.86 млрд куб м (2007)
Износ - стоки: суров петрол, морски продукти, ориз, кафе, каучук, чай, дрехи, обувки
Износ - партньори: САЩ 22.4%, Япония 12%, Австралия 7.4%, Китай 6.3%, Германия 5.1%, Сингапур 4.2% (2007)
Внос: $58.92 млрд. (2007)
Внос - стоки: машини и оборудване, петролни продукти, тор, стоманени продукти, суровини памук, зърно, цимент, мотоциклети
Внос - партньори: Китай 20.9%, Сингапур 11.4%, Тайван 10.8%, Япония 10%, Южна Кореа 7.7%, Тайланд 6.7%, Малайзия 4.1%, Хонг Конг 4% (2007)
Резерв от валута и злато: 23.87 млрд (31 Декември 2007)
Дългове - външни: $21.83 млн (31 Декември 2007)
Паричен код: Донги (VND)
Валитни курсове: донги за долар - 16,119 (2007), 15,983 (2006), 15,746 (2005)


      Виетнам е гъсто населенa и развиваща се страна, която през последните 30 години е трябвало да се възстанови от опустошителното действие на войната, загубата на финансова подкрепа от старият Съветски Съюз, и твърдостта, неподвижността и сковаността на централно планираната икономика. Икономическата стагнация е маркирана през периода след обединението - от 1975 до 1985 година.
      През 1986 г., Шестият Конгрес одобрява пакет за широка икономическа реформа. Значителен напредък е постигнат от 1986 г. до 1997 г., като се наблюдава значително движение напред, от изключително ниско ниво на развитие до значително намаляване на бедността.
      Растежът на БВП е средно 6,8% годишно от 1997 до 2004 г., имайки в предвид Азиатската финансова криза и глобална рецесия. През 2001 г., виетнамските власти потвърждават ангажимента си да приедприемат и развиват икономическа либерализация и международна интеграция. Те изпълняват структурни реформи, необходими за модернизиране на икономиката и за произвеждане на по-конкурентно способни материали.
      Икономическият растеж през 2007 година е 8,5%. Членството на Виетнам в AFTA заедно с двустранните търговски споразумения със САЩ през декември 2001 г., довеждат до още по-бързи промени в търговския и икономическия режим на Виетнам. Износът от Виетнам към САЩ нараства с 900% от 2001 до 2007. Виетнам се присъединява към WTO през януари 2007 г., след дълъг процес на преговори.
      Земеделието като част от икономическата продукция продължава да се свива, от около 25% през 2000 до по-малко от 20% през 2007 година. Дълбоката бедност, определена като процент от населението което живее с под $ 1 на ден, е намаляла значително,и сега тя е по-малка от тази на Китай, Индия и Филипините. В усилията си да сложи праг на високата инфлация, която е отчетена през 2007 г., в началото на 2008 виетнамските власти повишват лихвените проценти и изискванията за поддържане на повече резерви.

Култура

      Голямо отражение върху културата на Виетнам дава съседен Китай. Една от характерните черти на виетнамската култура е синовния обичай. Образованието и развитието са високо ценени. В исторически план, минаването на императорските изпити са били единственият начин за виетнамците да се издигнат социално.
      През социалистическата ера, контролираната от правителството медиа и социалистически програми силно въздействат върху културата на Виетнам. За много десетилетия, чуждите култури са били отбягвани, а вместо това се е наблягало на културата на комунистическите нации като тази на Съветския Съюз, Китай, Куба и други.
      Еднo от най-известните традиционни одежди на Виетнам е „Ao Dai", носен често при специални случаи като сватби или фестивали. В много висши учебни заведения момичетата носят бял „Ao Dai” като униформа. Едно време „Ao Dai” се е носил и от мъже и жени, но днес той е носен главно от жени.
      Във виетнамската кухня се използва много малко олио и много зеленчуци. Главните ястия за често базирани на ориз, соев сос, и рибен сос. Характерни подправки са захар за сладост, нарязани чушки, лимон за кисело, рибен сос и много други.

Музика

      Виетнамската музика варира леко в трите региона: Северна, Централна, и Южна част. Северната класическа виетнамска музика е най-старата. Във виетнамската класическата музика има следи от монголските нашествия, когато виетнамските войски успяват да отвлекат китайска оперна трупа. Централната класическа музика показва влиянието на Чампа на културата с неговите меланхолични мелодии. Южната музика излъчва живот и веселие.

Спорт

      Футбола е изключително популярен във Виетнам, както и волейбола, бадминтона, борбата, колоезденето, шаха и доминот. От 1952 г., страната участва в Олимпийските игри, със състезатели по плуване и водни спортове, бойни изкуства, гребане, вдигане на тежести, тенис на маса, и други. Чан Хиеу Нган спечели първият олимпийски медал през 2000 г. на Виетнам.

Медиа и издателска дейност

      Радиото и телевизионните услуги са държавни и се управляват от Министерството на културата и информацията. Радиото има достъп до по-голямата част от населението в сравнение с телевизията, тъй като много семейства по селата се намират извън границите на телевизионни предаватели или не могат да си позволят сетове. Повечето ежедневници са на виетнамски език, но има също така и няколко издания на английски език и един на френски език. Вестниците и списанията работят под контрола на определени държавни и партиини организации. Макар и издателската дейност да се регулират от правителството, строгият контрол който е бил в по-ранни години вече отминава. Виетнам се придобива с интернет връзка в края на 1990-те години. Много чуждестранна информация, обаче, продължава да се проверява от правителството.

Политическа система, право и управление

Тип правителсвтво: Комунистическо
Конституция: 15 април 1992
Държавен Глава: Президент: Нгуиен Минх Чиет (от 27 юни 2006); Заместник-председател Нгуиен Тхи Доан (от 25 юли 2007)
Началници на управлението: министър-председател Нгуиен Тан Зунг (от 27 юни 2006); постоянен заместник министър-председател Нгуиен Синг Хунг (от 28 юни 2006), заместник министър-председател Хоанг Чунг Хай (от 2 август 2007), заместник министър-председател Нгуиен Тхиен Нган (от 2 август 2007), заместник министър-председател Фам Зиа Кием (от 28 юни 2006), и заместник министър-председател Чъонг Винг Чонг (от 28 юни 2006)
Участия в международни организации: ADB, APEC, APT, ARF, ASEAN, CP, EAS, FAO, G-77, IAEA, IBRD, ICAO, ICRM, IDA, IFAD, IFC, IFRCS, ILO, IMF, IMO, IMSO, Interpol, IOC, IOM, IPU, ISO, ITSO, ITU, MIGA, NAM, OIF, OPCW, UN, UN Security Council (temporary), UNCTAD, UNESCO, UNIDO, UNWTO, UPU, WCL, WCO, WFTU, WHO, WIPO, WMO, WTO

Конституционна Рамка

      Народното събрание е върховният орган на управление във Виетнам. То избира председателя, който стои начело на държавата, и заместник-председателя, който е номиниран от президента. Кабинетът се състои от: министър-председател, който също е номиниран от президента и одобрен от Народното събрание, заместник-министри и ръководители на държавни министерства, и други държавни организации, одобрени от Народното събрание. Кабинетът координира и ръководи различни министерства и държавни организации на централната власт и упражнява надзор върху административните комисии на местно равнище.
      Първоначално, административните отговорности са били разпределяни по тесните функционални линии на много министерства; например, съществуват многобройни икономически министерства занимаващи се със селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, с морските продукти, и с опазването на горите и водите. Офиса на примиера ръководи редица общи служби на подминистерско ниво и също така и комисии формирани да упражняват надзор върху големите проекти, които включват повече от едно министерство.

Правосъдие

      Съдебната система на Виетнам се състои от съдилища и трибунали на различни нива, заедно с Върховният Прокурат (лица опълномощени да извъшват правосъдителна дейност). Народното събрание контролира работата на Върховният съд, който е най-високият апелативен съд. Този съд, на свой ред контролира работата на съдебната власт както на местните хорски съдилища, които са отговорни за съответните им консулства, така и на Военния трибунал.
      Върховният Прокурат, заедно с неговите местни и военни подразделения, действа като орган на държавната власт. Той следи за изпълнение на държавни агенции, поддържа огромна правомощия за надзор, и действа като прокурор пред хорските съдилища. Върховният Прокурат отговаря пред Народното събрание, или на неговият Постоянен комитет, когато Народното събрание не се заседава.

Политически процес

      И двете от конституциите приети през 1980 г. и 1992 г. са институционализирани на виетнамската комунистическа партия, която се явява като единствен източник на ръководство на държавата и обществото. Приетият през 1992 г. документ, обаче, отдава много повече правомощия на президента и на кабинета, които имат за задача да движат правителството, а партията става отговорна за цялостните политически решения. Тези промени намаляват ролята на партията.
      Независимо от това, виетнамската комунистическа партия остава доминираща политическа институция. Така се води виетнамски Отечествен фронт, коалиция на многобройните популярни политически и социални сдружения, които разпространяват партийна политика и служат като място за обучение на потенциални партийни членове. Отечественият Фронт също предоставя списъци на кандидатите за места в Народното събрание. Във Виетнам Отечественият фронт обхваща важни и активни организации като Съюзът на виетнамските жени, комунистическият младежки съюз Хо Ши Мин, който до голяма степен е отговорен за виетнамския младежки съюз.
      Народните представители са избрани чрез преки избори. Всички виетнамски граждани на възраст 18 или повече години и не се считат за психично болни имат правото да гласуват. Въпреки че гласуването не е задължително, избирателната активност е почти универсална. По-голямата част от местата в Народното събрание са заети от мъже, членовете на виетнамската комунистическа партия. Обаче с течение на времето се наблюдава и разрастващ се брой женско присъствие в Народното Събрание, както и малка част от непартиини представители.