Тайван

География

Официално име: Тайван
Столица: Тайпей (Тайпе)
Официален език: Китайски
Валута: Нов Тайвански Долар (TWD)
Религии: Смесица от Будисти и Таоисти 93%, Християни 4.5%, други 2.5%.
Население: 22,858,872 (Юни 2007)
Територия: 32,260 кв. км.
Релеф: Остров Тайван се характеризира с контраста между източните две трети от територията, които се състоят главно от назъбени планини, спускащи се в пет планински вериги от северния до южния край на острова, и ниските до леко хълмисти равнини на запад, които са дом за по - голямата част от населението на Тайван. Най - високата точка е връх Юшан (3,952 метра). Това превръща Тайван в седмия по надморска височина остров в света. Главните реки в Тайван включват река Ву, река Джошуей, река Гаопинг и река Даншуей.
Климат: Тайван се намира между умерения и тропическия пояс и има субтропичен климат. Благодарение на океанския мусон, климатът на Тайван е много умерен през цялата година. Зимата не е студена, а лятото не е горещо. Годишната средна температура е около 22 градуса по Целзий, с изключение на високите планини. В Тайван е трудно да се видят слана и сняг. Линията на вечните снегове е над 3000м. надморско равнище. Тайван е дъждовен и често страда от Тайфуни.
Административно деление: Тайван е разделен на 18 окръзи, 2 централни градски общини - Гаосюн и Тайпей, и на две подобни на провинции територии наречени Шен - Тайван (провинция) и Фудзян.

История

Доказателства за първите заселници в Тайван датират от преди 30 000 години, въпреки, че първите обитатели на острова най - вероятно са се различавали генетично от сегашното население. Тайванските аборигени, които произхождат от Южна Азия, са живяли на острова между 12 000 и 15 000 години. Значително преселване на жители от континенталната част на Китай към Тайван става през 500г. след Христа. След средата на 16-тия век, красивият и богат Тайван става цел на западните колонизатори. Първи са Испания и Португалия. Те слагат ръка на ресурсите, извършват религиозна и културна агресия, дори изпращат войски да превземат територията на Тайван. През 1642 година холандците завземат пункта на испанците в северната част на Тайван, с това Тайван официално става колония на Холандия. През 1662 година с помощта на местните жители националният герой Джън Чънгон изгонва холандците. Той е последовател на династията Мин и се опитва да превърне Тайван в база за неговите опити да възстанови династията Мин. Малко след това умира и през 1683г. неговите последователи се подчиняват на династията Джън. От 1680г. династията Джън управлява Тайван като префектура и през 1875г. разделя острова на две префектури - северна и южна. През 1887 островът е превърнат в отделна китайска провинция. През 18 и 19 век миграциите от провинции Фудзян и Гуангдонг се увеличават значително и китайците стават по - многобройни като население на Тайван от аборигените. През 1894 година Япония започва Китайско-японската война, т.е. войната Джиау. През 1895 година победеното правителство на династия Чинг подписва “Договор Магуан”, който слага край на държавния суверенитет на Китай. Според Договора, Тайван и острови Пънху минават във властта на Япония, с което започва 50-годишното колониално управление в Тайван. Япония създава органи на властта в Тайван и провежда колониална политика. Едновременно с това, Япония използва Тайван като база за снабдяване със селски продукти, целяща икономическото развитие в самата страна. Международното споразумение по време на Втората световна война отново утвърждава, че Тайван е неделима част от китайската територия. Но след възстановяването на Тайван, тогавашният управител в Китай - Гуо Миндан започва погрешна политика и провежда военна диктатура срещу тайванския народ. На 28-ми февруари 1947 година избухва въоръженото въстание срещу властите на Гуо Миндан. В резултат на това, повече от 30 хиляди въстаници загиват при жестокото потушаване на въстанието от властите. В историята този факт е известен като “Инцидента 28-ми февруари”. На първи октомври 1949 година под ръководството на Китайската комунистическа партия, китайският народ сваля правителството на Гуо Миндана, и обявява създаването на Китайската народна република. В навечерието на освобождението на континенталната част на Китай, Чан Кай Ши, с група привърженици от Гуо Миндана избягват в Тайван, и с помощта и подкрепата на САЩ запазват властта си там, което довежда до повтореното отделяне на Тайван от континенталната част на родината. Това правителство провежда изключително успешна поземлена реформа в Тайван. То разпределя замята между малките фермери като компенсира големите земевладелци със сертификати за стоки и дялове в обществени предприятия. Въпреки, че това довежда до обедняването на някои големи земевладелци, други започват търговски и индустриални начинания и се превръщат в първите тайвански капиталисти. Тайван бързо започва да се развива икономически и да просперира.

Икономика

За 5 десетилетия на усилена работа и стабилно икономическо управление, Тайван се превръща от неразвит земеделски остров в икономическа сила, водещ производител на високо технологични продукти. Тайван е главна сила при международната търговия с $427 милярда за внос и износ за 2006г. Включването на Тайван в Световната търговска организация през 2000г. разширява търговските й възможности и засилва позицията й в световната търговия. Големият просперитет на острова се постига чрез социална и икономическа стабилност. Тайван сега има кредиторна икономика с четвъртият по гелемина дял на чуждестранна валута ($261 милярда, Август 2007). Тайван има динамична капиталистическа икономика с постепенно намаляваща намеса при инвестирането от страна на правителството. Тая тенденция води до приватизацията на някои големи правителствени банки и индустриални фирми. Страната има БВП от $681.8 милярда и реален растеж на производството от 4.7%. Основните индустрии са електроника, петролно рафиниране, въоръжаване, текстилна, желязна и стоманена промишленост.

Култура

Културата на Тайван е смесица между Конфуцианската китайска култура, културите на Япония, Европа, Америка. Тя се е образувала в следствие на глобални и местни влияния, които могат да се интерпретират в традиционални и модерни разбирания. Имайки предвид продължителното противоречие относно политическия статут на страната, политиката продължава да играе важна роля в определянето на тайванската културна идентичност, особено в рамката Тайвански - Континентален дуализъм. Напоследък идеята за тайванския мултикултурализъм е представена като алтернативен неправителствен изглед. Една от най - ярките културни тайвански забележителности е Националният дворцов музей с неговите 650 000 бронзови и нефритени останки, калиграфия, рисунки и порцелан. Колекцията на музея е толкова обширна, че във всеки един момент е изложен само 1% от нея.

Политическа система, право и управление

Противоречието, свързано с политическия статут на Тайван, зависи от това дали Тайван и Пескадор трябва да останат територии от Република Китай, да се обединят с териториите на Китайската народна република или трябва да станат Република Тайван, а противоречието относно политическия статут на Република Китай зависи от това дали съществуването й като държава е законно и признато. Още повече ситуацията е объркваща поради големия брой партии и усилията на различни групировки да се справят със ситуацията чрез неясна и двусмислена политика. Политическото решение, подкрепяно от доста групи и партии, представя следната перспектива за статутквото на Тайван: неофициално Тайван да се смята за самостоятелна държава.

До 1986г. Тайван е управляван ефективно само от една партия - Гоминдан, чийто председател е и президента на Тайван. По - късно се създават и други политически партии - ДПП (Демократична прогресивна партия) - нейни членове са главно местни тайванци, а нейната платформа се основава на искрена позиция по важни теми, засягащи страната; ПНП (Първа народна партия) - съставена от бивши членове на Гоминдан. В последствие ПНП и Гоминдан сформират съюз, за да се противопоставят на ДПП. Бившият президент Лий Тенг - Ху създава "Съюз за тайванското единство" като подкрепя независимостта на Тайван. Този съюз се застъпва за сменяне на официалното име на държавата и промяна на конституцията от 1947.

Конституцията, приета на 25 декември, 1946г., влиза в сила на 25 декември, 1947г. и е променяна през 1992, 1994, 1997, 1999, 2000, 2005.