| |
Тимор-ЛестеЗа страната |
|
Тимор-Лесте -- География --
Официално име: Демократична Република Тимор-Лесте Тимор-Лесте -- История --Португалците започват да търгуват с остров Tимор през ранния 16 в. и в средата на века го колонизират. Сблъсъкът с Холандия обуславя договора от 1859, според който Португалия трябва да отстъпи западната част на острова. Империалистка Япония окупира Португалски Тимор в годините между 1942 и 1945, но Португалия възвръща колониалния си авторитет след загубата на Япония във Втората Световна война. Източен Тимор обявява независимост от Португалия на 28 ноември 1975 и девет дни по-късно е нападнат и окупиран от индонезийски войски. Той е свързан с Индонезия през юли 1976 като провинция Тимор Тимур (Източен Тимор). Неуспешна кампания на умиротворяване се провежда през следващите две десетилетия, по време на която загиват между 100 000 и 250 000 човека. На 30 август 1999 в контролиран от ООН референдум преобладаващото мнозинство в Тимор-Лесте гласува за независимост от Индонезия. Между референдума и пристигането на международни умиротворителни войски в края на септември 1999, тиморски противници на независимостта - организирани и подкрепени от индонезийската армия започват огромна кампания на отмъщение. Военните убиват 1 400 тиморци и принуждават 300 000 човека да се преселят в Западен Тимор като бежанци. По-голямата част от инфраструктурата на страната, включително домовете, напоителни системи, водопроводи, училища и почти 100% от електрическата мрежа са унищожени. На 20 септеври 1999 в страната пристигат австралийски умиротворителни сили от Международна сила за Източен Тимор (INTERFET) и слагат край на насилието. На 20 май 2002 Тимор-Лесте официално е обявена за независима държава. В края на април 2006 вътрешно напрежение заплашва сигурността на новата нация - военна стачка довежда до насилие и до нарушаване на реда в Дили. Правителството на Тимор-Лесте отправя молба към австралийските стабилизационни сили (ISF) и те пристигат в Тимор-Лесте в края на май. През август Консулството по сигурността на ООН започва интегрирана мисия на ООН в Тимор-Лесте (UNMIT), която включва наемане на около 1 600 души на работа в полицията. През следващите месеци много от войниците на ISF са назначени като полицаи на ООН; Около 80 офицери на ISF са останали до януари 2008. От април до юни 2007 правителството на Тимор-Лесте успява да запази мирната атмосфера по време на президентските и парламентарните избори с помощта на UNMIT и международни спонсори. Тимор-Лесте -- Икономика --В края на 1999 година около 70% от икономическата инфраструктура на Тимор-Лесте е разрушена от индонезийската армия и настроените срещу независимостта войски. Триста хиляди човека са изпратени на запад. Брутният вътрешен продукт спада с 30%. През следващите три години се провежда масивна международна акция, в която вземат участие 5 000 миротворци и 1, 300 полицаи, тя довежда до генерална реконструкция на градската и селската част на страната. Брутният вътрешен продукт расте интензивно (15,4 - 18,3 %), причина за това е търсенето на услуги и ръста в строителния сектор. Между 2002 - 2005 не се забелязва промяна в БВП. През 2004 78 % работят в областта на селското и горското стопанство и риболова. 6 % работят в публичния сектор, образование, здрани и социални услуги, за отбраната. Около 4 % работят за ООН или в дипломатическия и туристическия сектор, съответно в търговията, хотели, ресторанти. 2 % работят в областта на финансите, транспорта, комуникациите, само 1 % в минното дело, добива на петрол, електичеството и в строителството. В края на 2005 бежанците се връщат или се установяват в Индонезия. През 2005 се забелязва ръст от 2,9 %. Дългосрочните цели на правителството за растеж извън износа на петрол и газ са между 5 и 6 %. Страната продължава да се сблъсква с огромни предизвикателства, свързани с преустроиването на инфраструктурата, засилване на цивилната администрация и създаване на работа за младите хора. Износът на петрол и газ в чужбина започва да увеличава държавните приходи, - резултат от високите цени на петрола. Новите технологии допринасят малко за създаването на работни места за безработните, тъй като в Тимор няма производствени основи. Изнася се газ за Австралия. През юни 2005 Националният парламент одобрява създаването на петролен фонд, в който да се складират доходите от иноса на петрол и който да запази богатството от петрола на Тимор-Лесте за идните поколения. Фондът съдържа резерви от 1.8 билиона долара през септември 2007. Държавният бюджет през 2008 е 348, 1 милиона долара. Заради нарастващите цени на ориза и падането на долара, правителството решава да увеличи бюджета на 788 милиона долара. За тази цел са използвани резервите от сделките с петрол. Световната банка критикува това решение. Новата вълна на насилие и безредици от средата на 2006 нарушава активността в частния и публичния икономически сектори и около 100 000 човека остават без работа - 10% от населението. Тъй като растежът на реалния не-петролен брутен вътрешен продукт през 2006 е отрицателен, това оказва влияние върху икономиката през 2007. В края на 2007, новото правителство изготвя план за повишаване на разходите, намаляване на бедността и подобряване на инфраструктурата на страната, но продължава да се сблъсква с неблагоприятните условия. През този кратък срок правителството трябва да реши и проблеми, свързани с кризата през 2006, особено безработицата. Според Обединените нации Източен Тимор днес е най-бедната държава в Азия. Икономическите показатели са много по-назад от тези в други азиатски страни. Безработицата възлиза на 20 %. 41 % от населението живее под границата на бедността, която ООН определя на 0,55 долара на ден. Комуникации: Страната все още се намира пред огромни предизвикателства, свързани с подобряването на инфраструктурата и условията за живот на населението. Тимор Телеком създава GSM-мрежа, 50,1 % от която принадлежи на Portugal Telecom. Други оператоти са държавата и Vodatel. Техният монопол е отменен от правителството през 2008, за да се създаде конкуренция. Според някои оценки са нужни 40 милиона евро на година, за да се постигне растеж между 5 и 7 %. Така до 2015 бедността би се намалила с 1/3. Външна търговия: Основен партньор на страната е Индонезия. През 2005 година Сингапур почти изпреварва Австралия, докато Португалия като най-важен партньор от ЕС се намира от пето на седмо място, при почти непроменени търговски обеми. Като цяло вносът от Източен Тимор намалява с 10% от 113.489 хиляди долара през 2004 на 101.619 хиляди през 2005. Стойността на изнесените стоки нараства от 2004 до 2005 с почти 14 % от 6.972 хиляди долата на 8.093 хиляди долара. 49 % от експорта на Източен Тимор отива в САЩ (3.978 хиляди долара), с което тяхното участие намалява въпреки нарастващия търговски обем. Германия се качва от пето на второ място (1.672 хиляди долара) и очетворява вноса си от Източен Тимор, докато обемът на износа за Индонезия спада с 1/3. Главна стока за износ на Източен Тимор е кафето. През 2005 то съставя с 7.630 хиляди долара (2004: 6.899 хиляди долара) 94 % от целия износ, а в износа за Германия дори 100%. Приходите от износ на кафе се покачват от 2004 до 2005 с почти 10 %, въпреки че изнасяното количество намалява с 479 тона.Валута: От януари 2000 година официална валута е американският долар. Заедно с него в обръщение са собствени монети сентабос. Един сентабо отговаря на един американски цент. Монетите имат стойност 1, 5, 10, 25 и 50 сентабос. Не съществуват собствени банкноти. Въвеждането на американския долар е политическо решение. Алтернативи са въвеждането на собствена валута или еврото. Поради големината на страната въвеждането на собствена валута е безсмислено. Еврото е въведено изобщо като валута няколко месеца преди обявяването на независимостта на Източен Тимор през 2002. Курсът спрямо долара е нисък по това време, бъдещето изглежда несигурно. Американският долар се използва като сигурна валута. Освен това има голямо значение за икономиките на съседните страни, както и за търговията с петрол, на която Източен Тимор възлага големи надежди. Затова въпреки тесните връзки с Португалия се въвежда доларът като официално платежно средство. С доларизирането Тимор-Лесте се отказва от самостоятелна парична политика. Селско стопанство и занаятчийство: По-голямата част от тиморското население живее от селското и горско стопанство и от риболов. Различните култури на Тимор икономически зависят от хранителни продукти като царевица (най-важната житна култура), ориз и сладки картофи. От изток от Монуфаи и Манатуто до запад до Лаутем, в центъра на Бобонарос и на изток в Кова Лимас доминират оризовите ниви. Царевица се отглежда в централните високи части. Подобно регионално деление съществува и по отношение на животновъдството: биволи и прасета се отглеждат навсякъде в Тимор, но в Макасае биволът има по-голямо значение от свинята. В някои други райони обаче свинята има по-голямо икономическо значение. Навсякъде в Източен Тимор кокошките играят важна роля за населението. Други домашни животни са козите, овцете и конете. Заради сушата, вредители и болести по растенията добивът на царевица спада с 30% през 2007 на 70 000 тона, при пшеницата,маниок и грудковите плодове от 25 до 30%, при ориза с 20%. Ситуацията се усложнява допълнително заради 100 000 бежанци от вътрешността на страната. Една пета от населението страда от недохранване и трябва да бъде снабдена с помощи. Оценява се, че в Източен Тимор трябва да се внесат 86 000 тона хранителни продукти, за да се изравняват загубите, 15.000 тона от тях трябва да дойдат от международните помощи. Според министерството на земеделието в края на годината още единадесет области ще страдат от недостиг на хранителни продукти. В началото на 2008 ситуацията се влошава допълнително поради наводнения и вредите от тях в 11 от 13 области. През 2008 правителството на Източен Тимор сключва сделка с индонезийската фирма GTLeste Biotech във връзка с биоетанолен проект. На 100.000 хектара трябва да се засади захарно цвекло, което би трябвало да отговаря на една шеста от обработваемите земи в Източен Тимор. Освен това се планира построяването на фабрика за етанол. За да използва 50 години "непродуктивната земя" GTLeste ще плати на правителството 100 милиона долара. Благодарение на тази уговорка се очаква откриването на 2000 работни места. Опозицията FRETILIN е скептично настроена относно идеята да се посади захарно цвекло на така наречената "непродуктивна земя" и се опасява от загуба на обработваеми площи за хранителни продукти и при това остър недостиг и покачващи се цени на световния пазар. Освен това се страхуват от евентуално излугване на земята. Правителството обявява, че проектът се намира в процес на размисъл и все още не се споменават конкртни площи. Все още не е обешана земя на GTLeste. От 1815 в Източен Тимор се отглежда и изнася кафе. Тъкмо във високите части расте особено ароматно и меко кафе. Неговият потенциал досега не е оценяван по достойнство поради липсващите транспортни въможности както и такива, свързани с облагородяването му. Кооперацията Cooperativa Cafe Timor (CCT) е най-голямата в Източен Тимор с 22 000 плантатори. По време на прибирането на реколтата тя е най-големият работодател в Източен Тимор с 3.000 работника. CCT осигурява по този начин живота на 44.000 семейства. Една четвърт от населението на Източен Тимор е зависима от производството на кафе. Главни центрове са областите Ермера, Айнаро и Ликика. CCT е най-големият в света производител и продавач на лицензирано био-кафе. С добрата си слава и константно качество фирмата продава продукцията си на високи цени на международните пазари. През 2005 Starbucks изкупува една трета от цялата продукция. През 2004 година са изнесени 7.689 тона кафе, през 2005 са 7.210 тона. През 2006 заради смущения продукцията намалява с 20%. Несигурното положение след атентата в Дили от 11. февруари 2008 причинява известни проблеми в кафе-индустрията, които водят до загуби. Въпреки това тази година CCT има печелба от износ на кафе, възлизаща на рекордните 12 милиона долара. Надежди се възлагат и на отглеждането на ванилия, какао и орехи като стоки за износ. Преди и по време на колонизирането Тимор е известен със сандаловото дърво, което още през 19. в е почти на изчезване. Освен това източен Тимор се слави с шарените си платове, така наречените таис. Те се различават в зависимост от региона. В страната се произвеждат и традиционни сребърни украшения. Летището на Дили Presidente Nicolau Lobato International Airport (IATA Code: DIL, ICAO Code: WPDL) се намира западно от центъра на града в Суко Коморо (Komoro). Airnorth (IATA Code: TL) лети от 18. януари 2000 година по отсечката Darwin (Австралия)–Dili и обратно, всеки ден през два часа с ... . Три дни в седмицата отсечката се обслужва дори по два пъти. всеки ден летят Merpati Nusantara Airlines (IATA Code: MZ) от Denpasar auf Bali (Индонезия) до Dili с Boeing 737-200. От 1 август 2008 Austasia Airlines обслужват маршрута от Сингапур до Дили и обратно два пъти в седмицата. За отсечката се използва Airbus 319 на компания Silk Air verwendet. Летището на Дили не е предназнчено за по-големи машини. Заедно с Phuket Air и Jerry Desousa източно тиморското правителство създава през 2002 компания на име East Timor Air (ICAO Code: ETA). В бъдеще тя трябва да работи с малки машини или Boeing 737 от Дили до Дарвин. Плановете до момента обаче не са намерили реализация. Летище Cakung Airport (IATA code: BCH) е единственото летище в източен Тимор, на което могат да кацат по-големи машини като Boeing 737. То се използва предимно от военни и Versorgungsfluge. Нормални, цивилни полети към Cakung към този момент не могат да се резервират в международната система на авио-компаниите. Има граничен преход от Batugade до индонезийския Западен Тимор, но липсва редовен автобусен превоз. От Oecussi-Ambeno по старата граница до Bobometo (област Oesilo), Sakato и Passabe до Западен Тимор. Всъщност само Bobometo и Sakato са легални преходи. Съществува автобусна компания с немска финансова подкрепа, връзка до Pante Macassar в Enklave Oecussi-Ambeno. MV Uma Kalada пътува вротник и четвъртък от Дили 12 до 13 часа до Pante Macassar и се връща в същия ден. В събота MV Uma Kalada пътува до остров Atauro за два часа и половина. От Atauro до Dili пътуват и малки лодки. През февруари 2007 немското правителство подарява на Източен Тимор ферибота Nakroma, който диюопълнително обслужва отсечката. Ако не разполагате, както повечето тиморци с лека кола, може да използва градски транспорт. Biskota е по-голям автобус. Такива автобуси свързват по-големите областни градове, като Lospalos или Baucau, с Dili и пътуват предимно по алфалтираните главни маршрути. За да се достигне до по-малките местности, трябва да се използват по-малките автобуси, така наречените Mikrolets. Двата типа автобуси обикновено са препълнени с хора и търговски стоки. Условията на пътя също затрудняват пътуването. През дъждовния сезон много от пътищата са неизползваеми. В някои региони са разпространени понитата като начин на придвижване Тимор-Лесте -- Култура --Културата на Източен Тимор е повлияна от тази на Европа и Азия,в това число има и многобройни тихоокеански влияния. Начинът на живот на жителите на Източен Тимор няма почти нищо общо с този на жителите на страните от Западната част на острова. Влиянието на католическата църква относно начина на живот на жителите е ограничено и те са много либерално общество. Поразителни са традиционните тиморски стръмни покриви на къщите, които почти са изчезнали от ежедневната картина на местностите. Въпреки това, някои от новопостроените сгради също имат такива покриви, като летището и пристанището на Дили или училището на Лоспалос. Котките се считат за свещени в Източен Тимор. Ако убие котка, човек трябва да прокълне себе си и своите роднини до седмо коляно. На погребение котките трябва да са далеч от тялото на мъртвеца, защото според фолклорни суеверия духът на мъртвите е обладан от зли духове и той ще се върне обратно към живота, ако котка скочи върху него. Литература: Най-известния съвремен автор е бившият борец за свобода и настоящ министър-председател Ханана Гусмао. По време на неговата борба за независимост, той написва две книги. Той се изявява дори и като поет и художник. Неговите творби описват културата, ценностите и уменията на тиморското население. Други важни писатели са Луис Кардосо, Фернандо Горски, Понте Педрина, Хорхе Дуарте Барос, Крисодио Араухо, Хорхе Лутес, Борха Да Франсиско Коста, Афонсо Буса Метан и Фитун Фуик. Музика: В музиката се отразява чуждото влияние над Източен Тимор, под което страната е почти 500 години. Португалците и индонезийците донасят своята музика като Фадо и Гамелан. Най-широко разпространеното фолклорно течение е танцът ликурай, който се изпълнява от жените в чест на мъжете, които се връщат от война. Модерната тиморска музика е тясно свързана с някогашното движение за независимост. Например, групата Дили Ол Старс създава песен, която е химн на независимостта през 1999 г. Към тиморските поп-музиканти принадлежи Teo Батиста Хименес който израства в Австралия и използва в музиката си народни ритми от Източен Тимор. Много тиморски емигранти популяризират своята народна музика по света. Певица Сандра Пирес, която е родена в Източен Тимор е изключително успешна в сегашната си родина Австрия. Нейните родители избягали заради гражданската война през 1975 година. 2007 Пирес за пръв път се връща в страната. Една песен от албум на колумбийската певица Шакира се казва Тимор. Тя е за насилието в Източен Тимор през 1999 г. и липсата на солидарност в Западния свят. Също така песента Четиристотин мили от Дарвин на Уитлам е посветена на насилието в Източен Тимор преди обявяването на независимостта. Изобразително изкуство и театър: Тиморските легенди, като например мита за сътворението за крокодила, често се изобразяват от изкуството. През февруари 2003 г., в Дили се създава първото свободно училище за изкуство Арте Морис. Неговата основна цел е популяризирането на изкуството като градивен елемент в психологическото и социално възстановяване на страната, опустешена от насилието, с акцент върху помощта на своите млади граждани. Арте Морис предлага живопис и скулптура, а драматичната трупа на Биби Булак играе постановки на националния език Тетум. Тимор-Лесте -- Политическа система, право и управление --
Тимор-Лесте е република. |
|
Английски