Южна Корея

География

Официално име: Южна Корея
Столица: Сеул
Езици: корейски
Официална валута: вон
Религии: будизъм, християнство
Население: 46 000 000 души
Територия: 99 392 кв.км
Релеф: предимно планински, само на запад и юг има обширни плодородни низини
Административно деление: 9 провинции и 7 митрополитни градове

История

Историята на Южна Корея официално започва със създаването на Южна Корея на 15-ти август 1948, когато Сънгман Рий обявява в Сеул на 13 август 1948г създаването. В следствие на японската окупация на Корея, която завърши с поражението на Япония във Втората световна война през 1945 г., Корея е разделена по 38-мия паралел в съответствие с договорът на Обединените нации, който се администрира от Съветския съюз в северната и Съединените щати в южната част. Руснаците и американците не успяват да се споразумеят относно прилагането на съвместно попечителство над Корея. Това доведе през 1948 г. до създаването на две отделни правителства, като всяко претендира да бъде легитимно правителство на цяла Корея. Накрая, след Корейската война, двете отделни правителства са стабилизирани в съществуващите политически структури на Северна и Южна Корея.
Последвалата история на Южна Корея е белязана с редуващи се периоди на демократично и автократично управление. Гражданските правителства традиционно са номерирани от Първата република на Сънгман Рий до съвременната Шеста република. Първата република, по чието демократично начало се спори, става все по самодържавна до нейното срутване през 1960. Втората република е силно демократична, но пада за по-малко от една година и се заменя с неограничен военен режим. Третата, четвъртата и петата републики бяха привидно демократични, но са широко разглеждани като продължение на военното управление. С Шеста република, страната постепенно се стабилизира в либералната демокрация.
От самото си начало Южна Корея е видялa значително развитие в областта на образованието, икономиката и културата. От 1960 страната се развива от една от най-бедните в Азия държави до тази с най-добро положение на континента. Образованието, особено на висше ниво, се разшири драстично. От 1990-те години корейска популярна музика, телевизионна драма и филми са станали популярни в целия Изток и Югоизточна Азия като феномен, известен като "Корейска вълна."
След отказа на Япония към съюзническите сили разделението по 38ят паралел против волята на корейския народ маркира началото на борбите за попечителство над Северна и Южна Корея съответно между Съветския съюз и американците. Въпреки че де юре суверенитета на Корея бе потвърден и трябва да се ръководи по силата на временното правителството на Република Корея, базирано в Китай, американските лидери избрали да пренебрегнат неговата легитимност, отчасти поради убеждението, че е комунистическо.
Американските сили се приземили в Инчеон за 8-ми септември 1945 година и установи военно правителство скоро след това. Силите, които кацат в Инчеон, бяха от 24-та пехота на Американската Десета армия. Те бяха под командата на генерал лейтенант Джон Р. Ходж, който след това се присъединява към правителството.
Страната в този период била поразена от политически и икономически хаос, който стана по най-различни причини. Остатъчният ефект на японската експлоатация все още се усещали в страната, както и в Демократична народна република Корея. В допълнение американските военни са били до голяма степен неподготвени за предизвикателството да управляват страната. Те пристигат без никакви познания по езика или за културата и политическата ситуация. По този начин много от техните политически действия имали непредвидени дестабилизиращи последици. Вълните от бежанци от Северна Корея и завръщащи се от чужбина също помогнали да се доведе страната до смут.
Изправен пред монтажното повсеместно недоволство, през октомври 1945 Ходж създаде Корейския консултативен съвет. Една година по-късно са създадени Междинно законодателно и Временно правителство, начело съответно с Ким Ку Шик и Сънгман Рий. Въпреки това тези междинни органи, лишени от всякакви независимост, както и де юре суверенитета, са все още държани от Временното правителство.

Икономика

Обща информация: Икономиката на Южна Корея е третата по големина в Азия и тринадесета в света по БВП (ПЧП) за 2007 година. В последиците от Корейската война, Южна Корея се развила от бедните развиващи се страни до развита заможна страната. От средата до края на 20 век, страната се радва на експоненциален икономически растеж с един от най-бързите темпове на растеж в съвременната история на света. В Южна Корея икономиката е фокусирана върху тежката и автомобилната индустрия през 1970 г. и 1980 г..
Труд: Според най-новото изследване на качеството на живота, проведено от Economist Intelligence Unit, Южна Корея заема 30-то място, само един ранг по-ниско от Обединеното кралство. През този период доходите и богатството на работниците в Южна Корея нараства значително, което кара индустриите, изискващи интензивен труд, да преминат към съседни развиващи се страни като Китай или Виетнам. Въпреки това Южна Корея все още поддържа най-високо работно време в света, с много работници, живеещи без почивни дни или празници, докато не се пенсионират.
Услуги: Както и при другите развити нации, сектора на услугите е нараснал до такава степен, че обхваща около две трети от БВП. В същото време жизненият стандарт и по-специално образователно ниво в Южна Корея нараства експоненциално, за да станат равностойни или на по-високо ниво от тези на други развити страни от Западна Европа и Северна Америка, с Човешкия си Индекс на Развитие(HDI) Южна Корея може да бъде класирана във "Високо ниво" с 0,921 от HDI през 2007 г., притежавайки 99% ставка за ограмотяване на възрастни.
Производство и конструкции: С държавна подкрепа, POSCO, фирма произвеждаща стоманени изделия, е създада за по-малко от три години, оформяйки гръбнакът на икономиката на Южна Корея за десетилетия напред. Днес POSCO е третият по големина в света производител на стомана. Южна Корея има добрата репутация на най-големият в света корабостроител с многонационални предприятия, като например Hyundai Heavy Industries и Samsung Heavy Industries. Колата, която преработващата промишленост създаде еднакво бързо и конкурира най-даказалите се глобални автомобилни марки днес, водена от Автомобилната група Хюндай Киа, направи Южна Корея петата по големина в света произвеждаща коли нация.
Добив: Корейският полуостров е само скромно надарен с природни ресурси и Северна Корея има далеч повече природни ресурси от Южна. По време на японския колониален период (1910-45), Северна Корея служи като център за добив и промишлеността. Южна служи като център за производство на ориз като има предвид, че е известна повече с валежи, топъл климат, както и малко по-големи обработваеми терени.
Енергия: През 1987 г. около 23,4 милиона тона въглища от антрацит, приблизително 4000 тона волфрам, 565000 тона желязна руда и 47000 тона цинков сулфид са минирани. Малки количества от мед, олово, молибден, злато, сребро, каолин, флуорит и също така са били минирани. Енергийните производители били доминирани от държавни предприятия, макар и частно управляваните въглищни мини и петролни рафинерии също да съществували. През 1990 г. Южна Корея все още не е доказала петролни запаси. Офшорни петролни възможности в жълто море и на континенталния шелф между Корея и Япония не довели до нищо през 1980 г., но проучванията продължават. Запасите на въглища за Южна Корея е недостатъчни и с ниско качество. Потенциалът за водноелектрическа мощност е много ограничен поради огромните сезонни колебания в прогнозата за времето и концентрацията на по-голямата част от валежите през летните месеци. Съответно Сеул все повече набляга върху разработването на ядрена енергия.
Транспорт: Транспортът в Южна Корея се състои от широка мрежа от железопътни линии, магистрали, автобусни маршрути, фериботни услуги, както и въздушни трасета, които кръстосват страната. От 1960г. Южна Корея е положила големи усилия в подобряване и разширяване на комуникационната система. Главният тласък на комуникационна система в Южна Корея дойдоха с модерната магистрала мрежа и изграждането на общонационално въздушни услуги. Модерните железопътни пътища били следващите искания, който довели до бърз растеж на комуникациите в Южна Корея.
Чуждестранна търговия: Минералното производство на Южна Корея не е достатъчно да предостави своята производствена мощност. Енергийните нужди са удовлетворени от вноса на битумни и антрацитни въглища и суров петрол.

Култура

Южна Корея дели своята традиционна култура със Северна Корея, но двете имат разработени отделни форми на съвременна култура, тъй като полуостровът беше разделен през 1945 г.. В Южна Корея Министерството на културата и туризма активно насърчава традиционните и модерните изкуства чрез финансиране и образователни програми.
Корейските форми на метални изделия, скулптура, живопис и керамика процъфтяват. В модерни времена западните и особено американските влияния са най-силни. В последствие на японската окупация целият японски културен износ е бил забранен от Корея до 1999 година. Въпреки това търговията между двете страни е нараснала, въпреки че все още има силни анти-японски настроения в Южна Корея.
Наскоро корейската поп културата стана популярна в Азия и извън нея, спечелила името Hallyu или "корейски вълна". В Япония и други азиатски страни корейската момчешка банда TVXQ и телевизионната драма "Зимна Соната" са намерили успех, а "Дъжд" е широко признат в Азия и е започнал да навлиза на американския пазар. Нови корейски филми като Oldboy и Оазис също са получили международно признание.
В съвременната култура на Южна Корея силно доминират технологиите, включително мобилни телефони и повсеместни онлайн игри. Днес се наблюдава високо проникване на високоскоростен интернет достъп до домакинствата. В Южна Корея компютърните игри за спорт в професионалните лиги са с телевизионни коментатори, професионални играчи и големи корпоративни спонсори.
Южна Корея запазва вековни обичаи и традиции като например нейната кухня, както и идеалите на някои уважавани хора като Конфуций. Храни като запарен ориз, Bulgogi (корейски стил на готвене на говеждо месо на барбекю), Kimbap (оризови ролца увити в морски водорасли), Mandu (кнедли), Doenjang jjigae (ферментирала соева паста), Japchae (варено сладко картофено нишесте, смесено с юфка и пържени зеленчуци), Tteokbokki (печено на огън ястие с ориз, подправени говеждо месо, риба и зеленчуци), Bibimbap (смесени ориз със зеленчуци, говеждо, яйца и чили паста) и Kimchi (ферментирали зеленчуци) са главен елемент на корейски диета.
Особено добре известни по целия свят са kimchi - пикантни блюда от китайско зеле и други подправки.
Съвременна литература на Корея е разработенa от своя контакт със западната култура, следвайки хода на модернизацията. Не само християнската мисъл, но и различни артистични тенденции и влияния са били внесени от Запад. Разработени като "Ново Образование" и "Национален език и литературно движение" на китайската писмена система, които традиционно представят културата на доминиращата класа, загубили социо-културната си функция. В същото време корейският скрипт, Хан-Гюл, се използва все по-често, което води до растеж и развитие на корейски език и литературни проучвания. С появата на "Новия роман" (shinsosol) дойде скока в романите написани на корейски скрипт.

Политическа система и управление

Държавно устройство на Република Корея се извършва в рамките на президентската представителна демократична република, при която председателят е начело на държавата и на многопартийната система. Изпълнителната власт се упражнява от правителството. Законодателната власт е поверена както на правителството, така и Народното събрание. Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната власт и се състои от Върховния съд, апелативни съдилища, както и Конституционния съд. От 1948 г. Конституцията е претърпяла пет основни ревизии, като всяка означаваше нова република. Настоящата Шеста република започна с последната голяма конституционна ревизия през 1988 година.
Главата на държавата е президентът, който се избира чрез преки всеобщи избори за един петгодишен мандат. За разлика от американското правителство, президентът не е главен командир. Въпреки това президентът се радва на значителена изпълнителна власт. Президентът назначава министър-председателя с одобрението на Народното събрание, както и назначава и представя Държавния съвет на министрите като главен ръководител на правителството. Председателството бе прекъснато от март от 12 до 14-ти май 2004г, докато Конституционният съд дебатираше дискредитиране на тогавашния председател Ро Муу-Хуан чрез гласуване в Народното събрание. Конституционният съд е опровергал обвинението в държавна измяна, гласувал и възстанови г-н Ро като президент.
Законодателна власт
Народното събрание има 299 членове, избира се за четиригодишен мандат, 243 членове в единично седалище и 56 членове като пропорционално представителство.
Политически партии и избори
Южна Корея избира на национално равнище държавен глава - президент - и едно законодателно тяло. Президентът се избира за петгодишен мандат от народа. Народното събрание (Gukhwe) има 299 членове, избира за четиригодишен мандат, 243 членове в единично седалище и 56 членове, като пропорционално представителство. Основните политически партии в Южна Корея са Обединената Демократична Партия (еволюира от Ури партия), Великата Национална партия (ВНП), Демократична партия на труда (ДПТ), и Демократическата партия (ДП). Партията Ури бе създадена в края на 2003 г. от ляво ориентираната Демократическа партия (тогава Демократическа партия на Хилядолетието). Тя печели малко мнозинство в Народното събрание след законодателните избори през април 2004, но губи в по-следващите избори. Консервативната ВНП и центристката ДП формират преобладаващата политическата опозиция. Социалистическа ДПТ се изравни със синдикатите и групите на фермерите.
Съдебната власт
В Южна Корея съдебната власт е независима от другите два клона. Най-високо стоящото тяло в съдебната система е Върховният съд, чиито съдии се назначават от президента със съгласието на Народното събрание. Освен това Конституционният съд ръководи въпроси на конституционността.
Разделянето на Корея след WWll и следващата война с комунистическия Север формира ранaта политика на Република Корея, която бе провъзгласена през август 1948г. Съгман Рий е бил президент на Република Корея до април 1960 г., използвайки пелерината на анти-комунизма, за да владее автократично, ограничавайки политическата свобода.
Втората република
През 1960 година измамите в президентските избори доведоха до студентски вълнения, което принуди президента да се оттегли. Новата конституция е приета през август 1960 г., формирайки Втората република, но политическата свобода остава ограничена, като използва претекста на анти-комунизма. Това доведе до политически демонстрации и военен преврат през 1961 г.. Лидерът на армията, генерал Парк, възстановява част от политическата свобода и провъзгласява третата република за 17-ти декември 1963 година. Парк увеличава правомощията си с конституционни промени през 1972 г. и остава на власт, докато е убит през 1979.
Военно положение
През 1980 г. беше обявено военно положение след студентски демонстрации. В града на Кванджу най-малко 200 са били убити от армията. Това доведе до оставката на президента Чой и провъзгласяване на генерал Чун като президент. Петата република и нова конституция последвали през 1980 година. Председателят Чун бе избран косвено за мандат от седем години през 1981г. Макар военното положение да приключва тази година, правителството продължава да има силни правомощия за предотвратяване на несъгласието. През 1986 г. конституцията бе променена, за да позволи пряк избор на президента.
Икономическия бум
По време на управлението на Парк, Южна Корея претърпява огромно икономическо преобразуване чрез експортно ориентирана индустриализация. Южна Корея внася суровини за разработване на готовата продукция. Това зависи от увеличаване на инвестициите и поддържане на евтина работна сила. През 80-те години страната също се развива все повече към високите технологии и компютърна индустрия. Нарастава натискът за политически промени. От 1980 г. икономиката е разработена до точката, където политическия натиск за либерализиране става силен и през 1987 г. президентът Чун е свален от длъжност от студентски вълнения, а също и международния натиск в изграждането на олимпийски игри от 1988 г. проведени в Сеул оказва влияние. Шестата конституция е приета на 12 октомври 1987 г., както Ро Tae-Ву побеждава Чун. Ро печели популярност чрез предоставяне на повече политическа либерализация, както и стартирането на антикорупционна кампания, насочена срещу собствената си страна и предшественик, Чун. Конституцията беше ревизира, за да позволи преки президентски избори и засилено Народно събрание от 299 члена.
Връщане към пълна демокрация
През декември 1987 г. Ро спечели първите преки президентски избори от 1971 година насам. Първите свободни парламентарни избори били през 1988 г. и Ро успява да разшири политическата си база чрез създаването на Демократична либерална партия. През 1990 също се състои реорганизация на политическите партии. Ро успя победен през февруари 1993 г. от Ким Янг Сам. Ким е бивш противник на режима и първият цивилен президент.
Високи надежди за промяна
Ким първоначално приема серия от реформи, за да се опита да почисти политическата система и подкопава дългата традиция на Южна Корея за тесни връзки между бизнесмени и политици. Този процес довежда до затварянето на двамата му предшественици като президент, Чун Ду Хван и Ро Tae Ву за корупция. Но след обещаващия старт с напредъка по посока на повишената отчетност и прозрачност, нещата не потръгват и Ким вече е обвинен в много от корупционните практики, на които бе обещал битка. Южна Корея е република.