Катар

География

Емирството Катар заема едноименния малък полуостров, дълбоко (на 160 км) вдаден в Персийския залив. Територията му представлява суха камениста пустиня с особено големи запаси от природен газ и редки оазиси.На запад, към крайбрежието, има малки хълмове, а най-високата точка е на юг — връх Курейн Абу ал-Баул, висок 103 м. Климатът е тропически — горещ и сух. Валежите са много оскъдни — под 100 мм годишно, и падат предимно през зимата, когато има силни бури. В страната няма достатъчно течащи води. Прясна вода се добива от подземни води, но Катар разчита основно на обезсоляващите инсталации, които преработват морската вода в сладка вода за пиене.

История

След като е управляван от Персийската империя в продължение на хиляди години и после от Османската и Британската империя, Катар става независима държава на 3 септември 1971 г. За разлика от повечето емирства в района Катар отказва да стане част от Обединените арабски емирства или Саудитска Арабия. В VII в. местните племена приемат исляма и влизат в състава на Арабския халифат. През 1756 г. територията на страната е завладяна от арабското племе Ал Халифа, което през 1783 г. подчинява също и Бахрейн. Впоследствие властта преминава в ръцете на шейх Мохамед Ал Тани, родоначалника на управляваща понастоящем фамилия в Катар. От 1871 до 1913 г. Катар се намира под турско владичество, а от 1916 г. става протекторат на Великобритания. . През 1939 г. на полуострова за пръв път е открит нефт.. В края на 80-те и началото на 90-те години икономиката на страната e силно поразена от източването на приходите от нефта от емира, който е на власт от 1972 г. Toй предприема мащабна кампания по обновяването на цялото правителство. На 19 април 1972г. Негово Величество шейх Халифа бин Хамад ат-Тани внася поправки в конституцията и увеличава броя на местата в Кабинета. Той е свален от сина си – сегашния емир – Хамад бин Халифа Ал Тани чрез безкръвен преврат през 1995 г. През 2001 г. Катар разрешава окончателно всички гранични спорове със Саудитска Арабия и Бахрейн.Страната му изиграва важна роля във войната в Персийския залив. През 1991 Катар предоставя военновъздушна база на Коалиционни войски от Канада и взема участие в битката при Кафджи

Икономика

Основа на икономиката представлява добивът и преработката на нефт и природен газ. Нефтените запаси се оценяват на около 16, млрд.барела, с дневен добив около 790 500 барела. Със сегашния темп на производство запасите ще стигнат за идните 23 години. Годишният добив осигурява над 60 % от БВП и 70 % от държавните приходи. Около 85% от добива е предназначен за износ. Катар е разположен върху едно от най-големите находища на природен газ в света. Запасите от тази суровина надхвърлят 25,5 трилиона куб. м., което представлява повече от 5 % от световните запаси. По този показател страната се нарежда на трето място в света след Русия и Иран. През изминалото десетилетие Катар привлече значителни чуждестранни инвестиции за развитие на залежите с газ и през 2007 г. се очаква да се превърне в най-големия износител на втечнен природен газ. (Износът на втечнен газ започна през 1997 г.) За експлоатацията на най-голямото находище “Норт фийлд” (Северно поле) са създадени две акционерни компании – “Катаргаз”, “Расгаз” и “Расгаз-2” с участието на японски, американски, френски и южнокорейски капитали. Основни вносители на катарския газ са Япония и Южна Корея, с чиито компании са сключени перспективни сделки за 25 години напред. Страната си поставя за цел да се превърне във водеща държава в енергийния сектор сред останалите членки на Съвета за сътрудничество в Залива. През последните години Катар е с положителен търговски баланс вследствие на високите приходи от продажбата на петрол и засиления износ на природен газ. За 2006 г. износът е на обща стойност 33.25 млрд.щ.д., а вносът – 12.36 млрд.щ.д. (f.o.b.). Страната е една от най-бързо развиващите се икономики в света, като доходът на глава от населението също е един от най-високите (29 400 щ.д. за 2006 г.). В доклад на Световната търговска организация за 2006 г. Катар е признат за най-перспективния пазар в Персийския залив. От 2000 г. насам Катар развива конгресния туризъм. Столицата Доха е домакин на 2-3 световни и регионални форума годишно. Катар е важен финансов център, в който функционират 14 банки, в т.ч. 10 чуждестранни. Според годишно изследване на Световната банка за 2006 г., пет катарски банки се нареждат сред стоте най-големи финансови институции в Близкия изток. Финансовите операции се регулират от Държавната валутна агенция, включваща 16 търговски банки. Основен проблем представлява недостигът на работна сила, от която само около 20% е от коренното население. Катар инвестира милиарди долари в строителството и развитието на инфраструктурата. Проведените в началото на декември 2006 г. Азиатски олимпийски игри бяха повод да се ускори завършването на повечето нови инфраструктурни проекти. Външният дълг на Катар през 2006 г. е достигнал 25.7 млрд.щ.д. По данни от 2005 г. основни партньори в износа са: Япония (36.9%), Южна Корея (19.4%), Сингапур (8.2%). Катар внася предимно от Франция (11,5%), Япония (10,5%), САЩ (10,4%), Германия (8,4%), С. Арабия (7,3%), Обединеното кралство (7%), Италия (6,5%), Южна Корея (5,5%) и ОАЕ (4.8%), като структурата на вноса се състои най-вече от машини, транспортни съоръжения, храни и химикали. Отношенията между ЕС и Катар не са на желаното от Брюксел равнище. Според някои източници, финансовите ресурси на Катар, Бахрейн и Кувейт, които трите държави са готови да инвестират в отрасли на световната икономика, надхвърлят 300 млрд. щ. д. Тези данни привличат вниманието на европейските делови среди.

Култура

Културата на Катар (музика, изкуство, дрехи и кухня) е изключително сходна с тази на други арабски страни от Персийския залив. Мнозинството от катарците са сунити. Шиитите побхваща 10% от мюсюлманската популация в Катар.

Политическа система, право и управление

Катар е абсолютна монархия. В периода 1970 – 2005, с поправки от 1972 г. в Катар действаше Временна конституция. Вътрешнополитически страната е стабилна, независимо от дворцовите преврати през 1972 и 1995 г. След като взе властта в средата на 1990-те г. сегашният емир шейх Хамад бин Халифа Ал Тани започна постепенен, новаторски за района на Персийския залив процес на демократизация на политическото устройство. През 1999 г. бяха проведени първите в историята на страната избори за местни органи, като жените получиха избирателни права. С референдум от 29 април 2003 г. 97% от поданиците одобриха нова конституция, която препоръчва частична изборност на 45-членния Консултативен съвет (дотогава назначаван от емира). Конституцията бе ратифицирана от емира на 08 юни 2004, а от 09 юни 2005 г. влезе в сила. Тя предвижда разделение на властите, равноправие между половете, свобода на словото, сдруженията и вероизповеданието. Консултативният съвет изготвя и приема закони след тяхното одобрение от емира. 30 от неговите членове следва да бъдат избирани на преки избори, а останалите 15 – назначавани от емира. Държавният глава има право също да разпуска Съвета. Първите избори за Консултативен съвет ще се състоят през октомври 2007 г. Всички поданици на Катар, навършили 18 години, имат право да гласуват и да се кандидатират на избори. В решаването на личните и семейни проблеми преобладава върховенството на шериата. Ислямът е държавна религия. Дейността на политическите партии е забранена. В страната няма организирана опозиция. Към 2006 г. катарските въоръжени сили наброяват общо 12 000 войници, сред тях редовна армия, авиация и флот. Равнището на престъпност в Катар е изключително ниско.