Филипините -- География --
Официално име: Федерална Република Филипини
Форма на управление: Демократична
Столица: Манила
Официална валута: Песо
Религия: Преобладава християнството (католици 82.9 %, протестанти 5.4% и ислям 4.6%)
Население 88 706 300
Площ : 299 764 кв.км.
Релеф:
Филипините са архипелаг, който се състои от 7 107 острова. Общата дължина е 1850 км като изходна точка е южната граница на Тайван, а крайната е близо до северната част на Бoрнео. Ширината е около 965 км.Бреговата линия на Филипините наброява 17 500 км. В топографско отношение релефа се характеризира с алувиални полета, тесни долини, множество хълмовe и високи планини. По-голямата част от островите са с вулканичен произход. На Филипините има 37 вулкана, 18 от които са действащи. Филипините са преживели най-много природни бедствия – за едно столетие (от 1900 до 2001 г./ тук са регистрирани около 757 различни природни бедствия.
Териториално деление:
Страната се дели на три географски района: Лусон, Висаяс и Минданао. Има 17 региона, 81 провинции. 118 града и 41 995 барангайс (барангай – това е най-малката политическа единица на която се делят общините и градовете във Филипините).
Филипините -- История --
Преди да дойдат испанските конкистадори по поречието на река Пейсик имало процъфтяваща общност. Управител на кралството по южното поречие бил Раха Сюлейман, а неговия чичо, Лакандула, властвал над северното поречие. Испанците решили да завладеят тези земи по време на решителната битка при Банкусей, Сюлейман бил убит. Мигел Лопес де Лагаспи, който оглавявал испанската експедиция , обявил Манила за столица на новите колонии завладeни от Испания. На 24.06.1571г. Манила била провъзгласена за столица на целия архипелаг. Доволният испански крал дарил града с герб и грандиозната титла: „Благородният и винаги верен град”. Скоро Манила станала подобие на средновековните европейски градове. Били изградени църкви, дворци и кметства в испански бароков стил. Започнала работа по строежа на градска стена. Нужни били 150 години за изграждането и. Нарекли я Интрамурос.
Макар и красива, Интрамурос била илюстрация за дискриминацията спрямо местните, наречени индиоси. Въпреки че била построена от работници индиоси и китайски занаятчии, служела на духовенството и испанските благородници. Местните не можели да влизат освен за да работят като прислуга.
С вековете, испанската власт понякога била заплашвана от атаки по море и вътрешни размирици. Китайците, холандците и британците правели неуспешни опити за обсада над Манила. През 1880-те започнало националното движение начело с Марсело Дел Пилар, Лопес Хаена и Хосе Ризал (национални герои). То в последствие довело до революцията – 1898г. Най-трайното наследство от испанското владичество е католицизма, който прави Филипините единствения християнски народ в Азия.
1902г. е началото на американската ера, период който се характеризира с нарастване на публичното образование, подобрения в здравеопазването и въвеждането на демократично управление. В продължение на 3 години, Манила била окyпирана от японските кралски войски. Имало строго военно статукво. С навлизането на американските войски за да освободят Манила, се наложила бомбардировка над града, за прогонването на противника. Това имало упостощителен ефект над столицата.
На 04.07.1946г. се издигнал националния флаг в знак на Филипинската независимост.
Филипините -- Икономика --
Общ преглед: Поради комбинация от азиатска финансова криза и лоши климатични условия, ръстът на БВП през 1998г. спаднал до 0.5 % , за сметка на 5% през 1997г. / но се възстановил до 3% през 1999г. и 3.6% през 2000г.С поемането на поста, президента Аройо и нейния екип от икономисти прокарали икономически план за да подсигурят устойчиво развитие и стабилен растеж. Филипинският икономически план има добър баланс от стратегически приоритети на паричната и фискална политика, който осигуряват добра фискална и дългова позиция на държавата, ниска инфлация и се грижат за текущия държавен баланс. Реформите се оказали ефективни. От първото тримесечие на 2005г. 4.2% БВП, докато на края на 2006г. станал 5.4%. Още повече с въвеждането на новото ДДС през ноември 2005г. се закрепил дефицита по текущата сметка и песото, което станало най-добре представилата се валута за 2005-06г. в източна Азия. Инвеститори и институции по кредитен рейтинг ще продължават да се възползват от ефективното прилагане на новото ДДС.
Основни индустрии: Електроника, облекла, обувки, лекарства, химикали, продукти от дърво, хранителни продукти, рафиниране на петрол, риболов.
Основен износ: Електронно оборудване, електроинсталации, машини и транспортно оборудване, облекла, продукти от мед и петрол, кокосово масло и плодове.
Основни внасяни продукти: електроника, горива, машини, транспортно оборудване, желязо и стомана, текстил, зърно, химикали, пластмаса.
Филипините -- Политическа система, закони и управление --
Филипините са имали 3 конституции, първата от които е била обнародвана през 1935г., по време на периода на американска администрация. По време на режима на президента Фердинанд Макос, старата конституция е била анулирана и заменена от нова (влязла в сила през Януари 1973г.), която променила филипинското управление от типично американска президентска система към парламентарна форма. Последващите поправки и коректури на конституцията заменили предишното двукамарно законодателно тяло с еднокамарно, и дало на президента още повече правомощия, включително правото да закрива законодателното тяло и (от 1981г.) да назначава министър председател от членовете на законодателното тяло.
УПРАВЛЕНИЕ
Новата конституция на Филипините е била ратифицирана в началото на 1987г. като сигнал за завръщането на страната към демокрацията.
ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ:
Държавен глава: Президентът Глория Макапагал – Аройо (от 30.06.2004г.) и вицепрезидент Ноли де Кастро (от 30.06.2004г.); Забележка – Президентът е и главнокомандващ, стои начело на управлението на страната.
Кабинет: Назначава се от Президента със съгласието на изборната комисия: за Президент и вицепрезидент се гласува поотделно, като и двамата имат мандат от 6 години.
ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ:
Двукамарен конгрес състоящ се от Сенат (24 места: половината се избират на всички 3 години; членовете се избират чрез вота на народа с мандат от 6 години/ и Народно събрание (214 места: членовете се избират чрез вота на народа и имат мандат от 3 години. Допълнителни членове могат да бъдат назначавани от Президента, но Конституцията забранява общият им брой да е над 250). Последните избори за Сенат са били на 16.05.2004г (следващите ще се проведат през май 2010г). Изборите за Народно събрание са били на същата дата.
СЪДЕБНА ВЛАСТ:
Върховен съд (съдиите се назначават от Президента по препоръка на Съдебния съвет и могат да служат до 70 годишна възраст).