Оман

География

Официално име: Султанат Оман
Столица: Маскат
Официален език: арабски
Официална религия: ислям
Валута: Омански риял
Население: 2,845,000 (2009)
Територия: 309,500 кв. км
Географско положение: Султанат Оман е държава в югозападна Азия, разположена на югоизточния бряг на Арабския полуостров. На северозапад граничи с Обединените арабски емирства, на запад със Саудитска Арабия и на югозапад с Йемен, както и с Арабско море на юг и изток и с Оманския залив на север.
Административно деление: разделя се на 9 райoна, които се подразделят на 59 вилаета

История

От 6 век преди новата ера до налагането на исляма през 7 век след новата ера, Оман е бил контролиран или повлияван от три персийски династии. През 250 година преди новата ера, Партското царство завзело Персийския залив. Тъй като е било необходимо да контролират Персийския залив и търговския маршрут, те създали гарнизони в Оман. През трети век след новата ера, Сасанидското царство успяло да победи Партското царство и държало този район още 4 века, до налагането на ислямската религия. По-късно Оман е била контролирана от 5 династии и империи. Първи били Омаядите. Те контролирали Оман между 661-750 година. След това - Абасидите, между 750-931 година. Карматите контролирали Оман между 931-932 година, Буидите между 967-1053 година, а Селджуците между 1053-1154 година.
Португалците завзели Маскат за 140 годишен период - от 1508 до 1648 година. Те пристигнали едно десетилетие след като Васко да Гама открил морския път до Индия. Европейците се нуждаели от пост за защита на своите морски платна, затова изградили и укрепили Маскат. Там все още могат да се видят следи от техния колониален архитектурен стил. Номадски племена изпъдили португалците, но са били изтласкани от други йеменски племена след около век. През 1741 година, лидерът на йеменското племе повел голяма армия, събрана от различни племена. Той е започнал и сегашната линия на управляващите султани. Кратката персийска инвазия няколко години по-късно била последният път, когато Оман се контролирал от чужда власт. От тогава до сега, Оман е независима държава.
През 1698 година, Оманите лесно изгонили португалците от остров Занзибар и от всички други крайбрежни райони на север от Мозамбик. Занзибар е бил ценна собственост като основен пазар за роби на източното африканско крайбрежие, и с времето ставал все по-важна част от оманската империя. Са'Ид, един от оманските султани, построил впечатляващи дворци и градини в Занзибар. Той подобрил островната икономика чрез внос на карамфили, захар и индиго. В същото време понесъл финансови загуби поради сътрудничество си с британците в областта на търговията с роби.
През 1997 година, султан Кабус дава правото на жените да бъдат избирани за консултативния съвет на страната – Шура. През 2003 година, султанът дава право на всички над 21 години да гласуват, а преди избирателите са били само от елита на страната, като само около една четвърт от населението е имало право на вот. Оман и САЩ подписват договор за свободна търговия през 2006г.

Икономика

Оман е селскостопанска държава, като риболовът и износът са важни за населението. Петрол в големи количества е открит в Оман през 1964 година и износът му започва от 1967 година. Постепенно производството и износът на петрол се превръща в основен отрасъл за икономиката на страната. Печалбите от петрол стигат до 40 % от брутния вътрешен продукт (БВП) и почти 75% от дохода на държавата.
Оманите имат добър стандарт на живот, но бъдещето е несигурно, поради ограничеността на залежите от петрол. Другите източници на приходи – селското стопанство и леките индустрии – са малки в сравнение с петрола и допринасят за по-малко от 1% от износа на държавата. В селското стопанство се произвеждат фурми, лаймове, грозде и зеленчуци. Тъй като по-малко от 1% от територията на страната се обработва, храна се внася от чужбина. Индустриите допринасят с около 4%, но има правителствени планове за увеличаване на този процент.В последните години, залежите на петрол са сравнително стабилни, въпреки че производството на петрол намалява. Оман има и други минерални ресурси, включващи мед, асбест и мрамор, но те са ограничени и почти не се използват.
Производственият сектор е ключов за стратегията на Султаната за дългосрочно развитие (1996-2020). Промишлеността е един от основните сектори за диверсификация на източниците на национален приход и намаляване на зависимостта от петрола. Оман цели да разнообрази и приватизира икономиката си чрез прилагането на политиката наречена Оманизация. Към края на 90-те години на 20 век, планът за приватизация е напреднал повече от подобните такива в страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив – Кувейт, Катар, Саудитска Арабия, Бахрейн и Обединените Арабски Емирства. Седмият пет-годишен план за развитие създава условия за атрактивен инвестиционен климат. Султанатът има за цел да развие секторите на информационни технологии и телекомуникациите.

Култура

Оманската култура има своите дълбоки корени в ислямската религия. През 7 век Оман развива своя форма на исляма, наречена ибатизъм. Не всички омани са ибатити, има и сунити и шиити. Оманите са толерантни не само към другите форми на мюсюлманството, ами и към други религии, които се практикуват в църкви и храмове. Всички мюсюлмани трябва да постят по време на Рамадан. За около 29-30 дена всяка година, мюсюлманите не пушат, не ядат и не пият по време на часовете на постите (от изгрев до залез слънце).
Оман е общество с родово-племенна структура, въпреки че има тенденция за намаляване на ролята на племената. Ибатитите спазват обичаи, които макар и считани за консервативни по западните стандарти, са значително по-либерални от тези в съседна Саудитска Арабия. Консумацията на алкохол е незаконна за оманите, но е допустима за туристи и посетители само в лицензирани заведения за хранене. Жените имат сравнително по-голяма свобода в Оман, отколкото където и да било на Арабския полуостров. Повечето оманки, особено тези в селата, се обличат в консервативен, запазен във времето стил. За традиционното женско облекло са характерни ярко оцветените платове, украшенията и се състои от рокля върху широки панталони (шалвари). Дълъг шал покрива главата. Повечето омани носят традиционни памучни роби, а на главите си носят турбан от памук или вълна. Много голяма част от мъжете продължават да носят къси, широки, извити и често с орнаменти ножове в своите пояси.
По време на хранене се осъществяват повечето социални събирания. Типичното оманско ястие съдържа ориз, агнешко с подправки или риба, фурми и чай или кафе. Обикновено след хранене се кади тамян.
Оманските занаятчии са известни с дърворезбарството, килимарството, изработка на златни и сребърни украшения, както и на саби и ножове. Техните изделия са сред многото предмети, които могат да се открият на открития пазар (соук) в Маскат. Министерството на националното наследство и култура е отговорно за запазването на историческите сгради, археологическите разкопки, подпомагането на традиционни занаяти като килимарство и бижутерство. То също така промотира оманската литература и е отпечатало енциклопедия за оманското културно наследство.
Традиционен спорт за Оман е надбягването на камили. Бедуини тренират повечето камили, участващи в надбягванията, които се провеждат на писти или предварително направени маршрути в пустинята. Характерни са също и надбягванията на арабски коне, които се отглеждат в страната от стотици години. Дресирането на соколи за лов е характерно за заможния елит на страната. Някои от модерните спортове, които се практикуват, са каране на водни ски и сърфиране по пясък, както и футбол и ръгби. Оман за първи път участва на летни Олимпийски игри през 1984, но все още няма участие на зимните игри.

Оман е абсолютна монархия. Цялата законодателна и изпълнителна власт принадлежи на султана – Кабус бен Саид Ал Саид, който назначава кабинета на министрите (т.нар. Диван), състоящ се от 20 министри. От 1991г. действа и съвет (Шура) от 80 члена, избиран от елита на султанството. През 2003 година султанът дава право на вот на всички над 21 годишна възраст. Днес страната има три жени министри – министъра на висшето образование, министъра на социалното развитие и министъра на туризма. В Оман няма нито легални политически партии, нито активна опозиция. С връщането на все повече млади и образовани в чужбина омани изглежда, че традиционното родово-племенно устройство на политическата система ще претърпи промени. Държавен съвет, създаден през 1981 година, се състои от 55 назначавани представители на правителството, частния сектор и регионалните интереси.