Мианмар

География

Официално име: Република Мианмар
Столица: Янгон
Официален език: бирмански
Валута: кият (K) (mmK)
Религии: будизъм (89%), християнство (4%), ислям (4%), други
Население: 47 373 958 души
Територия: 676 500 кв. км.
Географско положение: Мианмар е държава Югоизточна Азия - полуостров Индокитай.
Релеф: На север планините Хенгдуан Шан образуват границата с Китай. Хкакабо Рази, висок 5 881м е най-високата точка в Мианмар. В Мианмар има три планински вериги: Ракхин Йома, Баго Йома и платото Шан, всички, от които се спускат от север на юг от Хималаите. Планинските вериги разделят трите речни системи на Мианмар, които са реките Иравади, Танлвин и Ситанг. Река Иравади, най-дългата река в Мианмар, приблизително 2 170 км, се влива в Мартабанския залив. В долините между планинските вериги има плодородни равнини. Мнозинството от населението в Мианмар живее в долината Иравади
Климат: Голяма част от Мианмар се намира между Тропика на рака и Екватора. Годишните валежи надвишават 5 000 мм. Северните части на страната са най-хладни, със средна температура 21°C. Крайбрежните и районите около делтите имат средна температура 32°C.
Административно деление: 14 окръга

История

Смята се, че народите Мон и Пю са дошли от Индия, докато преобладаващите днес бамари (бирманци) са се преселили през Тибет и до 849 год. са основали могъщо царство, разположено в Паган. През следващото хилядолетие Бирманската империя расте чрез завоюваното от Тайланд (Айтахая) и Индия (Манипур) и се смалява от атаките на Китай и заради вътрешните въстания. Около 17 век държавата Ава успява и обединява териториите и на останалите държави, което прави Бирма една най-големите държави в Югоизточна Азия.
Доминацията на страната в региона продължава до началото на 19 век. След последвалите 3 колониални войни - съответно първата през периода 1824-1826, втората през 1852-1853 и третата война през 1885 г. в резултат на последната война Великобритания завладява Бирма и я включва в състава на Британска Индия. Страната е управлявана като провинция на Индия до 1937 год., когато става отделна самоуправляваща се колония. През Втората световна война Мианмар е основно бойно поле. Големи части от Западен Мианмар, основно хълмистите местности, граничещи с Индия и град Мандалай, са сериозно опустошени по време на войната. През 1948 год. е постигната независимост и страната е наречена Съюз на Бирма (Бирмански съюз). Процесът, довел до независимостта на Бирма през 1948 г., е съпроводен от освободително въстание от 1930 до 1932 г. (когато Великобритания отделя Бирма от Индия) и окупацията и? от японските войски в периода 1941 - 1945 г. Като република с демократично управление Бирма просъществува едва 14 години - до 1962 г., когато генерал У Не Вин извършва военен преврат.
Генерал Не Вин управлява страната в продължение на 26 години, от 1962 до 1988 год., първоначално като военен управител, след това като самоназначил се президент, а по-късно като политическа ключова фигура. Той налага сурови реформи, създава Партията на бирманската социалистическа програма, революционен съвет, който обнародва политическата декларация "Бирмански път към социализма". В резултат на управлението му през 1974 г. Бирма е провъзгласена за Социалистическа република Бирмански съюз. През целия прериод от 1948 г. до преврата през 1988 г. страната е разкъсвана от въоръжени борби срещу правителството на Не Вин. Демонстрациите в подкрепа на демокрацията през 1988 год. са насилствено потушени, а генерал Сав Маунг се качва успешно на власт и създава Съвет за държавно право и възстановяване на реда (СДПВР), който да управлява страната, преименувана вече Мианмар.
През 1990 год. се състоят военни избори за законодатели с главна опозиционна партия Национален съюз за демокрация (НСД), която печели изборите (392 от 489 места). Но СДПВР отказва да предаде властта, като вместо това поставя лидерката на НСД и носителка на Нобелова награда за мир Аунг Сан Суу Ки под домашен арест, където тя е и до днес.
Днес Мианмар, страна богата на ресурси, страда от силен правителствен контрол, неефикасна икономическа политика и бедност на населението. В началото на 1990 хунтата се опитва да либерализира икономиката след десетилетия на провал, под името „Бирмански път към социализъм”, но тези опити не успяват и някои от мерките за либерализация са отменени. Повечето от презокеанската помощ за развитие спира след като хунтата започва да забранява демократичното движение през 1988 год. и след това отказва да зачете резултатите от изборите за законодатели през 1990 год.
Лятото на 2007 год. е белязано от демонстрации срещу военното управление, които отново са брутално потушени със стрелба по тълпата, арестуване на монаси, затваряне на манастири и спиране на всички интернет връзки с останалата част от света. Заради жестокото потушаване на протестите, много страни, начело със САЩ, Австралия и Великобритания, са наложили нови санкции на правителството на Мианмар.

Икономика

Мианмар е една от най-бедните нации в Югоизточна Азия, от десетилетия страдаща от застой, неправилно управление и изолация. БВП-то на Мианмар расте с 2.9% годишно – най-ниският тепм на икономически растеж в големия подрегион Меконг.
Под британско управление Мианмар е една от най-богатите страни в Югоизточна Азия. Била е най-големият износител на ориз в света. По време на британското управление Мианмар доставя петрол. Също така е била богата и на природни ресурси и работна ръка. Произвеждала е 75% от тиковото дърво в света и е имала високо образовано население. Смятало се е, че страната се развива с бързи темпове.
След като през 1948 год. е формирано парламентарно управление, министър-председателят Ю Ну се опитва да направи Мианмар богата държава. Правителството му приема „План за двегодишно икономическо развитие”, който се проваля. През 1962 год. се следва икономически план, наречен „Бирмански път към социализъм”, който цели да национализира всички отрасли, освен селското стопанство. През 1989 год. бирманското правителство започва децентрализиращ икономическия контрол. Оттогава са либерализирани определени икономически сектори. Доходоносни индустрии, свързани със скъпоценни камъни, петрол и лесовъдство остават силно регулирани. В последно време те се разработват от чуждестранни корпорации и правителства, които си сътрудничат с местното управление, за да получат достъп до природните ресурси на Мианмар.
През 1987 год. Мианмар е посочена като най-малко развитата страна. През последните години и Китай, и Индия се опитват да заздравят отношенията си с правителството на страната, за да извлекат икономически облаги. Много народи, включително САЩ, Канада и Европейският съюз са наложили инвестиционни санкции и санкции за търговия на Мианмар. Чужди инвестиции идват основно от Китай, Сингапур, Южна Корея, Индия и Тайланд.
Днес на Мианмар липсва подходяща инфраструктура. Стоките пътуват основно през бирманско-тайската граница, където се изнася повечето незаконна дрога и по река Иравади. ЖП линиите са стари и първични, претърпели малко поправки след изграждането им в края на деветнайсети век. Обикновено повечето главни пътища са без пътна настилка, освен тези в големите градове. Недостигът на енергия е често срещан из цялата страна, включително и в Янгон. Също така, Мианмар е вторият най-голям производител на опиум в света, произвеждайки 8% от цялата световна продукция и е основен източник на незаконна дрога, включително и на амфетамини. Други индустрии включват селскостопански стоки, текстил, дървени продукти, строителни материали, скъпоценни камъни, метали, петрол и природен газ.
Основният селскостопански продукт е оризът, който покрива около 60% от цялата обработваема земя в страната. Оризът съставлява 97% от общата зърнена продукция.
Липсата на обучена работна ръка с опит в новите технологии допринася за нарастващите проблеми на бирманската икономика.
Инфлацията е сериозен проблем за икономиката в Мианмар. Рекордно високата инфлация забавя икономическия растеж и е причина за сегашната икономическа криза.
Управниците на Мианмар зависят от продажбите на скъпоценни камъни, като сапфири, перли и нефрити, за да финансират режима си. Най-много се печели от рубините, 90% от рубините в света идват от Мианмар, чиито червени камъчета са наградени за тяхната чистота и цвят. „Долината на рубините” в Мианмар, планинската област Могок, на 200 км на север от Мандалай, е известна с редките си яркочервени рубини и сини сапфири. Условията за работа в мините обаче са ужасяващи – управниците на мините дават наркотици на работниците, за да подобрят работоспособността им.
От 1992 год. правителството съдейства за развитието на туризма в Мианмар. Въпреки това, по-малко от 750 000 туристи годишно посещават страната.
Туризмът е подпомогнат от много малко подкрепящи го групи като начин за икономическа печалба за бирманските граждани и начин да се избегне изолирането на страната от останалия свят.

Култура

В Мианмар съществува разнообразен брой местни култури, като основните са будистка и бамарска. Бамарската култура е повлияна от културите на съседните държави. Това е отразвно в езика, кухнята, музиката, танците и театъра. Изкуствата, особено литературата, исторически са повлияни от бирманския стил Теравада будизъм.
Будизмът е най-разпространената религия в Мианмар. Много етнически малцинства изповядват Християнство.
В традиционното бирманско село манастирът е център на културния живот. Монасите са почитани и подрепяни от миряните.
Колониалното управление на Великобритания внася и западни елементи в културата на Мианмар. Образователната система в Мианмар е по модел на Великобританската. Колониалните архитектурни влияния са най-ярки в големите градове като Янгон.
В градовете на Мианмар се извисяват множество будистки храмове. Те обикновено са снежнобели, но в столицата – град Рангун, има една прочута пагода Шве Дагон, висока 170 метра, която е покрита със слой злато отгоре до долу и е украсена с хиляди скъпоценнни камъни. Много от бирманските къщи са от дърво и бамбук, с плетени стени, веранди и надвиснали над тях двускатни покриви. Гъста е речната мрежа на тази страна, но най-голяма и пълноводна е Иривади или Слоновата река, дълга 2 150 километра. По долното и течение се простират огромни оризови полета. Човек би казал, че в такава страна, щедро дарена от природата, се живее леко и с удоволствие. И все пак съществуват, меко казано, необичайни неща. Странни са например някои от бирманските ястия. Как бихте реагирали, ако ви предложат специалитет от змия, която, след като е попарена с гореща вода и одрана, се пече с много подправки.? Казват, че било много, много вкусно. Може да ви сервират и друга вкусотия – тропически щурци, много по-едри от нашите, или скакалци, пържени в нагорещено фъстъчено масло. Ставали хрупкави като пържена каракуда. А ето как се ловят тези насекоми – когато се стъмни, се палят фенери, те се трупат край тях и се хващат като пеперудите със сакчета. Друг бирмански специалитет са едрите личинки на бръмбари, хранещи се с дървесината на ниско растящите мангрови палми. Въпреки че предизвикват у нас отвращение, те са съвсем чиста храна. При това приличали на варените яйца, само че били по-вкусни. Събират ги от стволовете на палмата щом видят, че дървото е започнало да съхне, което означава, че е пълно с личинки. По-приемливо за европейците е жабешкото месо, а тук го приготвят чудесно. Ако питате дали това не е пилешко, сервитьорът ще ви отговори, леко обиден, че на гостите не се поднасят обикновени пилета. Друго прочуто блюдо се приготвя от чайни листчета, мариновани пържени фъстъци, чесън и пак скакалци. Интересно е, че ако поканите бирманеца на осолена риба – селда или паламуд, той ще се намръщи, и ще ви отвърне, че не може да понася суровата риба.

Политическа система, право и управление

Мианмар се управлява в строг военен режим. Настоящият главнокомандващ е старши генерал Тан Шве, който заема постовете Председател на Съвета за държавен мир и развитие и Върховен главнокомандващ на отбраната. Генерал Кин Ниунт е министър-председател до 19 октомври 2004 год., когато е заменен от Со Вин. По-голямата част постове в министерството и кабинета се заемат от военни офицери, с изключение на: Министър на здравеопазването, Министър на образованието, Министър на труда и Министър на националното планиране и икономическо развитие – постове заемани от цивилни.
Основни политически партии в Мианмар са Националният съюз за демокрация и Шанския народен демократичен съюз, въпреки че дейността им е силно регулирана от военното правителство. Съществуват и много други партии, които представляват етническите малцинства. Военното правителство не оставя много място за изява на политически организации и е обявило за незаконни много политически партии и тайни студентски организации. Военните подкрепят Националната партия за единство на изборите през 1990 год., а напоследък, организация, наречена Асоциация за единство и развитие на съюза.
Няколко организации за човешките права съобщават за нарушаване на човешките права от военното правителство. Твърди се, че няма независимо правораздаване в Мианмар. Военното правителство ограничава интернет достъпа чрез софтуерно-базирано цензуриране, което ограничава материала, до който гражданите имат достъп. Насилствен труд, трафик на хора и детски труд са често срещани.
През 1988 год. бирманската армия жестоко потушава протести срещу икономическото неефикасно управление и политическата опресия. На 8 август 1988 год. военните откриват огън по демонстраторите по време на така нареченото Въстание 8888 и въвеждат военно положение. Въпреки това, протестите от 1988 год. водят до изборите за Народно събрание през 1990 год. Резултатите от изборите впоследствие са анулирани от правителството на старши генерал Сав Маунг. Националният съюз за демокрация, начело с Аунг Сан Суу Ки, печели над 60% от гласовете и над 80% от местата в парламента на изборите през 1990 год., първите, проведени от 30 години насам. Подкрепената от военните Партия за национално единство печели по-малко от 2% от местата. Аунг Сан Суу Ки печели международно признание като активист за възвръщането на демократичното управление и получава Нобелова награда за мир през 1990 год. Режимът на власт неколкократно я поставя под домашен арест.
Конституцията на Мианмар е приета на 3 януари 1974 г., но е суспендирана на 18 септември 1988 г. Опитите за изработване на нова конституция от свиканата през 1993 г. Национална конференция завършват с неуспех. Върховен орган на властта е Държавният съвет за мир и развитие (ДСМР), чийто председател от 1992 г. до момента е ген. Тан Шве. В страната има еднокамарно Национално събрание, чиито членове се избират с народен вот за срок от четири години. Последните избори се провеждат на 27 май 1990 г. Оттогава събранието не е свиквано и понастоящем не е действащо. Основни политически партии в страната са поддържащата режима Партия на националното единство (National Unity Party) и водещата опозиционна сила Национална лига за демокрация - НЛД (National League for Democracy). Лидер на НЛД е Аун Сан Суу Чии, на която е присъдена Нобеловата награда за мир за 1991 г. НЛД спечелва победа на последните парламентарни избори през май 1990 г., но военната администрация не предава властта на опозицията. Редица ръководни дейци и много от новоизбраните депутати на партията са арестувани. Властите са предприели сериозни мерки срещу дейността на НЛД, включително затваряне на университети и офиси, свързани с партията и ликвидиране на нейни дейци и симпатизанти. Опозицията е създала паралелно правителство в изгнание под името „Национално правителство на Бирманския съюз” начело със Сейн Вин. Опозиционната лидерка Аун Сан Су Чии е под домашен арест в продължение на повече от 10 години. Положението с незачитането на човешките права в Мианмар се следи със загриженост от международната общност. От 1988 г. САЩ прекратяват помощта си за Мианмар и ограничават икономическите връзки. От 1996 г. Европейският съюз налага политически и икономически санкции срещу режима в Мианмар – преустановяване на контактите на високо равнище с управляващия военен режим в Мианмар, въвеждане на икономически санкции и оръжейно ембарго, както и забрана за пътувания спрямо лица, свързани с хунтата. Изключения се правят за контакти с бирмански представители на международни форуми по въпросите на човешките права. От края на август 2007 г. обстановката в Мианмар рязко се влоши в резултат от потушаването със сила от властите на масовите мирни демонстрации срещу политиката на правителството, довели до непотвърден брой човешки жертви, ранени и масови арести на лидери на опозицията и участници в протестите. Събитията от август/септември 2007 г. предизвикаха силно безпокойство и реакция от международната общност. Отправени бяха призиви към властите в Янгон да прекратят незабавно насилието, да освободят всички политически затворници, арестуваните лидери и участници в мирните демонстрации, както и лидерката на опозицията Аун Сан Су Чии от домашен арест и да предприемат действителни стъпки към национално помирение, установяване на демокрация и зачитане на правата на човека по пътя на диалог с всички политически сили и етнически групи в страната. Международната общност излезе с декларации и резолюции по повод на влошаването на положението в Бирма/Мианмар. САЩ, Канада и Европейският съюз въведоха засилени ограничителни мерки и икономически санкции срещу военния режим в Бирма/Мианмар. Предприети са действия за подпомагане на напредъка на политическия процес в страната към демократизация чрез мисиите на специалния пратеник на ГС на ООН Ибрахим Гамбари, на специалния докладчик на ООН по въпросите на човешките права Серджо Пинейро и на специален пратеник на ЕС за Бирма/Мианмар Пиеро Фассино. Мианмар е сериозно засегнат вследствие бедствието от вълните цунами в Индийския океан през декември 2004 г. с 59 жертви и над 3000 души останали без дом. В началото на май 2008 г. Бирма/Мианмар е сполетяна от друго тежко природно бедствие - тропическия циклон „Наргис”, който по последни данни на ООН отнема живота на около 130,000 души (78,000 загинали и над 50,000 изчезнали) и нанася огромни материални щети на засегнатите южни райони на страната, които по изчисления на бирманските власти възлизат на около 11 млрд.щ.д., с общ брой на пострадалите около 2.5 млн.души. Международната общност предприе незабавни действия за оказване на спешна хуманитарна помощ на пострадалото от циклона население в Бирма/Мианмар. ООН отправи т.нар. светкавичен апел към международната общност за оказване на спешна хуманитарна помощ. Редица държави и международни организации откликнаха незабавно с отпускане на хуманитарни помощи и техническа подкрепа за Бирма/Мианмар на обща стойност около 50 млн.щ.д. и обявяване на помощи в материално и парично изражение на стойност 42.5 млн.щ.д. Към момента САЩ са отпуснали помощ на сума над 20.5 млн.щ.д. Отпуснатата от ЕС (ЕК и държавите-членки) помощ възлиза на 72.5 млн.щ.д., а допълнително обявената – 26.8 млн.щ.д. На 10 юли 2008 г. Бюрото за координация на хуманитерни операции (ОСНА) отправи подновен призив за набиране на допълнителна хуманитарна помощ в размер на 482 млн. щ.д., 192 млн. от които вече са внесени, а 19 млн. щ.д. - обещани. В продължение на няколко десетилетия Мианмар следва курс на неутралитет и необвързаност. Обявява се за укрепване на мира и стабилността в Азия и за превръщане на Индийския океан в зона на мира. През юли 1995 г. Мианмар се присъединява към Договора за приятелство и сътрудничество на АСЕАН, което е първа стъпка към членство в Асоциацията. От 1997 г. Мианмар е пълноправен член на АСЕАН. От октомври 2004 г. е приет за член на Азиатско-европейския форум (АСЕМ).