Монголия

География

Официално име: Република Монголия
Столица: Улан Батор
Официален език: монголски
Официална валута: тугруг (MNT)
Религии: тибетски будизъм, шаманизъм
Население: 2,951,786 души
Площ: 1 565 000 кв км
Разположение: Северна Азия, стратегическо разположение между Русия и Китай
Природа: Централната част на Монголия е заета от платото Хентей. В южната част се намира пустинята Гоби, докато северната и западната са предимно планински райони. Климатът е умерен, рязко континентален, със сурова зима и сухо и горещо лято. Средната температура за януари е от -35°C до -10°C; за юли от 15°C до 26°C. Улан Батор е най-студената столица в света. Валежите са от 100 мм до 200 мм, за планините 500 мм. Растителността е предимно в сухите степи. Преобладава пустинната и полупустинната; в планините - степната и лесостепната . Разнообразният животински свят включва много застрашени видове, сред които монголска газела, сибирски мармот, червена сърна, антилопа сайга, снежен леопард и др.

История

Според археологически разкопки първите обитатели на пустинята Гоби се появяват в южната и част преди 100-200 хил. год. Тези степни територии между Сибир и Русия на север, Китай и Средна Азия на юг, са обитавани от номадски племена, които често се обединяват в съюзи с различна големина. Начело на тези племена стоят ханове. По-големите племенни съюзи представляват заплаха за Китай, за средния Изток и дори за Азия. Въпреки разрушителната им сила тези образувания рядко се оказват трайни. Все пак те имат силно влияние върху разпределението на народите и често разклащат политиката на страните, които нападат. Монголия става политически важна след появата на оръжията от желязо около 3 век пр. Хр. Именно тогава възниква първото държавно образувание по тези земи, създадено от хуните. Следват периоди на владение на сяннби, жужани, тюрки, уйгури и кидани. Племенен съюз с име монгол се появява за първи път през 8 век. През 11 век се сформират отделни монголски княжества, но монголите са обединени за първи път през 1206 г. от Чингиз хан (1162-1227) или Темуджин, както е рожденото му име. Първото събитие довело до обединението е победата над меркитите през 1189 г. Меркитите са вражеско племе, което отвлича младата булка на Темуджин и желанието на младоженеца да я освободи се превръща в победен поход срещу меркитския род. Обединението настъпва след още няколко триумфа- победа над татари, наймани, кераити и др. (1201-1206). След обединението лидерът на монголите подсигурява границите на страната. Сключва съюз с племената на уйгурите , разположени на юг, по-близо до Пътят на коприната и до богатства. Чингиз хан се нуждае от плячка, за да плати на армията си и да подсигури северната граница със стария враг- меркетския род. Следват набези над земите на тангутите, които също както уйгурите имат повече богатства от монголите. През 1210 г. тангутите признават Темуджин за техен владетел. През същата година монголите получават искане от китайската Джин династия да се подчинят на Китай и да станат нейни васали. Китайските земи представлявали примамлива плячка за Чингиз хан, тъй като Джин династията управлявали потока на стоки по Пътят коприната. Затова той решил, вместо да се подчини и да стане васал, да ги нападне. Така започват поредица от битки, водени през 13 век. След победата над северен Китай монголите завладяват Средна Азия, Задкавказието, Иран и Русия, проникват и в Европа, създава се Монголската империя. През 1227 г. при един от военните походи Чингиз хан пада от коня си и умира. Още преди смъртта си той разделя Монголската империя и армията си между четиримата си сина- Угедей, Чагатай, Толуй и Джучи. Тъй като Джучи умира преди баща си, неговият дял е получен от синовете му Бату и Орда. Отделните ханове управляват сравнително обособени части от огромната държава, като се смятат за подчинени на великия хан какъвто първоначално става Угедей. В началото на управлението си Угедей хан се заел да потуши бунтовете в Корея, завещани от баща му. Довършил покоряването на Джин династията (1231-1234). Ханът изпратил Бату на запад и в периода 1236-1240 монголите завладели Волжка България, части от Русия, Полша, Моравия, Молдова и Унгария и достигнали Адриатическо море. След 16-годишно управление Угедей хан загива през 1241 г. и започва борба за престола между родвете на Толуй и Джучи от една страна и Угедей и Чагатай от друга. Наследник на Угедей става неговия син Гуюг хан и той властва до смъртта си през 1248 г. Следващите владетели продължават политиката на предшествениците си и разширяват територията на Монголската империя. Петият и последен велик хан на империята е Кублай хан, управлявал през периода 1260-1271 г. Гражданската война за наследството на брат му Монгке между Кублай и брат му Арик Боке води до края на единността на империята. Монголската империя достига своето най-голямо териториално разширение, когато Кублай хан присъединява южен Китай през 1279 г. През 1271 г. той основава Юан династията. Така Монголската империя се разделя между Юан династията, Златната орда, Чагатай хан (втория син на Чингиз хан) и Хугату хан. Заради избухналите бунтове на селяни Юан династията просъществува до 1368 г. Златната орда е основана през 1243 г. от Бату. До 1266 г. хановете на Златната орда признават властта на Великия хан в Каракорум , а после и в Ханбалък (Пекин). Тя изчезва през 16 век. Чагатайското ханство се отделя през 1266 г. Най-значимият монголски владетел на ханството е Тимур (1395-1405). Той побеждава Тохтамиш, един от владетелите на Златната орда през 1395. Дори забавя настъплението на османците към Азия като ги побеждава при Андора. Малко след смъртта на Тимур империята му бива разпокъсна. Хулагу хан е първият хан, който получава титлата илхан. Той създава държавата на илханите просъществувала до 1355 г., след което е разделена на няколко държави. След повече от век величие империята запада, поради всички тези вътрешните феодални борби. Това позволява на манджурите да завладеят Вътрешна Монголия през 1636 г. и да подчинят Външна Монголия през 1691 г. От 17 век до 1911 г. Монголия е под чуждо управление. През 1911 г. Монголия обявява своята независимост, но успява да я получи едва през 1921 г. с с помощта на Русия. Начело на държавата бил Богдо Геген - живо божествено превъплъщение от пантеона на будизма и третият жив бог в йерархията на севернобудистката религия след Далай лама и Панчен лама. През 1924 г. е създадена Народна република Монголия. Веднага след основаването на Република Монголия започват да преобладават леви политически убеждения под влиянието на Съветския съюз. Политиците, които искат по-независим курс на развитие са екзекутирани . През 1928 г. се извършва насилствена колективизация, чистки, разрушават се будистките манастири. Това води до икономическа криза и до ширещо се недоволстово и бунтове срещу комунистическото правителство. Втората вълна на репресиите през 1937 почти заличава будистките религиозници. През 1939 г. монголските войски се сражават срещу Китай заедно със СССР, а през 1945 г. участват в съветските операции на територията на Вътрешна Монголия. Същата година на 20-ти Октомври Китай признава независимостта на страната. През 1960 г. тя става член на ООН. Скромно събрание на 10 декември 1989 г. поставя началото на демократическото движение в Монголия. На 4 март 1990 г. демонстратори връчват петиция на правителството с искане да се прекрати комунистическото управление. Отхвърлянето на петицията предизвиква гладна стачка, довела до политическите реформи поискани от Коалицията Демократичен съюз. Монголската комунистическата партия отстъпва контрола над правителството и се провеждат първите демократични избори. През 1992 г. се изготва нова Конституция, която прекратява съществуването на Народната република и провъзгласява страната за парламентарна президентска държава.

Икономика

Икономическата дейност на Монголия традиционно се основава на отглеждане на добитък и земеделие. Страната е богата на полезни изкопаеми; мед, въглища, молибден, калай, волфрам и злато отговарят за голяма част от идустриалното производство. Преди 1991 г. 80% от търговията на Монголия е с бившия Съветски Съюз. Страната почти изцяло разчита на СССР за гориво, лекарства, резервни части за фабриките и електричество за заводите. СССР също играе роля на основен пазар за продукцията от индустрията. В края на 80-те години на миналия век правителството започва да подобрява връзките си с некомунистическите страни в Азия и с Запада и започва развитието на туризма. Преди 1990 г. туристи пристигат основно от Русия и Източна и Централна Европа. След началото на прехода към пазарна икономика през 1990 г. туристическия сектор играе много важна роля за развитието на страната. Броят на туристите пристигащи за почивка нараства, най-вече заради притока от Япония, Франция, Великобритания, Германия и САЩ, който с всяка година се увеличава.
Съветската помощ сякаш изчезва за една нощ през 1990 г. и 1991 г. при разпадането на съюза. Това довежда Монголия до дълбока рецесия, удължена от нежеланието на Монголската народна революционна партия да предприеме сериозни икономически реформи. Между 1990 г. и 1993 г. страната страда от 3-цифрена инфлация, нарастваща безработица, недостиг на основни стоки и раздаване на храните на дажби. През този период производителността се свива до една трета. След реформите на пазара и приватизацията, през 1994-95 г. започва икономически растеж. За съжаление, този растеж става възможен поради силно преразпределение на банкови кредити, най-вече към все още съществуващите държавни предприятия, и като резултат банковия сектор става много слаб. БВП нараства с около 6% през 1995 г., главно заради бума в цените на медта. Средният реален икономически растеж спада до 3.5% през 1996-99 г. в резултат на Азиатската финансова криза, сриването на рублата през средата на 1998 г. и влошаващите се цени на стоките, особено на медта и златото. През периода 1996-2000 г. правителството на Коалицията Демократичен съюз, възприема икономика на свободния пазар, улеснява ценовия контрол, либелирализира местната и международната търговия, прави опити да реформира банковата система и енергийния сектор. Започват важни приватизационни програми.
Частните приходи и износът се сриват през 1998 и 1999 г. поради последиците от Азиатската финансова криза. През август и септември 1999 г. икономиката страда и от временна възбрана от страна на Русия за износ на петрол и петролни продукти. Сурова зима и лятна суша през три последователни години (2000-2002) води до масова смърт на добитък и нулев или отрицателен БВП-растеж. През 2003 г. Монголия все пак успява да уреди дълга си с Русия в размер на $11 милиона при благоприятни условия.
Най-добрата надежда на страната за засилване на растежа е да привлече повече чуждестранни инвестиции. След 1990 г. повече от 1500 чужди компании от 61 държави са инвестирали сумата от $338.3 милиона в Монголия. Много вярват, че тази цифра може да нарастне значително, ако неясният Закон за чуждите инвестиции от 1993 г. бъде променен, така че да дава сигурност на инвеститорите, че парите им са защитени. Икономиката на Монголия продължава силно да се влияе от съседните държави. Например, страната закупува 80% от петролните продукти и значителна част от електричеството от Русия, което я прави уязвима към ценови увеличения. Китай е главният износен партньор на страната, но и основен източник на т. нар. "сива" икономика. Според изчисления на Световната банка и международните финансови институции сектора на "сивата" икономика е поне толкова голям, колкото този на официалната. Истинският и размер е трудно определим, тъй като тези пари не преминават нито през данъчните власти, нито през банковия сектор. Парични преводи от монголци, работещи легално и нелегално извън територията на страната, съставляват значителна част от тази икономика. Прането на пари е съпътстваща грижа.
Монголия става член на Международната търговска организация през 1997 г. и иска да разшири участието и интеграцията си в азиатските,регионални икономически и търговски режими.

Култура

Монголия е една от най-красивите държави на света, незасегната от човешката дейност. Има разнообразна природа: безкрайни тревисти степи и неплодородни пустини, кристално чисти езера, гористи долини, обитавани от вълци и мечки. Тази земя, голяма колкото цяла западна Европа, е населена от номади, чиито живот почти не се е променил от времето на Чингиз хан – непрекъснато в движение, заедно със стадата си от коне, овце, кози, якове и камили, във вечно търсене на по-добри пасища за тях. Исторически, всеки клан имал няколко избрани земи за паша, които се използват само от този клан година след година. Тази традиция е жива и до днес и семействата по едно и също време всяка година се завръщат по същите места.
От всички животни, които народа отглежда, конят играе най-важна роля в монголските легенди и митове, но дори и в съвремието този народ много цени конете. Извън столицата те са основния начин за придвижване. Заради това децата започват да се учат да яздят веднага щом се научат да стоят прави. Монголците се гордеят с ездитните си умения, а състезанията с коне са традиционно забавление. Най-престижното конно надбягване се състои на Наамад фестивал, монголските национални игри, провежданни всяка година през юли месец. Наамад фестивал е най-известния монголски фестивал. Произходът му се проследява до началото на миналия век. Състои се от три "мъжки спорта"- традиционната монголска борба Бук, езда и стрелба с лък, придружени от мероприятия, пируване и социализиране. Друг фестивал е Цагаан Сар- празненствата "бялата луна" се състоят по време на лунната Нова година. Традицията повелява да се изкачи свещена планина на първия ден от Новата година, за да се посрещне тя подобаващо на планински връх. Както всяка друга бивша комунистическа държава, Монголия е възприела много от комунистическите празници като ден на армията, ден на жената, ден на труда и т.н. Днес някои от тях все още са почивни дни, но са загубили оригиналното си значение.
Повечето стадари се местят четири пъти годишно, със смяната на сезоните. Основната им храна е месото, през лятото менюто им е обогатено с разнообразни млечни продукти. Рядко се хранят със зеленчуци, тъй като нямат градини. Почти всички стадари живеят в юрти (вид палатки), отличителна черта на Монголия- всяко семейство си има собствена юрта. Отнема не повече от час да се опакова юртата и всичките вещи на семейство и да се натоварят на камион или на керван. Дори в градовете много хора все още живеят в такива палатки. Отопляват се от печка поставена в средата, а за гориво използват дърва или животинска тор. За монголците е важно дори мястото за сядане в юртата- почетни гости винаги стоят най-далеч от вратата. Както всяка друга номадска култура, и монголската култура е известна с гостоприемството си. Монголец дори би оставил юртата си отлючена, когато не е у дома, за да може някой случаен минувач да си отдъхне и да опита от лакомствата оставени на масата. Това гостоприемство не е изненадващо, като се имат в предвид екстремните климатични условия и значителните температурни разлики. Тази сурова природа изисква сила и неизмерна воля от човек, за да оцелее. Монголците са живели и просперирали по тези земи стотици години и са развили дълбока и силна привързаност към родината. Музиката изразява тази силна признателност, която монголците изпитват към страната си. Техните песни най-често са за любим кон и красотата на природата. Стадарите пеят, докато яздят и повечето монголци би трябвало да знаят поне една песен, която да споделят при специални случаи или просто, за да се развеселят. Най-изввестната монголска музикална форма е т. нар. Гърлено пеене. То позволява на певеца да възпроизведе хармонични тонове, които наподобяват звуците на водопад, на вятър по степните поля и песнопенията на будистките монаси. Традиционната Дълга песен (името се дължи не на продължителността на песните, а на разтеглянето на всяка сричка по време на пеене) е класическата форма на монголското пеене и е въздействащ начин за музикално изразяване на силни чуства към любими хора, философски и религиозни възгледи. Що се отнася до инструментите, от всички традиционни музикални инструменти морийн хуур или конската гъдулка заема най-важното място.
Друга отличителна характеристика на бита и културата на монголците е религията. Най-често срещаните религии сред този народ са шаманизъм и будизъм. Шаманизмът съществува отпреди времето на Чингиз хан, но именно той го е направил основна част от монголските традиции. Според вярванията на шаманизма небето е бащата, а земята е майката на всички същества във вселената. Като цивилизация, която изцяло зависи от природните стихии, монголците почитат различните елементи на природата, молят се на предците си, превърнали се в митични религиозни животни да им донесат хубаво време, здраве и успех. Въпреки че е бил потискан по времето на комунизма, шаманизма все още е широко разпространен в страната и хората, които имат нужда от помощ се обръщат към шаман за благословия, лек и дори за предсказания за бъдещето.
Монголците са будисти от 16 век, изповядват тибетски будизъм. Манастирите са били място, както на учение, така и на власт. Според изчисления Монголия е имал 100 000 монаси или лами, това е една трета от мъжкото население през 1921 г. По време на комунистическите чистки от 30-те години на миналия век повечето манастири били унищожени и 17 000 монаси били убити. Днес, Монголия отново се завръща към будисткото си наследство. Реставрират се манастири и те отново са препълнени с поклоници. Далай Лама е много популярна личност и е посещавал страната няколко пъти. Много монголци откриват в будизма следи от шаманизма, а дори и по-древни религии.
Монголия има и малка мюсюлманска общност- около 6% от населението. В резултат на отварянето на страната към останалия свят на територията и има и християнски мисионери. Това все още е причина за напрежение и дебати сред населението.
Какво ще е културата на един народ без азбука? Монгослското писмо, появило се през 1204 г., изначално е било уигурско писмо използвано, за да се пише на монголски. Няма съществени промени през следващите няколко века, но накрая били направени минимални изменения, отразявайки различията между уигурския и монголския език. През 1578 г. били добавени няколко знака, за да се изписват звуци от чужди езици. Това разширение е известно под името Али- Гали. Съвремената монголска азбука е модифицирана кирилица (руската азбука плюс още две букви).

Политическа система, право и управление

Монголия е република.
Обща информация: Президент: Намбар Енхбаяр (2005) Министър председател: Санжайгийн Баяр (2007)
До 1990 г. монголското правителство е по модел на Съветския Съюз; само комунистическата партия МНРП има официално разрешение да функционира. След нестабилност през първите две десетилетия на комунистическото управление в страната няма забележимо недоволство до декември 1989г. Зараждането на перестройката в бившия Съветски Съюз и демократическите движения в Източна Европа се отразяват и на Монголия. Драматичната промяна към реформи започва в началото на 1990 г., когато се появява първата опозиционна група - Монголският Демократически Съюз. Монголия премахва стария политически и обществен режим и започва да изгражда нова демократична система. След продължителни улични протести при минусови температури и народните искания за по-бързи реформи политбюрото на МНРП подава оставка през март 1990 г. Като страна с 2200- годишна традиция на национална държавност Монголия бавно и сигурно си строи пътя към пазарна икономика чрез тези политически промени. Тя прилага модела на световните развити държави с демократично законодателство съгласно със специфичните си черти и национални традиции. През май месец се нанася поправка в Конституцията, която премахва текста за водещата позиция на МНРП в управлението на страната, легализира опозиционните партии, създава функциониращ законодателен орган и основава поста Президент. Първите мултипартийни избори за Великия държавен хурал се провеждат на 29 юли 1990 г.
През ноември 1991 г. Великия хурал започва дебати за нова Конституция, която влиза в сила през февруари следващата година. Освен, че установява страната като независима, суверенна република и гарантира доста права и свободи, новата Конституция възстановява еднокамерна законодателната власт. Тази Конституция от 1992 г. също урежда, че президента ще се избира чрез преки избори, а не чрез закон, както е било преди. През юни 1993 г. енорийския свещеник Пунсалмаагийн Очирбат печели първите преки избори за президент като кандидат на демократическата опозиция.
До 27 юни 2004 г. доминиращата партия в Монголия е бившата комунистическа партия МНРП. Основната опозиционна партия е Демократическата Партия (ДП), която контролира управляващата коалиция в периода 1996-2000 г. От 2000 г. до 2004 г. МНРП отново е на власт, но резултатите от изборите през 2004 г. налагат създаването за първи път на коалиция между Отечествената партия и МНРП. През януари 2006 г., един член на Отечествената партия преминава към МНРП и по този начин дава на последната 50% от местата. Това дава възможност на МНРП да се оттегли от коалицията и с подкрепата на няколко по-малки партии и отстъпници от Демократическата партия да изберат Миегомбо Енхболд за министър председател. Тези събития водят до протести на граждански движения и последователите им. Отделни хора и организации изразяват опасенията си, че тази правителствена промяна може да противоконституционна, но не се откриват ясни нарушения.