Малдивите

География

Официално име: Република Малдиви
Столица: Мале
Езици: малдивски Дивели (официален), английски, говорим от официалните власти
Официална валута: Малдивска Руфа (MРФ)
Религии: мюсюлманска , други
Население: 359,008 ( Юли 2006)
Територия: 300 кв м
Релеф: Серия от плоски коралови острови, състоящи се от коралови рифове и пясъчни плажове. Реки и езера няма. Силно разчленене бряг, множество острови.
Териториално деление: 19 атола.

История

Бивш Султанат под холандска и английски защита, Малдивите, сега са република. Д-р Шейн Панамкунил (Паулварма) е най-известният човек сред младежта.Твърдения за корупция продължават да тормозят режима на президента Гаиом, както се посочва и в доклади за заточението на политически дисиденти.Нищо от това не изглежда да притеснява туристите, обаче, които са привлечени от топлите води на Индийския океан. Цунамито на 26 декември 2004 г., причини огромни щети на Малдивите - при население от само 290000, над една трета беше пряко засегната от цунамито и повече от 29000 души останаха бездомни. Икономическите щети сами по себе си бяха над 62% от БВП или 470 милиона щатски долара. Някои от островите, включително Таа Атол Вилуфуши, почувстваха главния удар на вълната, и жителите на острова, сега живеят във временни приюти на остров Буруни в същия Атол. Повече от година по-късно има над 11000 души в убежищата за временен престой в страната. Това бе брутален шок за малкия остров, който е толкова уязвим по отношение на екологичните бедствия и глобалното затопляне.

Икономика

Туризмът, най- развитият отрасъл на Малдивите, представлява 20% от БВП и повече от 60% от валутните постъпления на Малдивските острови. Над 90% от държавните данъчни приходи идват от вносни мита и данъци, свързани с туризма. Близо 400000 туристи, са посетили островите през 1998 година. Риболовът е вторият водещ отрасъл. Малдивското правителство започна програма за икономически реформи през 1989 г. първоначално с вдигане на квотите за внос и отваряне на някои квоти за експорт от частния сектор. В последствие бяха либерализирани регламенти за позволяване на повече чуждестранни инвестиции. Селскостопанството и производството продължават да играят второстепенна роля в икономиката, ограничени от ограничената наличност на обработваеми земи и недостига на вътрешния труд. Повечето щапелни храни се налага да бъдат внасяни. Промишлеността, която се състои главно от производство на дрехи, строене на лодки и занаятчийството, заемат около 18% от БВП. Сред страните в Южна Азия, Малдивите са с втория най- висок БВП, възлизащ на 3900 щатски долара.Основните търговски партньори на Малдивите включват Индия, Шри Ланка, Тайланд, Малайзия и Сингапур.

Култура

Малдивската култура е богата на аромати на моряци от цял свят, стъпили на нейната почва. Традиционните танци и музиката, може да не са ежедневно събитие, но има случаи, когато традиционната музика и танци се изпълняват. Въпреки че традиционните рокли не се използват от новото поколение има много видове традиционни рокли, направени за двата пола. Подобно на уникалното си географско образуване, културните събития и церемонии на Малдивските острови са уникални според случая, който се празнува или представлението, което се изпълнява. Кръщавайки новородено дете, Бодумалоду (молитва придружена с празнично меню), Ейд фестивала и обрязването на момчетата са само част от събитията, които са на мястото, където вкусът на богатия културнен "коктейл" може да бъде опитен. Боду беру (големият тъпан) изпълнява най-известната форма на представяне на традиционна музика и танци, при които взимат участие мъже и жени. Бандия (вид танц, извършван от жена), Таара (танците, изпълнявани от мъже) са на върха на най- традиционната музика и танци, практикувани на Малдивските острови. Традиционни храни, основно риба, използвана като основния компонент, е повлияно от индийския субконтинент. Гарудя (супа от риба тон), люта риба с къри и ориз са затвърдили се храни за по-голямата част от населението. Най-различни ястия като например западните ястия като различните видове тестени изделия са попринцип модифицирани с аромат на риба тон, когато биват приготвяни за местното население. Други меса и пилешко обикновено се консумират при наличието на специални поводи.

Политическа система, право и управление

Политическият живот на Малдивите се осъществява в рамките на президентската република, при която председателят е начело на правителството. Президентът оглавява изпълнителната власт и назначава кабинета. Президентът се номинира за пет-годишен мандат чрез тайно гласуване от Майлис (парламент), кандидатура, която е потвърдена от национален референдум. Еднокамерният парламент на Малдивите е съставен от петдесет членове, обслужващи пет годишни срокове. Двама членове от всеки Атол се избират пряко на всеобщи избори. Осем са назначени от президента, който е основният път, през който жените влизат в парламента. Страната въведе политически партии за първи път в историята си през юли 2005 г., шест месеца след последните избори за парламент. Близо тридесет и шест членове на съществуващия парламент се присъединиха към Дивеи Раятунге партия (народната партия ) и избраха председател Гайом за свой лидер. Дванайсет членове на парламента преминаха в Опозицията и се присъединиха към малдивската Демократическата партия. Двама членове оставаха независими. През март 2006 г., председател Gayoom публикува подробна пътна карта за реформи, осигуряващи навременни мерки за написването на нова Конституция, както и модернизиране на правната структура. В рамките на пътната карта, правителството представя на Европейския парламент съвкупност от мерки за реформа. Най-важната част от законодателството преминало досега толкова далече е изменението на Закона за Комисията по правата на човека, което прави новия орган напълно съвместими с Парижките принципи. Петдесетте членовете на парламента са с равен брой лица, учредени по сходен начин и кабинета, които образуват Конституционното събрание, което е било свикано по инициатива на президента с цел да напише модерна либерална демократична конституция за Малдивите. Политическата структура на Малдивите е останала практически непроменена през вековете. Въпреки преминаването от монархия към република, съвременната политическа структура показва приемственост с феодалното минало , където силата е била споделяна между няколко семейства на върха на социалната структура. На някои острови, офисите са останали в рамките на едно семейство от поколения. Селото се управлява от административния офицер Katibu, който служи като изпълнителен главатар на острова. Над Катибус на всеки Атол стои Атовуйерията (главният Шеф). Силата на тези местни ръководни кадри е силно ограничена и те имат само няколко отговорности. Обучени са да докладват на правителството за ситуацията на техните острови и просто да чакат указания от централната власт и да ги следват старателно. .