Ливан

География

Официално име: Ливанска република
Столица: Бейрут(1 252хил.ж.,агл. 1 953хл.ж.)
Езици: арабски (официален); английски, френски-широко разпространени
Официална валута: ливански паунд
Религии: 50% християни,останалите мюсюлмани
Население: 2,897,000
Територия: 4 014хил. кв. mi. (10,452 хил. кв. km)
Релеф: предимно планински с най-висока точка в Ливанските планини 3 088м.На изток е хребетът Антиливан,а между двете планини-долината Бекаа.
Териториално деление: 6 губернаторства (мухафази)- Северен Ливан, Планински Ливан, Бейрут, Южен Ливан, Бекаа, Набатие; разделени на 26 области; част от територията е под военния контрол на Сирия и Израел.

История

Населявано от Палеолита,2 хилядолетия преди Христа, Ливанското крайбрежие е станало свидетел на възхода на известните градове-държави Библос, Сидон, Тир и Бейрут.Тези центрове толкова важни за развитието на първите средиземноморски цивилизации, са разрушавани няколко пъти, но никога не са били заличени напълно от безбройните сюзерени, които са управлявали района през вековете, всеки един от тях,оставяйки важни архитектурни следи. При арабите, крайбрежието и особено Ливанските планини стават естествен подслон за много религиозни общности. Тези различни групи установяват отношения на толерантност, които по-късно ще оформят облика на Ливанската история. След Византийското завоевание през 1516, се появяват първите националистически надигания, последвани от първите религиозни преследвания от страна на турците; през 19 в. тези преследвания позволяват на европейските сили, и особено на Франция, да напреднат в преследването на своите интереси като дойдат в защита на местната християнска общност.
Революцията от 1864г. Гарантира суверенитета на Ливан в рамките на Османската империя, и връзките с Франция се усилват до там,че когато Турската империя се срива след Първата световна война, Франция се сдобива с правото да води мандат в Лигата на нациите над новообразувания по-велик Ливан(1920)
Независимостта, обещана от 1936, в крайна сметка Ливан получава след Втората световна война.Установената политическа система разпределя властта между различните религиозни групи в Ливан, но в рамките на няколко години, въпреки огромния икономически просперитет, скритите кoнфликти се задълбочават.Следва гражданска война и се стига до два съюза.Дори и самите съюзи са раздирани от вътрешни противоречия и битки.
През 1976 Сирия взема надмощие в конфликта чрез масивно военно настъпление, едно от последствията на които е отприщване на атаката срещу палестинските укрепления.Израелските военни сили също нахлуват директно и заемат позиции в Южен Ливан (1982-1986); мултинационалните войски разположени там като арбитраж се оказват доста неефективни.
След дълги години на кръвопролития, които изтощават Бейрут и цялата страна- период през който политическата власт се разделя между две правителства и два президента, подкрепени едновременно от противопоставящи се коалиции- през май 1991 договор за „братство, сътрудничество и кооперация” между Ливанския президент Елиас Храоуи и сирийците предлага надежда за нормален живот: планът за разоръжаване впоследствие ,приет от страните на конфликта, насочва в същата посока.

Икономика

Градското население в Ливан е известно със своята предприемаческа инициативност. С течение на времето емиграцията е развила ливанската „търговска мрежа” по целия свят. Ливан има много висок процент квалифицирана работна ръка, който е сравним дори с европейските страни и е най-високият измежду арабските държави.
Но някога характерната за Ливан процъфтяваща икономика постепенно изчезва и сега много сектори се намират в трудно положение- наблюдава се ситуация на борба за оцеляване.Селското стопанство и промишлеността са слабо развити. Земеделието претърпява дълбоки промени, както структурно (големи владения бяха превърнати в малки холдинги и кооперации), така и по отношение на методите за обработване на земята. В долината Бека се произвеждат големи количества зърно. Има голяма диверсификация в производството благодарение на климатичните фактори:по крайбрежието има цитрусови горички; във вътрешността,където често вали, има овощни градини и лозя; а в сухите райони виреят маслинови дръвчета.Отглеждат се още ябълки, тютюн, зеленчуци, банани и др. В земеделския сектор се занимава едва 11% от икономически активното население, a заради непрекъснатото състояние на война Ливан трябваше да се откаже от много възможности за износ,особено към останалите арабски страни. Дялът на земеделието от БВП се изчислява на около 11,7% , което го изпраща на най-ниската позиция, сравнено с други икономически сектори.
Индустриалният сектор никога не е имал голям принос за Ливанската икономика, тъй като страната е бедна по отношение на суровини, които следователно трябва да внася от чужбина. Различните видове лека индустрия са съсредоточени в различни части на столицата. В миналото са били установени рафинерии за петрол в близост до Тир и Сидон на изпускателни отвори от петролените тръби от Сирия и Ирак, но сега са затворени. Основни отрасли на промишлеността са: нефтопреработване, текстилна, хранително-вкусова, строителна, химическа. Животновъдството е слабо развито. Индустрията се нарежда на втора позиция- 26% от работната ръка и също така на второ място по дял от БВП – 21%.
Мнозинството от работната ръка в Ливан предпочитат да работят в сферата на услугите, това са близо 65%. Това се дължи на разнообразните работни предложения и големите заплати. Делът на третичния сектор затова е доста голям и наброява грубо 67,3%. Добре са развити търговията, банково-финансовата сфера и туризма. Основни пристанища-Бейрут, Триполи, Сайда. Международно летище- Бейрут.

Култура

Ливанските националисти,особено някои Християни, са склонни да поставят ударение върху неарабските страни на ливанската историята като признак на уважение, за да заобиколят цялата конструкция на ливанската история вместо само онази част, която започва по времето на арабските завоевания,становище,което е преобладаващо в останалия арабски свят.
Но би било грешно да се опростява ливанската мозаична култура като просто арабска, когато е ясно, че тя е смесица от местни и чужди култури, които са й давали името на кръстопът между Изтока и Запада векове наред. Ливан е страна, която не може да бъде определена от една култура само.
Отстъпвайки пред ливанското арабско и местно арабско наследство, някои ливанци предпочитат да определят Ливан и културата й като част от Средиземноморската цивилизация. Арабското влияние все пак е приложимо към фактически всички аспекти на модерната ливанска култура
На практика всеки роден и отраснал в Ливан възприема арабско наречие като свой майчин език с изключение на курдите и арменското малцинство,макар че дори те го използват като универсален език, когато общуват с хора извън тяхната общност.Тази универсалност на ливанския се отнася за всички ливанци-без значение от религията им. Езикът, храната, музиката, изкуствата и разнообразните културни аспекти са своеобразни за Ливанците
Храната и музиката се припокриват в голяма степен с тези на Египет, Гърция, Сирия, Палестина и Турция, тъй като всички те са били провниции на Османската империя около 521 години. Облеклото е било подобно на османското, но остава само като част от народната култура. Днес всекидневното облекло се определя от западните стандарти-явление типично и за много други страни по света като Япония например.
Ливанската музика е известна по света със успокояващите си ритми и диви удари. Традиционната народна музика е много популярна, също както западните ритми.Може би най-известният и слушан ливански изпълнител е Файруц.Песните му се излъчват всяка сутрин по много радио станции и много телевизионни канали, както в Ливан,така и в Средния Изток и Арабския свят като цяло.Има и други всеизвестни и обичани изпълнители като Маджида Ел Роуми, Марсел Кхалифе, Джулия Боутръс. Някои ливански изпълнители остават верни на традиционната музика, известна като Джабали (от планините), докато много други изпълнители включват елементи от Запада в песните си. Ливанските творци са може би най-известни в Средния Изток, а това са именно изтъкнати фигури като Наджва Карам, Нанси Аджрам, Елиза, Хайфа Вебе, Рагеб Аламе, Мириам Фарес и др. Има толерантност и към чуждата и западна музика,също.

Политическа система, право и управление

Ливан е парламентарна демократична държава, в която най-високите постове са пропорционално разпределени между представители на определени религиозни общности. Конституцията гарантира на хората правото да сменят правителството си. От средата на 1970-те до парламентарните избори през 1992, гражданската война изключва възможността за упражняване на политически права Според Конституцията, трябва да има директни избори за парламет на всеки 4 години. Последните парламентарни избори са 2005. Парламентът, на свой ред, избира президент на всеки 4 години. Президентът не може да бъде преизбиран. Последния избор на президент е 1998г. Президентът и парламентът избират премиер. Могат да се формират политически партии, като повечето се основават на сектантски интереси. Изпълнително тяло: Президентът (към настоящия момент-Мишел Слайман) се избира от Парламента за 6-годишен мандат. Премиерът и заместник премиерът се посочват от президента след съгласуване със Парламента; има изискване президентът да е християнин-маронит, премиерът мюсюлманин сунит,а говорителят на парламента мюсюлманин шиит. Религиозната система се основана на консенсус от 1932,който демонстрира,че християните маронити представляват значително мнозинство от населението, нещо,което към настоящия момент ве4е не е в сила. Но правителството на Ливан отказва да се изготви ново споразумение. Законодателната власт на Ливан се нарича Представително събрание. От изборите в 1992г., които премахват вгнезденото мнозинство,на което са се радвали Християните, и разпределят местата поравно между Християни и мюсюлмани, парламента има 128 места.Мандатът има продължителност 4 години,но впоследствие е удължен на 5. Местата в парламента са разпределени според религията, но има универсално право на гласуване. Всяка религиозна общност има определен брой места в Парламента. Системата е била проектирана да намали междуверските недоразумения и да максимизира интеррелигиозното сътрудничество: кандидатите се противопоставят само на хора,които изповядват същата религия,но трябва да се борят за подкрепата на хора,които не изповядват тяхната религия,за да бъдат избрани. В ливан има множество политически партии, но те играят доста по-незначителна роля в Ливанската политика отколкото в повечето парламентарни демокрации.Много от партиите са просто списък от кандидати, подкрепени от видна национална или местна фигура. Формират се слаби коалиции с избирателни цели след преговори между кланови лидери и кандидати представляващи разнообразни религиозни общности,като такива коалиции просъществуват обикновено само около иборите. Съдебната система се състои от:четири касационни съдилища, конституционния съвет, върховния съвет; както и система от военни съдилища