Кувейт

География

Официално име: Кувейт
Национално име: Dawlat al-Kuwayt
Столица: Кувейт сити
Часова зона: +3 UT
Езици: арабски 78%(официален), кюрдски 10%,фарси 4%, английски
Официална валута: кувейтски динар, 1KD = 3,55 USD или 2,60 евро
Религии: Сунити 45%, Шийти 30%, други мюсюлмани 10%, други 15%
Местоположение: Югозападна Азия, Среден Изток
Координати: север: 30° N / юг: 28° N / изток: 48° E / запад: 46° E
Население: 2,596,799
Етнически групи: кувейтски араби 41%, други араби 38%, азиатци 21%
Територия: 17,820 кв.м.
Граници(сухоземни): Саудитска Арабия, Ирак
Релеф: почти изцяло равнинен, пустинен, най-висока точка - 306 м.
Териториално деление: 6 губернаторства (мухафази)

История

Археологически находки от Failaka, най-големият от деветте кувейтски острова, разкриват, че Failaka е бил търговско средище по времето на Сумерите. Изглежда Failaka е прдължил да съществува като пазарно средище 2000 години и е бил познат дори на древните гърци. Въпреки дългата си история като пазар и светиня за търговците от древността, Failaka е изоставен като обитаемо място през I век от новата ера. Историята на Кувейт датира едва от 18 век с откриването на град Кувейт, който през 1756 е автономно шейхство. Abd Rahim от рода al-Sabah е първият шейх, а негови наследници и до днес управляват Кувейт. През 19 век, заплашвана от Отоманската империя и от други арабски групи от Арабски полуостров, Кувейт вижда спасение в кралство Британия. През януари 1899г. Шейх Мубарак Ал-Сабах Велики подписва договор с британското правителство, с който обещава, че той, както и неговите наследници на трона, няма да прехвърлят земи, нито да приемат предтавители на други страни в замяна на субидии, без знанието на британското правителство. Когато през 1915 Мубарак умира, населението на Кувейт от 35000 е изцяло зависимо от корабостроене и добив на перли. Мубарак е наследен от синовете си Джабир и Салим, а последващите управленци на страната са потомци на двамата братя. Шейх Ахмед Ал-Джабир Ал-Сабах управлява Кувейт от 1921 до смъртта си през 1950 – период, в който за първи път е открит петролът в страната и когато се поставят първи стъпки за установяване на национални граници. Кувейт става независима от Британия през управлението на Шейх Абдула Ал-Салим Ал-Сабах. В началото на шейсетте Британия вече е премахнала специфичната си съдебна система, която се занимава и със случайте на чуждестранни граждани в Кувейт, като самият Кувейт започва да прилага свое законодателство, базирано на египетското. На 19 юни 1961 Кувейт става изцяло независима с размяна на дипломатически ноти с Обединеното Кралство. За страната следва безпрецедентен период на възход по времето на Емир Сабах Ал-Салим Ал-Сабах, който управлява 12 години. През този период Кувейт и Саудитска Арабия подписват споразумение за поделяне на Неутралната зона( Поделена зона) и преустановяване на националните граници. Двете старни поделят по равно тази петролна зона по суша и вода. Кувейт се превръща в развита, просперираща страна със свободна пазарна икономика с притежание на 20% от световните петролни залежи. През 1946 Кувейт се нарежда като втория износител на черното злато. В началото на деведесетте години иракският президент садам Хюсейн обвинява Кувейт в умишлено сваляне на цените на петрола. След провал на дипломатическите диспути, на 2 август 1990 Ирак напада Кувейт, установява проиракски режим и източва икономическите ресурси на страната. След серия от бомбандировки в Кувейт, през 1991 Обединените Нации и Щатите съвметно подемат акция по освобождаването на окупираната страна. По време на с7-месечната война Емирът, управленците на Кувет и множество граждани, намират убежище в Саудитска Арабия и други страни в региона. Главнокомандващите на страната успешно ръководят Кувейт от дистанция като разчитат на ресурси от инвестиции в други страни, за да подпомагат и финансират отбраната и населението. След края на окупацията, Обединените Нации преустановяват границата между враждуващите страни като сеопират на гранични споразумения от 1932 и 1963 година. Официално Ирак приема това решение през 1994г.

Икономика

БВП(разходен метод на изчисление): $138.6 млрд. 2007г.; ръст на БВП: 5.6% 2007г.; БВП на глава от населението: $55 300 2007г.; БВП по сектори: земеделие: 0.4%, индустрия: 54.7%, Услуги: 44.9%; Бюджет: приходи $66.92 млрд., разходи $36.39 млрд. 2007г.; петролни залежи към 2006г.: 104 млрд барела; добив на природен газ: 11.8 млрд кубични метра; баланс по текуща сметка: $ 51.49 млрд за 2007г.;
Кувйт е една от най-богатите страни в света с БВП от $138.6 милярда и икономика, основно базарина на износа на петрол и петролни продукти. Вдиганията цените на чермото злато са фактор за продължаващия разцвет на тази икономика. Правистелството от своя страна продължава да инвестира в туризъм и транспорт, за да намали голямата зависимост на икономиката от петрола. Кувейт има развит двадесетгодишен план за развитие на туризма в съдействие със Световната организация по Туризъм. По територия, Кувейт е една малка пустинна страна, но има стратегическо разположение в персийскяи залив и значителни петролни залежи. Гражданите на страната, арабски мюсюлмани, формират едва половината от населението – повечето от останалата половина са работници имигранти. Кувейт есилно индустриализирана страна. Икономиката й е малка, отворена, с доминиращи държавен сектор и петролна индустрия. Приблизително 90% от работната сила е концентирана в публичния сецтор, а пък 90% от работещите в частния сецтор са имигранти. Откритите петролни резерви на Кувейт възлизат на 101.5 млрд. барела – 9% от световните резерви, които възлизат на почти 60% БВП , 95% от износните печалби и около 90% от прихидите на правителството. През седемдесетте, Кувейт значително се облагодетелства от рязкото повишаване на цената на петрола, което и самата страна актовно участва в спекулата на Организация на петролоизнасящите страни(OPEC). От друга страна Кувейт понася троен икономически шок от краха на пазара на ценни книжа през 1982, спад в цените на петрола в средата на осемдестетте и иракската окупация през 1990г. Това си и причиниете за почти двойния спад в баланса по текущата сметка на страната през 1993. Благополучието на Кувйт се дължи основно на капитала и петрола, които иракската окупация разрушава. Но икономиката на Кувейт отново среща подем след освобождението си, като дори множество иракски компании установяват производство на територията на Кувейт. След края на войната в Залива продукцията на Кувейт възлизана 1.5 млн барела за ден, за 2006 г. е 2.5 млн. барела, а планираните добиви за 2015 са 3.5 4.0 за 2020. През 1934 Емирът печели концесията за Kuwait Oil Company(KOC), която е съвместно притежание на British Petroleum Company и Gulf Oil Corporation. През 1976 правителството на Кувейт национализира КОС. Kuwait Petroleum Corporation е компания холдинг, които притежава всички национални компании, работещи в петролния сектор: Kuwait Oil Company, производител на гас и петрол, Kuwait National Petroleum Company – рафиниране и местни продажби, Petrochemical Industries Company – производител на амоняк, урея, етилен, политиен; Kuwait Foreign Petroleum Exploration Company, Kuwait Oil Tanker Company.; Kuwait Gulf Oil Company, Kuwait Petroleum International – управлява преработката и продажбите извън страната(в Европа и източна Азия). Кувейт се нарежда като петата страна в света по петролни залежи след Саудитска Арабия, Канада, Иран и Ирак. Kuwait Oil Tanker Company притежава 24 превозвача на суров петрол, втечнен газ и преработени продукти и е най-голямата компания от тзи вид в организацията на страните петролопроизводителки. Кувейт е и членка на United Arab Shipping Company. Приходите от петролната индустрия се инвестират в множество социални проекти за развитие. Част от социалните помощи осигурени от правителството са пенсионното осигуряване, бонуси след сключване на брак, отпускане на ипотечни кредити, безплатни медицински услуги и образование. До тези привилегии достъп имат само граждани на страната. Право на дялове в държавни предприятия, собственост на недвижимо имущество и корпоративни облигации също са ограничени за чужденци. Приходите от петролната индустрия спомагат за изграждането на широкодостъпна образователна система, кяото дава за страната 84% грамотност. Образованието е безплатно и задължително от шест до тринайсет години.Висшето образование също се поема от буджета на страната. Въпреки усилията да се стимулират местните земеделие и производство, Кувейт продължава да внася продукти като храна и произведени стоки. Вносът възлиза на $7.9 млрд. за 2001 г., докато износът е $16.2 млрд. Основни потребители на стоки от Кувейт са Япония, Южна Корея, Съединените Щати, Сингапур; основни вносители в страната са Съединенениет Щати, Германия, Япония, Обединеното Кралство. Производството в кувейт е съсредоточено в няколко петролопреработващи, ориентирани към износ компании, петролни рафинерии и верига малки производители.По време на иркската окупация повечето машини и оборудване са унищожени и възстановени с нови, по-модерни след 1991г. Правителството промотира производствено-търговската рамка, подписана със Съединените Щати, с която се цели привличане на повече чужди инвестиици в индустрията на Кувейт и разширяване на производството отвът пертолните продукти. Кувейт има изключително ограничени водни ресурси. Водата за консумация и напояване се добива от подземни кладенци и чрез дестилация на морска вода. Растителността също е оскъдана. Без проходите, които петролът осигурява, околната среда на Кувейт не предлага нищо друго, което би осигурило трайно оцеляване на населението. Земеделието е ограничено от недостига на вода и обработваема земя. Въпреки че правителството прилага иновативни методи за напояване и земеделие, голяма част от обработваемата земя е унижожена от палежите на нефтени кладенци по време на иракската окупация. От друга страна, в териториалните води на Кувейт има изобилие от риби и скариди и в Индийски океан се извършва значителен риболов с търговска цел. Кувейтският динар е силна валута, която през май 2003г. е прикачена към Щатския долар. Днес валутата е стабилизирана към няколко чужди валути. Страната обичайно поддържа излишък по текущата сметка, който възлиза на $40 млрд. за 2006г., околко 4% от БВП. За същата година фискалният излишък е 20% от БВП, въпреки нарастването от 16% на публичното харчене. Правителството на Кувейт поддържа два обществени парични фонда – Фонд за бъдещите поколения и Оновен резервен фонд, които възлизат на $100 млрд. преди навлизането на Ирак в Кувейт и са основен паричен ресурс по време на войната. Основната част от тези ресурси са инвестирани в Щатите, германия, Обединеното Кралство, Франция, Япония , Югоизточна Азия. Кувейт има сравнително консервативна инвестиционна политика. Кувейт отпуска сериозна икономическа помощ на други страни чрез Фонд за икономическо развитие на арабските страни (KFAED, създаден като автономна инстисуция през 1961. По последни данни фондът разполага с капитал от $7 млрд., като заемите възлизат на $37 млрд. На Мадритската конференция през 2003г. опуска $1.5 млрд. в помощ на Ирак, като KFAED облекчава с $560 млн. дълга. Финансовият сектор, логистиката, телекомуникациите и стрителтвото се развиват предимно през последните години. Значителнияте подобрения на инфраструктурата правят Кувейт една от основните причини за разцвета на строителството в района на Gulf Cooperation Council (GCC). Строителният сектор в Кувейт възлиза на $1.64 млрд през 2006. Според един от последните диклад за развитието на инфраструктурата, строителният сектор ще постигне среден растеж от около 4.22% до 2012. Транспортаната система в старната е също модернизирана и ефективна, като пътищата са добре развити според местните стандарти. Общо пътищата възлизат на 5,749 км., от които 85% са асвалтирани. Малката система от публични автобуси обслужва предимно чуждестранни работници. Международното летище се намира в южните покрайнини на мегаполиса Кувейт. Кувейт разполага с три национални пристанища, едно от който специализира в износ на петрол. Телекомуникационната система на Кувейт, както и транспортаната, е значително унищожена по време на иракската окупация. Правителството прави стъпки към възстановяването й, но до 1993 този процес стига само до възстановяване нивото от преди войната.. През 1989г. в старната има 285 000 телефона, или по 14 на всеки 100 човека. Кувейт днес е една от най-богатите страни в света с резерви, надвишаващи $80 млрд. Страната все повече печели от инвестиции, в сравнение с износа на петрол.

Култура

Поглед към културата на Кувейт показва каква смесица от консерватизъм и модернистичност е тази страна. Архитектурата на Кувейт е уникална по рода си и е своеобразно отражение на традициите и съвремеността. Неизменна част от културата на тази страна са изкуството и занаятчийството, оценени високо навсякъде в света. Висшите институти по театрално изкуство и занаятчийство насърчават такантите и обогатяват културно младите хора. Човек не може да подмине богатото музикално и танцово наследство на Кувейт. Музиката е смесица от пренесените от търговци ритми на Изтона Африка и Индия. Представата за културата на тази страна се допълва от ароматните подправки и деликатеси, часто от местната кухня. Като искямска страна, Кувейт е покрита с джамии във всеки град. На тези свети места хората отправят всеки ден своите пет общи молитви. Наред с останалите арабски страни, Кувейт се гордее със своето гостоприемство. Посетителите във всеки дом се приемат с огромна почит и топлота, като домакинът очаква същото в замяна. Гостоприемството най-често се демонстрира със сервирането на чай и кафе. Почти невъзможно е човек да влезе в дом, офис, или дори в някои магазини и да не му бъде предложена чаша от горещите напитки. Според кувейтското бедойнско племе отказът от предложена напитка се приема като лична обида към домакина. Кувейтци традиционно се поздравяват с ръкостискане и целуване по бузата, като между мъже и жени се приема само ръкостискането. Храната също има специално място в културата на Кувейт. Заради близостта с океана, рибата има неизменно място в националната кухня. Традиционното "Machboos" е своеобразна смесица от овнешко месо, пилешко, или риба, обградено с добре сварен ориз. Мъжете в Кувейт обичат да се срещат в така наречените Diwaniah, което е специално място за гости в дома. Diwaniahs сбирките обикновено се устройват вечер, като всяко семейтво има своя фиксирана вечер, определена за такова събиране. Мъжете средно посещават поне по две такива сбирки в седмицата, като обикновено там дискутират житейски, културни, спорти инай-вече политически въпроси. Разговотите за политика са нещо неприсъщо в останалите стани от Средния Изток, където това се счита за незаконно. Традиционното облекло за жените в Кувейт са роби, наречени dishdasha, заедно с арабски чалми, въпрки че съвременната жена там е свободна да носи пълно разнообразие от облекла. Ardha е типичен бедуински танц, танцуван преди началото на война, но днес той е популярен по времето на различни фестивали тържества в страната. Sawt(глас) е вид популярна музика, водеща началото си от арбските старни в Персийския залив. Fadjeri се нарича песенният репероар на гмуркачите за перли. Един солист изпълнява песента, следван от хор вокалисти, които акомпанират с пляскане на ръце. Използват и инструменти като специфични барабани.

Политическа система, право и управление

Основни политически водачи:
Емир – Негово Височество Шейх Сабах IV ал-Ахмад ал-Сабах
Принц на короната – Негово Височество Шейх Наваф Ал-Ахмад Ал-Сабах
Министър-председател – Негово Височество Шейх Насер Ал-Мохамед Ал-Сабах
Първи заместник Министър-председател, Министър на отбраната, Министър на вътрешните работи – Шейх Джабер Ал-Мубарак Ал-Сабах
Заместник Министър-председател и Министър по управленските въпроси – Файсал Мохамед Ал-Хажи
Заместник Министър-председател и Министър на външните работи – Шейх д-р Мохамед Сабах Ал-Салим Ал-Сабах
Говорител на Народното събрание – Ясем Ал-Карафи
Посланник в Съединените Щати – Шейх Салим Ал-Абдула Ал-Джабер Ал-Сабах
Представител в Обединените Нации – Посланик Абдула Ал-Мурад
Кувейт е конституционна монархия с начело емир. Страната е независима от Съединените Щтати след 19 юни 1961. Конституцията е одобрена и обнародвана на 11 ноември 1962. Управлението на страната(изпълнителна власт) се извършва от главен емир( оглавява цялата страна), заместник-министър(глава на парламента); Съветът на министрите, който се избира от заместник-министъра и се одобрява от Емира. Законодателната власт е представена от еднокамерено Национално събрание. В състава му влизат 50 избрани с гласуване члена с четиригодишен мандат, заедно с всички министри. Съдебната власт се изпълнява от висш апелативен съд. Административното деление на страната е на 6 губернаторства (мухафази). Политически партии в страната няма. Въпреки че политически блокове все пак съществуват, те нямат легален политически статут. Висшите държавни ръководители в Кувейт не се избират. Титлата Емир се наследствена, а принцът на короната се определя от водача на страната. Последни избори в законодателната власт са излъчени през 2006, както и за общински съвет. Избирателни права имат пълнолетните мъже, а след 16 май 2005 и жените навършили 21, които имат гражданство от 20 години и не са включени в отряди за сигурност. През 2006 за първи път жените имат право освен да гласуват и да бъдат избирани в парламентарни избори. Кувейт е наследствено конституционно емирство, чиито главнокомандващи от средата на 18 век насам произлизат от рода Сабах. Конституцията от 1962 регулира изборите за Народно събрание, описва управленската йерархия и правата на гражданите. Според Конституцията, Народното събрание има ограничена ограничена роля при опрделяне Принц на короната, който онаследява емира след смъртта му. За период от 40 години Емирът определял принцънт на короната и като заместник-министър. Но след юли 2003 година, тази позиция е формално отделена и сега Емирът определя различен член на семейството за Заместник-министър. Първите избори за Народно събрание в Кувейт са през 1963, следвани от други през 1967, 1971 и 1975. От 1976 до 1981 Народното събрание е прекратено до последващи избори през 1981 и 1985, след които то отново е разпуснато. За да изпълни обещание, дадено по време на иракската окупация, Емирът организира нови избори през 1992. През май 1999 и отново през 2006, Народното събрание е разпуснато. Длъжен да се съобрази с Конституцията, Емирът назначава нови избори след 60 дни. Последните избори от юни 2006 година са проведени като свободни и честни, белязани най-вече от участието на жени за първи път като избиратели и кандидати за място. През юли 2006 новоизбраната законодателна власт прокарва закон, с който намалява броя на избирателните райони от 25 на 5. С този законопроект, реформаторите целят да повишат прозрачността на демократичността на избирателния процес чрез увеличаване на броя гласове, необходими за спчелване място в парламента.