Киргистан

География

Официално име: Киргизка република. Страната е член на ОНД.
Местоположение: Централна Азия. Граничи на север с Казахстан, на запад — с Узбекистан, на югозапад — с Таджикистан, на югоизток и изток — с КНР.
Столица: Бишкек
Езици: киргизки, руски
Религии: мюсюлманство, православие
Население: 5,285 млн. души
Територия: 199 900 кв км
Релеф: Заема западните и централни части на планинския масив Тяншан.

История

Първите държавни образования на територията на съвременен Киргистан възникват в 2 век преди н.е., когато южните (земеделски) райони на страната влизат в състава на държавата Паркан.
5 век — започва преход към уседнал начин на живот и у номадите, населяващи Северен Киргистан.
13 век — земите на съвременен Киргистан са завоювани от монголите.
15 век — киргизите се заселват на територията на Киргистан.
През 1710 - се образува Кокандското ханство с център град Фергана, което завладява територията на Южен Киргистан в края на 18 век.
През 1820 е завзет и Северен Киргистан.
През 1825 е построена кокандската крепост Пишпек — столица на съвременен Киргистан.
През 1855-1863 територията на Северен Киргизтан влиза в състава на Руската империя. Южната част на страната (заедно с Фергана и Северен Таджикистан) е присъединена към Русия през 1876 след разгрома на Кокандското ханство.
След Октомврийската революция киргизите заедно с другите народи на Средна Азия влизат в състава на Съветската република.
През 1918 Киргистан е част от Туркестанската АССР.
В 1924 е основана Кара-Киргизката AO (по-късно - Киргизка автономна област автономна област) в състава на РСФСР (от 1926 - Киргизка АССР).
През 1936 Киргистан получава статут на съюзна република — Киргизка Съветска Социалистическа Република.
през 1990 започва конфликт в Ошка област между местните узбеки и киргизи от двете страни на границата между Узбекистан и Киргистан.
През 1990 е избран първият президент на Киргистан Аскар Акаев.
На 31 август 1991 г. Киргистан става независим.

Икономика

Страната е относително бедна, с преобладаващ селскостопански сектор в икономиката. Водещи експортни пера са тютюнът, памукът, вълната, месото. За разлика от други централноазиатски републики Киргистан сравнително бързо прилага либерални икономически реформи. Страната става първа измежду страните в региона член на СТО. Проблеми за икономиката са високата корупция, липсата на чуждестранни инвестиции в националната икономика и високият бюджетен дефицит. През 2004 г. официалната безработица е 18%, но реално тя е доста по-висока. Около 40% от населението живее под чертата на бедността. Страната е сериозен износител на електроенергия за съседните страни. Киргистан има отрицателно външнотърговско салдо. Основните търговски партньори са ОАЕ, Русия, Китай, Казахстан, Швейцария, Турция и др.

Култура

Ядрото на населението в страната - 69,5% е съставено от киргизи. Киргизите живеят на цялата територия на Киргистан и преобладават в голяма част от селските райони. руснаците съставляват 17,1% от населението. Узбеките са концентрирани основно в Ошска област. Други етнически групи, имащи значителна численност са: украинци, немци, татари, евреи, казахи, дунгани, уйгури и таджики. Сред напускащите страната след 1991 г. са руснаците, представителите на други славянски народи, а също и немците и евреите. Голяма част от населението е съсредоточено в долините - Чуйска на границата с Казахстан, Ферганска на границата с Узбекистан, в долините на реките Нарин и Талас, а също и в Исък Кулската котловина.

Политическа система, право и управление

Конституцията от 1993 определя страната като демократична република. Изпълнителната власт се осъществява от президент и премиер. Парламентът е еднокамарен. Съдебната власт включва Върховен съд, Конституционен съд и местни съдилища.