Япония

География

Япония е разположена на Японските острови в Тихия океан (Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и над 4000 по-малки), архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над 3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът Фуджи на остров Хоншу — 3776 м). Често се наблюдават земетресения и цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг (средна януарска температура -5 до –16°С, средна юлска температура 22 до 28°С, валежи 1700–4000 mm годишно). Характерни са тайфуните и късите пълноводни реки. Хвойнови, вечнозелени субтропични и тропични гори. 27 национални, 52 квазинационални, около 300 префектурни природни парка с обща площ над 5 млн. ha, 5 комплексни, 141 геоложки, 515 ботанически, 109 зоологически, 93 горски резервата и други с обща площ над 1,2 млн. ha.

История

Япония е заселена от края на неолита. 6 в. — разпространение на будизма и културен разцвет. 7 в. — създава се централизирана държава начело с император. 1185 — династията Минамото побеждава династията Фудживара и завзема властта. 1192 — Йеритомо Минамото се обявява за шогун и установява военната система шогунат. 1338–1573 — управлява втората шогунска династия Ашикага; настъпва периодът Муромаши, характеризира се с формиране на градска прослойка и проникване на португалски и испански мисионери. 1584 — завършва обединението на Япония при управлението на генерал Хидейоши Тойотоми - Тайко. 1603–1867 — управлява третата шогунска династия Токугава. 1854–1858 — Япония сключва търговски договори със САЩ, Великобритания, Франция и Русия. 1867–1868 — демократични преобразувания (виж Мейджи ишин). 1868–1911 — период на реформите Мейджи. Победна война срещу Китай (1894–1895); Руско-японска война 1904–1905, след която Япония установява протекторат над Корея (1905), а по-късно я анексира (1910). 1914 — в I световна война Япония участва на страната на Антантата. 1918 — народни вълнения („оризови бунтове“). 1919 — на Япония са предадени като подмандатни територии бившите германски владения в Тихия океан (Маршаловите, Марианските и Каролинските острови) и в китайската провинция Шандун. 1926 — умира император Йошихито, властта е наследена от император Хирохито. 1931 — Япония окупира Манджурия и създава там марионетната държава Манчукуо (Манджоу Го). 1936 — сключва с Германия Антикоминтернския пакт. 1937 — започва война за завладяване на Китай. 1940 — подписва Тристранния пакт. 1941–1945 — Япония се включва във II световна война. 6 и 9 август 1945 — САЩ извършват ядрени бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. 2 септември 1945 — безусловна капитулация на Япония. 1947 — приета е конституция. Япония е обявена за конституционна монархия. Ограничават се прерогативите на императора. 1951 — подписан мирен договор на Конференцията в Сан Франциско без участието на СССР. 1956 — СССР и Япония подписват съвместна декларация за прекратяване на състоянието на война между тях. 1960 — САЩ и Япония подписват договор „за взаимно сътрудничество и сигурност“ (продължен за неопределен срок през 1970). От 1955 — Япония се управлява от либерално-демократични правителства. 1960–70 — Япония става една от световните икономически сили. 1978 — подписан договор за мир и дружба с Китай. 1989 — император Акихито наследява властта след смъртта на баща си император Хирохито. 1992 — парламентът приема предложение за закон за участие на японски войски в мирните мисии на ООН. 1995 — земетресение в град Кобе, 6000 жертви. 1996 — министър-председател Р. Хашимото, 1998 — К. Обучи, 2001 — Дж. Коидзуми, 2006 — Ш. Абе. Япония е членка на ООН (1956).

Икономика

БВП 3,95 трилиона USD (2007): селско стопанство 2 %, промишленост 35 %, услуги 63 %. Високоразвита икономически страна. Радиоелектронна, електротехническа, приборостроителна, машиностроителна, автомобилостроителна, корабостроителна, металургична, строителна, химическа, текстилна, целулозно-хартиена, дървообработваща промишленост. Традиционни занаяти (порцеланови, художествени изделия, играчки). Основни промишлени агломерации: Кейхин (Токио — Йокохама), Хансин (Осака — Кобе), Нагоя, Хирошима, Китакюшу, Нагасаки, Нагано, Ниигата, Сендай, Сапоро и др. Ориз (40 % от обработваемата земя), зеленчуци, овощия, захарно цвекло, чай, тютюн. Едър рогат добитък, свине, птици. Оризопроизводство. Бубарство. Дърводобив. Риболов, добив на морски продукти. Туризъм. 23 654 km жп линии, 1 152 207 km шосета, 406 km петролопроводи, 1800 km газопроводи, 11,7 млн. бр.р.т. търговски флот, 173 летища (2000). Главни пристанища: Токио, Хирошима, Кавасаки, Кобе, Нагоя, Осака,Чиба, Хакодате, Хагаши, Харима, Сакаи, Томакомаи. Износ: 450 млрд. USD (2000) — моторни превозни средства, полупроводници, офис оборудване, химикали (САЩ, Тайван, Китай, Република Корея, Хонконг). Внос: 355 млрд. USD (2000) — горива, хранителни продукти, химикали, текстил, офис оборудване (САЩ, Китай, Република Корея, Австралия, Тайван).

Култура

Двете главни японски религии са шинтоизмът и будизмът. Те са съжителствували в Япония от векове и са си оказвали взаимно влияние. Повечето японци се определят като будисти, шинтоисти или и двете. Религиозни учения, изиграли голяма роля в японската история при формирането на държавата и през периода Едо, са конфуцианството и даоизмът. Макар и малко в процентно отношение, в Япония днес има и над 3 милиона християни. В ежедневния живот на повечето съвременни японци религията не играе голяма роля. Обикновеният човек обикновено следва религиозните церемонии само в специални случаи като раждане, сватба и погребение, възможно е да посети шинтоистко светилище или будистки храм на Нова година, а също така и да участвува в местните фестивали (мацури), повечето от които имат религиозен произход. Много домакинства имат малки домашни олтари и не е рядкост олтарите да са два – шинтоистки и будистки. Особено почитана богиня е Инари – някога покровителка на земеделието, но сега почитана за всякакви случаи. Нейната емблема е лисица и често по светите места има нейни миниатюрни светилища с червени порти (“тории”).
лед няколко миграционни вълни от Азия и близките тихоокеански острови, последвани от сериозни културни заемки от Китай и Корея, Япония навлиза в дълъг период на сравнителна изолираност от външния свят до пристигането на т.нар "Черни кораби" (плавателни съдове, идващи от Запада) и Мейджи епохата. В резултат се развива култура, значително различна от тази на останалите азиатски страни. Например, както изтъква Рут Бенедикт в класическото си изследване Хризантемата и Мечът, Япония има по-скоро култура на срама (external reference standard), отколкото култура на вината (internal reference standard), която е по-позната на Запад. В Япония също така взаимоотношенията между хората сериозно се влияят от „задължение“ и „дълг“ по начин, който вече не работи в по-индивидуалистичния Запад. И най-накрая, общите схващания за морал и прилично държане са сравнително неразвити в Япония, където по-скоро конкретните задължения към семейството, училището и приятелите определят поведението. Японският език винаги е имал съществена роля в японската култура. Например думата „Nemawashi“ означава съгласие, постигнато чрез внимателна и старателна подготовка. Това е израз на хармонията, която е желана и почитана в японската култура. Въпреки че извън страната си японците са познати повече с хумор, основан на движението и активността, те имат и своите шеги, които обаче са доста сложни. Тъй като неговите опорни точки са японският език, култура, религия и етика, този хумор е смятан за много трудно преведим.

Политическа система, право и управление

Япония е конституционна монархия. Държавен глава е императорът. Законодателният орган се нарича Диета и представлява двукамарен парламент. Начело на изпълнителния орган (правителство) стои министър-председател, избиран от парламента и назначаван от императора.
Япония е разделена на 47 префектури, всяка от които е с площ между 1 и 15 хиляди кв. км и население между 0,7 и 9 милиона души (изключение правят Хокайдо – площ 78 хил. кв. км и Токио – население 13 милиона души). Всяка префектура има управител и законодателен орган, избирани пряко от гражданите на префектурата. Префектурите се групират в 8 региона: Хокайдо, Тохоку, Канто, Чубу, Кинки, Чугоку, Шикоку и Кюшу/Окинава. Тези региони обаче не представляват административни единици и в зависимост от случая, често се използват и алтернативни деления. В бъдеще се планира реорганизация на местната администрация и се очаква да се установят нови органи за самоуправление на ниво регион, но все още броят и границите на бъдещите региони не са решени и са предмет на активно обсъждане. Следващото по-дребно административно деление след префектурата е селището. В Япония селището като административно деление често не съвпада с идеята за най-малката географски-обособена населена територия. Поради огромното население около големите градове, често границата между административни градове и дори префектури може да минава през гъсто населени райони и разликата между съседни административни единици можем да усетим само по указателните табели. По тази причина с наименованието „град“ Токио, в зависимост от контекста, може да се има в предвид както 23-те токийски района със специален статут (население 8,5 мил.), така и префектура Токио (население 12,6 мил.), така и агломерацията, включваща няколко съседни префектури с общо население над 30 мил. души. В по-рядко населените части на Япония се наблюдава и обратното явление — един административен ши град да съдържа няколко различни географски-отделени части. Това е в следствие от провежданата през последните години кампания за административно обединяване на съседни населени места с цел намаляване броя на законодателните органи и пестене на средства. През последното деситилетие броят на административните селища в Япония намалява от 3232 (1999 г.) до 1804 (2007 г.), като броят на ши градовете днес е 782, на чо градовете 827, а на селата само 195