Израел

География

Официално име: Държава Израел
Столица: Йерусалим
Езици: иврит и арабски (официален), английски
Официална валута: нов шекел
Религии: юдаизъм, ислям, християнство, други
Население: 7,337,000
Територия: 20,770 кв км
Релеф: Страната има четири главни географски района: брегова равнина на северозапад, възвишения в северната и централната си част, пустинният регион Негев на юг и голямата падина на изток.
Териториално деление: 6 района- Йерусалим, Тел Авив, Хайфа, централна, северна и южна част

История

Днешен Израел е населяван от ханаанците от 3000 пр.н.е. и е именуван Ханаан. През 1200г.пр.н.е. е завладян от еврейски племена и около 1000 е основано юдейското царство, което скоро се разделя на две царства- Юдейско и Израелтянско. Вавилонската империя владее еврейския народ в периода 597-586пр.н.е. и депортира средното и висше еврейско съсловие във Вавилон, където то процъфтява. През 539 пр.н.е. Вавилон е завладян от Персия,която властва над региона до идването на Александър Македонски през 330г.пр.н.е. След смъртта му през 323г.пр.н.е., империята е разделена и конкуриращите се Птолемейска и Селусидианска империя завземат различни части от Палестина. Едва през 168 пр.н.е. е образувана нова независима еврейска държава. Юдея става васал на Римската империя през 63 пр.н.е. и през 44 регионът римската провинция Палестина. През 70 година евреите са изгонени от Палестина. Между 395 и 634 Палестина е част от Източноримската империя. През 634 Палестина е покорена от Калифат. Арабската традиция е прекъсната между 1099 и 1187г., когато европейските християни основават Кралство Йерусалим. От 1187г. насетне Палестина е управлявана от владетелите на Египет. Отоманската империя завладява Палестина през 1516. В края на деветнадесети век започват да се правят опити за основаването на суверенна държава, дом на евреите. Тези опити са подети от Теодор Херцл, основоположник на ционисткото движение, а допълнителен тласък им дава Балфърската декларация от 1917, която изразява подкрепата на британското правителство за учредяването на еврейска държава в Палестина. След поражението на Отоманската империя в Първата световна Война, Палестина става британска територия под мандат(2003). В годините последвали Първата световна война, еврейската имиграция стабилно се увеличава, както и насилието между еврейските и арабските общности. Огромните усилия на Англия да ограничи имиграцията срещат международна подкрепа, особено след тяхното избиване от немските нацисти през Втората световна война. Това води до плана на ОН, който през 1947 разделя Палестина на отделни еврейска и арабска държава, като Йерусалим остава под администрацията на ОН. Според този план Израел е провъзгласена за държава през 1949. Това довело до все още съществуващия Израело-Арабски конфликт. След инвазията на съседни арабски страни, които не приели плана, Израел завладява повече палестинска територия от предвиденото от ОН. Части от Палестина са окупирани от Йордания и Египет. Много палестински араби бягат от страната. Израел става парламентарна република, в която първоначално управлява израелската работническа партия. През 1967 Израел стреля по мишени в Египет, Йордания и Сирия в отговор на нареждането от Египет за изтегляне на омиротворителните сили на ОН от Синай и строяване на арабски армии по границата на Израел. След 6 дни всички лагери се съгласяват да спрат огъня, като Израел запазва контрол над Синайския полуостров, Голанските възвишения, Ивицата Газа, западния бряг на река Йордан, преди контролиран от Йордания, и източен Йерусалим. Съветът за сигурност приема резолюция 242, която призовава за установяването на справедлив и продължителен мир, основан на израелското оттегляне от териториите,окупирани през 1967, в замяна на прекратяване състоянието на война във всички части, приемане на суверенитета на всички части в региона и правото за живот в мир, със сигурни и признати граници. През 1977 консервативната партия Ликуд печели изборите и за пръв път има правителство без социалдемократи. През 1979 преговори довеждат до сключването на мирен договор между Израел и Египет. През 1982 Израел напада Ливан, за да се бие със силите на палестинската организация за освобождение на Ясер Арафат(PLO). PLO оттегля силите си от Ливан през 1982. В следствие на това Израел и PLO сключват Газа- Йерихо споразумението и споразумението за предварителен трансфер на сили и отговорности през 1994. През същата година Израел и Йордания подписват исторически мирен договор. Министър- председателят Рабин е убит през 1995 от десен еврейски екстремист, с което се достига кулминацията на все по-острото дебатиране по въпроса за мира. През 1999 Авода печели изборите и Ехуд Барак печели парламента. Следват по-нататъшни Израело-Палестински преговори, през 2000 избухва вълна от насилие в израелските и палестински територии. От този момент нататък съществува продължителна криза на доверие между двете страни. В Израел това води до избирането на Ариел Шарон и партията Ликуд. Пътят към мира и спрян, а тероризмът расте. Шарон осъществява плана си едностранно да се оттегли от ивицата Газа и да конструира израелската граница на Уест Банк. През Януари 2006, след като Ариел Шарон претърпява тежък удар, който го оставя в кома, пълномощията му са прехвърлени на Ехуд Олмерт. През юли 2006 артилерийски огън на Хизбула на северната израелска граница и насилствено отвличане на двама израелски войника причиняват избухването на Втората Ливанска война. Сблъсъците са прекратени месец по-късно от съвета за сигурност на ОН. На 27 ноември 2007, израелският министър-председател Ехуд Олмерт и палестинският президент Махмуд Абас се споразумяха на всички теми и до края на 2008 се предвижда сключването на споразумение. През април 2008, сирийският президент Башар Ал Асад обяви пред пресата, че Сирия и Израел обсъждат подписването на мирен договор вече година, с Турция като посредник.

Икономика

Израел има диверсифицирана, технологична напреднала икономика със значителен, но намаляващ дял на правителството в нея, с голям отрасъл на високите технологии в нея. Главните промишлени сектори включват производство на високотехнологично електронно и биомедикаментно оборудване, метална продукция, готови храни, химични вещества и транспортни средства. Секторът Услуги в Израел е значителен и, освен това, е един от главните центрове в света за обработка на диаманти. Страната също е световен лидер в софтуерното развитие и преди кризата през септември 2000г. е популярна туристическа дестинация. израелските усилия в процеса на економическо развитие и усърдната работна сила водят до покачване на икономическия растеж през първите две десетилетия от съществуването на страната. Годините след Кипърската война(1973) са загубено десетилетие за икономиката, тъй като растежът спира и нивото на инфлация се увеличава до три пъти. Успешният план за икономическа стабилизация, прокаран през 1985г., и редовното въвеждане на пазарно-ориентирани структурни реформи съживяват икономиката и са стъпка към бързия растеж през деветдесетте години. Вълната на еврейска имиграция през 1989, предимно от бившите съветски страни, увеличава израелското население почти с милион. Тези нови имигранти, повечето от които високо образовани, днес съставят около 13% от жителите на Израел. Уменията, донесени от новите имигранти, и новото покачено търсене на стоки дава на израелската икономика силен тласък напред и през деветдесетте години новите граждани изиграват ключова роля в текущото развитие на израелския висококотехнологичен отрасъл. Израелски компании, особено в сферата на високите технологии, се радват на значителен финансов успех на Уолстрийт и други световни финансови пазари; Израел е втората чуждестранна държава след Канада по брой на компании, учасрващи на американската фондова борса. Технологичният пазар на Израел е добре развит и, въпреки забавянето на развитието на промишлеността, високотехнологичният отрасъл може би е основният в Израелската икономика. Почти половината от израелския износ са високи технологии. Повечето от големите играчи като Интел, IBM и Сиско присъстват на пазара в Израел. Износът на проукти и услуги в Израел нараства до 7% през 2005. износът на услуги и селскостопански стоки също нараства с повече от 10% през 2005 и като цяло износът нараства с 5.6%, а вносът нараства с 4.4%. Доходите от туризъм се увеличават до 22.7%. В израелския бизнес сектор, БВП от него нараства с 6.6% през 2005. Според статистиката на Централното статистическо бюро, процентът при транспортната и комуникационна промишлености нараства до 9.2%, в сравнение с предходната 2004 година, когато е 6.6%. БВП от продажбите на едро, на продажбите на дребно, на ресторантьорския и хотелски сектор се повишава от 6.1% през 2004 до 8.1%. БВП от сектора на финансови и бизнес услуги през 2005 се покачва с 6.4% от предишната година, когато е 6.1%. САЩ са основният търговски партньор на Израел. Износът от САЩ към израел през 2005г. нарастна с 6.1% до $9.7 билиона, като израел стана деветнадесети по големина американски пазар за износ на стоки и услуги. Израел, също така, има търговски споразумения и споразумения за съвместна дейност с Европейския Съюз, Канада, Мексико и други страни.

Култура

Разнообразната култура на Израел се корени в многообразието на населението: евреите са донесли от всички краища на света своите културни и религиозни традиции със себе си, създавайки смесица от еврейски обичаи и вярвания. Израел е единствената страна в света, в която животът се върти около ивритския календар. Почивката от работа и училище се определя според еврейските празници, а официалният почивен ден е събота, еврейският Сабат. Значителното арабско малцинство в Израел също е оставило своя отпечатък върху израелската култура в такива сфери като архитектура, музика и кухня.
Израелската литература се състои предимно от поезия и проза, написани на иврит, като част от ренесансовото ползване на този език от средата на 19-ти век, макар че малка част от литературата е публикувана на други езици като арабски и английски. По закон две копия от всичко издадено и публикувано в Израел трябва д се оставят в Националната еврейска библиотека и в Националната университетска библиотека в Ивритския университет в Йерусалим. През 2001 законът е малко променен, като добавя и аудио и видео записи и всякакъв друг вид медиа. През 2006 85% от 8000-те книги пренесени в библиотеката били на иврит. Всеки юни се състои седмица на книгата на иврит, която включва панаири на книгата, обществено четене и появи на израелски автори из страната. През седмицата най-голямата израелска награда за литература- наградата Сапир- се връчва. През 1966 Шмуел Йосиф Агнон поделя Нобелова награда за литература с немския еврейски автор Нели Закс.
израелската музика съдържа музикални влияния от целия свят: йеменската музика, хасидските мелодии, арабската музика, гръцката музика, джаза и поп-рока- всички те са част от музикалната палитра. Националните фолклорни песни, известни като 'Песни на държавата Израел', разказват за опитите на пионерите да основат еврейската държава. Сред световноизвестните еврейски оркестри е Израелският филхармоничен оркестър, който съществува от над 70 години и в днешно време изпълнява повече от двеста концерта годишно. От Израел произлизат също много известни музиканти, мякои от които са постигнали международна слава.Итжак Перлман, Пинчас Цукерман и Офра Хаза са сред световно-признатите музиканти, родени в Израел. Израел е участвал в музикалното състезание Евровизия почти всяка година от 1973, като три пъти печели и два пъти е негов домакин. Елиат е домакин на свой международен музикален фестивал всяко лято от 1987- Джаз фестивала Червено море.
Не са били признавани винаги в еврейската култура обаче спортът и физическият фитнес. На атлетичните умения, които били на почит у древните гърци, било гледано с пренебрежение като на нежелано налагане на елинистични ценности. Маймонид, обаче, който бил едновременно свещеник и лекар, набляга на важността на физическата активност и поддържането на тялото във форма. Най-известните спортове в Израел днес са футбола и баскетбола. Към днешна дата, Израел е спечелил седем олимпийски медала от първата му победа през 1992, включително златен медал за уиндсърфинг на летните олимпийски игри 2004.
Кулинарната култура на Израел е уникална и разнообразна. Голямото разнообразие от ястия и деликатеси в страната е резултат от многообразното израелско население. Особено популярна в Израел е Средиземноморската кухня, която е донесена от съседните арабски страни и от гражданите, идващи от Близкия Изток. Фалафелът, хлебче, в което има нарязана салата и препържени зрънца грах, е смятано за национално израелско ястие. Павилиони за фалафели се срещат във всеки град в Израел.

Политическа система, право и управление

Основни правителствени фигури:
Президент: Шимон Перес
Министър председател: Ехуд Олмерт (Кадима)
Външен министър: Ципи Ливни (кадима)
Политически партии: Ликуд, лейбъристка(Labour) и различни други светски и религиозни партии, включително някои изцяло или почти изцяло подкрепяни от арабските израелски граждани.
Израел е демократична република. Политическата и система се основава на няколко основни закона, прокарани от нейния еднокамарен парламент- Кнесет. Президентът (начело на държавата) се избира от Кнесета за 5 годишен срок.
Министър-председателят (начело на правителството) упражнява върховна сила и в миналото е избиран от президента от лдиер на партия, най-способен да формира правителство. Между май 1996 и март 2001, израелтяните гласуваха пряко за министър-председател. Законодателството, което изискваше пряко избиране на министър-председател, е отменено от Кнесета през март 2001. Членовете на кабинета трябва да бъдат единодушно одобрени от Кнесета.
Всички 120 члена на Кнесета се избират чрез тайни избори за 4 години, въпреки че министър-председателят може да реши да организира нови избори преди да е изтекъл 4 годишният срок. Гласува се за партии, а не за индивидуалните кандидати и колкото процента са гласували за дадена партия, толкова места в парламента получава тя. В съвременната избирателна система всички членове на Кнесета могат свободно да се избират.
Независимата съдебн система включва светски и религиозен съд. Правото на съда на съдебно преразглеждане на законодателството на Кнесета е ограничено. Съдебната интерпретация е ограничена до проблеми, засягащи изпълнението на законите и валидността на помощното законодателство. Най-важният съд в Израел е Върховният съд, чиито съдии се одобряват от президента.
израелската съдебна система се състои от обща съдебна система и множество специализирани съдилища. Общата съдебна система се състои от три инстанции: магистратски съдилища, районни съдилища и Върховният съд. Освен ролята си на най-висша съдебна инстанция, Върховният съд иам правото да разрешава административни проблеми, които не са обекти на юрисдикцията на районните съдилища, които са попринцип съдилища за административни нарушения. Специалните съдилища, като трудовите съдилища, военните и религиозните съдилища имат специална юрисдикция. Магистратските съдилища играят роля при криминални проявления, като могат да отсъждат максимум 7 годишни наказания. районните съдилища разрешават криминални и граждански нарушения на жителите си, които не попадат под юрисдикцията на магистратските съдилища.