Иран

География

Официално име: Ислямска република Иран
Столица: Техеран
Езици: персийски (официален)
Официална валута: ирански риал
Религии: ислям
Население: 68 017 900 (18)
Територия: 1 648 000 кв. км (17)
Релеф: Иран заема Иранското плато. Страната е една от най-планинските в света. Пейзажът е доминиран от високи и релефни планини, които разделят различни басейни или височини една от друга. Гъсто населеният западен район е най-планински, с планините Кавказ, Загрос и Алборз. В Алборз се намира връх Дамаванд (5604 м), който е най-високият не само за страната, но и в цяла Евразияш. Северната част на Иран е покрита на плътни тропически гори, наречени "джунглите на Иран". Източната част се състои предимно от пустинни басейни като Даш-е-Кавир, най-голямата пустиня на Иран.
Административно деление: 30 остана.

История

Ранна история (3200-625 г. пр. Хр.)
Дузини праисторически места на иранското плато сочат за съществуването на древни култури и градски населени места в четвъртото хилядолетие пр. Хр., векове преди най-ранните цивилизации в близката Месопотамия. Протоиранците се появяват първо следвайки разделянето на индоиранците и са проследени до археологическия комплекс Бактриа-Маргиана.
Арийските племена (протоирански) пристигат в Иранското плато през третото и второто хилядолетие преди новата ера, вероятно по време на повече от една вълни на преселение, и се заселват като номади. Разделянето на протоиранците на "източни" и "западни" групи става поради миграция.
От първото хилядолетие преди новата ера мидийците, персите, бактрите и партите населяват западната част, докато кимерите, сарматите и аланите населяват степите на север от Черно море. Други, като племената на скитите, се разпространяват на запад до Балканите и на изток до Ксинг-Янг.
Предислямската държавност (625 г. пр.н.е.-651)
На мидийците е приписано обединението на Иран като страна и Империята (625-559 преди новата ера), най-голяма по това време, докато Кир Велики изгражда цялостна империя на мидийци и перси, създавайки империята на Ахеменидите (559-330 преди новата ера), и подпомагайки обединението на различни народи и култури.
След смъртта на Кир неговият син Камбиз покорява Египет. След борба за власт след смъртта на Камбиз Дарий Първи е обявен за цар (управлява 522 – 486 преди новата ера). При Кир и Дарий Персийската империя става вероятно най-голямата и мощна империя в човешката история до онзи момент. Границите на Персийската империя се простират от Инд и река Ока на изток до Средиземно море на запад, като обхваща и Мала Азия и Египет. Кампанията на Ахеменидите срещу Гърция, известна като Гръко-персийски войни, през първата половина от 5 век преди новата ера завършва с мира от Калатис през 449 преди новата ера. Правилата и моралът, идващи от учението на зороастризма, са стриктно следвани от Ахеменидите.
Империята на партите (238 пр.н.е. - 226 сл. Хр.), водена от династията Арсацид, е Третото ирански царство, доминиращо Иранското плато след разбиването на гръцката империя на Селевкидите, която възниква в края на 3 век пр. н. е., и контролира Месопотамия между ок. 150 пр.н.е. и 224 сл. Хр.. Те са третата династия на древен Иран и управляват пет века. След завоюването на Мидия, Асирия, Вавилон и Елам, партите организират своя империя. Предишните елити на тези страни са били гръцки, а новите управници трябва да се приспособят към техните обичаи, ако искат да се задържат на власт. Градовете, съхранили елинистични права и гражданска администрация, останали повече или по-малко необезпокоявани.
Краят на империята на партите идва през 224 г. Ардашир I създава Сасанидската империя. Скоро той започва реформирането на страната както в икономическо, така и във военно отношение. За разлика от коронясаните Селевкиди и следващите Арсакиди, които използвали васална система, Сасанидите, както и Ахеменидите, имат система от управители, лично назначени от императора и командвани от централното правителство. Римляните претърпели поредица загуби, особено срещу Ардашир I, Шапур I, и Шапур II. През 632 година конници от арабския полуостров започнали да нападат Сасанидската империя. Иран е победен, подготвяйки пътя за ислямското завоевание на Персия.
По време на империята на партите, а по-късно и през Сасанидската ера, търговията по Пътят на коприната е значим фактор за развитието на великите цивилизации на Китай, Египет, Месопотамия, Персия, Индийския субконтинент и Рим, който спомага да се положат основите на съвременния свят. Партите са новатори в множество дизайни на архитектурата, като например тази на Ктезифон, който по-късно повлиява Европейския римски стил архитектура. При Сасанидите Иран разширяват отношенията с Китай. Изкуства, музика и архитектура силно процъфтява, и центрове, като школата от Нисибис и академията в Гундишапур стават известни центрове на световната наука.
Средновековие (652-1501)
След ислямското завоевание на Персия, Иран е анексирана в арабския Омаядски халифат. Персийската литература, философия, медицина и изкуство залягат в основата на ислямската цивилизация и са предпоставка за Ислямската Златна епоха. През 1218 година източните провинции Трансоксиана и Хорасан претърпяват опустошителни нашествия от Чингис хан. През този период повече от половината от населението на Иран е избито.
Ранна модерна епоха (1501-1921)
Първата иранска ислямска държава е създадена по време на династията Сафавид (1501-1722) от Шах Исмаил I. Сафавидската династия скоро се превръща в голяма политическа сила и често воюва с Османската империя, узбекски племена и Португалия. С преместването на столицата в Техеран се отбелязва началото на династията Каджар през 1794. Иран води няколко войни с Русия по време на Каджар и губи почти половината от своята територия в полза на Руската и Британската империя. Независимо от Голямата игра Иран успява да запази суверенитета си и никога не е била колонизирана, за разлика от съседните държави в региона. Многократната чуждестранната намеса и корупция довежда до различни протести, които в края на периода Каджар водят до Персийската конституционна революция и създаванего на първия парламент през 1906 година в рамките на конституционна монархия.
През 1925 година Реза Шах ролага началото на индустриализация, жп строителство и национална образователна система. Реза Шах иска да балансира руското и британското влияние, но когато започва Втората световна война, неговите връзки в Германия тревожат Великобритания и Русия. През 1941 г. Великобритания и СССР нападат Иран, за да се използват иранския железопътен капацитет по време на Втората световна война. Шахът е принуден да абдикира в полза на сина си, Мохамед Реза.
През 1951 г. д-р Мохамед Мосадех е избран за министър-председател. Като министър-председател, Мосадех става невероятно популярен в Иран, след като национализира иранските петролни запаси. В отговор на това Великобритания налага ембарго на иранския петрол, а по време на Студената война кани Съединените щати да се присъединят в заговор за свалянето на премиера, и през 1953 г. президентът Дуайт Айзенхауер разрешава операцията Аякс. Операцията е успешна и Мосадех е арестуван на 19 август 1953. След операцията Аякс, правата на Мохамед Реза стават все по-неограничени. Въпреки американската помощ шахът не успява да модернизира бързо иранската инфраструктура, но същевременно смачква всички форми на политическа опозиция със своята разузнавателна агенция, SAVAK. Аятоллах Рутолах Хомейни стана активен критик на правителството. Хомейни е арестуван и хвърлен в затвора за 18 месеца. След освобождаването му през 1964 г. Хомейни публично критикува правителството на Съединените щати. Шахът е принуден да го изпрати в изгнание чрез генерал Хасан Пакраван. Хомейни е изпратен първо в Турция, после в Ирак и в крайна сметка във Франция. Докато е в изгнание, той продължава да денонсира шаха. Иранската революция, известна също като Ислямската революция, започва през януари 1978 година с първите големи демонстрации срещу шаха. След като стачки и демонстрации парализират страната и нейната икономика, шахът бяга от страната през януари 1979 г. и Аятоллах Хомейни се връща в Техеран. Иран официално се превръща в ислямска република на 1-ви април 1979 година, когато иранците одобряват чрез национален референдум да стане така. През декември 1979 г. страната одобрява теократична конституция, която превръща Хомейни във Върховен лидер на страната. Скоростта и успехът на революцията изненадват мнозина по целия свят.
Иракският лидер Саддам Хюсеин решава да се възползва от началото на Иранската революция и от нейната непопулярност сред западните правителства. От главно значение за Ирак е Кюзестан, която не само има значително арабско население, но и богати нефтени находища. На 22 септември 1980 г. иракската армия завладява Кюзестан, започвайки иранско-иракската война. Въпреки че силите на Саддам Хюсеин получават предимство през 1982 г., иранските сили успяват да върнат иракската армия обратно в Ирак. Хомейни иска да изнесе Ислямската революция на запад в Ирак. Войната продължава шест години до 1988 г., когато Хомейни приема примирието, организирано с посредничеството на Организацията на обединените нации.
След войната президентът Акбар Рафсанджани се концентрира върху прагматична икономическа политика за изграждане и укрепване на икономиката, без драматични скъсвания с идеологията на революцията. По време на двата си мандата като президент той подкрепя свободата на изразяване, толерантността и гражданското общество, конструктивните дипломатически отношения с други държави, включително ЕС и азиатските правителства, и икономическа политика, която подкрепя с вободния пазар и чуждестранните инвестиции. През 2005 г. на президентските избори Иран направи още една промяна в политическа посока, когато консервативният популистки кандидат Махмуд Ахмадинеджад бе избран пред Акбар Рафсанджани.

Икономика

Икономиката на Иран е микс от централно планиране, държавна собственост на петролни и други големи предприятия, селско земеделие, маломащабни начинания на частна търговия и услуги. Икономическата инфраструктура се е подобрила стабилно от миналите две десетилетия, но продължава да е засегната от инфлация и безработица. В началото на 21-и век секторът за услуги допринася с най-голям процент за БВП, следван от промишлеността и земеделието. През 2006 година близо 45% от правителствения бюджет са от петрол и природен газ и 31% от данъци и такси.
Правителствените разходи допринaсят за средно годишно ниво на инфлацията от 14% в периода 2000–2004. От износа на петрол през 2007 година Иран е придобил 70 милиарда долара в чужда валута, които предимно държи в резерв (80%). През 2007 година БВП е оценен на 206 милиарда долара, или 3160 долара на глава от населението.
Официалният темп на годишен растеж на Иран е 6 процента. Поради тези цифри и малка промишлена база, ООН класифицира икономиката на Иран като полуразвита. Секторът за услуги е с най-големия дългосрочен растеж що се отнася до неговия дял в БВП.
Държавните инвестиции в селското стопанство с либерализацията на производството и подобрението на пакетирането и маркетинга помагат да се развият нови експортни пазари. Благодарение на строежа на редица язовири в страната през последните години, на широко мащабните схеми за напояване и на засиленото производство на предназначени за износ земеделски артикули като дати, цветя, и шам-фастъци, растежът в селското стопанство е бърз още отпреди 90-те години.
Близо 1,8% от национална заетост е в сектора на туризма, като е предложено тя да нарасне с 10% през следващите пет години. Около 1 659 000 чуждестранни туристи са посетили Иран през 2004 г. Повечето идват от азиатски страни, включително и от републиките от Централна Азия, а малък дял са от страните от Европейския съюз и Северна Америка. Иран в момента се нарежда 89-ти по туристически приходи, но е класиран сред 10-те най-туристически страни в света. Слабата реклама, нестабилните регионални условия, бедният публичен образ в някои части на света, както и липсата на ефективни схеми за планиране в сектора на туризма пречат на растежа на туризма.
Иран разработва също биотехнологии, нанотехнологии и фармацевтична промишленост. Силният петролен пазар от 1996 г. помогна финансово да се олекоти натискът върху Иран и позволи на Техеран навременно да обслужва дълговите си плащанията. Иранските бюджетни дефицити са хроничен проблем, най-вече поради мащабни държавни субсидии за хранителни продукти и бензин, които само за енергийния сектор възлизат на обща стойност над 84 милиарда щатски долара през 2008 г. През последните 15 години както държавният, така и частният сектор са поставили ударение върху местното производство на ориентирани към вътрешното потребление стоки като битова техника, автомобили, селскостопански и фармацевтични продукти и други.
В глобален мащаб, Иран е водещ производител в областта на автомобилостроенето и транспорта, строителните материали, битовата техника, хранителните и селскостопанските стоки, оръжейната индустрия, фармацевтиката, информационните технологии, енергетиката и нефтопродуктите.
Иран е втори в света по запаси на природен газ и по петролни резервисасто и втори по големина петролен износител в ОПЕК. През 2005 г. Иран губи $ 4 милиарда долара за внос на гориво поради контрабанда и неефективни домашна употреба. Петролната продукция е средно 4 милиона барела на ден през 2005 година, пикът от шест милиона барела на ден е постигнат през 1974 година. В началото на 2000, промишлеността инфраструктурата е неефективна поради технологично забавяне. Малко сондажни кладенци са били проучени през 2005 година. През 2004 г. голям дял от иранския природен газ е неизползван. 75% от електоенергията са на базата на природен газ, 18% - на петрол, както и 7% - на водноелектрически мощности. През 2004 г. Иран отвори първите си вятърна и геотермална инсталации.

Култура

Културата на Иран е смесица от древнa предислямска и ислямска култура. Иранската култура отдавна е преобладаващата култура на Близкия изток и Централна Азия. Сасанидската ера значително повлиява върху Китай, Индия, римската цивилизация, Западна Европа и Африка. Това влияние изграе важна роля при формирането на азиатското и европейското средновековно изкуство и се пренася и към ислямския свят.
След ислямизацията на Иран шиитските ислямски ритуали попадат в иранската култура.
Иранската Нова Година (Норуз) се празнува на 21 март, за да отбележи началото на пролетта. Празнува се и в Афганистан, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, Казахстан, Ирак и от анадолските кюрди. Норуз е номиниран за един от ЮНЕСКО-шедьоврите на нематериалното наследство на човечеството през 2004 година.
Кухнята на Иран е разнообразна, като във всяка провинция фигурират ястия и кулинарни традиции и стилове, различни от останалите райони. Основната персийска кухня представлява комбинации от ориз с месо, пиле или риба и лук, зеленчуци, черупкови плодове и билки. Често се използват билки заедно с плодове като сливи, нарове, дюли, сливи, кайсии и стафиди. За постигане на балансиран вкус деликатно се смесват характерни аромати като шафран, сушени лаймове, канела, магданоз и се използват в някои специални ястия. Лук и чесън обикновено се използват при подготовката, но също се сервират и отделно по време на хранене, в суров или маринован вид. Иранската храна не е подправена.
Иранското кино процъфтява в съвременен Иран и много ирански режисьори са получили световно признание за тяхната работа. Ирански филми са спечелили над триста награди през последните двадесет и пет години. Един от най-известните режисьори е Киростами Абас. Медиите на Иран са смес от частни и държавни, но книгите и филмите трябва да бъдат одобрени от Министерството на културата и ислямското ориентиране, преди да бъдат пуснати пред широката общественост. Интернет е станал невероятно популярен сред иранските младежи. Иран вече е четвъртата по големина страна в света по брой на блогъри.

Политическа система, право и управление

Иран е ислямска република.
Президент: Махмуд Ахмадинеджад (2005)
Политическата система на ислямската република се основава на Конституцията от 1979 година. Системата се състои от няколко свързани регулиращи органи. Върховният лидер на Иран е отговорен за очертаване и контрола на общата политика на Ислямска Република Иран. Той е главнокомандващ въоръжените сили и има изключителна компетентност да обяви война или мир. Ръководителите на съдебната власт, държавните радио- и телевизионни мрежи, командващите полицията и военните сили и шест от дванадесетте членове на Съвета на попечителите се назначават от Върховния лидер. Събранието на експертите избира и освобождава Върховният лидер. Президентът се избира чрез всеобщи избори за срок от четири години и може да бъде преизбран само за един мандат. Президентските кандидати трябва да бъдат одобрени от Съвета на попечителите с цел да се осигури тяхната вярност към идеалите на Ислямската революция. Президентът назначава и упражнява надзор над Министерския съвет, координира правителствени решения и избира правителствени политики, които да бъдат поставени пред законодателната власт. За разлика от много други държави, изпълнителната власт в Иран не контролира въоръжените сили. Към 2008 г. законодателната власт на Иран (също известен като Majlis на Иран) е еднокамарен орган. Преди Иранската революция законодателната власт е двукамарна, но горната камара е премахната по силата на новата конституция. Majlis на Иран се състои от 290 членове, избрани за четири-годишен мандат. Majlis изготвя законодателни проекти, ратифицира международни договори и утвърждава националния бюджет. Всички Majlis кандидати и цялото законодатело събрание трябва да бъдат одобрени от Съвета на попечителите.
Съветът на попечителите се състои от дванадесет юристи, включително шестима, назначени от Висшия Лидер. Останалите се избират от Народното събрание измежду юристи, номинирани от ръководителя на съдебната власт. Съветът интерпретира Конституцията и може да налага вето на парламента. Ако даден закон се смята за несъвместими с конституцията или Шариата (ислямския закон), той се връща обратно в Парламента за преразглеждане.
Събранието на експертите, които се събират за една седмица годишно, се състои от 86 клирициСъбранието избира Висшия Лидер и има конституционен орган, който да отстрани от власт Върховния Лидер по всяко време.
Местни градски съвети се избират във всички градове и села на Иран чрез публичен вот на всеки четири години. Според Конституцията, тези местни съвети, заедно с Парламента, са "за вземане на решения и административни органи на държавата".