Индонезия

География

Официално име: Република Индонезия
Държавно утсройство: Президентска република
Столица: Джакарта
Езици: Индонезийски, малайски
Официална валута: рупия(IDR)
Религии: ислям
Население: 234 693 997 души
Територия: 1 904 556 кв м
Релеф: Разположена на Малайския архипелаг между Индийския и Тихия океан.Съставена е от 13670 острова.Повечето острови са планински.
Териториално деление: Административно страната се дели на 30 провинции, 2 особени административни единици, имащи статут на провинции и 1 столичен окръг.

История

Стратегическото разположение на Индонезия, предопределят междуостровната и международна търговия. Търговските връзки с индийските кралства и Китай са развити няколко века преди Христа. От тогава търговията играе важна роля в историята на Индонезия. Морското кралство от седми век Сривийава (намиращо се в района на днешна Индонезия) процъфтява именно заради търговията. Между осми и десети век след Христа, будистката династия Сайлендра и хиндуиската Матара, западат на остров Йава като оставят след себе си религиозни паметници. Хиндуисткото кралство Майапахит, соновано през тринадесети век в източната част на Йава, играе голяма роля в развитието на Индонезия. Този период често се нарича „Златната ера” в историята на Индонезия. Най-ранните доказателства за ислямизирано население на Индонезия датират от 13 век в северна Суматра. По-късно и друси индонезийски райиони приемат исляма и той става доминираща религия и в Йава в края на 16 век. През повечето време исляма се смесва със съществуващите културни и религиозни влияния, който факт оформя доминиращата форма на исляма в Индонезия, и по-специално в Йава. Първите европейци пристигат в Индонезия през 1512 година. По-късно холандски и английски търговци ги послевали. През 1800 година Холандия прави източните части от Индонезия свои колони. През повечето от колониалния период, холандския контрол над тези територии е бил незначителен. Само през ранните години на 20 век холандския контрол се увеличил до днешните граници на Индонезия. Японската инвазия и последвалата окупация през Втората световна война слагат край на управлението на холандците и дават повод за развиване на движения за независимост на Индонезия. Два дни след абдикацията на Япония през август 1945 година, Индонезия обявява независимост. Хохалндия се опитва да възвърне контрола върху Индонезия, но всичко свършва през декември 1949 година, когато под международен натиск, холандците официално признават независимостта на индонезия. Сукарно, първият президент на Индонезия, преминава от демокрация към авторитаризъм и запазва властта, която има. През 1965 година е осуетен опит за преврат в страната, след който започват силни ант-комунистически гонения. По-късно, главнокомандващият армията на Индонезия, генерал Сухарто надхитря политически отслабеният Сукарно и става президент през март 1968 година. Той е подкрепян и от САЩ, което е важен фактор за последжалите 3 десетилетия на икономически растеж. Въпреки всичко, неговото управление е обвинявано в корупция и подтискане на опозицията. През периода 1997-1998 година индонезия е най-силно засегната от азиатската финансова криза. Това засилва недоволството към правителството на Сухарто и води до публични протести. Сухарто си подава оставката на 21 май 1998. през 1999 година източен тимор иска да се итцепи от Индонезия, след 25 годишна военна окупация, често белязана с брутални репресии на хората в региона. Оставката на Сухарто води до засилване на демократичните процеси в страната. Първите директни президентски избори през 2004 са доказателство за това. Политическата и икономическа нестабилност, социалните протести, корупцията и тероризма забавят своето развитие.

Икономика

Индонезия е една от най-богатите на природни ресурси страни в света. Общите запаси на метан възлизат на 81,5 барела нефтен еквивалент и по този показател се нарежда на второ място в света след Китай. Финансовата криза в Югоизточна Азия от 1997 година и 1998 година води до: силно обезценена е индонезийската рупия; несъстоятелност за обслужване на външния дълг; криза в банковата система; отлив на чуждите капитали от страната, което силно засяга икономиката на Индонезия. Индонезия е на едно от първите места в Азия по размер на външния дълг (130.4 млрд. долара за 2006 година). Във връзка с бедствието след земетресението и вълните цунами през декември 2004 година кредиторите от Парижкия клуб отлагат плащанията по дълга за 2005 година с 5 години, а някои страни опрощават задълженията на Индонезия. Индонезия е член на Международната банка за възстановяване и развитие, Международния валутен фонд и е един от големите получатели на помощи от тези международните финансови институции. Основен донор е Япония.

Култура

В индонезия има около 300 етнически групи, всяка от която с културни различия развити през вековете и повлияни от индиици, араби, китайци малайци и европейци. Най-голям ефект върху индонезийската архитектурата е подразбираемо индийски, но Китай, Европа и Арабския свят също оказват влияние върху нея. Най-популярните спортове в Иноднезия са бадмингтон и футбол. Индонезииската кухня се различава в различните райони на страната, и има за основа китайската, европейската, индииската и кухнята от Близкия исток. Оризът е основна храна и често се сервира с месо и зеленчуци. Подправките(доста люти), рибата и пилешкото са също основни съставки на кухнята им. Популярността на индонезииската филмова индустрия стига връхната си точка през осемдесетте и доминира кината в Индонезия, но след това запада значително през деведесетте. Между 2000 и 2007-та година броя на индонезийските филми пуснати всяка година постепенно нарства. Най-старото доказателтсво за писменост в Индонезия е група санскритски надписи, датирани от 5-ти век от новата ера. Важна роля в модерната индонезийска литература играят: холандския писател Мултатули, който критикува начина на държание спрямо индонезийците, когато колония на Дания; Мохамед Йамин и Хамка, които са били влиятелни националисти и писатели в периода преди независимостта на Индонезия. Много хора от индонезийския народ са запазили устното предаване на традициите, което помага да се определят и запазят техните културни наследства. Свободата на словото в Индонезия се разширява доста след края на управлението на президента Сухарто, по време на който разпространяваната информация е била наблюдавана и контролирана от Министерството на информацията, което сега не съществува.

Политическа система, право и управление

Индонезия е президентска република. Властта е съсредоточена в правителството. След оставката на президента Сухарто през 1998 година, индонезийските политически и управленски структури претърпяват сериознуи реформи. Правят се промени в изпълнителната, съдебната и законодателната власт. Президента на Индонезия е ръководител на правителството, върховен главнокомандващ на армията и отгповаря за водената политика и външните работи на страната. Президента назначава министерски съвет. През 2004 година се провеждат първите директни избори, в които хората директно избират президент и вице-президент. Президента може да бъде избиран максимум 2 мандата от по пет години. Най-висшия орган на национално ниво е Народната консултативна асамблея. Главните и функции са приемане и поправяне на конституцията, въвеждане в длъжност президента и формализиране на външната политика. Тя има правото да иска импийчмънт на президента. Състои се от две камари: Камарата на народните представители с 550 депутати и Съветът на регионалните представители със 128 члена. Реформите от 1998 година разширяват правомощията на Съветът на регионалните представители и сега той наблюдава изпълнителната власт. Основни политически партии понастоящем са: партията ГОЛКАР (създадена от бившия президент Сухарто) с мнозинство в Камарата на представителите и Демократическата партия на борбата (подкрепяща бившия президент Мегавати), която е втората политическа сила в парламента. Повечето диспути се водят пред градски съдиюища. Исканията се изслушват преди да бъдат предадени на по-високи инстанции на съда. Върховния съд е най-висшия съд и пред него се изказват последните апели относно разглежданите казуси. Други съдилища са търговския съд, който се занимава с обявяването на несъстоятелност и банкрут на предприятия; административния съд, който се занимава със случаите против държавата; конституционен съд, който се занимава със законите и тяхната конституционосъобразност, с разпускането на партии и обхвата на действие на държавнит институции; и религиозен съд, който се занимава със специфични религиозни случаи.