Индия

География

Официално име: Република Индия
Столица: Ню Делхи
Езици: хинди, английски (официални)
Официална валута: рупия
Религии: хиндуизъм, ислям, будизъм, други
Население: 1,132,446,000
Територия: 3,287,590 кв. км.
Релеф: Високи планини, обширни равнини и плата, заблатени низини и сухи пустинни райони
Териториално деление: 28 щата и 7 обединени провинции

История

Скални жилища с рисунки от Каменната ера в скалните жилища Бхимбетка в щата Мадхя Прадеш са най-ранните известни следи за човешки живот в Индия. Първите постоянни селища се появяват преди над 9000 години и постепенно се превръщат в цивилизацията на Долината на Инд, датираща от 3300 години пр. Хр. в западна Индия. Тя е следвана от Ведическия период, който поставя основите на хиндуизма и други културни аспекти на ранноиндийското общество, и приключва през 500-те пр. Хр. От около 550 г. пр. Хр. биват утвърдени много на брой независими кралства и републики в страната, познати като Махажанападас. През трети век пр. Хр. по-голямата част от Южна Азия бива обединена от Чандрагупта Мауря в Империята на маурите, която процъфтява под царуването на Ашока Велики. От 300 г. сл. Хр., по време на управлението на династията Гупта, настъпва и периодът познат като „Златния Век” за древна Индия. Империите в Южна Индия включват империите Чалукяс, Чолас и Виджаянагар. Науката, инженерството, изкуството, литературата, астрономията и философията процъфтяват под покровителството на тези крале.
След нашествията от Централна Азия между десети и дванадесети век, голяма част от Северна Индия отива под властта на Делхийския султанат, а по-късно и на Империята Мугхал. Императорите Мугхал постепенно разширяват империите си, покривайки огромни части от субконтинента. В Североизточна Индия обаче господстваща сила по това време бива кралството Ахом на Асам, което е едно измежду малкото кралства, успели да устоят на покоряването на Мугхал.
От шестнадесети век редица европейски страни, измежду които Португалия, Холандия, Франция и Великобритания, започват да пристигат като търговци, a по-късно се възползват и от противоричивите отношения между кралствата, създавайки колонии в страната. Така през 1856 по-голямата част от Индия вече е под контрола на Британската източноиндийска компания. Година по-късно индийските кралства вдигат национално въстание, познато като Първата война за индийската независимост или бунтът Сипай срещу контрола на Британската компания, но този бунт в крайна сметка се проваля. В резултат на това, Индия пада под директната власт на Британската корона, ставайки колония на Британската империя. По време на Британското господство, гладът в Индия, често отдаван на политиката на правителството, е едно от най-големите бедствия, включвайики Големия глад през 1876-1878, когато умират между 6,1 и 10,3 милиона души и индийския глад от 1899-1900, когато умират 1,25-10 милиона.
През първата половина на двадесети век започва национална борба, инициирана от Индийския национален конгрес и други политически организации. През 20-те и 30-те години милиони протестиращи под движението на Махатма Ганди, характеризиращо се с обвързаността си към ахимса или ненасилието, водят масови акции на гражданско неподчинение. На 15 август 1947 година Индия най-после придобива независимостта си от британците, но бива разделена на Индия и Пакистан с независими правителства съгласно желанията на мюсюлманската лига да бъде създадена национална държава по линии на религията. Три години по-късно, на 26-ти януари 1950 година, Индия става република и конституцията и влиза в сила.
От независимостта насам Индия страда от религиозно насилие, кастеизъм и въстания в най-различни части от страната, но въпреки това тя успява да ги контролира чрез толерантност и конституционни реформи. Тероризмът в Индия също е един от основните проблеми, включвайки въстанията в Джаму и Кашмир, в североизточна Индия и движението Наксалит в провинционални области. След 90-те години се случват няколко независими терористични удара в големи индийски градове. Индия има неразрешени териториални спорове с Китай, които през 1962 година ескалират в Индо-китайската война и с Пакистан, които довеждат до войни през 1947, 1965, 1971 и 1995. Индия е учредителен член на Движението на необвързаните страни и ООН (като част от Британска Индия). През 1974 година Индия провежда подземен ядрен тест. Този тест бива следван от 5 нови теста през 1998, правещи Индия ядрена държава. Значителни икономически реформи от 1991 година насам превръщат Индия в една от най-бързо растящите икономики в света, водейки до глобалното и и регионално влияние.

Икономика

Икономическо развитие. След обявяването на независимостта па 15 август 1947 година Индия следва полусоциалистически подход на развитие на икономиката със строг правителствен контрол над частния сектор, външната търговия и преките чуждестранни инвестиции.
От 1991 година обаче Индия постепенно отваря пазара си и намалява правителствения контрол на външната търговия и инвестициите.
Природни ресурси. Естествените ресурси включват орна земя, боксит, хромит, въглища, диаманти, желязна руда, варовик, манган, слюда, естествен газ, петрол и титанова руда.
Резервите в чуждестранни валути са нарастнали от 5,8 милиарда долара през март 1991 година до 308 милиарда долара към четвърти юли 2008 година, докато федералните и бюджетните дефицити намаляват.
Човешки ресурси. Индия има втората най-голяма работна сила в света с 516,3 милиона души, 60% от които се занимават със земеделие и свързаните с него индустрии, 28% с услуги и 12% работят в промишлеността.
БВП и растеж. БВП на Индия в щатски долари възлиза на 1,089 трилиона. По паритета на покупателната способност (ППС) Индия има четвъртия най-голям БВП на света, възлизащ на 4 726 трилиона долара. Приходът (номинален) на глава от населението е 977 долара, докато по ППС на човек е 2700 щатски долара.
Със среден темп на годишен растеж на БВП от 5,5%, икономиката на Индия е сред най-бързо растящите в света. Земеделският сектор донася 28% от БВП. Земеделската продукция включва ориз, пшеница, растително масло, памук, юта, чай, захарна трастика и картофи. Земеделският сектор донася 28% от БВП, секторът на услугите и промишлеността заемат съответно 54% и 18%.
Промишленият сектор носи 18% от БВП. Произвеждат се автомобили, цимент, химикали, потребителска електроника, хранителни продукти, машини, фармацевтика и текстил. Добиват се петрол, стомана.
Секторът на услугите осигурява 54% от БВП.
Стандарт на живот. Заедно с бързо растящата икономика на Индия идва и нарастващото търсене на енергия. Според енергийната информационна администрация (ЕИА), Индия е шестият най-голям потребител на петрол и третият най-голям консуматор на каменни въглища.
Разпределението на богатството в Индия е доста неравномерно, като най-богатите 10% от от населението печелят 33% от приходите. През 2004-2005 година 27,5% от населението живеят под границата на бедността от 0,40 долара на ден.
Интернационализацията на Индия. В последно време Индия се възползва от големия брой образовани, английско говорящи хора и подготвени професионалисти, за да стане важна аутсорсинг дестинация за транснационални компании и известна дестинация за медицински туризъм. Индия също е станала и голям износител на софтуер, финансови, изследователски и технологични услуги. През 2007 година приблизителният износ възлиза на 140 милиарда щатски долара, а вносът - около 224,9 милиарда. Текстилът, бижутерските и технически продукти са измежду основните износни стоки, докато суровият петрол, машинните съоръжения, торовете и химикалите са основни вносни стоки.
Най-важните търговски партньори на Индия са САЩ, Европейския Съюз и Китай.

Култура

Индия е невероятно богата страна в областта на културата и наследството. Няколко цитата или твърдения не могат да опишат мястото, на което е Индия в световен мащаб заради пъстрата си и уникална култура. От времената на маурите, чоласите и мугхалите до периода на Британската империя, Индия винаги е била известна с традициите и гостоприемството си. Топлината в отношенията и еуфорията по време на празненствата утвърждават отличителните страни на Индия. Оживлеността и великодушието в страната привличат голям брой туристи. Кухнята, фестивалите, музиката, литературата и театърът...всичко е “специално” в тази “страна на богове”.
Индийската архитектура е област, която представя разнообразието на индийската култура. Голяма част от нея, включително прочути забележителности като Тадж Махал и други примери от архитектурата на Мугхал и Южна Индия, обхваща съчетание от древни и разнообразни местни традиции от няколко части на страната и извън нея. Местната архитектура се характерезира и с забележително разнообразие в различните региони.
Индийската музика има широк обхват от традиции и регионални стилове. Класическата музика обхваща предимно два жанра – северноиндийския хиндустани и южноиндийския карнатик и техните множество разклонения под формата на регионална народна(фолк) музика. Индийския танц има също разнообразни класически и народни форми. Сред добре познатите народни форми са бангра от Пенджаб, биху от Асам, чау от Западна Бенгалия, Джаркханд и Ориса и гомар от Раджастан.
Театърът в Индия често съчетава музика, танци и импровизиран или написан текст. Често базиран на Хинду-митологията, но също заемайки и от средновековните роамнси и новини от социалните и политически събития, индийския театър включва бхаваи от щата Гуджарат, джатра от Западна Бенгалния, наутанки и рамлила Северна Индия, тамаша от Махаращра, терукуту от Тамил Наду и якшагана от Карнатака.
Индийската филмова индустрия е най-голямата в света. Боливуд, чийто център е Мумбай, прави комерсиални Хинди филми и е най-плодородната филмова индустрия. Установени традиции съществуват също и в другите езикови общности (бенгалски, каннада, малаялам, маратхи, тамилски и телугу). Страната създава повече от 1000 филма годишно и тези филми не са популярни само във вътрешния пазар, но имат също и висока гледаемост в азиатските и европейски страни.
Индийската кухня се характеризира с голямо разнообразие от местни стилове и сложна употреба на билки и подправки. Основните видове храна в този край са оризът (особено в южните и източните части) и пшеницата (преобладаваюа на север). Има много подправки, чиято родина е индийския субконтинент, а в днешно време се консумират в целия свят, в това число и черния пипер; от друга страна лютите чушки, които са много популярни в Индия, са били внесени от Португалия.
Традиционното индийско облекло варира в отделните области между различните цветове и стилове и зависи от множество фактори, включително и климата. Красотата на индийската жена лежи в дрехите, която тя носи. Много традиционална и все още етнически съвременната индийска дреха сари е известна в цял свят. То се носи с блуза, която покрива горната част на тялото. В провинционалните части, вариант на сари, наречен гхагара-чоли, е много по-популярно облекло. Чоли е като къса блуза, която покрива горната част на тялото, а гхагара е като дълга пола. За да има елегантен и завършен вид, жените носят и дупатта, която е от мек и нежен материал с поносима дължина, прехвърлена над рамо. За мъжете няма чак такова разнообразие. От доти курта до риза и панталони, индийският мъж предпочита всичко, което му става и изглежда добре.
Много от индийските фестивали са религиозни по произход, въпреки че няколко от тях без връзка с кастата и вероубеждението. Някои от популярните фестивали са Дивали, Угади, Тай Понгал, Холи, Онам и много други. Индия имат 3 национални празника. Друга поредица от празници, варирайки от девет до дванадесет, са официално чествани в отделните щати. Религиозните обичаи са неразделна част от ежедневния живот на всеки индиец.

Политическа система, право и управление

Конституцията на Индия, която е най-дългата и изчерпателна конституция измежду всички конституции на независимите държави по света , влиза в сила на 26-ти януари 1950 година. Предисловието на конституцията определя Индия като суверенна, социалистическа, светска, демократична република. Индия има двукамарен парламент, функциониращ под формата на Уестминстърската парламентарна система. Формата и на държавно управление обикновено се описва като квази-федерална със силен център и слаби щатове, но от края на 90-те тя става все по-федерална в резултат на политически, икономически и социални промени. Президентът на Индия е глава на държавата, избран индиректно от избирателите за период от 5 години. Министър-председателят е глава на правителството и упражнява изпълнителна власт. Той се назначава от президента и е кандидатът, подкрепян от партията или политическия съюз, имащ мнозиството места в долната камара на парламента.
Законодателната власт на Индия е двукамарният парламент, който се състои от горна камара, нарчена Раджия Сабха (Съвет на щатите), и долна камара, позната като Лок Сабха (Народна палата). Раджия Сабха има 245 члена, служещи в продължения на 6 години. По-голямата част са избрани индиректно от държавната и териториална законодотална власт в съотношение с населението на отделните щати. 543 от 545-те члена на Лок Сабха се избират директно чрез преки избори за да представят отделни избирателни райони в срок от 5 години. Другите 2 члена се определеят от президента, които представляват англо-индийската общност, ако президентът смята, че то не е представено адекватно.
Изпълнителната власт се упражнява от президента, вицепрезидента и Министерския съвет начело с министър-председателя. Всеки министър, заемащ някакъв пост, трябва да бъде член на някоя от камарите на парламента. В индийската парламентарна система изпълнителната власт е подчинена на законодателната, като министър-председателя и неговият съвет са директно отговорни за долната камара на парламента.
Съдебната власт се състои от Върховен съд, оглавен от върховния съдия на Индия, 21 върховни съдилища и голям брой съдилища с гражданска юрисдикция. Върховният съд има юрисдикция над случаи, включващи фундаментални права и над противоречия между щатите и Съюза, и апелационна юрисдикция над върховните съдилища. Той е юридически независим и има властта да обяви правото и да унищожи съюзнически или щатски закони, които нарушават конституцията. Ролята на решаващ тълкувател на конституцията е една от най-важните функции на Върховния съд.
Индия, на федерално ниво, е най-гъсто населената демокрация в света. За по-голямата част от демократичната си история, федералното правителство е било водено от Индийския Национален Конгрес (ИНК). В държавната политика доминират няколко партии, включвайки ИНК, партията Бхаратия Джаната (БДжП), Комунистическата партия на Индия (КПИ) и множество регионални партии. На изборите през 2004 година, ИНК спечелва най-голям брой места в Лок Сабха и формира правителство с коалиция, наречена Обединен Прогресивен Съюз (ОПС), подкрепен от множество ляво-клонящи партии и членове, опозиция на БДжП.
Индия е федерална република от 28 щата и 7 обединени провинции. Всички щати и 2 от обединените провинции (Пондишери и Делхи) са избрали правителства. Останалите 5 обединени провинции назначават централно администратори и са под директното управление на президента. През 1956 година щатите биват оформени на езикова основа. От тогава насам тази структура остава напълно непроменена. Всеки щат или обединена провинция е разделена на основни части на правителството и администрацията, наречени райони. В Индия има около 600 района. Те са разделени още на окръзи и най-накрая на села.