Грузия

География

Официално име: Република Грузия (на грузински: Сакартвело)
Столица: Тбилиси. Големите градове в Грузия с население над 100.000 жители са Тбилиси (1.258.085 жители), Кутаиси (178.350 жители), Батуми (118.297), Рустави (112.624 жители).
Валута: лари
Религии: християнство, ислям
Население: 4 646 003 души. Населението на Грузия е мултиетническо. Грузинците са около 80%. Дреги етноси са абхазци, осетинци, руси, азери, арменци.
Територия: 69.700 км?
Релеф: Планини и полупланински райони заемат над 87% от площта на страната. Като естествена северна граница се издигат южните склонове на Големия Кавказ през които е прекаран тунелът Роки, които свързва Грузия с Русия. На юг са разположени Малкия Казвказ и арменското плато. Между двете големи планини е разположена Колхидската равнина. Тя е отделена на запад от областите Долна Картли, Вътрешна Картли чрез разположениоте от северн на юг планини Лихи. Най-високия връх в Грузия е Шхара, висок 5.068 м. Най-дългата река е 1.364 км дългата река Кура. Най-голямото езеро е Паравани, което е заема площ от 37,5 км?. Най-дълбоката пещера Вороня е със своите 2.190 м същевременно и най-дълбоката в света.
Административно деление: На северозапад е разположена автономната република Абхазия, на югозапад автономната република Аджария, на север областта Южна Осетия. Абхазия и Южна Осетия в момента не са под контрола на Грузия и се стремят към независимост, която е предмет на продължаващ териториален спор между грузинското правителство и предимно негрузинското население там.

История

Територията на Грузия е населявана още от древността. Така например между 6 век пр.н.е. и 2 век пр.н.е. в западна Грузия съществувало известното на древните гърци Колхидско царство. Друго известно антично грузинско царство било царството Иверия.
След октоврийската революция в Русия Грузия е включена в границите на Съветския съюз. До 1991 г. страната е част от Грузинска ССР — република в състава на СССР.
След разпадането на СССР в областите Абхазия, Аджария и Южна Осетия възникват сепаратистки движения, подкрепяни от Русия. След ожесточени боеве през 1992-1993 година Грузия губи фактическия контрол върху голяма част от територията на областите.
Звиад Гамсахурдия е първият демократично избран президент, след обявяването на независимостта. През 1992 година той е свален чрез държавен преврат, а скоро след това за президент е избран бившия председател на КП и външен министър на СССР Едуард Шевернадзе. По негово ръководство в Грузия се извършват демократически реформи. Икономическата проблеми, свързани с широко разспостранена корупция и изборни манипулации водят до недоволство сред грузинския народ. През ноевмри 2003 година народното недоволство кулминира в масови протести, предвождани от млади реформиски политици. Процеса на промяна, в които Шевернадзе се принуждава да напусне поста си в полза на Михаил Саакашвили, е наречен Революция на розите. За министър-председател е избран Зураб Живаниа. Главните цели на младите реформатори са борбата с корупцията и ускоряване на макроикономическите реформите. Важни ресорни министерства се заемат от доказали се в чужбина Грузинци. С бързи темпове се пристъпва към приватизацията на дърважните предприятия, както и привличане на чуждестранни инвестиции. Реформите не отминават и армията, която също се модернизира. През 2004 година държавният дълг за първи път започва да намалява.
През същата година масови протести водят до свалянето на проруския авторитарен президент Аслан Абашидзе, а Аджария се присъединява отново към Грузия като получава широка автономия.
На 3 февруари 2005 година умира премиера Живаниа, след което постта се поема от бившия финансов министър Зураб Ногаидели. След масови протести срещу правителството на 2 и 7 ноември, и здравословни проблеми на Ногаидели, той подава оставка. За премиер е изпран банкера Ладо Гургенидзе. В продължилите масови протести, президента Саакашвили подава оставка, за да даде възможността за провеждането на президенски избори, като поста се заема временно от Нино Бурджанадзе. На 5 януари преждевременните президенстски избори са спечелени Саакашвили с 53.47% от изброените гласове.
През август 2008 година конфликтът с Абхазия и Южна Осетия отново се активизира и довежда до Руско-грузинската война, след която Русия признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия. САЩ, ЕС и МВФ заявяват финансова и политическа подкрепа.

Икономика

От 1991 Грузия предприема мащабна структурна реформа с цел преход към пазарна икономика. Гражданската война и военните конфликти, както и загубата на съветския пазар водят до свиване на БВП до една четвърт от този през 1989. От 1995 Западът стартира финансова подкрепа за страната - Световната банка, Международният валутен фонд и Германия са първите кредитори. Beginn

Култура

Културата на Грузия се развива около литературната традиция на грузинския език и писменост в продължение на дългата история на страната. Тя става основа на силното чувство за национална идентичност, което помага на грузинците да запазят самосъзнанието си през продължителни периоди на чужда окупация и опити за асимилация. Съвременните грузинци произлизат от кавказките народи, които се споменават за пръв път в хрониките на Асирия в началото на 1 хилядолетие пр.н.е. От тази епоха е запазен фолклорният епос „Амиранияни“. Грузинската азбука се появява през 5 век пр.н.е. и е реформирана от цар Парнаваз I през 284 пр.н.е.
Средновековната култура на Грузия е силно повлияна от християнството, възприето около 330. Многобройните грузински църкви и манастири са пръснати не само на днешната територия на страната, но и в съседните области, както и в по-отдалечени райони, като Сирия, Палестина, Атон. Бачковският манастир, един от най-големите в България, е построен и в продължение на почти три века е обитаван от грузинци.
Грузинските икони са сред най-добрите образци на средновековната православна иконопис. Сред известните произведения на средновековната грузинска литература са „Житие на Света Нино“ (4 век), „Мъченичество на светата царица Шушаник“ от Якоб Цуртавели (5 век), „Витязът в тигрова кожа“, епическа поема от Шота Руставели (12 век) и други.
Първата печатница на грузински е основана през 1620-те в Италия, а първата в самата Грузия - през 1709 в Тбилиси. През 1791 Георги Авалишвили, писател, драматург и дипломат, основава в Тбилиси Грузинския национален театър. През 1845 е създаден Държавният музей на Грузия, а през 1851 - Тбилиският държавен театър за опера и балет.
През 20 век Грузия е най-известна със своето кино. Първият документален филм („Пътуване на Акаки Церетели в Рача-Лечхуми“) е сниман през 1912 от Васил Амашукели, а първият игрален („Кристин“) - през 1916 от Александър Цуцунава.

Политическа система, право и управление

Грузия е президентска република. Президентът се избира за 5 години. Законодателният орган е парламент.
Администрацията на Грузия е силно централизирана. Тя се разделя на 9 региона (на грузински мхарееби), две автономмни републики (на грузински автономиури республика) и самостоятелен столичен регион (Тбилиси). Регионите от своя страна се разделят на 67 общини и 6 независими градове (Тбилиси, Кутаиси, Рустави, Поти, Батуми, Сухуми).
Грузия е член на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, както и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и се стреми към членство в НАТО и ЕС.