Китай

География

Официално име: Китайска народна република
Столица: Пекин (Beijing)
Най-голям град: Шанхай (Shanghai)
Официален език: китайски; много диалекти (гуанхуа (пекински) - говори се от 70 % от населението, 5 южни диалекта - 17 %, 3 централни - 13 %).
Валута: юан (CNY) = 100 феня
Религии: конфуцианци - 88.7 %, будисти - 4.8 % (от тях махаяна - 62.4 %, ваджраяна (ламаисти) - 31.3 %, хинаяна - 6.3 %), даоисти - 2.3 %, мюсюлмани - 1.6 % (от тях сунити - 99.6 %, шиити - 0.4 %), християни - 0.6 % (от тях католици - 63.4 %, протестанти - 36.4 %, други - 0.2 %), шаманисти - 0.5 %, местни традиционни вярвания и култове - 1.2 %, други - 0.3 %; официално - атеисти (2002 год.)
Население: 1 321 851 888 (Юни 2007) - първо място в света
Територия: 9 596 960 кв. км. - четвърто място в света
Географско положение: Китайската народна република е разположен в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с КНДР (1 416 км), на север – с Русия (3645 км) и Монголия (5677 км), на югозапад – с Афганистан (76 км), Пакистан (523 км), Непал (1236 км), Бутан (470 км) и Индия (3380 км), на юг – с Мианмар (2185 км), Лаос (423 км) и Виетнам (1281 км), на запад и северозапад – с Киргизстан (858 км), Казахстан (1533 км), Таджикистан (414 км), на изток и югоизток има морски граници с Япония, Филипините, Малайзия, Бруней и Индонезия.
Релеф: Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 м надморска височина, заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 м – 19%; от 1000 до 2000 м – 28%; от 2000 до 5000 м – 18%, и тези над 5000 м – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – Еверест (8848 м). В южното подножие на планината Богдо (5445 м) от Тяншанския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 м под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление:
(1) планинските вериги от запад на изток включват системите Тяншан – Иншан –Яншан, Кунлун – Цинлин – Дабъшан и планинската система Нанлин;
(2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасят Хъланъпан, Лиупанъпан и Хъндуаншан;
(3) планински вериги от североизток на северозапад – Чанбайшан, Голям Хинган, Тайханшан и Уишан;
(4) планински вериги от северозапад на югоизток – Цилянъпан и Алтай;
(5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасят Хималаите и Тайван.
Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала”. Най-високото „стъпало” е Тибетското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 м. Следващото „стъпало” започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000-2000 м. възвишения и падини, като Юнан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от Таримската, Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало” започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500-1000 м. равнини и низини, като тези в Североизточен и Северен Китай, и долини по средното и долно течение на река Яндзъ. Четвъртото „стъпало” обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 кв. км. и средна дълбочина от 18 м, Жълто море с площ 380 000 кв. км. и средна дълбочина от 44 м, Източнокитайско море с площ 770 000 кв. км. и средна дълбочина 370 м, и Южнокитайско море с площ 3,5 млн. кв. км. и средна дълбочина 1212 м.
Климат: Китай е разположен в умерения, субтропичния и тропичния климатичен пояс. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай.
Реки и езера: В Китай има множество реки, чиято обща дължина е 220 000 км. Те образуват вътрешни и външни системи. Външните реки са Яндзъ, Хуанхъ, Хейлундзян, Джудзян, Ланцандзян, Нудзян и Ялуцангпо. Те се вливат в Тихия, Индийския и Северния ледовит океан и общата им водосборна площ обхваща около 64% от територията на страната. Вътрешните реки, чийто брой не е голям, са значително отдалечени една от друга. Те се вливат в езера във вътрешността или се губят в пустини и солници. Тяхната водосборна площ е около 36% от територията на страната. В Китай има и множество езера, чиято обща площ е около 80 000 кв. км, както и изкуствени водохранилища. Езерата също могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Към външните спадат богатите на водни продукти сладководни езера като Пуоянху, Дунтинху и Тайху. Към вътрешните се отнасят солените езера, най-голямото от които е Цинхай. Сред вътрешните езера има и много пресъхващи, като Лобнор и Дзюйен. Ледниците и вечните снегове също са част от континенталните води на Китай. Те са разположени в западните планински райони и заемат площ от 44 000 кв. км. Запасите от вода в тях се оценяват на 2300 млрд. куб. м. и снабдяват много реки в Западен Китай с огромни количества вода.
Административно деление: Китайската народна република се състои от 22 провинции (Анхой, Фудзян, Гансу, Гуандун, Гуйджоу, Хайнан, Хейлундзян, Хубей, Хунан, Хъбей, Хънан, Дзянсу, Дзянси, Дзилин, Ляонин, Цинхай, Шанси, Шандун, Шенси, Сичуан, Юнан, Джедзян), Тайван се разглежда от правителството като 23-та провинция. Освен това има 5 автономни района (Гуанси, Вътрешна Монголия, Нинся, Синдзян, Тибет), населени с пет големи малцинства, 4 града на централно подчинение (Пекин, Чунцин, Шанхай, Тяндзин) и 2 Особени административни рaйони - Хонгконг и Макао, които се ползват със значителна самостоятелност и статутът им е оспорван
БВП : 10 170 млрд. долара (2006 год.) - второ място в света

История

Китай е един от най-старите центрове на човешката цивилизация. Археологически доказателстваза свидетелстват за човешко присъствие тук отпреди между 2.24 милиона и 250 000 години. В пещерата Жухудиан има фосили от преди повече от 330 000 г.
Първата китайска династия е Ксия (2100-1600 пр.н.е.). За нея се знае малко. Доскоро съществуването и се смятаза мит, но бяха открити теракотови статуи и бронзови предмети, както и следи от племенна култура по това време в провинция Юнан.
Втората китайска династия е Шанг (1600-1046 пр.н.е.), разпростряла се на територии по продължението на Жълтата река.
По-късно,през 221 г.пр.н.е. властва династията Цин. Оттогава датира и прочутата теракотена армия. Владетелят Цин Шихуан превърнал Китай в могъща империя, но бил много жесток и не показвал никаква милост към враговете си. Заповядвал те да бъдат разрязвани на две или заравяни живи. Императорът Цин наредил на поданиците си да му построят огромна гробница в една местност, наречена Си Ан Шиан. Искал и след смъртта си да бъде охраняван от жестоки войници и затова заповядал да направят войска, която да е вечна. Наредил да бъдат направени повече от 7000 войници, 600 коня и 125 бойни колесници. Императорът искал мястото на гробницата му да бъде запазено в тайна и затова погребвал живи много от хората, които работили при изграждането й. Хилядолетия неговата войска останала скрита под земята, докато през 1974 няколко селяни я открили, копаейки кладенец.Това е периодът, в който за пръв път Китай има една обединена и силна държава.
Династията Цин е наследена от династията Хан (206г.пр.н.е.-220 след Христа). Тогава имперските територии се разширяват на север до Монголия,на изток до Корея, на юг до Виетнам. По това време се утвърждава и пътят на коприната в централна Азия. След Хан идва период на разединение, известен като периодът на Трите кралства. Тогава Китай развива дипломатически отношения със съседна Япония, която възприема китайската писменост, известна като Канджи. 580 г Китай отново е обединен от династията Сю, която обаче не просъществува дълго след Гогурю-Сю войните(598-614).
По време на успешните династии Танг и Сонг китайските технологии и достижения са в зенита си. При династията Сонг за пръв път в световната история правителство въвежда хартиените пари. Между 10 и 11 век Китай удвоява населението си до 100 милиона души.Това е много важен период за китайските изкуства, философия и социален живот. През 1271г. монголският лидер от пети хаганат на Монголската империя Кублай хан основава династията Юан. Едва през 1368г. селянинът Чу Янчанг отблъсква монголската орда и слага край на владичеството на Монголия над Китай, създавайки династия Минг. Столицата на Китай се мести от Нанкин в Пекин.
Династията Чинг (до 1912) е последната китайска династия. Двете опиумни войни с Британия окончателно разклащат силата на императора. Тайпинската гражданска война (1851-1862) остава една от най-кърввите войни в човешката история, вземайки над 20 милиона жертви (а според някои оценки - дори до 200 милиона!). Тя бива породена от грешна интерпретация на християнството. През 1894 Корея се освобождава от Китай ,а набиращата сили Япония завзема Манджурия. По това време на трона застава император Гуангсу, но императрица Цъси го праща под домашен арест и окупирва трона. Дълги години преди, по време и след нейното властване в Китай бушуват бунтове и въстания, взели десетки милиони жертви. Император Гуангсу умира по подозрителен начин на 38 години точно ден преди смъртта на Цъси. Тогава на трона застава двугодишният и наследник и племенник на Гуангсу - Пую - последният китайски император.
След династия Чинг, на 1 януари 1912г. е основана Китайската република. Сун Ятсен е обявен за президент. В края на 20-те на власт идва Чан Кайшъ, който премества столицата в Нанкин. Този период се характеризира с еднопартийната власт на Куоминтанг и с опити за стабилизация и демократизация на Република Китай.
Китайско-Японската война (1937-45) предизвиква вражди между националисти и комунисти и взема около 10 милиона жертви. След Втората световна война Китай е преименуван на Народна Република Китай. След победа в Китайската гражданска война (известна като Великата културна революция), Китайската комунистическа партия издига Мао Дзедун за лидер на КНР. ККП е обявена за единствената законна партия, Чан Кайшъ е изтласкан в Тайван. Между китайските комунисти и националистите в Тайван не е сключен мир и до ден днешен като това е една от причините Тайван да се отцепи по-късно.
През 80-те започват реформи в икономическия живот в Китай, подобрява се образованието. В началото на 90-те начело е Дън Сяопин, друг известен реформатор. Китай се отваря за много чуждестранни инвестиции. През 1997 Хонконг е върнат от Великобритания, докато Португалия връща Макао на Китай едва през 1999.

Икономика

Китай е индустриално-аграрна страна с голям икономически потенциал, с високи темпове на развитие и относително нисък жизнен стандарт. Добиват се въглища (1.39 млрд. т), нефт (61.9 млн. т), природен газ, волфрам, олово, калай и др. Развити са и черната металургия - стомана (108 млн. т), чугун, прокат, цветна металургия - мед, алуминий, молибден, олово, цинк и др., машиностроене - автомобили (1.59 млн. бр.), трактори (80 хил. бр.), металорежащи машини (150 хил. бр.), самолети, космически апарати и ракети, морски и речни кораби, ж.п. вагони и локомотиви, електротехника и електроника, химическа промишленост - изкуствени торове, пластмаси, лекарства, битова химия, изкуствени влакна (4.22 млн. т), текстилна промишленост - водещо място в света - прежда (5.4 млн. т), платове (22 млрд. т), хранително-вкусова промишленост и др. Селско стопанство - 12 % от територията на страната се обработват. Главните култури за страната са ориз (350 млн. т), пшеница, царевица, памук (4.3 млн. т), слънчоглед, чай, тютюн, соя, плодове и зеленчуци, цитруси, грозде и др. По отношение на животновъдството, отглеждат се най-много свине (2-ро място в света - 360 млн.), едър рогат добитък (120 млн.), биволи, овце и кози. Годишно се произвеждат 53.5 млн. т месо и 3.2 млн. т мляко. В Китай добре развити са и риболовът (годишно 5.1 млн. т риба и морски продукти) и рибовъдството.
Китайската икономика през последния четвърт век премина от централно планирано стопанство към много близко до пазарното стопанство, което е по-скоро ориентирано към вътрешния пазар. Напоследък икономиката има много бързо растящ частен сектор. Реформите започнаха още през 70-те години с премахването на колективното селско стопанство и се разгърна с либерализация на цените, фискална децентрализация, увеличаване автономията на отделните области и обособяване на различни икономически зони, както и отваряне за чуждестранен капитал. Основава се диверсифицирана банкова система, развиват се борсите, разраства се частният сектор, отваря се и търговията, започва мощен износ.
НР Китай продава минорни дялове от четирите си най-големи банки (2005) на чуждестранни инвеститори. След дълги години на привързаност към долара, през юли 2007 г. юанът ревалвира стойността си до 2,1% от долара и премина към система, ориентирана за обмен с много валути (кошница от валути). От 1978г. насам ръстът на китайската икономика почти не е падал под 10%. Измерен по паритет на покупателната способност (2007), Китай има вторият по големина БВП след САЩ, понеже за всеки долар китайската икономика може да постигне повече от Японската, но иначе Китай е четвърти в света по БВП като се очаква за година-две да стане трети. Но все още има пропаст между бедни и богати. Тази пропаст се разширява за сметка на средната класа и стандартът на живот едва доловимо се покачва. В Китай има около 300 милиона богати и от средната класа, а около 900 милиона са бедни. Преките чуждестранни инвестиции в Китай през 2007 възлизат на 75 милиарда долара. Към края на 2007 повече от 5000 местни корпорации са инвестирали в над 172 държави и региони по света.
Китайският пазар е най-големият в света, ПЧИ се увеличават всяка година, а скоро Китай ще е най-предпочитаната туристическа дестинация в света. Инвестира се много в инфраструктура, китайските компании се разрастват поради огромния вътрешен пазар и вече дори някои от тях са готови за голямата конкуренция в световен мащаб.
Броят на научните открития и патенти също силно се увеличава през последните години. Вече старите световни сили стават все по-зависими от Китай, който със сигурност е голям играч. Китайската космическа програма превърна Китай след САЩ, Япония, Русия и ЕС в петата космическа сила, но засега китайците изцяло копират стъпките на СССР и САЩ. Очаква се скоро и първият китаец (заедно с домашен любимец) да кацне на луната.Все пак през последните години някои китайски университети подобриха чуствително имиджа си като тези в Хонконг, Пекин и Шенян. БВП през 2007 по паритет на покупателната способност е 7,099 трилиона долара, а в номиналн оизражение - 3,251 трилиона долара.

Култура

Китай е страна на древни мислители и философи, на многовековна култура, на необятна история. Изобилства с неповторима комбинация от древна архитектура и модерни съвременни сгради. Китай е кръстопът на много цивилизации. КНР е една държава на много народи - тук има 55 национални малцинства. Китайците нариат своята държава Джунхуа-Империя в средата. В това наименование проличава тяхното убеждение,че държавата им се намира в центъра, а всички останали са по периферията. В действителност векове наред мощни сили са възпрепятствали контакта на китайците с други цивилизации на Земята. Народна Република Китай е страна в постоянен културен преход. Китай е синтез на различни и контрастни културни елементи.Той е стар и нов едновременно, прост и сложен, обвързан с миналото и въпреки това в постоянни промени. Китай -страна на древни мислители и философи, на многовековна култура, на необятна история. Изобилства с неповторима комбинация от древна архитектура и модерни съвременни сгради .Китай е кръстопът на много цивилизации.КНР е една държава на много народи-тук има 55 национални малцинства. Китайците нариат своята държава Джунхуа-Империя в средата.В това наименование проличава тяхното убеждение,че държавата им се намира в центъра,авсички останали са по периферията.В действителност векове наред мощни сили са възпрепятствали контакта на китайците с други цивилизации на Земята. Народна Република Китай е страна в постоянен културен преход.Китай е синтез на различни и контрастни културни елементи.Той е стар и нов едновременно,прост и сложен,обвързан с миналото и въпреки това в постоянни промени.
1.ИЗКУСТВО И КУЛТУРА Това, което открай време характеризира Китай най-добре, е неговата стара култура-стените и кулите, манастирите и градините, храмовете и дворците, музиката и театърът. Китай е белязан от половинвековно социалистическо изпитание, но и от вековна конфуцианска традиция. Китайската писменост е една от най-старите и най-добре развити писмености в света. Тя съществува от повече от 5000 години. От общо 60000 писмени знака за нормалната употреба на езика (четене на вестници, писане на писма) е достатъчно познаването на 3000 до 5000 знака. За неграмотен се смята онзи, който чете и пише, използвайки по-малко от 500 знака. Независимо от съществуването на много крайно различни диалекти, китайците могат перфектно да се разбират на писмено ниво, тъй като писмеността е една и съща. Китайската писменост всъщност няма азбука. Модерната писменост за думи и понятия в Китай се е развила в пиктографска писменост. Това и до днес личи в много знаци-например знакът "мъж" е комбинация от знаците "поле" и "сила", докато знакът "семейство" е комбинация от "жена" и "раждам". През 1979 на базата на латинската азбука е въведена официална транскрипция на китайския език-пинин. В рамките на електонното обработване на данните тази транскрипция е много важна. Китайската култура е много силно повлияна от древния философ Конфуций(551-479 г.пр.Хр.). Той твърди, че стабилността на обществото може да се постигне само чрез силно йерархично разделение. Затова създава прагматични правила за всекидневието. Според петте основни човешки принципа-между владетел и поданик,баща и син,по-голям и по-малък брат, по-стар и по-млад приятел, мъж и жена, единият предлага защита и грижа, за което другият се отплаща с респект и послушание.В рамките на тази етика за обществени задължения индивидът е винаги част от семейството или друга група, към която се приспособява. Конфуций предписва на човека достойнство, но не равенство. Така например разбирането на понятието човешко достойнство в Китай коренно се различава от това на Запад. Равенството между всички и свободата на индивида според западните представи са достойни цели. По смисъла на конфуцианството ролята на индивида се състои в приноса му към общото благо.
2.РАННИ КИТАЙСКИ ОТКРИТИЯ Редица технически открития, изискващи висока степен на образование и опит, китайците са приписвали на митични герои. Така например благородната дама Силин, съпругата на легендарния Жълт император, била почитана като първата жена, която отглежда копринени буби. Коприната е един от най-важните продукти на Китай, който бил търгуван до Русия и бреговете на Средиземно море дълго преди да бъде открит т.нар. Път на коприната през втори век преди Христа. Още през 200г. пр. Хр. се произвеждала хартия от лико, но китайски източници споменават 105г. като годината, в която хартията измества като материал за писане дървените дъски, камъните, костите или черупките на костенурки. През 7 век е открит печатът от дървени дъски;от 868 г. е най-старата печатна книга в света. Печатът с подвижни букви е бил открит от Би Шенг (900-1051). За целта той прави повече от хиляда писмени знака от глина. В търсене на средство за вечно здраве и дълголетие алхимиците открили барута, експериментирайки с различни минерали през 8-9 век. По същото време се разработва и компасът, който улеснява плаванията на императорската флота. Традиционната наука за Космоса на китайците представя небето кръгло, а Земята квадратна. Всяка пространствено ограничена площ, от града или двореца до собственото жилище, била отражение на макрокосмоса - отвън ограничена със стена, разположена според определените от звездите посоки, отворена на юг, разделена и оформена според държавнитв правила на архитектурата. Майсторът по фън-шуй (вятър-вода) имал за задача да открие за града или отделна сграда позицията, в която природните сили имат укрепващо въздействие. Да се строи нагоре към царството на духовете, било забранено. Въпреки това геомантите опитвали да направляват космическата енергия чрез извисяващи се пагоди като част от будистките храмове.
Историята на днешната столица започва през 1271, когато Кублай основава като център на Великата империя под името Даиду, на монголски Канбалик. След като Даиду е разрушен, между 1403 и 1420 година един владетел от династията Мин построява върху руините град с императорски дворец, чиито основи са запазени и до днес. Оттогава датира и името на града (бей=север,джинг=столица).
Според китайските схващания Полярната звезда е центърът на Космоса, а симетричната постройка на императорския дворец отразява космическата мрежа като център на Земята. Стените на резиденцията дължат пурпурния си цвят на червеникавите отблясъци на Полярната звезда. Тъй като безкрайното число 10000 е запазено за Полярната звезда, императорският дворец имал 9999 стаи До 50-те години обликът на Пекин остава почти непроменен. Запазени са историческите сгради, много храмове и величествените градски стени. Нито един блок не се извисява до "царството на духовете". След това започва преустройството на града по социалистически представи - от "потребителска" държава трябва да се направи "производствена"държава, по цялата територия на града са построени фабрики. Едва след 1981г. замърсяващата и изискващата много ресурси тежка промишленост е изнесена извън града. След като през средата на 90-те години Пекин се превръща в града с най-замърсена околна среда в света заради бързо нарастващия брой на моторните превозни средства и изхвърляните от хилядите фабрики газове, както и заради изгарянето на въглища в частните домакинства, се въвеждат мащабни мерки за опазване чистотата на въздуха. За юбилея от основаването на държавата през 1958г. се започва със строежа на площад Тянънмън и на източно-западната ос Чанг-ан. През 60-те са разрушени градската стена и много храмове. Нова централна гара и отелни големи сгради са модерните акценти в архитектурата. Метрото, дълго 24 км, е отворено през 1969г. От 80-те години обликът на Пекин се променя по-бързо и по-основно от всякога-през стария град се прокарват улици, пътищата се разширяват, строят се околовръстни пътища с надлези и магистрали, метрото също се разширява. Историческите сгради на стария град са разрушени и на мястото им са построени блокове, монументални представителни сгради и хотели. За Олимпийските игри през 2008 се построиха нови модерни спортни съоръжения, дори един 7-звезден хотел (Morgan Plaza). Градоустройственият план предвижда в центура да се концентрират държавните и културните институции, управлението на фирмите и дребната търговия. Промишлеността ще бъде изнесена на изток и юг, научните институти-на север, армията и част от държавното управление - на запад.
Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет – драконите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина зрелищно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на Кучето и на Дракона. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец. Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различни по големина и форма фенери и организират шествия и фойерверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Танцьорите в лъвския костюм са много атлетични. Подскачат нависоко, за да хванат пликовете с пари, които хората им подхвърлят. Понякога има танцьор, който се закача с лъва, за да демонстрира неговата сръчност.
Различни видове изкуства се развили под влиянието на велики философи, учители, религиозни фигури и дори политически фигури. Порцелановите съдове били едни от първите форми на изкуство в Палеолита. Основите на китайската музика и поезия били поставени от Конфуций и повлияни от държавника Ку Юан. В началото музиката се базирала на ударни инструменти, но по-късно струнните инструменти станали по-известни и по-широко използвани.

Политическа система, право и управление

Социалистическа народна република. Президентът и вицепрезидентите се избират от Националния Народен Конгрес за 5 години. Конгресът е еднокамерен и има 2987 заседатели, като членовете се избират по общини, региони и провинциални народни конгреси, както и от китайската освободителна армия. Върховен Народен Съд - съдиите се избират от ННК за 5 години. Специален Народен Съд-военен, морски, на железопътния транспорт и на горските стопанства. Политически партии и лидери: - ККП (Ху Дзинтао) и 8 по-малки партии.
Въпреки че според много учени Китай е просто една комунистическа държава, то за много други проста характеристика на китайската политическа система след 1980 год. не може да бъде направена. Китайското правителство е получило много различни определния - авторитарно, комунистическо, социалистическо, но едно остава ясно - все още съществуват тежки ограничения в много области, най-забележимо в Интернет и пресата, свободата на сдружаването и свобода на вероизповеданието. Въпреки това, в сравнение със почти напълно затворената политика до средата на 70-те години, либерализацията на Китай създава един доста по-благоприятен климат отпреди, но все още остава далече от принципите на демокрацията, които се реализират в Европа и Северна Америка.
Страната се управлява според официална конституция на Китайската народна република. Сегашната конституция на страната е приета през 1982 год.
Китай се ръководи от Китайската комунистическа партия, която има гарантирана от конституцията власт. Има и други политически партии в страната, които се наричат "демократични" и участват в Народния конгрес, но те не може да се каже, че имат влияние за вземането на важни политически и икономически решения. Направени са няколко стъпки към политическа либерализация, но липсата на силна опозиция не води до промени. Политическите проблеми в Китай включват увеличаващата се пропаст между бедни и богати, както и корупция в управлението.
Правната система в страната е базирана на системата на гражданското право. Принципите на правото в Китай произлизат от континенталното право и гражданския кодекс на СССР.
Държавен глава: Ху Дзинтао (от март 2003); вицепрезидент-Кси Япинг (от март 2008); премиер Вен Жибао (от 2003), изпълнителен вицепремиер-Ли Кечянг, вицепремиери-Хъй Лянгю, Чан Дейжанг, Ванг Кишан.