Бутан

География

Официално име: Кралство Бутан
Столица: Тхимпху
Валута: нгултрум
Религии: будизъм, хиндуизъм, други
Население: 691 141
Територия: 38,394 кв. км.
Релеф: Бутан е страна, заключена между планини. На юг има обширни пространства от тропични гори, савани и бамбукови джунгли.
Административно деление: Бутан е разделен на четири административни зони. Те се делят на 20 окръга: Бумтанг, Чукха, Дагана, Гаса, Хаа, Лунтсе, Монгар, Паро, Помагачел, Пунака, Самдруп Джонгхар, Самце, Сампранг, Тхимпху, Трасхиганг, Трасхиянсте, Тронгса, Циранг, Вангдуе Пходранг, Зхемганг.

История

Мистерия е обгърнала миналото на Бутан, тъй като безценни и незаменими документи са били загубени в пожари и земетресения. Първото писмено свидетелство в Бутан е откъс на будисткия светец Падма Самбхава(познат като Гуру Ринпоче) през 747. Ранната история на страната е неясна, защото повечето от свидетелствата са били изгорени в пожар, заличил старинната столица Пунакха през 1827. Разбира се няма информация, че всички документи са били налични преди пожара. До XX век политическия живот е бил силно повлиян от развитието на религията. Зародили се много будистки секти, които след оттеглянето на Монголите през XIV век започнали да се състезават за надмощие в религиозния свят. Това довело до отпадането на сектата Друкпа през XVI век. През XVII век страната била обединена от тибетския лама и главен пълководец Шабдрунг Нгауанг Намдал. За да предпази страната от набези, той построил мрежа от крепости и въвел закон, който поставил местните лордове под централизиран контрол. Много от тези крепости все още съществуват и са действащи центрове на религията и администрацията. През 1627 португалсият йезуит Естевао Кацейа заедно с още един свещеник били първите европейци посетили Бутан по своя път към Тибет. Те се срещнали с Намдал и му предложили огнестрелни оръжия, барут и телескоп, с които да води войната с Тибет, но той отказал предложението. След смъртта на Намдал през 1651г. Бутан пламнам в граждански войни. Възползвайки се от ситуацията, тибетците нападнали страната през 1710 и отново през 1730 с помощта на монголците. И двете атаки били отблъснати, след което се сключило примирие през 1759. През XVIII век бутанците нападнали и окупирали кралство Коч Бехар. През 1772г. народът отправил молба към Британската Източноиндийска Компания да им помогне в прогонването на нашествениците и по-късното им нападане през 1774г. Бил подписан мирен договор, с който Бутан се съгласил да се изтегли до границите си отпреди 1730г. Въпреки това мирът бил разклатен и битките с британците продължили в следващите 100 години. Те довели и до Дуарската война (1864–1865). Край на обтегнатите отношения между Бутан и Британскаска Индия се сложил с мирния договор в края на войната. Бутан била победена и трябвало да плати репарации на Великобритания. През 1870г. борби между долините Паро и Тонгса довели до гражданска война в страната и до свалянето на Вангчук, губернаторът на Тонгса. Той се борил с враговете си в последвалите войни през 1882–1885. През 1907, епохална година за страната, Вангчук единодушно бил избран за крал от съвет на водещи будистки монаси, държавни служители и глави на именити фамилии. Британското правителство признало новата монархия и през 1910г. Бутан подписал споразумение, с което „позволява” на Англия да „направлява” бутанските външни работи. Всъщност , това не значело кой знае какво , имайки предвид бутанската история. То също така не повлияло на отношенията с Тибет. Като цяло, единственото, което значел този договор било, че Бутан не е напълно суверенна. След като Индия се отделила от Великобритания на 15.08.1947г., Бутан била от първите, признали независимостта й. През 1953г. Доржи Вангчук постановил законодателната власт в страната. През 1971г. страната е приета в Обединените Нации. През 2003г. бутанската армия успешно прогонва анти-индийски бунтовници, които имали лагери в южен Бутан.

Икономика

Въпреки че бутанската икономика е една от най-малките в света, тя расте стремително през последните години с 8% през 2005 и 14% през 2006. През 2007г. Бутан имаше втората най-бързо развиваща се икономика в света с годишен икономически растеж от 22.4%. През март 2006 годишният доход на глава от населението беше USD 1,321. Икономиката на страната е базирана на селско стопанство, лесовъдство, туризъм и продажбата на хидроелектроенергия на Индия. Селското стопанство осигурява основното препитание на повече от 80% от населението. Занаятчийството е малка част от икономиката. Релефът се оказва проблем при строенето на пътища. Това и липсата на излаз на море, са причините, поради които търговията с продукцията е невъзможна. Бутан няма железница, въпреки че планове за това са правени през 2005г. Страната подписа договор с Индия, който й позволява да внася стоки от трети страни през Индия без да плаща мито. Селскостопанската продукция се състои от ориз, млечни продукти, житни растения, ябълки и царевица. Инфлацията на страната за 2003г. е едва 3%. Бутан има БВП USD 2.913 билиона, което я поставя на 162ро място сред икономиките в света. Държавните приходи са $272 милиона, въпреки че разходите възлизат на $350 милиона. 60% от разходите обаче се финансират от индийското министерство на външните работи. Бутан изнася главно електричество, кардамом, гипс, дървесина, цимент, плодове, скъпоценни камъни и подправки. Страната внася гориво, машини и превозни средства. Главният консуматор на износни стоки е Индия(58.6%). Хонг Конг и Бангладеш са другите й партньори. Тъй като границата с Тибет е затворена, търговия между Бутан и Китай почти не се осъществява. Вносители в страната са: Япония, Индия и Швеция. За Бутан се казва, че „Брутното Вътрешно Щастие” е по-голямо от „Брутният Вътрешен Продукт”.

Култура

Бутан има богата и уникална култура, запазването на която се дължи на затворения характер на обществото до 1960г. Тя и религията са основните атракции за чужденците. Бутанските традиции са дълбоко свързани с будисткото наследство. Хиндуизмът е втората най-разпространена религия в страната. Няма напрежение между двете религии. Правителството полага големи усилия да запази културата. Благодарение на непокътнатата си природа и културно наследство Бутан се счита за последната Шангри-Ла. Докато жителите на Бутан могат да пътушат свободно, страната се счита за труднодостъпна поради грешното схващане, че страната има ограничен брой визи. Входът в страната е безплатен за хора от Индия и Блангладеш, но всички останали трябва да плащат на туроператор по $200 на ден. Дори индийците и жителите на Бангладеш се притесняват да пътуват без агент, освен ако нямат познати в Бутан. Националната мъжка дреха се казва го и представлява роба до коляното, вързана през кръста с платнян колан на име кера. Жените носят роба до кокалчетата, кира, преметната през рамото и вързана на кръста. Допълнение към кирата е блуза с дълъг ръкав, тоего. Социалният статус и класата определят материята, цвета и декорациите. Различноукрасените шалове показват положението в обществото. Бижута носят главно жените и то на празници или събирания.

Политика

През последното десетилетие Бутан премина от абсолютна към конституционна монархия. През 1999г. Четвъртият крал създал орган наречен: Съвет на министрите. Те осъществяват изпълнителната власт. Законодателната власт била дадена на правителството и Великото Народно Събрание. На 17.12.2005г. кралят обяшил, че първите избори ще се проведат първите избори и че той ще отстъпи трона на своя най-голям син. Крал Жигме Кесар Намдял Вангчук беше коронясан с Гарвановата корона на 06.11.2008, превръщайки се в най-младият монарх на света и глава на най-новата демокрация. Тя се състои от долна и горна камара. Изборите за горната камара се състояли на 31.12.2007г., а тези за долната – на 24.03.2008г.