Азербайджан

География

Официално име: Президентска република Азербайджан
Столица: Баку (2,036 млн. души)
Официален език: азербайджански
Валута: манат (1 щ.д.= 0,8052 към 26.01.2009 г.)
Религии: ислям (предимно шиизъм)
Население: 8,676 млн. ( юли, 2008 г.);азери - 88%, лезгинци- 3,2%, евреи - 2%, руснаци - 2,5%, арменци - 2%, други (кюрди, украинци, тати, талиши и др.) - 2,3% .
Територия: 86 600 кв. км.
География: Общата дължина на Азербайджанските сухоземни граници е 2 648 км.Бреговата линия с Каспийско море е дълга около 800 км.Дължината на територията на Азербайджан от север на юг е около 400 км.,а от запад на изток около 500 км.Три планински вериги-голям и малък Кавказ и Талиш заедно покриват приблизително 40 % от площта на страната.Най-високата точка на Азербайджан е разположена на 4 466 м. надморска височина,а най-ниската е в Прикаспийската низина (-28 м.). В Азербайджан има повече от 8 000 реки,но само 24 от тях са дълги повече от 100 км.Най-голямото езеро в страната е Сарису(67км²),а най-дългата река е Кура(1 515 км.).Площта на четирите главни азербайджански острова в Каспийско море е над 30 км².
Административно деление: В административно-териториално отношение Азербайджан е разделен на на 59 района, 11 града и 1 автономна република- Нахичеванска автономна република. Автономията на Нагорни Карабах официално е премахната през 1991 година

История

Тюркските племена проникват на територията на Азербайджан през 9 век, като постепенно се смесват с предците на съвременните азери - местните народи от кавказки и ирански произход. През 1502 г. Исмаил Сефеви основава първата ирано-азерска държава, която се основавала на исляма от шиитското му направление. Столицата на държавата на Сефевидите е град Тебриз. Управляващата династия постепенно започва да се иранизира. След настъпилата криза в държавата на Сефевидите и смъртта на Надир шах през 1747 г., на територията на съвременен Азербайджан се образуват редица ханства, които в резултат на руската експанзия и няколкото военни кампании от началото на 19 век са завоювани от Руската империя. Към края на 19 век Баку се превръща в голям многонационален промишлен център. През ноември 1917 тук е установена съветската власт и е създадена така наречената Бакинска комуна. От лятото на 1918 в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват мусаватистите, които за първи път използват названието "Азербайджан" за обозначение на новообразуваната република. Създаването на самостоятелни държави в бившите задкавказки владения на Руската империя и опитите на Великобритания и Турция да запълнят образувалият се геополитически вакуум довеждат до масови междуетнически сблъсъци между азери и арменци, които водят до многочислени жертви и от двете страни. През 1920 г., след края на гражданската война в Северен Кавказ, ръководството на Съветска Русия изпраща части на Червената армия в Закавказието, за да възстанови съветска власт в този район. Така на 28 април 1920 г. е провъзгласена Азербайджанска ССР. От 12 март 1922 тя влиза в състава на Закавказката федерация (ЗСФСР), а от 5 декември 1936 - в СССР като съюзна република. През 1923 г., по времето на национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската "национална политика", в състава на Азербайджан са включени териториите на Нагорни Карабах (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО), населена предимно от арменци, и Нахичеванската автономна република. През 1988 г. по времето на демократичните промени в СССР, съпроводени от отслабване на държавната власт и партийното ръководство, в Нагорни Карабах се засилват сепаратистките настроения сред арменското мнозинство, което води до остър междуетнически конфликт, прераснал в Карабахската война (1992-1994). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на което 13,4% от територията на Азербайджан e под контрола на карабахската армия. Печални страници от този конфликт са погромите в Сумгаит, Баку, Гугарк и Ходжали, масовите убийства на мирно население, хилядите бежанци - азери и арменци, принудени да напуснат родните си места. През 1994 при посредничеството на страните от ОНД между Азербайджан и Армения е подписано примирие. Многократните опити за урегулиране на конфликта до този момент са неуспешни. На фона на армено-азербайджанското противопоставяне през 1991 г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласявва независимостта на републиката. Първият президент на Азербайджан е Първия секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан Аяз Муталибов, който скоро е сменен от ръководителя на националистическия Народен фронт на Азербайджан (НФА) Абулфаз Елчибей. Неуспехите на карабахския фронт и некомпетентността на правителството, сформировано от НФА, предизвикват криза във властта, в резултат на която на 4 юни 1993 в Гянджа избухва метеж, воден от полковник Сурет Гусейнов. На 18 юни метежниците, въпреки съпротивлението, влизат в столицата Баку. Абулфаз Елчибей бяга в Нахичеван, а на власт идва Гейдар Алиев. Самият Гусейнов през 1994 е отстранен от власт по подозрение в организиране на военен преврат. През 2003 г. умира Гейдар Алиев и на поста президент на Азербайджан го сменя синът му Илхам Алиев.

Икономика

Основни икономически показатели: Брутен вътрешен продукт (БВП): За 2008 г. е 53, 26 мрлд. щ.долари. Съставът на БВП (2008 г.) е: селско стопанство - 6 %, промишленост -62,6 %, търговия и услуги - 31,4 %. Безработицата за 2008 г. според официалната статистика е 0,8 %. През 2008 г. чуждестранните инвестиции съставляват 6 млрд. Основни външнотърговски партньори на Азербайджан са Италия (25,5 %), Русия (13,1 %), Израел (6,1 %), Великобритания (3,9 %) и др. Инфлацията за 2008 г. според индекса на потребителските цени е 21,6%. Към февруари 2008 г. средната заплата е вече 275 щ.д. Нарастващо влияние върху икономическото развитие на страната имат пуснатите в експлоатация нефтопровод Баку-Тбилиси-Джейхан (2006 г.) и газопровод Баку-Тбилиси-Ерзерум (2007 г.). Функционират и нефтопроводите Баку - Тбилиси - Супса и Баку - Новоросийск. Държавата традиционно е специализирана в добив и първична преработка на суровини. Развити са нефтодобивната, химическата и нефтохимическата промишленост, машиностроенето и металообработването, корабостроенето, цветната металургия. Добре е развита транспортната мрежа. В областта на селското стопанство най-широко са застъпени производството на памук, тютюн, зеленчуци, чай, лозарството и др. Развито е животновъдството - говеда, овце, кози. Външна политика Сред приоритетите на външната политика е интеграция в европейските структури в т.ч. ЕС и активно партньорство с НАТО, развитие на отношенията със съседните държави и Евро-азиатския транспортен коридор. Отношенията с Европейския Съюз се развиват на основата на Споразумение за партньорство и сътрудничество, подписано през 1996 г. През 2003 г. ЕС назначи свой специален представител в страните от Южен Кавказ. От 2006 г. тази длъжност се заема от шведския дипломат Петер Семнеби. На 14.06.2004 г. Европейският съюз включи Азербайджан, заедно с Грузия и Армения в Европейската политика на съседство (ЕПС). На 14 ноември 2006 г. бяха подписани и влязоха в сила индивидуални проекти за планове за дейността по ЕПС с трите Южнокавказки държави. На 4 февруари 2008 г. бе открито представителство на ЕК в Баку. На 7.11.2006 г. в Брюксел се подписа Меморандум за стратегическо партньорство между ЕС и Азербайджанската република в областта на енергетиката. ЕС ще предложи засилена подкрепа на източните си партньори в усилията им за сближаване със Съюза и за провеждане на необходимите реформи чрез реализиране на инициативата "Източно партньорство" (ИП), която е специфично източно измерение в рамките на ЕПС. От 1994 г. Азербайджан участва в програмата на НАТО "Партньорство за мир". На срещата на НАТО в Прага (21-22.11.2002 г.) официално декларираната политика в отношенията с Алианса е активно партньорство с НАТО. От началото на м. май 2005 г. Азербайджан и НАТО реализират Индивидуалния план за действие по Партньорството на страната. Азербайджански в момента са част от военния контингент на Турция в Афганистан (ISAF) - 45 миротворци. Азербайджан е пълноправен член на Съвета на Европа от 25.01.2001 г. В Азербайджан работи офис на ОССЕ. Азербайджан става член на ООН през м. март 1992 г. От юни 1992 г. Азербайджан е член на Организацията Ислямска конференция. От 1992 г. Азербайджан е член на Организация за икономическо сътрудничество, създадената през 1985 г. от Иран, Турция и Пакистан, в която влизат и Афганистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, и Узбекистан. Страната е член на ОНД от 24.09.1993 г., а от 23.05.1993 г. е член на Междупарламентарната асамблея на ОНД. През октомври 1997 г. Азербайджан стана съучредител на групата ГУАМ с Украйна, Грузия и Молдова. На 22-23.05.2006 г. в Киев по време на среща на върха на ГУАМ обединението се превърна в Организация за демокрация и икономическо развитие - ГУАМ. Азербайджан участва в от стартирането на регионалната икономическа инициатива ЧИС през 1992 г. и е съучредител на ОЧИС през 1999 г.

Култура

Един от най-древните народи - народът на Азербайджан-е горд със своето материално и културно наследство:паметници на културата,литература , изкуство и музика.Прекрасната природа и климат в страната са оказали значително влияние върху артистичните способности на азерите. В едни от най-големите музей в света могат да бъдат открити множество произведения на изкуството,сътворени от майсторски ръце в различни крайща на Азербайджан. Фолклорните изкуства тук имат дълга и интересна история.Бронзови игли от началото на Бронзовата ера, намерени при разкопки,доказват,че още древното население по тези земи е познавало шиенето като способ за направа на дрехи. Малки глинени статуи от 3 век пр.Хр. ни дават и визуална представа за облеклото от този период. Глинена статуя на кон с наметало,обсипано с цветя, намерена в Маку(Южен Азербайджан) и други открития на археолозите ни показват древната исория на правенето на килими- един от традиционните занаяти тук.Килими,изтъкани от различни школи по килимарство(Баку,Губа,Ширван) удивляват хората и до днес.Скални рисунки от Бронзовата епоха,намерени край езерото Залка са сред най-важните древни образци на изящните изкуства. Особен интерес представляват скалните рисунки в Гобустан-изобразяващи различни житейски сцени."Земята на вечно горящите огньове",както още е известен Азербайджан, притежава и богато музикално и културно наследство.Създателите на фолклорна музика предават своето изкуство от поколение на поколение,не случайно мугамите (сложни музикални форми,характерни само за Азербайджан ) са признати от ЮНЕСКО за световно културно наследство.A творби на Н.Вазиров, Г.Закир и други поети и писатели заемат важно място в световното културното съкровище.

Политическа система, право и управление

Азербайджан е президентска република с широки правомощия на държавния глава. Президентът се избира чрез общи избори за срок от 5 години. Той назначава Министерския съвет, който се одобрява от Народното събрание (Милли Меджлис). Върховен законодателен орган е Милли Медлисът - еднокамарен парламент, със 125 депутати, с мандат от 5 години. Върховен изпълнителен орган е Министерският съвет. Административното деление на страната обхваща 59 района, 11 града и Нахичеванската автономна република. Управляващата Нова азербайджанска партия (”Ени Азербайджан” – ПЕА) е основана през 1992 г. На 26.03.2005 г. за председател на партията бе избран настоящия президент Илхам Алиев. Основните опозиционни партии са “Мусават”, “Национална независимост”, Народната партия на Азербайджан, “Народен фронт на Азербайджан”, “Адалят”, Либерално-демократическата партия на Азербайджан, “Гражданска солидарност”, “Единен Азербайджан”.