Афганистан

География

Официално наименование: Ислямска република Афганистан
Местоположение: Граничи с Пакистан на юг и изток, с Иран – на запад, с Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан – на север. Има малка обща граница с Китай на североизток.
Територия: Със своята площ от 647 500 кв км Афганистан се нарежда на 41-во место в света.
Население: 31 889 923 души (2007); средна гъстота - 46 души на кв км
Етнически групи: Основните етнически групи, определящи облика на страната, са пущуните (42% от населението) и таджиките (27%). По-значителни малцинства: хазари (9%), узбеки (9%), туркмени(3%), други (10% - нуристанци, белуджи, къзълбаши, киргизи, перси).
Столица: Кабул (3 000 000 жители). Други по-големи градове са Мазари Шариф (1 500 000), Херат (1 000 000), Джалалабад (1 000 000), Кандахар (800 000) и Газни (140 000).
Административно деление: Територията на страната е административно разделена на 37 провинции (вилаети), като всяка администативна област има своя столица. Всяка провинция от своя страна се поделя множество провинциални райони.
Природни дадености:
Парична единица: афгани (AFN).
Езици: В Афганистан, редом с другите говорени езици и диалекти, има два официални езика, които са и най-разпространени. Дари – форма на персийския език – се говори от половината от населението, като в този процент се включва и хазарският диалект, употребяван от около 2 милиона души. Другият официален език е пущунският език, разпространен сред 35% от жителите на Афганистан. В допълнение към двата официални езика се говорят още над 30 такива, сред които мнозинство имат някои турски диалекти като например туркменски и узбекски. По-голямата част от населението е двуезично.
Религии: Около 99% от населението на Афганистан са мюсюлмани-сунити. Единствено хазарите, както и част от населението на Бадахшан са шиити. Преди ислямското нашествие населението е изповядвало будизма и зороастризма, но в момента само около 0.3% от населението изповядва будизма.
Около три четвърти от територията на Афганистан е заета от планини, като само неголеми площи са равнинни. Страната няма излаз на море. Климатът е умерен, с горещо лято и студена зима. По-големи реки са Аму Даря, Хари Руд, реките в Кабул и Хелманд. В югоизточните части на страната са открити залежи на злато, сребро, мед, цинк и желязна руда; в североизточната – скъпоценни и полъскъпоценни камъни като лапиз и смарагд, както и потенциално значителни резерви на нефт и природен газ на север. Страната е богата още на уранови, оловни и хромови руди, въглища, барити, сяра и сол.

История

През VIII – IX век арабите донасят в Афганистан исляма. До този момент народите, живеещи по тези земи, са управлявани от редица могъщи империи, сред които тези на персите и македоните. Постепенно с отслабването на господството на арабите и няколко последователни срива на империята им на територията на съвременен Афганистан започват да се образуват полунезависими държави, които обаче в началото на XII век биват превзети при нашествието на монголците – завоеватели, които успяват да удържат контрола над голяма част от страната до 1500 година въпреки местната съпротива и вътрешни борби. С рухването на Монголската империя Афганистан изпада в положение, наподобяващо сегашната ситуация – притиснат в хватката на две велики сили. През този период това са мугалите от северна Индия и сафавидите от Иран, водещи война помежду си из афганистанските планини и долини. Армии кръстосвали територията на Афганистан, разрушавайки всичко по пътя си, обсаждайки град след град и избивайки стотици хора.
Едва през 1747 г. Афганистан успява да извоюва своята свобода и независимост. През съдбовната година Ахмад Ша Дуррани създава огромна империя със столица Кандахар. Той успява да обедини различните афгански племена и дори стига дотам, че завладява територии, обхващащи съвременен източен Иран, Пакистан, северна Индия и Узбекистан. Неговите наследници обаче се оказват неспособни да удържат тази обширна империя и в рамките на около 50 години големи части от нея са заграбени от съседни сили.
През XIX век Афганистан става буферна зона в „Голямата игра” между Британско-индийската и Руската империи – положение, продължило до 1919 г., когато Афганистан успява да извоюва своята независимост от британския контрол. През периода на британска намеса териториите на етническите пущуни биват разделени чрез линията Дуранд. За в бъдеще това довежда до обтягане на отношенията между Афганистан и Британска Индия, а по-късно и до създаването на отделна държава – Пакистан.
Най-продължителният период на стабилност в афганистанската история е между 1933 и 1973г., когато страната се намира под управлението на цар Захир Ша, който през 1973 г. е свален от трона и е обявена република. През 1979г. Съветският съюз нахлува в страната, за да подкрепи комунистическия режим в Афганистан, с което отприщва дълга и разрушителна война. 10 години по-късно – през 1989 г. – СССР са принудени да се оттеглят под безмилостния натиск на антикомунистически настроени муджахидински бунтовници, ползващи се с международна подкрепа. Следва серия от граждански войни, докато се достигне до 1996 година, когато Кабул най-накрая пада в ръцете на талибаните – движение, спонсорирано от Пакистан, което се появява през 1994 г. с цел да сложи край на гражданската война и анархията. Веднъж взели властта, талибаните успяват да създадат теократична държава, базираща се на интерпретации и тълкувания на Корана. Въвеждат се строги правила и закони, а на жените се забранява да посещават училища и да работят извън дома. Телевизията е забранена и се прави усилие да се прочисти страната от всякакви символи и остатъци от светско и западно влияние. Страната бива политически и дипломатически изолирана.
В отговор на атаките от 11 септември 2001 г. САЩ и техните коалиционни партньори предприемат инвазия в Афганистан, за да свалят талибанското правителство. Спонсорирана от ООН, през 2002 г. в Бон, Германия, се провежда конференция, на която афганистански фракции избират 30 временни управляващи, начело с Хамид Карзай, който по-късно – на 9 октомври 2004 г. – бива избран за президент на Афганистан по време на първите в историята на страната президентски избори.
През 2005 г. САЩ и Афганистан подписват споразумение за стратегическо партньорство, обвързващо двете нации в дългосрочно сътрудничество.

Икономика

Афганистан е разорена страна, една от най-бедните и слабо развити в света. Две трети от населението на страната живее с по-малко от 2 долара на ден. Около 50% от населението страда от липса на подслон, чиста питейна вода, електричество и работа. Афганистанската икономика изстрада много в следствие на множеството политически и военни сблъсъци от 1979 г. насам – инвазията на СССР в Афганистан и последвалите конфликти. Икономически активното население през 2002 г. е изчислено на 11 милиона души или приблизително 30% от населението на страната. През 2006 г официално обявеното ниво на безработица е 40%, като броя на неквалифицираната работна ръка се изчислява на около 3 милиона души.
Въпреки тези плашещи цифри, от 2002 г. насам Афганистан успява да постига значително икономическо възстановяване и растеж. Реалната стойност на БВП, в който не се включва производството на опиум и неговите производни, се е увеличила с 29% през 2002 г., 16% през 2003 г., 8% през 2004 г., 14% през 2005 г. и 8% през 2006 г. 38% от БВП се формира от аграрния сектор, 24% - от индустрията, и 38% - от услугите.
Положителна насока в развитието на икономиката на Афганистан дават международните усилия за възстановяването на страната. В Афганистан се вливат милиони долари субсидии, имащи за цел подобряването на положението в страната. През 2002 г. 4,5 милиарда долара биват вложени във фонд, управляван от международната банка. Година по-късно се отпускат нови 4 милиарда американски долара, последвани от субсидия в размер на 10,5 милиарда долара в началото на 2006 г. по време на Лондонската конференция. В началото на 2007 г. само САЩ отпускат помощ за Афганистан в размер на 11,6 милиарда долара. Основни направления, в които се използват получените помощи, са за реконструиране на образователната система, подобряване средствата за здравеопазване, разширяване на административния капацитет, развитие на аграрния сектор и възстановяване на транспортни, енергийни и телекомуникационни пътища и връзки. Според доклада на азиатската банка за развитие от 2004 г. усилията за възстановяване на Афганистан са насочени в две посоки – от една страна възобновяване на физическата инфраструктура и от друга – изграждане на съвременни обществени институции, спомогащи за опрехода от планово стопанство към пазарна икономика.
Според американската асоциация за геоложки изследвания и афганистанското министерство на индустрията и минното дело Афганистан притежава близо 36 трилиона кубични метра природен газ и 3,6 милиарда барела петрол. Това може да се окаже повратна точка в усилията за възстановяване на Афганистан. Експортът на енергия може на реализира печалби, от които се нуждае афганистанското правителство за модернизирането на инфраструктурата в страната и за разширяване на икономическите възможности на населението.
Икономиката на Афганистан продължава да бъде предимно селскостопанска, въпреки че само 12% от територията на страната е обработваема, като в момента се използват само 6% от тези 12%. Относително рядко и в малки количества се използват машини, химически торове и пестициди. Около 80% от работната сила в страната е заета в аграрния сектор. Основните отглеждани продукти са пшеница, както и други зърнени култури, ядки, памук, плодове и зеленчуци, вълна и добитък. Хората, които водят номадски начин на живот, отглеждат овце, кози, едър рогат добитък, магарета и коне. В допълнение към това Афганистан е и най-големият световен производител на опиум, което принуждава правителството да предприеме засилени мерки и инициативи за борба с наркотиците. Около една трета от БВП на Афганистан се формира от отглеждането на мак и други незаконни наркотични средства, включително опиум и двете негови производни – морфин и хероин, както и производството на хашиш. В момента около 2,3 милиона афганистанци са замесени в отглеждането, преработката и производството на опиум.Според изследване на афганистанското правителство и Обединените нации, оповестено през декември 2005 г., около 2 милиона души или приблизително 9% от населението на страната са замесени в отглеждането на мак, използван за извличане на опиум. Според доклад на Обединените нации 92% от количеството хероин в света произхожда от Афганистан, като се смята, че държи цена от приблизително 120 милиарда американски долара.
Индустрията и секторът на услугите дават работа на останалата част от икономически активното население. Сред хората, работещи в третичния сектор най-многобройни са учителите, докторите, банкерите и служителите на правителството. Икономически най-значимите за Афганистан отрасли са различните занаяти, най-вече тъкането на килими, осъществяващо се предимно на ръка и в домашни условия. Фабриките в Афганистан, разположени предимно в Кабул, осигуряват производството на текстилни изделия, кожа, сапун, мебели, обувни изделия и килими, както и цимент, торове и преработени храни. Залежите на нефт и природен газ носят значителни печалби, а слабо развитото минно дело осигурява наличието на въглища, мед, злато и сол.
По настоящем Афганистан е в процес на износ на своите резерви на медна руда, което ще генерира 400 милиона долара годишно за правителството и ще осигури работа на 3 000 души. Износът на плодове и ядки се равнява на 113 милиона долара годишно, като има перспективи в близките 10 години да достигне 800 милиона долара на година в следствие на подходящи инвестиции в отглеждането и производството. Други продукти, които формират износа на страната, включват опиум, пшеница, ръчнотъкани килими, вълна, памук, кожи, скъпоценни и полускъпоценни камъни. Най-големите износни партньори на Афганистан са САЩ 25.3%, Пакистан 20.9%, Индия 20.8% и Финландия 4%. Стоките, които предимно се внасят, са средства за производството, хранителни продукти, текстилни изделия, нефтени продукти и множество потребителски стоки, като основните партньори в това отношение са Пакистан 23.9%, САЩ 11.8%, Германия 6.8%, Индия 6.5%, Турция 5.1%, Туркменистан 5%, Русия 4.7% и Кения 4.4%.

Култура

Културата на региона, известен днес под името Афганистан, съществува от хилядолетия и е – от нашествието на арабите насам – силно повлияна от исляма. Различните райони в страната имат свои собствени уникални традиции, отразяващи мултикултурния и мултиезичния облик на нацията.
Въпреки че нивото на грамотност е много ниско, персийската поезия играе много важна роля в културата на Афганистан. Поезията винаги е била един от основните образователни стълбове в Иран и Афганистан – до такава степен, че е станала неразделна част от културата им. Сред множеството известни поети се отличават Мауланя Руми, Раби’а Балкхи, Назир Кусроу, Джами от Херат и други. Персийската култура е имала и продължава да има огромно влияние върху афганистанската култура. Частните състезания за поезия, известни под името „мушс’ера”, са често срещано събитие сред обикновените хора. Почти във всеки дом, въпреки и да се чете рядко, има голяма библиотека с обширна колекция от поезия.
Освен със своите поети и автори Афганистан е известен и с множеството персийски учени, имащи своите корени в региона, определян днес като Афганистан. Най-прочутият сред тях е Ависенна (Абу Али Хюсеин ибн Сина), чийто баща е родом от Балкх. Ависенна, който по-късно се премества в Исфахан, където основава училище по медицина, е известен сред учениците като „бащата на модерната медицина”.
Афганистанците са известни по цял свят с майсторството си в тъкането на килими, като това изкуство датира от векове. Общоизвестен факт е, че в Афганистан се тъкат невероятни ориенталски черги, притежаващи определени щампи, правещи ги уникални по рода си в цял свят.
Друга важна част от афганистанската култура се заема от спорта. Най-популярният и същевременно най-разпространеният спорт в страната е бузкаши – национален спорт, наподобяващ силно полото. Играе се от ездачи на коне, разделени на два отбора, като всеки от тях се опитва да сграбчи и задържи трупа на една коза.
Освен в спортни забавления афганистанците прекарват свободното си време танцувайки и шегувайки се. Най-известната танцувална форма в Афганистан се нарича „аттан”, като се изпълнява отделно както от жените, така и от мъжете по време на различни събирания и тържества. Друг интересен и същевременно уникален елемент от афганистанската култура е „токей” (шеги). По време на специални поводи или просто събирания двама от присъстващите гости започват да се подиграват един на друг, правейки интересни и смешни забележки, докато останалите се забавляват и оценяват кой е най-добрият разказвач на шеги.

Политическа система, право и управление

В последните години политиката на Афганистан е силно повлияна от инвазията на силите на НАТО през 2001 г. и последвалите непрекъснати усилия за стабилизация и демократизация на страната. Ратифицираната през 2003 г. конституция определя Афганистан като ислямска република с три власти - законодателна, изпълнителна и съдебна.
В момента начело на Афганистан е президентът Хамид Карзай, избран през октомври 2004 г., като по този начин той става първият демократично избран държавен глава. В момента политиката му е насочена към възстановяването на държавата. Настоящото правителство бе избрано на проведените през 2005 г. избори. Чрез така изградената система се цели постигането на ред и баланс в страната – състояние, небивало в последните тридесетина години.
Президентът е едновременно държавен глава и глава на правителството. Избира се с директно гласуване за срок от пет години. Ако никой от кандидадите не получи необходимите 50% + 1 гласове още на първия тур, се провежда балотаж между двамата кандидати, спечелили най-голям брой гласове. Президентът може да бъде избран само в рамките на два тура. Кабинетът на правителството се състои от 25 министри, които, в съответствие с новата конституция, се избират от президента и се одобряват от Народното събрание.
Двукамерното народно събрание се състои от Камара на народа (не повече от 249 места), избирани директно за срок от пет години, и Камарата на старшите (102 места, една трета от които се избират измежду консулите на отделните провинции за срок от четири години, друга една трета се избира измежду консулите на местните райони за срок от три години, а останалата една трета се определя от президента за срок от 5 години). В редки случаи правителството може да свика Върховния съвет по въпроси, касаещи независимостта, националния суверенитет и териториалната цялост. Върховният съвет може да внася изменения в клаузите на конституцията и да повдига обвинения срещу президента. Състои се от членове на Народното събрание и представители на съветите на отделните провинции и райони.
Конституцията определя деветчленен Върховен съд, като отделните членове се определят за срок от 10 години от президента и се одобряват от Народното събрание. В допълнение към Върховния съд действат и второстепенни висши и апелативни съдилища. Има също така министър на правосъдието и отделна афганистанска независима комисия по човешките права, основана вследствие решенията на конференцията в Бон през 2001 г., която следи за нарушаването на човешките права и за извършени военни престъпления.