Официално име: Република Зимбабве
Столица: Хараре
Валута: Зимбабвийски долар
Езици: английски, шона и синдебеле
Население: 12 746 990 (2005); на 66-то място; гъстота на населението 30 д/ кв км
Религии: християни – 50 %, християно–африкански църкви и секти – 16 %, мюсюлмани, юдаисти, индуисти
Територия: 390 580 km2; на 59-то място
Граници: Зимбабве е страна без излаз на море, разположена в южната част на континента Африка, между реките Замбези и Лимпопо. Тя граничи с Южна Африка на юг, с Ботсвана на югозапад, със Замбия на северозапад и с Мозамбик на изток.
Зимбабве -- История --
Едни от най-древните хора населявали платото на Родезия, са били пигмеите. През 8 век те се смесват с представители на земеделската група Шона, част от народността Банту, които започват да добиват злато и мед от богатите находища в района. Около 15 век владенията със столица Зимбабве се обединяват в империя, наречена Мономотапа, която контролира търговията със злато. През 16 век империята Мономотапа се разпада на четири части. През 1830 г. на територията на Мономотапа нахлуват войници нгони, прогонени от Натал при разрастването на зулуската империя на Шака. Последните завоеватели по тези земи са представители на народността ндебеле, които през 1837 г. са прогонени от Трансваал от холандските заселници. Водачът на ндебеле се нарича Мзиликази. Той успява да изгради държава със зулуски тип управление. През 1896-1897 г. войните на ндебеле подкрепят въстанието на групата шона срещу Британската Южноафриканска компания, след което са изолирани в резервати. Южна Родезия е създадена през 1911 г. и е обявена за британска колония през 1923 г. През 1912 г. белите колонизатори отказват да се присъединят към Южноафриканския съюз. След Втората световна война броят на белите емигранти в района нараства. От 1953 г. до 1963 г. Южна Родезия е част от федерацията Родезия и Нясаленд. След разпадането на федералния съюз, премиерът И. Смит обявява едностранно независимостта на Южна Родезия (1965 г.), която е преименувана на Родезия. След приемането на републиканската конституция през 1970 г. връзките с Великобритания са прекъснати. Премиерът Смит подобрява отношенията с Южна Африка, за да излезе от изолация. Чернокожото население пък се включва в съпротивителни движения. Икономическите санкции, наложени от Великите сили, както и партизанската борба, принуждават И. Смит да подаде оставка. През 1977 г. Музорева става премиер, но това не слага край на гражданската война. Страната е преименувана Зимбабве-Родезия. През 1979 г. в Лондон се провежда конференция, която подготвя обявяването на независимостта на Родезия. Независимостта е определена на 18 април. Канаан Банана е избран за президент на Зимбабве. От 1984 г. страната поема по пътя на „социалистическата революция”.
Зимбабве -- Икономика --
Износът на минерали, селското стопанство и туризмът са в основата на икономиката на Зимбабве. Там са едни от най-големите резерви на платина в света. Зимбабве е най-големият търговски партньор на Южна Африка на континента. Зимбабве поддържа положителен икономически растеж през 1980-те (5.0% ръст на БВП на година) и 1990-те (4.3% ръст на БВП на година). Въпреки това икономиката на Зимбабве е една от най-затруднените в света, страната е в състояние на икономически срив. Около 80% от населението живее в състояние на пълна мизерия, почти толкова е и процентът на безработицата. Правителството на Зимбабве е изправено пред множество икономически проблеми. Проблемите включват недостиг на чужда валута, покачваща се инфлация, както и недостиг на предлагане. Участието на Зимбабве от 1998 г. до 2002 г. във войната в Демократична република Конго изцедени стотици милиони долари от икономиката. Спадът в икономиката се дължи основно на лошото управление и корупцията на режима на Мугабе и изгонване на повече от 4000 бели фермери през 2000 година. Това превръща Зимбабве, от износител на царевица, във вносител. Износът на тютюн също рязко е намалял. През юни 2007 е публикуван доклад, който показва, че 60% от дивата природа е изчезнала от 2000 насам. Инфлацията нараства от 32% през 1998 г. до 150000% през декември 2007 г по оценка на МВФ и до 231000000% през юли 2008 г. според Централното статистическо бюро на страната. Заради това състояние на хиперинфлация, централната банка въведе нова 100 милиардна доларова банкнота. През ноември 2008 г. по неофициални данни цените се удвояват на всеки 1,3 дни. Инфлационната криза в Зимбабве в момента е на второ място в историята след хиперинфлационната криза в Унгария през 1946, когато цените са се удвоявали на всеки 15 часа. През август 2006 г. беше въведен нов Зимбабвийски долар, равен на 1000 от предишните Зимбабвийски долари. На 29 януари 2009, с цел да се противодейства на нарастващата инфлация в страната, министърът на финансите Патрик Чинамаса обяви, че ще бъде разрешено използването на други, по-стабилна валути (например евро, южноафриканския ранд и щатски долар), за да се прави бизнес, освен с Зимбабвийския долар.
Зимбабве -- Култура --
Зимбабве има много различни култури, с различни вери и церемонии, една от тях е Шона. Най-голямата етническа група в Зимбабве е Шона. Хората от Шона имат много скулптури и дърворезби на боговете (идоли), които са направени с най-добрите материали, с които са разполагали. Традиционните изкуства в Зимбабве са грънчарство, кошничарство, текстил, бижутерия и дърворезба. Сред отличителните качества са симетрично тъкани шарени кошници и столове направени от едно парче дърво. Шона скулптурите станаха световно известни през последните години, като първите се появиха през 1940-те. Няколко автори са добре познати в Зимбабве и в чужбина. Чарлз Мунгоши е известен със своите традиционни истории на английски и Шона. Също така неговите стихове и книги се продават много добре и в двете общности в Зимбабве. Катрин Бъкъл е постигнала международно признание с двете си книги Африкански сълзи и Отвъд сълзите, които разказват за изпитанието, през което е преминала при поземлената реформа през 2000.
Зимбабве -- Политическа система, право и управление --
Зимбабве е парламентарна република. След промените в конституцията от август 1990г. Зимбабве остава формално парламентарна република, при засилени пълномощия на президента.
Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент – Сенат (66 сенатори, 50 се избират чрез общонароден вот за петгодишен срок, 6 се назначават от президента и 10 от Съвет на ръководителите) и Национално събрание от 150 депутати (120 се избират чрез общонароден вот за петгодишен срок; 12 се назначават от президента, 10 места се заемат от традиционните вождове, определяни от старейшините, а 8 са запазени за губернаторите на провинциите).
Държавен глава и ръководител на изпълнителната власт е президентът. Той е ръководител на правителството и главнокомандуващ ВС, назначава вицепрезидентите, министрите, зам.-министрите и провинциалните губернатори. Мандатът му е 6 г. и може да бъде преизбиран. По конституция кандидатурата се издига от Националното събрание.
Правната система съчетава римско-холандско и английско обичайно право. Върховният съд прилага законодателството, тълкува конституционните разпоредби и ръководи съдебните структури. Административното деление на страната включва 8 провинции и 2 града (Хараре и Булавайо) със статут на провинции.
Английски