Замбия

География

Официално име: Република Замбия
Столица: Лусака
Национална валута: квача и нгвее заменят замбийския паунд на 15 януари 1968г.
Религии: католическо християнство, англиканска църква, Нова апостолска църква, лутеранство, Църква на Адвентистите на Седмия ден, Свидетелите на Йехова, Евангелска църква, повечето от които смесени с местни вярвания; бахайска вяра.
Население: 10 812 000 (2003), 12 670 000 (очаквано за 2015)
Площ: 752 614 кв. км
Релеф: Замбия е страна в Южна Африка с тропически климат. Релефът е представен предимно във високи плата с планини и възвишения, прорязани от речни долини.
Големи градове: Лусака, Ндола, Китве, Кабве, Чингола, Луаншя, Ливингстоун

История

Територията на днешна Замбия е била населена с племена, който са се занимавали с лов и събирателство, до III в.н.е. През XII в. пристигат значителен брой банту-говорящи имигранти, измежду които племето тонга (или батонга) - едно от първи заселили се в Замбия, за които се вярва, че са дошли от изток, от т. нар. „голямо море”. Племето нкоя идва от кралствата Луба-Лунда (дн. Демократична република Конго и Северна Ангола) още с първите вълни на експанзията. В началото на XVII в. племето нсколо се заселва в областта Мбала на север, а век по-късно от юг навлизат племената нгони и сотхо. До края на XIX в. повечето от племената в Замбия се установяват в районите, които населяват и до днес.
Първият европеец, за когото има сведения, че е посетил региона, е Франциско де Лакедра, в края на XVIII в., а през XIXв. е последван от други пътешественици. Най-известен от тях е Дейвид Ливингстън, който е първият европеец, видял водопада на р.Замбези през 1855 г и го нарекъл Виктория на кралица Виктория. Местното име на водопада е моси-оа-туня или „яростен пушек” на диалекта лози/кололо. Град Ливингстън е кръстен на пътешественика. Славата на пътешествията му събужда вълна от изследователи, мисионери и търговци след смъртта му през 1873 г.
През 1888г. Британската южноафриканска компания, оглавявана от Сесил Родс, получава право над минералните ресурси от Литунга- кралят на племето лози. Този регион по-късно става Северозападна Родезия. На изток, въпреки съпротивата на кралят на нгоните, крал Мпезени, след успешна битка за британците, областта се превръща в Североизточна Родезия. Двете части се управляват поотделно до 1911г., когато са слети в Северна Родезия. През 1923 Компанията отстъпва властта на Британската корона, след като британското правителство отказва да поднови правата на Компанията.
През същата година, Южна Родезия (дн. Зимбабве) също става автономно. През 1924г, след преговори, управлението на Северна Родезия преминава в ръцете на Британския колониален офис, а през 1953г. Северна и Южна Родезия и Нясаланд (дн.Малави) са обединени като единна полуавтономна федерация. Това се случва въпреки протестите през 1960-1961г. на голяма часто от малцинствата в Африка. Северна Родезия става център на множество вълнения, които бележат последните години на федерацията. Кампанията на Африканския национален конгрес първоначално е поведена от Хари Нкумбула, а в последствие Кенет Каунда продължава делото му с Обеднинетата партия за национална независмост.
На двуетапни избори през октомври и декември 1962г. е избрано африканско мнозинство в законодателното събрание и се създава коалиция между двете африкански националистически партии. Събранието приема решение за отделянето на Северна Родезия от федерацията и пълно демократично самоуправление с нова конституция и нов парламент. На 31 декември 1963 г. федерацията се разпада, а през януари 1964г. Каунда печели първите и единствени избори за министър-председател на Северна Родезия.
На 24 октомври 1964 г. Северна Родезия става Република Замбия, а неин пръв президент е Каунда.
След Независимостта, въпреки значителните количества минерални полезни изкопаеми, Замбия се изправя пред множество препятствия. Малцина образовани местни са в състояние да управляват страната, а икономиката се крепи на чуждестранна експертиза. Седемдесетте хиляди европейци в Замбия са изключително важни за икономиката.
Каунда построява управлението си по модела на Сталин, като издига култа към личността. Отнето е правото на свободно слово в пресата.
В средата на 70-те цената на медта, основната износна суровина на Замбия, спада значително по целия свят. Големите транспортни разходи допълнително усложняват положението. Замбия се обръща към чуждестранни и международни кредитори за помощ, но с непрекъснато падащите цени на медта, обслужването на заемите става все по-трудно. Въпреки частичните облекчения, външният дълг на глава от населението остава сред най-високите в света.
През юни 1990 г. бунтовете срещу Каунда се множат. Много протестиращи са убити. Същата година е направен опит за преврат. Година по-късно диктатурата на Каунда е свалена и заменена на партийни избори. След 2000 г. икономиката се стабилизира, достигайки едноцифрена инфлация през 2006-2007г., а също така нараства реалният БВП, намаляват лихвите и се увеличава търговията. Голяма част на растежа се дължи на чуждестранни инвестиции и високи цени на медта на международния пазар.

Икономика

Около 68% от населението на Замбия живее под прага на бедността. Годишният доход на глава отт населението понастоящем е наполовина от времето на Независимостта и поставя страната сред най-бедните в света с едва $395. Социалните показатели продължават да спадат, средната продължителност на живота е около 40.9 години. Икономическия растеж на страната не може да преодолее високия демографски ръст и проблемите свързни с пандемията от ХИВ и СПИН.
По време на управлението на социалистите, водена от Каунда, Замбия изпада в бедност, особено след спада на цената на медта. След падането на Каунда, правителствата започват реформи. Икономиката е в стагнация до края на 90-те години. Едва след 2000 г. инфлацията спада от 30% под 9%.
Замбия все още преодолява проблемите, свързани с икономическата реформа като например увеличаването дела на публичния сектор и подобряването на социалния.
В исторически план икономиката на страна основно се крепи на медодобивната индустрия. Добивът на мед се срива до едва 228 000 тона през 1998 г., след 30 годишен спад заради липса на инвестиции, ниски цени на метала и неяснота относно приватизацията. През 2002, след преминаване в частния сектор, производтството на мед се покачва до 337 000 тона. Стабилизирането на пазара на мед увеличава положителния ефект. Един от най-големите инвеститори е „Веданта Ресоурсес” със седалище в Лондон, която придобива Медните мини Конкола. „Веданта” преобразива компанията и продължава да инвестира в икономиката на страната.
Правителството се стреми към програма за намаляване зависимостта на икономиката от медната индустрия. Тази инициатива цели да използва други ресурси като например земеделието, туризма, добиването на скъпоценни камъни и хидроенергията. През 2003 г. износът на неметални суровини се увеличава с 25%, с което приходите от тях нарастват от 35% на 38%. Правителството на Замбия дава лицензи на международни фирми, добиващи никел, калай, мед и уран. Прогнозира се никелът да надмине медта в износа. През 2009 г. световната икономическа криза нанася тежък удар върху икономиката на Замбия.

Култура

Културата на Замбия е основно местна с влияние от Европа. Преди основаването на днешна Замбия, местните хора са живели в отделни племена, всяко със своите особености. Един от ефектите на колониалната епоха е нарастването на урбанизацията. Различните етнически групи започват да живеят съвместно в градовете, като се влияят както по между си, така и от европейската култура. Местните култури в много голяма степен са оцелели в селските региони, а в градските се наблюдава продължителна интеграция и еволюция на тези култури, за да се достигне до модерния облик.
Традиционната култруа може да се види на пъстрите ежегодни замбийски традиционни церемонии. По-известните от тях са:

Церемония	Регион на страната
Куомбока, Катханга	Западна провинция
Мутомбоко	Провинция Луапула
Нцвала	Източна провинция
Лвиинди, Шимуненга	Южна провинция
Ликумби Лямизе	Северозападна провинция
Чибвела Кумуши	Централна провинция
Укусефя па нг’вена	Северна провинция

Традиционните приложни изкуства са най-вече грънчарството, кошничарството (кошниците тонга), изработка на тъкани, рогозки, дърворезба, изделия от слонова кост, предмети от мед и др. Традиционната музика се изпълнява най-вече на ударни инструменти. В градските райони са популярни чужди музикални жанрове, например конголеска румба, афро-американска музика и ямайско реге. Основната храна на замбиеца е царевицата. Обикновено се вари на гъста каша, т.нар. ншима, която се вари от царевично брашно. Тя се комбинира с различни зеленчуци, варива, риба или мляко, в зависимост от региона.

Замбия е президентска демократична република, в която президентът играе ролята на държавен глава и ръководител на Правителство, което е с многопратийна система. Правителството има изпълнителни функции, а заедно с Парламента си поделя законодателната власт. Замбия придобива статута на република веднага след Независимостта през октомври 1964г. Страната се дели на девет провинции, всяка от които се управлява от изпълняващ длъжността министър на област. Всяка от тези провинции от своя страна се дели на няколко района, които общо наброщват 72. Провинциите в Замбия са следните:

• Централна
• Копърбелт
• Източна
• Луапула
• Лусака
• Северна
• Северозападна
• Южна
• Западна