ДР Конго (Заир)

География

Официално име: Демократична Република Конго
Столица: Киншаса
Официален език: френски
Други Езици: лингала, суахили, луба, монго
Валута: конголезки франк
Религии: протестантска, католическа, местни традиционни вярвания
Население: 65 890 000 (2001); над 200 различни етнически групи: монго, луба, конго и др.
Територия: 2 345 410 кв. км.
Релеф: Страната е покрита с гъсти екваториални гори, които съставляват 1/2 от горите в Африка. Планински плата (до 1300 м. н.в.) ограждат конгоанската равнина от юг, а на изток се простира част от Голямата източноафриканска рифтова долина. В падините са разположени тектонски езера - Едуард, Киву и др. В източната част на страната извира река Конго, която дава и името и.
Административно деление: 26 провинции: Киншаса, Централно Конго, Кванго, Квилу, Ме Ндомбе, Касаи, Лулуа, Касаи Ориентал, Ломами, Санкуру, Маниема, Сод Киву, Нор Киву, Итури, О Уеле, Чопо, Ба Уеле, Нор Убанги, Монгала, Сюд Убанги, Екваториал, Чуапа, Танганика, О Ломами, Луалаба, О Катанга

История

Предполага се, че народите банту са достигнали зоната на влажните екваториални гори в котловината на река Конго още преди V век. Около XIV век там се образува кралство Конго, чиято територия се простира много по-надалеч, отколкото територията на днешната република. През 1482 г. по крайбрежието акостират португалски кораби, които благодарение на търговията с роби успяват да ускорят упадъка на кралството.
През XIX век след експедицийте на Дейвид Ливингстън се събужда интереса на европейските сили за колониализация на Централна Африка. Белгийският крал Леополд II сключва договори за протекция с местните владетели, с което цели да се сдобие с територии по поречието на река Конго. На Берлинската конференция за Конго от 1884-1885 г. тези територии са признати за частно владение на белгийския крал. През следващите години териториите и народите включени в днешна Демократична Република Конго са брутално експлоатирани. Цели области са обезлюдени в следствие на ужасяващото третиране от страна на губернаторите назначени от Леополд II.
През 1908 г. белгийският крал е принуден да се откаже от частното си владение в полза на белгийската държава. През 1960 г. избухват безредици, вследствие на които на 30 юни 1960 г. Белгия дава независимост на Конго. Бързото оттегляне на колониалната администрация и капитал обаче се отразява изключително негативно на новата република. След обявяването на независимостта президент става Жозеф Касавубу (1910-1969 г.), министър-председател Патрис Лумумба (1925-1964 г.). Малко след това избухват тежки безредици, а провинция Катанга обявява независимост. ООН и белгийската армия се намесват, което довежда до възстановяване на държавната цялост през 1963 г.
След множество военни преврати през 1965г. начело на държавата застава Жозеф Дезире Мобуту (1930-1997 г.). Той погрешно е смятан за гарант на стабилността, поради което получава подкрепата и на европейските държави. Мобуту преименува държавата, а също така и реката на Заир, осъществява частично одържавяване в чуждестранните компании и експлоатира държавата с цел лично забогатяване. През осемдесетте години диктаторският му режим получава отзвук и в международен план. Свалянето му от власт обаче се осъществява едва през 1997 г., когато президентският пост е поет от Лоран Дезире Кабила (1941-2001 г.). През 1998 г. в източните части на страната избухва гражданска война. В основата и стоят бунтовници от племето Тутси. Конфликтът става международен, като в него са въвлечени съседите на Конго на изток и юг Руанда и Уганда. В резултат на всичко това се стига до кървави сблъсаци, невъобразима нищета и множество бежанци в Централна Африка.
През 2001 г. Жозеф Кабила (1971 г.) поема президентският пост. Той сключва договор за мир с участниците във войната, а също така и със съседите Уганда и Руанда. През 2003 г. президентът провъзгласява преходна конституция и правителство, в което участват членове на стария кабинет и на опозицията. През същата година обаче мирните инициативи са помрачени-избухват кървави сблъсаци между хема и ленду в областта Итури.

Икономика

Днес брутният вътрешен продук на ДР Конго (Заир) възлиза на 42.74 милиарда доларa, отчитайки растеж от 7.5 процента спрямо предходната година (на 81-во място сред държавите в света). БВП на глава от населението е 700 долара на човек. По сектори - земеделие - 55%, промишленост - 11%, услуги - 34%. Инфлацията е 14% по данни от 2004. Голяма част от икономическата активност в ДР Конго обаче попада в сивата икономика и не може да бъде точно отразена в БВП. Над 75% от населението на Заир е заето в селското стопанство. Отглеждат се маниока, ориз, царевица, фъстъци, плодове. Заир е на второ място в света по износ на палмово масло. За износ се отглеждат и кафе, банани и памук. Рибата е най-важният източник на животински протеин в ДР Конго. Общият добив на всички рибни стопанства в Заир през 2003 е бил 223 000 тона. Държавната агенция ПЕРМАЗА има ексклузивни права върху риболовната дейност. Фактът, че 60% от страната е покрита с гори, предопределя развития дърводобив. През 2003 печалбите от износ на дървесина възлизат на 25.7 милиона долара. Пигмеите, скитащи из екваториалните гори се препитават с лов, риболов и събирачество. Заир има богати запаси от мед, злато, сребро, диаманти, нефт, кобалт, манган, цинк, кадмий, диаманти. Особено богата на диаманти и руди е южната провинция Катанга.
Промишленият сектор на страната е съсредоточен върху преработката на природните богатства. Важни за сектора са нефтените рафинерии, както и производството на цимент и каучук. Произвеждат се обувки, хранителни стоки, текстил, тютюневи изделия. Металургичният завод в Луилу, притежаван от Катанга Майнинг Лимитед е най-големият завод за преработка на кобалт в света с капацитет от 175 000 тона мед и 8000 тона кобалт годишно. Годините на война със съседните на ДР Конго държави довеждат до съсипването на инфраструктурата, която е жизненоважна за такава огромна страна, както и недохранване, от което страда немалка част от населението. Правителството на ДР Конго получава близо $2 млрд. годишни помощи от по-развитите членки на ЕС. По-голямата част от износа на метали е насочен към Китай. Заводите са съсредоточени в по-големите градове. Най-важните търговски партньори са Китай, Белгия, ЮАР, Чили, САЩ, Германия и Индия.

Култура

Културата на Заир е смес от културите на стотиците етнически групи, пръснати из територията на страната. Местните народи все още пазят своите древни вярвания, песни, танци и обреди. Традиционният начин на живот се е изменил много в следствие на буранта история на тези земи. Епохата на колониализма, борбата за независимост, стагнацията през ерата на Мобуто, двете конгоански войни са оставили трайни белези върху бита и културата на конгоанците. До идването на първите европейци племената банту, съставящи 45% от населението на Заир, имали свои местни религии, почитащи горски и животински духове, както и духовете на починалите предци. В наши дни католицизмът и протестанството все повече изместват тези вярвания. ДР Конго е известна със своята уникална музика. Там е роден стилът сукос - смес между кубинска румба и меренге. Важни изпълнители на този стил са Франко Луамбо, Папа Вемба и др. Традиционното конгоанско изкуство включва изработването на маски и дървени статуи. Известни съвременни художници и дизайнери са Одете Маниема Кремпин и Чери Самба.

Политическа система, право и управление

Заир е република. Държавен глава е президентът, който се избира за срок от 5 години, но не може да управлява повече от два мандата. Той назначава министър-председателя по предложение на партията, спечелила най-много гласове. Парламентът е двукамарен - състои се от Сенат и Народно Събрание. Най-голямата политическа партия е Движение за освобождение на Конго. От 1997 г. - в преходен двугодишен период, в който законодателната и изпълнителната власт принадлежи на президента. Създадена е Конституционна комисия по изработка на новия закон на III Република - в процес на създаване е Конституционно събрание.