Венецуела

География

Официално име: Боливарийска Република Венецуела
Столица: Каракас
Официална валута: боливар
Езици: испански
Религии: католици 96%, протестанти 2%, други 2%
Население: 26,414,816
Територия: 912,050 кв. км
Форма на държавно управление: федерална република
Климат: тропичен; горещ, влажен; по-умерен в по-високите части
Географски координати: 8 00 N, 66 00 W
Природни ресурси: петрол, природен газ, желязна руда, злато, боксит, други минерали,диаманти
Релеф: На северозапад се намират планините Анди и низините Маракаибо; централната част на страната е равнинна ("лянос"); на югоизток се намират Гвиански височини

История

Счита се, че първите туземци са достигнали сегашна Венецуела преди 1500 години – трите основни племена са Карибците от басейна Ориноко (за които се смята, че са открили хамака), Араваките от Амазония и Отомаките. Тези номадски племена разчитали на лова за прехрана.
Крайбрежната ивица, на която Колумб акостира през 1498, била населена от племената на Карибските и Аравакските индианци. Техните къщи били покрити с палмови листа и били разположени на колони във водата като смътно напомняли на Венеция – и така дошло името Венецуела, или „Малката Венеция”.
Първият конкистадор се казва Диего де Ордаз, пристигнал през 1531, но нито той, нито негови последователи не успяват да се установят за постоянно заради упоритата съпротива от страна на местните. Столицата Каракас е основана през 1576.
Венецуела е най-успешната земеделска колония на Испания, първо заради какаото, а към края на 18 век и заради кафето. Битките за независимост са водени между 1749 и 1830, като именно през този период Симон Боливар се превръща в национален герой и осъществява мечтата си за Гран Колумбия (днешните Еквадор, Колумбия, Панама, северно Перу и Венецуела), която е разрушена през 1830, когато Генерал Паез обявява Венецуела за република. Развитието на страната е относително бавно до 1914, когато са открити петролни залежи близо до Маракаибо.
Това преобразява икономиката на страната и днес Венецуела е третият по големина производител в ОПЕК. След редица диктатори, демокрацията е установена през 1958 и досега изборите се провеждат на 5 години.

Икономика

Венецуела е силно зависима и от приходите от търговия с петрол, които съставят близо 90% от печалбата от износ, повече от 50% от приходите за държавния бюджет и около 30% от БВП.
Най-добре развитите отрасли на икономиката са петролния бизнес, строителството, хранително-вкусовата промишленост, текстил; добив на желязна руда, стоманодобивната и автомобилната индустрии. Национална стачка между Декември 2002 и Февруари 2003 нанася големи вреди на икономиката на страната – реалният БВП спада с около 9% през 2002 и с 8% през 2003 – но от тогава икономическите резултати силно се подобряват.
Подпомогнати от високите цени на петрола, рекордният държавен бюджет спомага за увеличаването на БВП през 2006г. с около 9% и през 2007г. с 8%. Така държавните разходи, комбинирани с увеличаването на минималните заплати и подобряването на достъпа до потребителски кредити, създават потребителски бум, но на цената на по-висок темп на инфлация – около 20% за 2007г. Вносът също се е увеличил значително.
Президентът Уго Чавес, преизбран през Декември 2006, национализира фирми в петролния, телекомуникационния и енергийния сектор, което намали чуждестранното влияние в тези отрасли. Въпреки че избирателите му не приеха предложените от него промени в Конституцията, Чавес има значителен контрол върху икономиката на страната и възнамерява да продължи с централизирането на властта като осъществи идеята за „Социализъм във 21ви век”.

Венецуелската култура представлява смесица от три главни култури: Европейската (италианска и испанска), Африканската и тази на туземците. Последната може да бъде открита най-вече в типичната храна (като арепас), речника и много имена на места.
Столицата Каракас е именувана на племе туземци, които живеели в долината, където сега е ситуиран градът. Италианската и испанската култура са с много силно влияние, което лесно може да се долови в религията, езика, архитектурата, музиката, храната и други аспекти на Венецуелската култура.
Робите, докарани за работа в колониите от Африка също имат принос в изграждането на тази култура, най-вече в музиката, но и храната, религията и езика.
Венецуела е обогатена и от други европейски култури през 19ти век, особено френската. В добавка към тази сложна картина, фактът, че националният спорт на Венецуела е бейзболът, доказва определено културно влияние от страна на САЩ.
Венецуелската литература през ранния 20ти век включва Тереза де ла Пара, автор на „Мемоарите на Мама Бланка” (1929), донякъде носталгична книга за идиличния живот в хасиенда в провинцията. Ромуло Галегос е вероятно най-известния и влиятелен автор във Венецуела. Галегос е автор на „Доня Барбара” (също 1929), алегория за разграничението между варварство и цивилизация. Роман Чалбауд е без съмнение най-важният венецуелски кино-режисьор на 20ти век, снимал филми като „El pez que fuma”, въпреки че Венецуела има повече успехи в износа на по-комерсиални продукти (особено теленовели).

Политическият живот във Венецуела протича в условията на федерална република, където Президентът на Венецуела е както държавен глава, така и лидер на правителството. Законодателната власт е в Народното събрание; изпълнителната власт е в ръцете ба Президента. Конституцията определя още три допълнителни подразделения на федералното правителство – съдебното, гражданското и изборното подразделение.
Президентът се избира чрез директно и универсално право на глас на принципа на мнозинството. Мандатът е 6 години, като един президент може да бъде преизбиран два последователни мандата. Президентът назначава вицепрезидент; той определя размера и състава на кабинета и назначава срещи с Народното събрание.
Законодателната инициатива е в ръцете на изпълнителната власт, законодателното подразделение (комитет на Народното събрание или трима членове на последното), съдебното подразделение, гражданското подразделение (омбудсман, публичен съдия) или обществена петиция, подписана от не по-малко от 0.1% на регистрираните гласоподаватели.
Президентът има право да помоли Народното събрание да разгледа части от законите, които намери за подходящи, но обикновено мнозинство от събранието може да пренебрегне тези възражения.
Доскоро двукамарната законодателна власт във Венецуела бе трансформирана от конституцията през 1999 в еднокамарно Народно събрание или “Asamblea Nacional”. Народното събрание има общо 167 места, като членовете се избират за 5 години и могат да бъдат преизбирани за максимум два допълнителни мандата. Те се избират по партийни листи и по самостоятелни кандидатури. Три места в Народното събрание са по закон запазени за представители на местните хора (туземците).
Съдебното подразделение се оглавява от Върховни Трибунал на Справедливостта, който може да се събира на специални срещи (общо шест) или на пленарна сесия. Съдиите се избират от Народното събрание за мандат от 12 години.
Най-големите и силни политически партии (и техните лидери) във Венецуела са както следва:
Ново време или UNT (Мануел Росалес); Християн-демократи или COPEI (Цезар Перез Вивас); Комунистическа партия на Венецуела или PCV (Херонимо Карера); Демократически действия или AD (Хенри Рамос Алуп); Татковина за всички или PPT (Хосе Алборноз); Правосъдието първо (Хулио Борхес); Движение към социализъм или MAS (Хектор Мухика); Обединена социалистическа партия на Венецуела или PSUV (Уго Чавес); Проект Венецуела или PV (Енрике Салас Ромер); Ние можем или PODEMOS (Исмаел Гарсия).