Узбекистан

География

Официално име: Узбекистан
Столица: Ташкент
Езици: Узбекски (официален), Каракалпакски (местен)
Официална валута: Узбекски сум
Форма на управление: Президентска република
Религии: Ислям, други
Население: 27,372,000 души
Територия: 447,400 кв км
Териториално деление: 12 области,1 автономна република и един независим град

История

Територията на Узбекистан е център на много древни цивилизации. През 6 век пр.н.е. земите на днешен Узбекистан влизат в състава на Персийската империя при династията на Ахеменидите. През 327 пр.н.е. узбекските земи за завладени от Александър Велики по време на похода срещу Дарий III. Победата на Александър Велики над персийската армия слага края на династията на Ахеменидите. Арабите завладяват територията на днешен Узбекистан през 712 година. С идването на арабите започва и ислямизацията на местните народи, които до тогава са привърженици на зороастризма. Династията на Саманидите са първата персийска династия, която налага властта си над земите на днешен Узбекистан (819-1005), слагаща край на дългата арабска доминация над тези земи. Великият монголски завоевател Тимур (1336-1405), роден недалече от град Самарканд, основава мощна империя, която обхваща земите на цяла Средна Азия. Неговата държава пада през 1507 година в ръцете на узбекската династия на Шайбанидите. Тимур оставя богато културно наследство, високи научни и културни достижения, най-вече в градовете Самарканд и Херат. Руснаците завладяват земите на днешен Узбекистан в края на 19 век след светкавична победа на руската армия, предвождана от генерал Михаил Черняев. През 1884 година подчиняват първо Бухарското ханство и Ханство Хива, като ги правят васали, а след това и източните области на днешен Узбекистан, включително и Ташкент. Завладените територии в Средна Азия са включени в състава на Руската империя и са организирани в герерал-губернаторство Туркестан. През март 1876 руските войски завладяват и Кокандското ханство Едва през 1924 година след националното обособяване на народите от Средна Азия на териториите на Туркестанската АССР, Бухарската народна република и на Хорземската народна република е образувана Узбекска Съветска Социалистическа Република. На следващата година (1925) Узбекската ССР влиза в състава на Съветския съюз. След опитите за реформи в Съветския съюз и неуспехът на перестройката, СССР се разпада, и на 1 септември 1991 година Узбекистан провъзгласява своята независимост. От 1990 страната е управлявана от авторитарния прзидент Ислам Каримов.

Икономика

Както доста от икономиките на страните от Общността на независимите държави (ОНД), икономиката на Узбекистан запада през първите години на промените и се възстановява след 1995г., като резултат от политическите реформи. Това показва голям растеж от 4% на година между 1998г. и 2003 г. се увеличава със 7 – 8 % през следващите години. Според МВФ, БВП през 2008г. ще се удвои спрямо стойността си през 1995г. (при фиксирани цени). Узбекистан има много нисък брутен национален доход (БНД) на глава от населението (610$ , позволявайки парична покупателна способност, еквивалентна на 2,25$). От 209 страни Узбекистан се нарежда на 106 място по БНД, като сред ОНД само Киргистан и Таджикистан притежават по-нисък БНД на глава от населението през 2006г. Икономиката на държавата е съсредоточена в производство на стоки : Узбекистан е шестият най-голям производител и вторият по големина износител на памук, както и седмият най-голям производител на злато в света. В страната се добиват много важните за района газ, въглища, мед, сребро и уран. Селското стопанство представлява 24% от БВП и в него са заети 28% от работната сила. Докато официалната безработица е много ниска, непълната заетост – особено в провинциалните райони – се оценява на 20%. По време на събиране на реколтата от памук се мобилизират всички студенти и учители. Няколко компании - Tesco, C&A, Marks & Spencer, Gap и H&M - бойкотират узбекския памук заради използвания детски труд. Според „Тhe Economist Intelligence Unit” „правителството не позволява развитието на независим частен сектор, защото няма да може да го контролира”. От тук, средна класа почти не съществува. Икономически политики възпрепятстват чуждестранните инвестиции, които са най-ниски на глава от населението в ОНД. В продължение на години препятствие за чуждестранни компании на узбекския пазар е трудната обмяна на валута. През 2003г. правителството поема продиктувано от МВФ задължение за пълна конвертируемост на валутата. Строг контрол над валутата и затягане на границите намаляват ефекта от тази мярка. Узбекистан претърпява годишна инфлация от около 1000% непосредствено след като извоюва независимостта си (1992-1995). Усилия насочени към стабилизация, подкрепени от МВФ дават резултат и инфлацията спада до 50% през 1997г., а през 2002г. е 22%. От 2003г. насам средната годишна инфлация намалява под 10 процента. Строги икономически политики водят до драстичен спад на инфлацията до 3.8% (въпреки че според друго измерване, базирано на реалната потребителска кошница, тя е 15%). Инфлационното равнище през 2006г. и 2007г.се покачва, но все още се изразява с едноцифрени числа. Правителството на Узбекистан възпрепятства вноса по много начини, един от които е чрез високи мита. Високите такси целят защита на местните блага. Официалните мита се комбинират с нерегламентирани такива, което води до надценка от 100 до 150% и така вносните стоки стават практически недостъпни за потребителите. Заместването на вносни стоки е официално обявена политика и съществуват страни от ОНД, с които Узбекистан не търгува. Националната фондова борса „Ташкент” е открита през 1994. Всеки месец участват различни акционерни дружества и затова реализираните печалби варират в широки граници. Позицията на Узбекистан е много силна от 2003г. насам. От части благодарение на стабилизацията на световните цени на памука и златото (основните стоки, които страната изнася) и природния газ страната има положителен търговски баланс.

Култура

Узбекистан представлява примес от различни етнически групи и култури, като узбекската е главната от тях. През 1995г. година около 71% от населението са узбеки, 8% - руснаци, 5% -таджики, 4% - казахи, 2,5% - татарци и 2% -каракалпакци. Броят на чужденците, живеещи в Узбекистан, намалява, тъй като руснаците и представителите на други малки етнически групи постепенно емигрират, докато узбеци се завръщат от бившия Съветски съюз. След като Узбекистан е обявена за независима държава през 1991 година, се заражда опасност да се разпространи ислямският фундаментализъм из цялата страна. Очакванията са били, че за държава, която дълго време е отричала свободата на религиозна принадлежност, ще претърпи бързия растеж на израз на доминиращата религия. През 1994г. повече от половината граждани на Узбекистан са считани за мюсюлмани, но според официално проучване много малка част от тях наистина изповядват тази религия. Въпреки това, броят на изповядващи исляма в страната се увеличава. Нивото на грамотност в Узбекистан е високо – около 99.3% от населението на възраст над 15 години могат да четат и да пишат. В момента, обаче, само 88% от децата до 15 години се обучават, което ще доведе до спад на грамотността в бъдеще. Страната има сериозен проблем с финансирането на образователната система. Промените в образованието започват през 1992 година, но се осъществяват твърде бавно. Почти 600 000 висшисти завършват всяка година в узбекските университети.

Политическа система, право и управление

По конституция правителството на Узбекистан гарантира демокрация в страната. Изпълнителният орган има голяма власт, а законодателната и съдебната власт имат органичена възможност да създава закони и да ги прилага. След референдум, проведен на 27 декември 1995 година, първият мандат на президента Ислом Каримов е удължен. На 27 Януари 2002 година се провежда друг национален референдум с цел удължаване на президентския мандат от 5 на 7 години. Референдумът е приет и мандатът на Каримов е удължен със законодателен акт. Повечето международни наблюдатели отказват да участват в процеса и не признават резултатите, като твърдят, че те не отговарят на основните стандарти. Референдумът през 2002 година също включва и план за създаване на двукамарен парламент, който да се състои от долна камара (Олий Мажлис) и горна камара (Сенат). Членовете на долната камара са законодатели. На 26 декември се състоят избори за нов двукамарен парламент, но истински независимите кандидати и партии на опозицията нямат възможност да участват. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) стига до заключението, че проведеното гласуване не отговаря на международните стандарти за демократични избори. Няколко политически партии се формират с одобрението на правителството. По същия начин, въпреки че се основават множество медии (радио, телевизия, вестници), те или остават под контрола на правителството или много рядко засягат политически теми. Независими политически партии имат правото да организират, увеличават броя на членовете си и да провеждат събрания и пресконференции, но не им е разрешена регистрация заради ограничителни регистриращи процедури. През периода 28 март - 1 април 2004 година терористи бомбандират Ташкент и Бухара.