Съединени американски щати

География

Официално име: Съединени американски щати
Столица: Вашингтон, окръг Колумбия
Езици: английски (официален), испански, индоевропейски, азиатски и тихоокеански
Официална валута: долар
Религии: протестанти, римо-католици, мормони, евреи, мюсюлмани и др.
Население: 302 000 000
Територия: 9 826 675 кв км
Климат: обикновено умерен, но тропичен в Хаваите и Флорида, арктичен в Аляска, почти сух в големите равнини на запад от река Мисисипи, сух на югозапад от Големия басейн; през януари и февруари ниските зимни температури на северозапад понякога се повишават от топлия вятър, духащ източно от Скалистите планини.
Природни ресурси: въглища, мед, олово, молибден, фосфат, уран, боксит, злато, желязо, живак, никел, поташ, сребро, волфрам, цинк, петрол, природен газ, стоителен материал.
Административно делене: 50 щата и 1 федерален окръг.

История

Предколумбова Америка: Най-ранните следи от заселници на територията на Америка са открити в Аляска от преди около 14 000 - 30 000 години. Това били прадедите на коренното индианско население и коренните племена на Аляска. Те били предимно полуномади - ловци и събирачи. Някои от тях образували големи племенни съюзи и се занимававли със земеделие.
Колониален период: След период на изследване от народи на различни европейски страни, испанци, холандци, англичани, французи, шведи и португалци, били основани първите поселения. Христофор Колумб бил първият европеец, стъпил на територията на днешните Съединени щати, слизайки на остров Пуерто Рико на 19 ноември 1493 година по време на второто си пътешествие. През 15-ти век европейците пренесли в Америка коне, рогат добитък и прасета, а в замяна на това получили царевица, картофи, тютюн, боб и тиква.
Испанска колонизация: Първото потвърдено пребиваване на европеец на континенталната част на САЩ е стъпването на Хуан Понсе де Леон през 1513 на бряг, наречен от него Флорида. За три десетилетия след това испанците проникнали до Апалачите, река Мисисипи, Големия Каньон и прериите. През 1530 година Де Сото предпиел интензивни проучвания на земите на днешните САЩ. Първото постоянно европейско селище на територията на САЩ е основаният през 1565 годинаСвети Августин във Флорида. По-късни испански селища на територията на днешните САЩ са Санта Фе, Сан Антонио, Туксон, Сан Диего, Лос Анджелес и Сан Франциско. Повечето испански селища били създадени по калифорнийския бряг на река Санта Фе в Ню Мексико. Френска колонизация: Нова Франция била областта, колонизирана от Франция в Северна Америка. Територията била разделена на пет колонии, всяка от които имала отделно управление: Канада, Акадия, Хъдсън Бей, Нюфаундлънд и Луизиана.През този период френските хугеноти опитали да установят своя колония на югоизточния бряг на Съединените щати. Те основали колонията Форт Каролина на устието на река Сйнт Джоунс, днешен Джаксънвил, Флорида, на 22 юни 1564 година. Форт Каролина бил разрушен през 1565 година от испанци, които се преместили там от Свети Августин. Британска колонизация: Първата успешна английска колония била основана през 1607 година в Джеймстаун, край река Джеймз. Нова вълна от преселници пристигнала към края на 17 век. Те се занимавали с пазарно ориантирано земеделие, базирано на тютюна. Най-сериозният конфликт на британците с местното население бил през 17 век - войната крал Филип в Ню Инглънд. Областта на Пю Инглънд била заета предимно от преселници пуритани. Те основали колонията Масачузетс бей през 1630. Първото английско поселение на юг от Вирджиния било в Каролина. Последна от тринадесетте колонии била Джорджия, основана през 1733 година.
Основаването на САЩ (1776–1789): През 1775 година тринадесетте английски колониизапочнали бунт срещу британското управление и през 1776 година обявили независимост. Те образували първинте 13 щата на САЩ, която се превръща в нация през 1781 година с ратифицирането на Акта на Конфедерацията. САЩ е призната от Великобритания като независима нация с договора от Париж през 1783 година. САЩ побеждават Великобритания по време на Американската революция с помощта на Франция и Испания.
Декларацията за независимост: На 4 юли 1776 година, Вторият континентален конгрес във Филаделфия декларира независимостта на САЩ в Деклацията за независимост. Самюел Хънтингтън станал първият американски президент.
Експанзията на запад (1789–1849): Джордж Вашингтон, герой от Американската война за независимост, станал първият американски президент според новата американска конституция. Бунтът за уискито през 1794, когато жителите на Пенсилвания въстанали срещу федералния данък върху алкохола, бил първият сериозен тест з афедералното правителство. Джордж Вашингтон се оттегля и е наследен от своя вицепрезидент Джон Адамс. Томас Джеферсън, републиканец, измества Адамс на изборите през 1800 година. Покупката на Луизиана през 1803 година премахва френското присъствие по западната граница на САЩ и разчистила пътя за масирана американска експанзия на запад от река Мисисипи. През 1812 година президентът Джеимз Мадисън обявява война на Великобритания. Доктрината Монро, провъзгласена през 1823 година, изразява мнениетона САЩ, че европейските сили не бива повече да колонизират и контролират Америка. Това е повратен момент във външната политика на САЩ. След Мексиканско-американската война през 1848 година договорът от Гуадалупе Хидалго предава Калифорния, Ню Мексико и прилежащите им области на САЩ.
Гражданската война (1849–1865): След като Абрахам Линкълн печели изборите през 1860, единадесет южни щата се отделят от САЩ. По това време в САЩ има около 4 милиона роби. Гражданската война започва с нападението на Конфедерацията на южните щати над Форд Самтър в Южна Каролина. След първоначалните успехи на Конфедерацията армията на Севера под командването на гереал Грант пресича река Потомак и навлиза в Мериленд. 8% от всички мъже в САЩ на възраст между 13 и 43 години загиват във войната. По време на възстановителния период (1865–1890) тъмнокожото население на САЩ получава редица граждански права. През периода (1890–1918) САЩ преживяват значим икономически и демографски подем и увеличават своето международно влияние. След война с Испания през декември 1898 година е подписан в Париж мирен договор между САЩ и иИспания, по силата на който Куба получава независимост, а Пуерто Рико, Филипините и Гуам стават американски територии. През април 1917 президентът Удроу Уилсън обявява включването на САЩ в Първата Световна вайна на страната на Антантата. Между двете световни войни САЩ преживяват Сухия режим 1920-1933 и Голямата депресия. След нападението над Пърл Харбър на 7.12.1941 година САЩ обявяват война на Япония, а три дена след това Германия обявява война на САЩ. На 8 май 1945 Германия капитулира. На 6 август 1945 година САЩ хвърлят атомна бомба над Хирошима, а на 9 август - над Нагасаки. На 15 август Япония капитулира. След Втората световна война САЩ става една от двете световни суперсили заедно със Съветския съюз. Конфронтацията между тях поражда Студената война, чийто връх е Кубинската ракетна криза през 1962 година. Студената война завършва през 1991 година с победа за САЩ и крах на социалистическия лагер. Пред 2002 година САЩ заемат Афтанистан и свалят режима на талибаните там. През март 2003 година САЩ заемат Ирак и свалят режима на Саддам Хюсеин.

Икономика

Иконимиката на САЩ е на водещо място по редица международни фактори: 1) Номер 1 по БВП в света-възлизащ на $13.13 трилиона през 2006г. С население от 302 милиона (вълизащо на по-малко от 5% от световното) САЩ отчита между 20% и 30% от световния БВП; 2) Номер 1 по внос на стоки - $2.2 трилиона през 2006, което е два пъти повече от това на Германия - страната,нареждаща се на второ място след САЩ; 3) На трето място по износ на стоки, $1 трилион през 2007, само след Германия и Китай; 4) Номер 1 по външен дълг на страната - оценен на повече от $10 трилиона до средата на 2006 г; 5) Номер 1 по поток на чужди инвестиции в страната - $1.5 трилиона през 2006г; 6) На първо място по поток на директни чужди инвестиции - бизнес и търговия с недвижими имоти - около $177.3 милиарда през 2006. В това число се включват и директните нвестиции на 100-те най-големи международни корпорации, вкл. и корпорации от развитите страни; 7) На пето място по съхранение на резервни активи - през 2005 те възлизат на $188.3 милиарда, 4% от световния дял САЩ се нарежда след Япония, Китай (всяка от тях с 18% -ов дял), Тайван, Северна Корея и малко преди Русия. САЩ е на 15-то място по съхранение на чужда валута и злато - около $69 милиарда до средата на 2006г; 8) Номер 1 по разход на петрол - около 20.6 барела на ден за 2006г. Номер 1 по внос на твърдо гориво-повече от 10 милиона барела на ден.
САЩ е богата на минерални източници. Климатът на страната е умерен,а почвите-плодородни и подходящи за отглеждане на култури. Крайбрежните ивици на Атлантическия и Тихия океан, както и на Мексиканския залив, са обширни. Петте Големи езера на границата с Канада дават по-голяма възможност за достъп на кораби. Правителството определя правилата за наемане на работници. В тази пазарно ориентирана икономика частните лица и фирми вземат най-важните решения, а федералното и държавното правителство закупуват необходимите стоки и услуги главно от частния пазар. Американските частни фирми имат въможност за значително по-голяма гъвкавост отколкото тези в Западна Европа и Япония. Те имат право сами да решават дали да разширят капитала си, могат да съкращават работници и да усъвършенстват нови продукти. Наравно с това обаче, те се сблъскват с по-големи трудности ако искат да навлязат в пазара на техните конкуренти, отколкото ако чуждестранна фирма иска да навлезе на американския пазар.
През 2006г. услугите, предлагани от частната идустрия, възлизат на 67.8% от БВП на САЩ. Това обхваща търговията с недвижими имоти и финансовите услуги като банково дело, застраховане и на първо място инвестирането. Друг вид услуги са търговията на едро и дребно; транспорт; здравеопазване; юридически, научни и управленчески усуги; образование; изкуства; забавление; отмора; хотели и други средства за подслон; ресторанти, барове и други. Проиводството на стоки представлява 19.8% от БВП: производство - като на пример на компютри, автомобили, самолети, машини-12.1%; сторителство- 4.9%; петрол, газ-1.9%; земеделие - по-малко от 1%. Федералното, държавното и местното правителство осигуряват останалите 12.4% от БВП. Най-бързо разширяващи се сектори са финансовите услуги; професионалните, научни и технически услуги; производството на стоки с голяма трайност, особено компютри и други електроники. Земеделито, разработването на мини и някои други видове производство, като текстил, са намалили дела си от БВП на САЩ. През 2005 г. фабриките са произвели стоки на стойност $1.49 трилиона - 1.5 пъти повече от нивото на нареждащата се след Америка държава, Япония. Стойността на продукцията, произведена в САЩ, се нарежда на трето място след Китай и Индия. През 2002 г. пазарната стойност на американската продукция възлиза на повече от $200 милиарда. Това включва $45 милиарда за рогат добитък и телешко; почти $40 милиарда за зърно като царевица и пшеница; почти $24 милиарда за свинско и яйца; $20 милиадра за мляко и други млечни продукти; и $12 милиарда за свине. Въпреки цялостния си търговски дефицит, САЩ има излишък в замеделието. Американският износ на стоки през 2007 наброява $78 милиарда. Около 1/4 от продукцията на САЩ се изнася. САЩ също поддържа търговски излишък по отношение на услугите, $79.7 милиарда за 2006г. Най-широко разпространената услуга е пътувания на чужденци към САЩ. Генерираната печалба през 2006г. възлиза на $85,8 милиарда. В контраст с това,обаче, САЩ търпи огромен и нарастващ дефицит в търговията със стоки. Докато Америка изнася стоки за около $1 трилиона през 2006г., то вносът в страната е на стойност $1.8 трилиона. Най-внасяните стоки са били автомобили и авточасти, $211.9 милиарда и твърдо гориво, $225.2 милиарда. Основните държави, от които Америка внася, са Канада, Китай, Мексико, Япония и Германия. Сред най-изнасяните американски стоки през 2006г. са автомобили и авточасти, полупроводници и невоенни самолети. Основните държави, към които САЩ изнася, са Канада, Китай, Мексико, Япония и Обединеното Кралство. През пероида 2000-2006 г., въпреки че американските стоки за износ надхвърлят 33%, внасяните стоки нарастват значително по-бързо, 52%.; през този период търговския дефицит нараства почти двойно. $758.5 милиардния търговски дефицит възлиза на 5.7% от БВП през 2006 г.- ниво, разглеждано от икономистите като неустойчиво, защото разчита на постоянния поток на чужди инвестиции.
С огромно пространство земя, природни ресурси, стабилно правителство и сравнително добре образована работна сила, икономиката на САЩ има някои конкурентни предимства на световния пазар. При свободна търговия, решенията за това какво да се произвежда и каква да бъде цената на произведените продукти се определя от потребителите. Това прави продавачите и купувачите независими от правителството и от други частни интереси. Цените, определени по този начин, най-добре отразяват стойността на стоките и услугите и най-добре ръководят производството. Американците виждат свободната търговия като начин, който може да спомогне за личната свобода. Силната конкуренция и регулираната система са направили американската икономика продуктивна. До известна степен това също така осигурява на домакинствата стравнително висок доход. През 90-те години на 20-ти век американската производителност рязко се покачва, като достига най-висока стойност през 2002 г.- 4.1%. Това поставя САЩ начело дори пред Европейсия съюз и Япония. Оттогава обаче продуктивността спада - само 1.6 % през 2007г.
Дребните предприятия с по-малко от 500 работници увеличават броя си в Американската икономика. Те бързо могат да отговорят на променящите се икономически условия и потребителски нужди посредством нови технологии. Техният дял от БВП възлиза на 50.7% през 2004г. Някои дребни предприятия бързо се разширяват и се превръщат в мощни корпорации. Примери за това са: софтуерния производител Microsoft, производителят на спортни облекла Nike, доставчикът на он-лайн услуга AOL. Хората от малцинствата също управляват малки предприятия - 6.8% се ръководят от американци с латиноамерикански произход, 5.2% от афро-американци, 4.8% от американци с азиатски произход, 0.9% от индианци или местните хора на Аляска, 0.1% от местни хавайци.
Високият стандарт на живот в Америка се дължи на факта, че американците са сред едни от най-производителните в света. В края на 2006 около 146 милиона в САЩ са работели, а други 7 милиона са били безработни; общият брой 153 милиона сформират третата най-голяма работна сила след тaзи на Китай и Индия. Почти 2/3 от работещите американци участват в работната сила. Около 15% от тях са родени в чужбина. От 5% до 6% от тях работят на повече от една работа. Американците по принцип не търпят безработица в дългосрочен план. През 2005г. само 12% от безработните американци не са могли да си намерят работа в продължение на една година, в сравнение с 46% в Европейския съюз. Това, което е допринесло за продуктивността на работниците, е бил акцентът върху образованието, включващо в себе си техническа и професионална подготовка, а също така и готовност за опит и промяна. Промяната включва готовността на американците да се местят от едно работно място на друго. Не всички работници разбира се напускат работа доброволно. Масови съкращения от големи компании са често срещано явление - 13 998 компании отбелязват масови съкращения през 2006г. От края на 2005 до началото на 2007 г. 3-те най-големи фирми производители на автомобили - General Motors Corporation, Ford Motor Company и DaimlerChrysler AG - са съкратили повече от 90,000 работни места. Американските въздушни линии са съкратили около 174,000 от август 2001 до февруари 2007г.
Федералното правителство има за цел да спомогне за осъществяването на стабилна икономическа експанзия и високо ниво на заетост, особено стабилно ценово равнище и приемливо данъчно бреме. Федералният резерв, независимата Централна банка на САЩ, контролира паричното предлагане и използването на кредити (парична политика), докато президентът и Конгресът регулират разходите на правителството и данъците (фискална политика). От инфлацията през 70-те, паричната политика на Федералния резерв анкцентира върху предотвратяване на рязкото покачване на ценовото равнище. Когато ценовото равнище се увеличава твърде бързо, Федералният резерв цели да намали икономическата експанзия чрез намаляване на паричното предлагане и по този начин покачване на лихвения процент в краткосрочен план. Когато икономиката се свива твърде бързо, Федералният резерв увеличава паричното предлагане и така намалява лихвения процент в краткосрочен план. Най- общоприетият начин, по който Федералният резерв оказва влияние върху промяната в лихвения процент, е чрез покупко-продажба на държавни ценни книги сред малка група от по-големи банки и облигационери. И така Федералният резерв извършва т.нар. Операции на открития пазар. Стагфлация от своя страна настъпва когато икономиката се свива, а инфлацията расте с бърз темп.
Проблемите, свързани с икономиката на САЩ, се развиват във времето. Един от основните проблеми е свързан с неравномерното разпределение на дохода. САЩ е на 10-то място по БВП на глава от населението, около $43,500 през 2006, след Бермуда, Люксембург, Джърси, Екваториална Гвинея, Обединени Арабски Емирства, Норвегия, Гернси, Кайманските острови и Ирландия. Доходът в Америка е най-неравномерно разпределен в сравнение с останалите страни със силно развита икономика. През 2004г. петте процента най-заможни домакинства получават 53.5% от общия доход на Америка, докато петте процента най-бедни получават само 4.1%.
Някои икономисти определят зависимостта на американската икономика от чужди инвестиции като друг сериозен проблем. Дори и след като икономиката процъвтява, хората са натрупали високо ниво на домакински дълг. За първи път след Великата депресия, като цяло домакинствата харчат повече отколкото нетния си доход. В същото време, федералното правителство търпи бюджетен дефицит- $435 милиарда през 2006г. - по-голямата част от който финансиран от чуждестранни централни банки. Националният федерален дълг на Америка, достигащ $9 трилиона, представлява 65% от БВП, почти същия като този на Франция и Германия и малко по-малък от този на Япония и Италия. Хората , Централните банки и други институции дори и от развитите страни като Япония, наливат огромно количество пари на американския пазар. Чуждестранните инвеститори притежават около 10% от всички финансови публично търгувани активи в Америка. Това включва корпоративни акции, облигации и държавни ценни книги. Инвеститорите също така инвестират директно във фабрики, оборудване и недвижими имоти. През 2006г. чужденците са инвестирали около $1.8 трилиона в икономиката на САЩ- около $184 милиарда от тях в директни инвестиции, а останалото под формата на акции и облигации. Според друго измерване, чуждестранните директни инвестиции в САЩ варират между $1.6 милиарда и $2.8 милиарда през 2005г. Чуждестранните инвеститори притежават повече от половината от публично търгуваните държавни ценни книги. През 2006г. Япония е била държавата притежател на най-голям дял на ценни книги в дългосрочен план- около $644 милиарда, следвана от Китай, около $350 милиарда. В същото време, всички чужди капитали, които се наливат на американския пазар, поддържат лихвения процент и цените по-ниски, отколкото иначе биха били те. По този начин се благоприятства консумацията на стоки, дори и вносни. След 1991г. текущият дефицит на САЩ постоянно се увеличава - от $12 милиарда през 1982г. до $856.7 милиарда през 2007г. До края на 2005г. американците са притежавали $9.6 трилиона под формата на чужди активи, докато жителите на други държави- около $12.5 трилиона като американски активи.

Култура

Литература: През 18-ти и началото на 19-ти век, изкуството и литературата на САЩ заимстват от тези на Европа. До средата на 19-ти век писатели като Натанаил Хоторн, Едгар Алан По и Хенри Дейвид Торо изграждат характерните черти на американската литература. Марк Твен и Уолт Уитмън са водещите фигури през втората половина на века; Емили Дикенсън, сравнително неизвестна тогава, е друг важен поет в американската литература. Единадесет американци са спечелили Нобелова награда по литература; най-скоро това е Тони Морисън през 1993г. Ърнес Хемингуей, Нобелов лауреат през 1954, се счита за един от най-влиятелните писатели на 20-ти век. Творбите, които улавят основните аспекти на непринуденото поведение и характер, като например „Моби-Дик” на Херман Мелвил (1851), „Приключенията на Хъкълбери Фин” от Марк Твен (1885) и „Великият Гетсби” на Франсис Скот Фицджерлд (1925), могат да се нарекат „Великите американски романи”. Известни литературни жанрове като уестърн и криминална фантастика са се оформили в САЩ.
Комедийни книги: От създаването на комедийната книга като формат през 30-те години на 20-ти век, САЩ е била водещ производител, заедно с английските комедии и японската манга като нейни конкуренти, по отношение на тиража. Продажбите на комедийната книга започват да спадат след Втората световна война, когато се появява телевизора и масовите евтини романи. 60-те години на 20-ти век са белязани с появата на нелегално издавани комедийни книги. По-късно, признаването на този вид жанр от академиите, литературните критици и художествените музеи спомага за утвърждаването му като сериозен жанр с установени традиции.
Зрителни изкуства: В края на 18-ти и началото на 19-ти век, американските художници рисуват главно пейзажи и портрети в стил Реализъм. Паралелно с това, в провинциална Америка започва развитие на занаятчийството като реакция от индустриалната революция. Развитието на модерното изкуство в Европа се пренася в Америка след изложби в Ню Йорк, подобно на изложбата на хералдика през 1913г. След Втората световна война, Ню Йорк измества Париж като център на световно изкуство. Днес рисуването в САЩ разкрива богата гама от стилове.
Архитектура: САЩ има история на архитектурата, която обхваща голяма гама от стилове. Водеща тема на американската архитектура е модернизмът: небостъргачите на 20-ти век са основният символ за това. Архитектурата на САЩ е разнообразна. Повлияла се е не само от английските, но и от много други външни сили. Затова американската архитектура може да се смята за еклектична- нещо обичайно за такова многокултурно общество.
Театър: Американският театър се основава на западните традиции, главно заимствани от широко разпространеният стил представление в Европа, главно Англия. Днес той е широко обзързан с американската литература, филми, телевизия и музика. Не е необичайно една история да се появи във всичките си форми. Също така, области с зрелищни музикални представления, имат силни театрални и комедийни традиции. Музикалният театър може би е най-известната и колоритна форма. Бродуей в Ню Йорк е определено апогеят на американската театрална реклама. Друг забележителен град е Чикаго- градът на най- разнообразните и динамични театрални сцени в страната.
Национална кухня: Преобладаващите американски кулинатрни изкуства са подобни на тези в другите западни държави. Пшеницата е основното житно растение. Традиционната американска кухня включва продукти като пуйка, еленско месо, (сладки) картофи, царевица, тиква, сироп от явор и местни храни, открити от ранните европейски заселници и местни американци. Свинското и телешкото барбекю, кексът от раци , чипсът и шоколадовите сладки са характерни за американската кухня. Киселите храни, усъвършенствани от африканските роби, са известни на юг и сред много африканци в САЩ. Американски ястия като ябълков пай, пържено пиле, пица, хамбургери и хот дог обясняват проихода си от рецепти на различни имигранти. Пастата е типично ястие, което също много се консумира. Американците обикновено предпочитат кафе пред чай и повече от половината от възрастното население пие най-малко 1 чаша на ден. Сладките газирани напитки са широко консумирани; подсладените напитки представляват средно 9% от погълнатите дневни калории.
Мода: За разлика от професионалното бизнес облекло, модата в САЩ е насочена към спортно елегантните облекла. Сините дънки са станали известни като работно облекло през 50-те години на 19-ти век от търговеца Леви Щраус, немски имигрант в Сан Франциско. Близо след век, дънките били възприети от много американци. Сега те се носят от всички хора по света, независимо от възрастта и социалния статут. Наред с неофициалното облекло, продавано на пазара, сините дънки са приноса на Америка към глобалната мода. Страната е също родината на много водещи търговски марки като Ралф Лорен и Калвин Клайн. Марки като Американ Ийгл, Холистър и Еко обслужват различни пазарни ниши.
Популярна култура: Американската популярна култура се въплъщава в почти всеки вид медия, както и във филмите, музиката и спорта. Елвис Пресли, Мадона, Майкъл Джексън, Мерлин Монро, „Отнесени от вихъра”, „Индиана Джоунс”, джаз, рап и хип хоп музика, бейзбол, американски футбол, баскетбол, Майкъл Джордан, Улица Сезам, Мики Маус - всички тези имена, жанрове и книги обединяват по-видните американски продукти, разпространяващи се по целия свят. Трябва да се отбележи обаче, че докато американската култура се възприема навсякъде по света, САЩ също така с лекота приема много други традиционни култури като оригами, футбол и йога.

<

Политическа система, право и управление

Обща информация: Америка е демократична страна- хората управляват посредством депутатите, които избират. В миналото, само белите мъже са имали правото да гласуват. След време обаче, право на глас притежавали все повече и повече хора. Днес всеки гражданин, който е пълнолетен, има право на глас. САЩ се състои от 50 щата. Столица на страната е Вашингтон, разположена в област Колумбия- територия, която не се включва в нито един от 50-те щата.
Конституция: Политическата система на Америка се основава на конституцията, написана през 1787г., и стои в основата на американското законодателство. В миналото, страната непрекъснато се е променяла и развивала. Въпреки това обаче, Конституцията и днес функционира отлично. Една от причините за това е, че в конституцията могат да бъдат внасяни поправки (например 15-тата поправка дава право на негрите да гласуват, а 19-тата- и на жените.) Друга причина е, че конституцията е гъвкава: основните й принципи могат да бъдат тълкувани по различен начин в различните времена.
Федерализъм: САЩ има федерална система на управление. Това означава, че има 50 отделни щата, всеки със свое собствено правителство, и федерално или национално правителство. Конституцията на САЩ дава определени права на федералното правителсво, определени правомощия на щатните правителства и съвсем различни права и на двете общо. Например само националното правителство има право да печата пари; отделните щати създават тяхна собствена училищна система; но и двата вида правителство могат да събират данъци.
Власти: В САЩ съществуват три основни вида власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. А) Законодателната власт се представлява от Конгреса, който се състои от 2 партии- Камара на представителите и Сенат. Основната функция на Конгреса е да създава закони. Има общо 100 сенатора, от всеки щат по двама, и 435 представители, като броят им от всеки щат зависи от броя на населението. Б) Изпълнителната власт се ръководи от президента, който също така е държавен глава. Изпълнителната власт прилага законите. Освен от президент и вицепрезидент, този вид власт включва в себе си отдели и агенции. Президентът уговаря срещи с ръководителите на отделите, т.нар. съветници. Те заедно с президента формират Президентския кабинет. Въпреки че САЩ се споменава като пример за демократична страна, в която президентът има голяма власт, официалните правомощия на кабинета са много малко. Структурата на американското правителство не позволява на президента директно да дайства, без да се посъветва с останалите разделения на властта. В) Съдебната власт тълкува законите и гарантира,че новосъздадените закони са в съответствие с конституцията. Съдебната власт се представлява от няколко нива на федералния съд- Върховен съд, Апелативен съд, Районен съд и Специален съд. Върховният съд е най-значимият от тях. Състои се от девет члена, които са пожизнени.
Съществува система на контрол, основана от Конституцията, с цел да предотврати прекомерната власт на всяка една от трите власти. Всяко подразеделие влияе върху останалите. Например, Конгресът създава законите, но президентът има право да отхвърли този закон, а Върховния съд да реши, че закона е в несъответствие с конституцията.
Държавно и местно правителство: Всеки щат има своя собствена конституция. Подобно на националното правителство, щатните правителства също се разделят на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Всеки щат има сенатори и представители, съдебна система и щатен губернатор, подобно на държавен глава. Под щатното правителство се нареждат държавното и местното правителство.
Двупартийна система: В Америка има две основни политически партии- демократична и републиканска партия, между които няма особена разлика. Освен това има и други по-малко партии, които не играят обаче съществена роля в управлението. По принцип, републиканската партия е по-консервативна и има повече привърженици сред по-висшите класи. За разлика от нея, демократичната партия е по-либерална и получава по-голяма подкрепа от работническата класа и бедните.