Турция

За страната

География
История
Икономика
Култура
Стил на живот
Политика
Справочник
География
История
Икономика
Култура
Стил на живот
Политическа система, право и управление
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Национални институции
Президентство на република Турция
Народно събрание
Премиер
Външна търговия
Държавно планиране
Хазна
Директорат по печата
Секретариат на разузнаването
Директорат на пресата и информацията
Положението на жените
Поземлени регистри
Метерология
Младежи и спорт
Дъжавна администрация
Религиозни дела
Приватизация
Статистика
Атомна енергия
Конкуренция
Земеделие
Министерство на културата
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Турция -- География --

Официално име: Република Турция
Столица: Анкара
Официална валута: турска лира
Езици: турски, кюрдски, арабски, арменски, гръцки, български и др.
Религии: мюсюлмани
Население: 69,500,000
Етническа принадлежност: тюрки, кюрди, араби, арменци, гърци, българи и др.
Територия: 769,630 кв. км
Климат: средиземноморските райони и мат мека влажна зима и горещо, сухо лято. Във вътрешността на Анадола - преход към умерен климат.
Релеф: Източна Тракия е предимно хълмиста. Около Босфора -равнини. В Анадола се срещат равнини, но преобладават планините. Планините покриват по-голямата част от страната. По средиземноморското крайбрежие са разположени плодородни инзини. Главни реки - Тигър, Кизилирмак, Сакарая и Еврат.

Начало***Европа


Турция -- История --

Ядро на турската държава е самостоятелното емирство, създадено в Западна Мала Азия от Осман I в края на XIII в. През XIV – XV в. османските турци завладяват византийска Мала Азия и Балканския полуостров. През следващите столетия завоевателната политика продължава. Към средата на XVII в. Османската империя се състои от три почти несвързани помежду си части – африкански васални, азиатски и европейски владения. От II половина на XVI в. Османската империя претърпява военни поражения по суша (във войната с Русия, 1569) и по море (при Лепанто, 1571). Появяват се и първите признаци на вътрешен упадък, обхванал към средата на XVII в. икономиката, финансите, държавния и военния апарат. Вътрешният упадък, засилен от освободителните борби на покорените народи и военните поражения (при Виена 1683, във войната с австрия 1716, с Русия и Австрия 1735 – 39, в Руско-турската война 1768 – 74 и др.), е използван от европейските сили, които в края на XVIII в. започват борба за подялба на турските владения (Източен въпрос). Опит да се предотврати разпадането на Османската империя е Гюлханският хатишериф (1839), с който започва периодът на реформи – танзимат. След Кримскатa война (1853 – 56) икономическата зависимост от европейските страни се засилва и се ускорява превръщането на Османската империя в полуколония. Под натиска на либералните кръгове Абдул Хамид II провъзгласява конституция (1876), но скоро разпуска парламента и установява деспотичен режим. След поражението на страната в Руско-турската война (1877 – 78) по Берлинския договор (1878) България, Румъния, Сърбия и Черна гора получават независимост. В резултат на Младотурската революция (1908) е възстановена конституцията от 1876 и е създаден парламент. След Балканската война (1912 – 13) Турция запазва от европейските си владения само Източна Тракия. След поражението на Турция в I СВ и подписването на Мудроското примирие 1918 държавите от Антантата пристъпват към разделяне на нейните владения и военната й окупация. Против империалистическата интервенция в страната се разгръща мощно народоосвободително движение, начело с Мустафа Кемал Ататюрк, прераснало в буржоазно-национална революция (1921 – 22). Избухването на революцията осуетява прилагането на клаузите на Севърския мирен договор (1920). В 1923 Турция е обявена за република; за председател е избран Ататюрк. В 1924 е приета нова конституция и са осъществени редица умерени буржуазни реформи. Въпреки обявения неутралитет във II СВ Турция снабдява германия със суровини и нарушава Kонвенцията за Проливите от 1936. През февруари 1945 тя обявява война на Германия и Япония. След войната се усилва влиянието на САЩ, с които сключва военни и икономически споразумения (1947, 1948). В 1952 Турция влиза в НАТО; в 1955 – в Багдатския пакт (от 1959 – СЕНТО). Правителството на Демократическата партия (от 1950) е свалено с военен преврат през 1960. През октомври 1961 са проведени избори и е сформирано коалиционно правителсто с министър-председател И. Иньоню; президент генерал Дж. Гюрсел (1961 – 66). Утвърдена е нова конституция (1961). От октомври 1965 до март 1971 на власт е еднопартийното правителство, съставено от представители на Партията на справедливостта (мин.-предс. С. Демирел). През 1966 за президент е избран Дж. Сунай (до 1973). От края на 1970 – началото на 1971 в страната се изостря политическата обстановка (масови студентски вълнения, засилване на стачното движение и др.) при съществуващото пложение ръководството на турската армия връчва на президента меморандум (март 1971), с който изисква съзтавянето на ново и силно правителство. След четири правителствени кризи е сформирано правителство с мин.-предс. Н. Талю (1973). През 1973 за президент е избран Ф. Корутюрк. Член на ООН (1945).

Начало***Европа

Турция -- Икономика --

Турция е страна със средно развита икономика.Основни цели на икономическата политика през периода 1960-1970 са защита на вътрешния пазар и бърза индустриализация.През този период частният сектор, опериращ при една по-високо защитена макросреда, отбелязва значителни печалби. Това позволява преход от хранително-вкусова и текстилна промишленост към транспортно и битово машиностроене и електроника.През този период ръстът на БВП е приблизително 6%. През 1978 година обаче Турция е пред най-сериозната криза от близо веск насам. Нейният външен дълг е един от най-големите в Европа. От 1980 година икономическата политика се насочва към намаляване на инфлацията и създаване на експортно ориентирана либерална икономика. Войната в Персийския залив през 1990 влоши икономическото положение още повече. Населението мигрира към градовете и към западната част на страната.Външният дълг расте драстично. Забелязва се спад в БВП за пръв път след кризата през 1980. Следват кризата от 1994, банковата криза от 2000 и валутната криза от 2001 година. От няколко години насам турската икономика е в период на стабилизация. Обща информация: Икономиката на Турция е преминала през значителни промени към индустриализация и модернизация от основаването на републиката през 1923г. и особено след края на Втората световна война (1939-1945). Турция е сред най-напредналите от развиващите се страни, но въпреки това си остава по-бедна от повечето европейски страни. Селското стопанство е все още силно застъпено и в него са заети около 33 процента от населението. Обаче турската икономика подлежи на структурна промяна, поради която промишлеността, търговското земеделие, строителството и сферата на услугите се развиват постоянно, докато ролята на традиционното селско стопанство, едва стигащо за задоволяване на собствените нужди, е намаляла. До 1995г. прогресът на Турция спрямо приватизацията бил достатъчно внушителен, че от ЕС се съгласили да формират митнически съюз със Турция. Като условие за първоначално членство обаче ЕС изискал политически реформи, които да могат да изменят демократичните практики на Турция до стандартите на другите държави-членки на ЕС. През 1997г. от ЕС предоставили на Турция листа със специфични политически реформи, които са нужни да се извършат, за да може Турция да стане официален кандидат за членство в ЕС. Провалът на Турция да покрие бързо очакванията на ЕС довел до разочарование в страната. По същото време периодът на политическа нестабилност бил последван от военна намеса в политическия процес през 1997г. Тези фактори допълнително допринесли за потискането на турската икономика, която вече била затруднена от бюджетни дефицити и десетилетия от двойно високи нива на годишна инфлация. В последствие през 1999г. Турция поискала и получила заем за икономическо стабилизиране от Международния валутен фонд (МВФ). Изисканите стриктни мерки за Турция от МВФ довели до загубата на 1.5 милиона работни места в срок от 2 години. Вторият заем на МВФ през 2001г. – период, в който Турция преминавала през най-лошия си икономически период от десетилетия насам – направил общият дълг на Турция към МВФ от $31 милиарда, което я направил един от получателите на най-големия кредит от МВФ. Успешното осъществяване от страна на Турция на строгите мерки, изискани от МВФ, включително и важният прогрес при намаляването на инфлацията, подтикнал МВФ в края на 2004г. да отпусне повече заеми на страната. С новата 3-годишна сделка били отпуснати допълнителни $10 милиарда за финансиране на въвеждането на основни промени в системата за събиране на данъци и на допълнителни реформи в социалното осигуряване и банковото дело. Подобряващата се икономика на Турция позволила на правителството да вземе решение за въвеждане на валута с нова стойност, наречена нова турска лира през януари 2005г. Новата валута била намалена с 6 нули от старата турска лира в обръщение милион към едно. Турското правителство се надявало новата валута да подсили международната търговия. Национална продукция: Турският БВП през 2003г. бил $240.4 милиарда. Приблизително 22 процента от БВП се дължали на промишлеността, 13 процента – на селското стопанство, а 65 процента – на държавния и частния сектор. Работна сила: Работната сила на Турция през 2003г. възлязла на 33.7 милиона икономически активни хора. От тях 33 процента били заети в селското стопанство, лесовъдството и риболова; 43 процента имали работа в промишлените услуги; а 24 процента работели в индустрията. През 1999г. около 1.2 милиона турски граждани работели в чужбина, особено в Германия, Саудитска Арабия и Франция; годишните преведени суми в страната от емигрантски работници възлезли на около $4.6 милиона. Основните трудови организации били Конфедерацията на турските търговски обединения с около 1.7 милиона членове и Конфедерацията на прогресивните търговски обединения в Турция. Селско стопанство: От 1950г. насам земеделската продукция на Турция се увеличила поради употребата на повече машини и тор и повече разновидности на производствени предприятия. Турция е една от шепата страни в света, която произвежда пределен излишък на храни. Разнообразието от климати в Турция позволява отглеждането на много специални култури, включително и чай, смокини и коприна. Житни растения и добитък се отглеждат в Анадолското плато. В този регион повечето фермери притежават малка част земя, която те обработват, а притежаването на големи площи земя е рядко. Житните растения като жито, ечемик и царевица, както и добитъкът възлизат общо на 2/3 общата селскостопанска продукция в Турция. В областите, където е възможно напояването, се отглежда широк асортимент от посеви като памук, захарно цвекло, грозде и други плодове. Животновъдството е от особена важност в планинските източни провинции. Овцете са основният добитък и Турция произвежда повече вълна от която и да е друга страна в Европа. Говедата дават мляко, месо и кожи, както и се използват за впрегатни животни. Отглеждат се също така и кози, коне, магарета, бикове и камили. Дългата мека козина на ангорските кози, наречена мохер, се използва за правенето на мека прежда. В по-плодородните крайбрежни области, особено в регионите около Егейско и Средиземно море, често се намират големи площи, обработвани от наемни работници. В тези области се отглеждат важни реколти за износ като памук и тютюн, както и маслини, грозде, смокини и голям асортимент от плодове. Памук се отглежда често и в Аданската равнина. В усилено обработваемите крайбрежни земи на Черно море се отглеждат тютюн, чай, лешници, захарно цвекло, картофи и други зеленчуци и плодове. Лесовъдство и риболов: Въпреки че 13 процента от турските земи се считат за залесени, дърводобивът е относително маловажен. Само 1/3 от залесените земи са от търговско значение. От останалата част се използват само храстите и клонките най-вече за горива. Почти всички горски площи в Турция са собственост и под управлението на правителството. През 2003г. били изсечени 15.8 милиона кубични метра (558 милиона кубични фута) гори. Около 1/8 били употребени за дървени материали; по-голямата част била използвана за горива. Уловът на риби през 2001г. бил 94,971 метрически тона; по-голямата част от улова е от Средиземно и Черно море. Аншоата, която е относително малка, е най-често срещаният улов. Улавят се също така сардини, кефали, скумрии и дребни морски риби. Добив: Турция заема важно място в световното производство на минерали. Страната е сред световните лидери в производството на хромова руда и бор. Големи запаси на желязна руда се обработват в североизточната част на страната. Извличането на горива от вкаменелости се използва предимно за посрещане на нуждите на домакинствата; през 2002г. Турция произведе 17 милиона барела нефт, 378 милиона кубични метра (13.3 милиарда кубични фута) природен газ и 53.3 милиона метрични тона въглища. По-голяма част от въглищата били нискокачествени лигнитни въглища, въпреки че били извлечени и малко количество висококачествени. Други минерални продукти са медта, алуминиевата руда, магнезия, антимона, оловото, цинка и сярата. Североизточна Анадола (Anatolia) е най-големият световен производител на морска пяна, качествена бяла глина, която се използва за правене на лули. Промишленост: Основните промишлени продукти в Турция в самото начало на 21-ви век били текстилните изделия, автомобилите, желязото и стоманата, циментът, преработената храна, хартията, тютюневите изделия, химикалите, фармацевтичните продукти, кожените продукти, стъкларските изделия и рафиниран нефт и нефтени продукти. Най-важният отрасъл на хранително-вкусовата промишленост е производството на захар от захарно цвекло. Истанбул, Измир, Адана и Бурса били най-важните промишлени центрове. Енергия: През 2002г. Турция произвела 123.3 милиарда киловатчаса електричество. Топлоелектрическите централи, горящи природни изкопаеми, произвели 73 процента от електричеството, а 27 процента се дължат на водноелектрическите централи, включително и голямото предприятие на р. Ефрат (Euphrates River) близо до Елазиг (Elaz?g). В Турция се изгражда в момента масивен водноелектрически проект, наречен Североизточен анадолски проект, или GAP (съкращението от турското му име). Проектът, включващ изграждането на 22 язовира и 19 електрически централи по поречието на Ефрат, е предвиден да се довърши през 2005г. Основното ядро на GAP, язовирът Ататюрк, беше завършен през 1990г. Валута и банково дело: Паричната единица в Турция е новата турска лира, разделена на 100 нови курус. Обновената валута била въведена на 1-ви януари 2005г. като заместила старата турска лира. Поради постоянно високите проценти на инфлация от 70-те години насам, старата валута пострадала от силно обезценяване на стойността си – 1,000,000 стари турски лири стрували приблизително U.S. $0.75 цента в края на 2004г. Обезценяването на новата турската лира, от което последвал спад на инфлацията, се състояло в премахването на 6 нули от старата турска лира в обръщение милион към едно. Девалвацията принудила Турция да започне да сече нови курус, тъй като старите били погълнати преди години поради инфлацията. Централната банка на Република Турция, основана през 1930г, е банката за печатане на пари. Страната също има и много държавни банки, занимаващи се с икономическото развитие, като например Земеделската банка на Република Турция, основана през 1863г, както и редица търговски банки. Основният валутен пазар се намира в Истанбул. Външна търговия: Външната търговия е изключително важна част от икономиката на Турция. В последните десетилетия земеделските продукти били най-важните износни стоки, последвани от минералите и други суровини. Индустриализацията в Турция, особено след края на Втората световна война, стана нов източник на износ. Разходите на Турция по годишния внос са обикновено много по-високи от печалбите от износа; през 2003г. вносът възлизал на $69.3 милиарда, а износът на $47.3 милиарда. Основните износни стоки са текстилните изделия, желязото и стоманата, циментът, сушените плодове, кожените облекла и тютюнът. Основните вносни стоки са машините, не рафинираният петрол, транспортните средства и химическите продукти. Значителни приходи се получават от туризма в Турция; през 2003г. приблизително 13.3 милиона чужденци похарчили по данни $13.2 милиарда в страната. Основните търговски партньори за износ на Турция по ред на важност са Германия (отговорна за 1/4 от търсенето на турски стоки), Русия, Съединените щати, Обединеното кралство, Италия и Франция. Основните източници на вносни стоки по ред на важност са Германия, Италия, Съединените щати, Франция, Обединеното кралство и Русия. Транспорт: Турция притежава 8,671 км (5,388 мили) железопътни линии, всичките от които се управляват от Turkish Republic State Railways. Страната има и 354,421 км (220,227 мили) пътища. През 2002г. се използвали 66 коли на 1,000 души. Основните пристанища са Истанбул и Измир; други такива са Трабзон, Гиресун, Самсун и Зонгулдак на Черно море и Искендерун и Мерсин (Ичел) на юг. Националната авиолиния Турски авиолинии (Turkish Airlines) осигурява местни и чуждестранни полети и услуги; основни международни летища са тези в Истанбул, Адана, Анталия и Измир. Комуникации: В началото на 21-ви век в Турция имало 30 основни ежедневника и много други такива с малък тираж. По-големи ежедневници са Bugun, Cumhuriyet, Hurriyet, Milliyet, Sabah, Yeni Gunaydin, and Zaman—всичките публикувани в Истанбул. В страната има и много седмични и месечни издания. Правителството има 4 национални радия и 5 телевизионни канала; има и много частни радия и телевизионни станции. През 2000г. имало 562 лицензирани радио приемателя и 443 лицензирани телевизора в употреба на 1,000 граждани. Телефонните линии наброявали 268 на 1,000 души през 2003г.

Начало***Европа


Турция -- Култура --

Културата на Турция е наследник на оригинална смесица от древни европейскии и азиатски култури. От азиатските най силно е влиянието на арабската, арменската и кюрдската култура, а от европейските - на византийската, гръцката и българската. Турция, официално Република Турция, е страна в Западна Азия и Югоизточна Европа. От 14-ти до 16-ти век Османската империя е била главен център за ислямските изкуства. Архитектурата, краснописът, керамиките и картините, запазени от този период, са сред класическите примери за ислямските изкуства. Модерното турско изкуство се зародило през 19-ти век, когато местните художници започнали да експериментират и да придобиват методите и стиловете, развити в Западна Европа. Освен, че били време на сериозен икономически и политически упадък, последните 5 десетилетия от Османската власт (1873-1923) били също така и години на големи художествени постижения. По време на този период нови литературни вестници популяризирали романите, пиесите и поемите; художници правели изложби в новите галерии в Истанбул на творбите си, нарисувани в импресионистки стил; а музиканти композирали оригинални творби, които се съчетавали сполучливо с европейските и традиционните турски музикални гами. Художествената изобретателност западнала през годините след основаването на Република Турция. До средата на 20-ти век турското правителство играло централна роля в определянето на това кое се счита за приемливо в изкуството, особено в областта на визуалните изкуства. Правителството поощрявало художниците да теми, които описвали официалния образ на модерното и светско общество. В същото време подкрепата от страна на правителството на всички форми на изкуство отворило нови възможности за хората да следват артистични кариери. От 1950г. насам обаче управителната власт не е поощрявала активно нито един художествен стил. Затова се появи нов креативен дух в литературата, визуалните изкуства и музиката. Литература: До средата на 19-ти век турската литература била съсредоточена около Османския съд. Тази литература, която включвала поезия и малко проза, представлявала смесица от персийски, арабски и турски класически стилове. Западните влияния започнали да нахлуват през 60-те години на 19-ти век с творбите на Младите Османци, група интелектуалци, които се опитали да комбинират западни културни форми с опростени форми на турски език. Тази тенденция продължила през остатъка на 19-ти век и станала по-ясно изразена в периода веднага след Първата световна война (1914-1918). След основаването й като република през 1923г, Турция започнала да се изявява с голям брой поети, романисти и драматурзи. Орхан Вели е обикновено считан за бащата на модерната турска поезия, за която е характерно неподчинението срещу строго предписаните форми и насочеността си към непосредствените идеи/схващания. Романисти и поети, които са получили международно признание и чиито работи са преведени на английски език са Халиде Едип Адивар, Назим Хикмет, Саит Фаик Абасияник, Фазил Хюнсю Даджларка, Яшар Кемал, Нусрет Азиз Несин, Орхан Памук, Октай Рифат, Илхан Берк и Билже Карасу. Едни от романите на Яшар Кемал са печелилият награда Мемед, Ястребът (1955г.; преведен 1961г.) и Чайка (1976г.; преведен 1981г.). Назим Хикмет е един от най-признатите политически поети. Визуални изкуства: Рисуването, керамиката и дизайнът на килими са сред най-популярните визуални изкуства в съвременна Турция. Художниците, чиито творби са добили международно признание, са Салих Акар, Ибрахим Балабан, Туран Ерол, Лейла Гамсиз и Аднан Турани. В керамиката забележителни са творбите на Мехмед Гюзел, Фаик Киримли и Ахмед Шахин. Специалисти в областта на изкуството като тъкачът на килими Белкис Балпинар, калиграфът Феридун Есгюрон и музикантът Ниязи Сайън съзнателно обединяват традиционни методи и народни мотиви в техните произведения. Турция е известна с историческата си архитектура, особено с великолепните джамии, конструирани и построени през времето на Османската империя. В полето на съвременната архитектура обаче не се срещат отличителни таланти. Модерните сгради имат тенденцията да имитират европейския стил материали за изграждане – цимент и тухли за ниските сгради; стоманени подпорни греди и стъкла за високите сгради. В областта на скулптурата има малко развитие, а обществените паметници продължават да бъдат в чест на Ататюрк или от събития от войната на Турция за независимост. Музика и танци: В музиката и танците, може би повече от която и да е друга турска артистична форма, съществува разделение между елита и популярните жанрове. Културният елит на Турция набляга на западната класическа музика и от части на традиционната османска дворцова музика. И Анкара, и Истанбул са дом на уважавани оперни компании. Президентският симфоничен оркестър прави концерти всяка година в Анкара и на турне. Анкара и Истанбул имат и свои музикални консерватории и балетни училища. Западни опери и симфонии се изпълняват на традиционните турски инструменти и се акомпанират от народни танци. Често народната музика е източник на вдъхновение за продължителните турски симфонични произведения. Редица турски композитори, от които най-известен е Аднан Сайгун, са печелили национални и международни признания за отличното смесване на турски народни теми със западни форми. Музикалната консерватория в Истанбул е поела стъпки към запазване на автентичната народна музика като я записва от всички части на страната. Народните фестивали на изкуствата, държани всяка година в Истанбул, представляват едно голямо разнообразие на турска музика и танци. Популярната турска музика арабеск е повлияна от арабската популярна музика и народния ислям. Характерните за арабеска теми са тези за любовта, предателството и нечестността в живота. Излъчването на арабеск по държавното радио не е прието, но въвеждането на частни радия и телевизии след 1980г. открило нови възможности за тази музика да се пуска на по-широка аудитория. Театри и филми: През 60-те и 70-те години Турция била един от най-големите производители на филми. Продукцията спаднала до по-малко от 20 нови игрални филма на година до 90-те поради конкуренцията с телевизията и чуждестранните филми. Международно признати филмови директори от Турция са Томрис Гиритлиоглу, Йьлмаз Гюней и Йесим Устаоглу. Филмът на Ерден Кирал Mavi Surgun (Синият изгнаник) бил номиниран за най-добър чуждестранен филм на Наградите на Академията за 1994г. Високо престижен международен филмов фестивал се състои в Истанбул през началните месеци на всяка година. Библиотеки и музеи: Музеите са разположени в главните градове на Турция, както и до много популярни туристически забележителности. Най-известните турски музеи са Музеят на анадолските цивилизации в Анкара с изложби на древните хититски и фриджийски цивилизации, и Етнографският музей в Истанбул, който съдържа гръцки и римски артефакти. Много от известните археологически забележителности като великите гръцки и римски градове на Ефесус и Пергамум са отворени за разглеждане. Дворецът-музей Топкапи в Истанбул, най-популярната туристическа атракция в страната, служил като официална резиденция и административни офиси на османските владетели от края на 15-ти век до 1853г. Тя съдържа императорски съкровища и религиозни реликви от златния век на Османската империя. Една сред многото други исторически забележителности в Истанбул, които сега са музеи, е и Хагиа София – християнска църква от 6-ти век, която били превърната в джамия през 1453г. и в музей през 1933г.; и палатът Долмабахче. Библиотеките в Турция със специализирани колекции са Националната библиотека в Анкара, която държи важни правителствени документи от ранния републикански период; държавната библиотека Беязит в Истанбул, която е склад на правителствени документи от османския и републиканския период; и библиотеката Сюлейманийе в Истанбул, която има повече от 64,000 ръкописи от ислямската ера. Важността на семейството: Семейството е в сърцето на ежедневния живот в Турция, независимо дали това се отнася за турци, кюрди или араби. Членовете на големите фамилии обикновено живеят близко един до друг в градски квартали, по-голяма част от социалните взаимодействия са свързани с посещения по домовете на роднини – родители, индивиди от същото поколение, баби и дядовци, лели и чичовци. Момчетата и момичетата израстват с братовчедите си от същия пол като с най-близки приятели. От ранно юношество до съзряването си повечето хора се стремят да се държат така, че да не донесат срам в семейството. Поради строгото наблягане на семейния живот младите хора като цяло търсят да се задомят скоро след като завършат тяхното образование. На практика това означава, че от жените, особено от тези от работническите класи или от селските райони, се очаква да наблягат повече на грижите към съпруга и възпитанието на децата, отколкото на преследването на кариера извън дома.

Начало***Европа

Турция -- Стил на живот --

Животът в Турция е невероятна смесица от модерно и старо, европейско и ориенталско. Важността на семейния живот се вижда и от начина на придобиване на потребителските стоки, които се търсят основно да повишат семейния престиж, отколкото индивидуалния статус. Затова най-популярните потребителски стоки са тези, които могат да облагодетелстват многобройните фамилни членове, които най-често са приспособления и електрически уреди като радия, телевизори и компютри, а не стоки, които могат да се използват предимно от един член на семейството. Хората в Турция се обличат като европейци и североамериканци. Сред младежите от средната и висшата класа е изключително важно да се носят дрехи и обувки с международно известни марки. Спорт: Най-популярните спортове в Турция са футболът и борбата. Третото място на турския национален отбор по футбол на Световното първенство през 2002г. беше източник на голяма гордост. Турция е печелила много международни награди по борба. Основните празници са мюсюлманският религиозен празник Шекер Байрами („захарен празник”), който се празнува на края на свещения месец Рамазан, деветия лунен месец; и Курбан Байрами („свещен празник”), празнуван през дванайсетия лунен месец. Свещени празници са и националният Ден на независимостта (23 април, също и Ден на детето), денят в памет на Ататюрк и Денят на младежите (19 май), Денят на победата (30 август), и Денят на републиката(29 октомври).

Начало***Европа


Турция -- Политическа система, право и управление --

Турция е република. Обща информация: Настоящ президент: Ахмед Некдет Сезер (2000) Настоящ министър председател: Ресеп Тайип Ердоган (2003) Турция била провъзгласена за република на 29 октомври 1923г. след национално движение, водено от Мустафа Кемал Ататюрк. Турция била под не военно управление от 1983г. Обаче военните сили се намесили в политическото развитие през февруари 1997г. и наложили на правителството да приеме листа с 18 члена за налагане на мерки за подсилване на светския начин на живот. Оттогава насам турското правителство е предпазливо относно военни намеси. Централна власт: Законодателната власт е възложена на Народното събрание, което се състои от 550 члена. Последните се избират чрез пряко гласуване за срок от 5 години с пропорционално представителство. Политическите партии трябва да получат най-малко 10 процента от гласовете, за да могат да участват в Народното събрание. Екстремистките партии са забранени, тъй като това са партии с религиозна насоченост. Всички граждани над 18 годишна възраст могат да гласуват. Конституцията разпределя изпълнителната власт между министър председателя и президента. Главата на правителството е министър председателят, който е представител на партията или коалицията с мнозинство в парламента. Той избира кабинет, наречен Министерски съвет, и е отговорен за прокарването на политиката на правителството. Президентът като държавен глава се избира от парламента за срок от 7 години. Властта му е много значима. Тя включва правомощието да разпуска парламента, да одобрява премиера, да налага вето на приетите закони и да предлага промени в законите, както и да свиква референдуми. Местна власт: За административните си цели Турция се разделя на 81 области, наречени вилаети (vilayets). Всяка област се управлява от областен управител, който се назначава от централната власт и е подчинен на министъра на вътрешните работи. Областите се разделят на окръзи, които на свой ред се разделят на общини. Има и местно избрани съвети на областно, окръжно и общинско ниво. Съдебна власт: Старите Османски закони, които се основавали на ислямския религиозен закон, постепенно били премахнати в модерна Турция. Религиозните съдилища били премахнати през 1924г, а конституцията, приета същата година, гарантирала независимостта на останалите турски съдилища. Съдебната система се състои от съдилища на правдата за мир, които са компетентни и се занимават с някои криминални и граждански въпроси; съдилища от първа инстанция с по-големи правомощия; централни криминални съдилища, които се занимават с по-сериозните криминални случаи; търговски съдилища; и касационни съдилища, най-върховният съд, който служи като апелативен съд. Приетата през 1982г. конституция постановява Конституционен съд, който да следи за законосъобразността на приетите от парламента закони; и съдии за този съд, които се назначават от президента. Турските законови кодекси са строго пригодени към европейските кодекси и по-специално към швейцарския граждански, италианския наказателен и германския търговски кодекс. Политически партии: От 1960г. насам три типа политически партии доминират политическия пейзаж в Турция: кемалистки партии; националистически и етнически партии; и религиозни партии. Кемалистките партии, които се водят от догмите на Кемализма, могат да се разделят на 2 групи: дясноцентристки и лявоцентристки. Дясноцентристките партии тълкуват принципите на Кемализма в гъвкав дух. По този начин те предлагат граници на ролята на правителството в икономиката, подкрепят частния капитал и са толерантни към някои религиозни проявления в публичния живот. Основните дясноцентристки кемалистки партии са Родина (Motherland, ANAP) и Истински път (True path, DYP). Основателят на ANAP бил Тургут Йозал (Turgut Ozal), който бил премиер от 1983 до 1989г. и президент на Турция от 1989 до 1993г. DYP е подобна на ANAP в основната й философия и облик. Лидерката на DYP Тансу Чилер (Tansu Ciller), станала първият министър председател на Турция през 1993г. И ANAP, и DYP изгубили местата си в парламента през изборите през 2002г. Лявоцентристките кемалистки политически партии в по-голямата си част подкрепят силното участие на държавата по икономическите въпроси и теоритичното тълкуване на отхвърляне на намесата на църквата в държавните работи, което е враждебно към подкепящите религиозни каузи групи. Обаче тези партии също така подкрепят членството на Турция в Еввропейския съюз (ЕС) и приемат засилената приватизация на държавни предприятия като неизбежна цена за присъединяването към Европа. Една от водещите партии е Демократичната левица (DSP), оглавена от опитния политик Бюлент Ецевит (Bulent Ecevit), който бил министър председател от 1999 до 2002г. Ецевит преди това служел като премиер в коалиционни правителства през 70-те. Обаче на изборите през 2002г. партията му получила по-малко от 10 процента от общите гласове и впоследствие загубила всичките си места в парламента. Други лявоцентристки кемалистки партии са партията на Републиканските народи, която се сформирала през 1992г. и твърди, че е заместник на старата Ататюркска партия със същото име; и Социалдемократическата популистка партия (SHP). Националистическите и етнически партии като цяло не си съперничат с кемалистките партии, но и не ги включват в техните партийни платформи. Националистическата партия на действие (Nationalist Action Party, MHP), например, се занимава предимно с защитата на териториалната цялост на Турция. Поради това е враждебна към опитите на кюрдите да предявяват права за уникална идентичност, защото това се счита от партията като вид сепаратизъм. MHP също така се противопоставя на членството на Турция в ЕС, за което тя вярва, че ще ограничи националната независимост. До изборите през 1999г. нито MHP, нито някой от предшествениците й, са привличали повече от една малка част от гласовете към себе си на народни избори. Обаче през 1999г. тя била втората по-големина партия в парламента след DSP. Три години по-късно, през изборите от 2002г, не получила достатъчно гласове дори и за участие в парламента. Никоя от етническите кюрдски партии в Турция се идентифицират категорично като такива, които са настрана от забранената Кюрдистантска работническа партия (PKK), която си променила името на Кюдристантски конгрес за свободи и демокрация (KADEK) през 2002г. Кюрдските партии подкрепят каузи като отменянето на смъртната присъда, анулирането на закона за излъчването и публикацията на забранените езици (включително и кюрдския), освобождаването на политическите затворници, както и членството на Турция в ЕС. Кюрдските партии често са били подлагани на принудително разпадане по нареждане на Конституционния съд, и впоследствие се появяват под нови имена. Главната такава партия е настоящата Народна демократична партия (HADEP), формирана през 1994г. Религиозните партии не се противопоставят категорично на Кемализма, въпреки че те са философски срещу принципа на отхвърляне на намесата на църквата в държавните работи. Партиите састъпват зад правото на религиозно насочените хора да участват открито в политиката и в обществото. Добре известният религиозен политик Некметин Ербакан (Necmettin Erbakаn) е действащ от началото на 70-те и е служил като младши партньор в правителството, водено от Ецевит през 1974г. В началото на 90-те Ербакан развил партията Рафах (RP) като ефективна политическа организация като спечелил основни позиции на общинските избори, включително и позициите на кмет на Анкара и Истанбул. През 1995г. RP спечелила най-голям брой места в парламента, а следващата година DYP неохотно се съгласили да формират коалиция с Рефах. Ербакан станал министър председател и това бил първият открит ислямски премиер в историята на републиката. Здравеопазване: Турция има своя програма за национално здравно осигуряване, ръководена от Министерството на здравето. Медицинските услуги са безплатни в правителствените болници и клиники. Обаче тези благоприятни условия са предимно налице в градските области, докато в селските общини, и особено в Анадола, има сравнително малко на брой болници и клиники. Частното здравеопазване е лесно достъпно в големите градове. Хората, които могат да си позволят това, обикновено ползват услугите на частни лекари и се лекуват в частни болници. В Турция няма национална система за социално осигуряване, която да покрива пенсиите, издръжките за безработните, или плащанията по неблагоприятни условия на труд. Пенсионната система покрива държавните служители, военните и работниците в държавните предприятия. Някои частни компании също са развили свои планове за пенсионно осигуряване на работниците им. Всички тези схеми обаче покриват по-малко от половината от общата работна сила на страната. Защита: През 2003г. въоръжените сили в Турция възлизали на 514,850 души. През 2002г. около 36,000 взвода били разгърнати на фронта в турско контролираната част на Кипър, средиземноморски остров, който е притежание и на Гърция. Всички мъже на възраст от 20 до 32 години трябва да отслужват във въоръжените сили от 1 до 16 месеца. Международни организации: Турция е член на Обединените нации (ОН) и нейните принадлежащи организации. Също така е член на NATO, на Икономическата организация за сътрудничество и на Европейския парламент. Турция влезе в митнически съюз с ЕС през 1995г. и е в процес на изпълнение на специфичните икономически и политически критерии, наложени от ЕС, за да може да стане някой ден пълноправен член на съюза.

Начало***Европа

За контакти
www.psp-ltd.com
Езици
Английски
Търси в Интернет
Google
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
РУСКИ ЕЗИК
за начинаещи
96 часа, 1.50 на час.
Сертификат
Записване:
тел. 79-75-97
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!