Тринидад и Тобаго

Официално име: Тринидад и Тобаго
Столица: Порт ъф Спейн
Езици: английски език, хинди и други
Официална валута: долар на Тринидад и Тобаго
Религии: католицизъм, протестанство и индуизъм
Население: 1 305 000
Населението на страната е изключително многообразно, като основни групи са потомците на индийски преселници и негрите. В страната има многобройна китайска и арабска (от Сирия и Ливан) общности. Значителен е броят на мигрантите от други карибски острови, както и от Латинска Америка, по-специално Венецуела. По отношение на изповядваната религия испанското присъствие е оказало решаваща рола: католици - 34 %, протестанти - 15 %, индуисти - 25 %.
Територия: Страната е разположена в Карибско море до североизточните брегове на Южна Америка. Състои се от о-в Тринидад (4 813 кв. км), о-в Тобаго (301 кв. км) и 25 малки острова. Релефът на страната е смес от планини и равнини. Голяма част от остров Тринидад е равнинна. На север се издига планински хребет, с най-висока точка връх Арипо – 940 метра. По южното крайбрежие са разположени вулкани. Остров Тобаго представляво предимно варовиково плато, като максималната височина е до 576 метра. Главни пристанища са: Порт ъф Спейн, Скарбъроу, Тембладора, Пойнт а Пиер, Пойнт Лисас.

Тринидад и Тобаго са били обитавани от местното американско население – индианци. Тринидад е бил първо населен в предаграрния архаичен период преди 7 000 години. В периода преди европейската колонизация Тринидад е бил окупиран от произхождащо от араваки племе. Индианското име на Тринидад било Каири или Айри, което в превод означава “Страната на колибрите”. Христофор Колумб е първият европеец, посетил островите през 1498 г. Той нарича острова “Светата троица”. Тридесет и четири години по-късно стават испанска колония, като от 1717 г. са подчинени на вицекралство Нова Гранада. През 1797 г. Тринидад е завладян от Великобритания, а през 1802 г. официално става британска колония. От 1814 г. Тобаго става британска колония. Административно обединение на двата острова се извършва през 1889 г. и едва през 1950 г. на Тринидад и Тобаго е предоставено вътрешно самоуправление. От 1958 г. са включени в Западноиндийската федерация. На 31 август 1962 г. са провъзгласени за независима държава в рамките на Британската общността. През 1976 Тринидад и Тобаго става република, страната е член на ООН от 1962 г. Името на острова Тобаго се предполага, че произхожда от английската дума “tobacco” /тютюн/, въпреки че произношението на английската дума е тъбейгоу.

Икономиката на Тринидад и Тобаго е силно повлияна от петролната промишленост. Туризмът и производството също са важни за местната икономика. Туризмът е разрастващ се сектор, въпреки че не е пропорционално толкова важен, колкото на много други Карибски острови. Селскостопанските продукти са цитрусови плодове, какао, и др.
Икономическият растеж е подхранван от инвестиции в газодобива, производството на нефтопродукти и стомана. Проекти на нефтохимическата, алуминиевата, пластмасовата индустрия са в различни етапи на планиране. Тринидад и Тобаго е водещият производител на петрол и газ в Карибите, поради това нейната икономика е силно зависима от тези производства. Също така доставя произведени стоки, най-вече храни и напитки, както и цимент в Карибския регион. Нефтът и газът осигуряват около 40% от БВП и 80% от износа, но само 5% от заетостта. Страната е също така регионален финансов център, а икономиката е с все по-голям търговски излишък. Разширяването на експанзията на атлантическия втечнен природен газ през последните шест години създаде най-устойчивата фаза на икономическия растеж в Тринидад и Тобаго. Тя стана водещ износител на втечнен природен газ за САЩ, а сега доставя около 70% от втечнения природен газ за САЩ.

Тринидад и Тобаго е родното място на музиката калипсо и стоманеният барабан, за който се твърди, че е единственият акустичен музикален инструмент изобретен през 20 в. Различният културен и религиозен фон дава възможност за много празненства и церемонии през цялата година.
Тринидад и Тобаго имат двама автора, носители на Нобелова награда - В. С. Найпол спечелил наградата през 2001 година и Ст. Лусиан.
Едмундо Рос - „Кралят на латиноамериканската музика” е роден в Порт ъф Спейн. Дизайнерът П. Миншъл е признат не само заради карнавалните си костюми, но също така и за ролята си в откриването на Олимпийските игри в Барселона, Световната купа по футбол през 1994 г., Летните олимпийски игри през 1996 г. и Зимните олимпийски игри през 2002 г., за които печели наградата „Емми”.