Танзания

География

Танзания, официално Обединена република Танзания (на суахили: Jamhuri ya Muungano wa Tanzania ), е държава в Източна Африка. Граничи с Кения и Уганда на север, Руанда, Бурунди и Демократична република Конго на запад и Замбия, Малави и Мозамбик на юг. На изток бреговете на Танзания се мият от водите на Индийския океан.
Името на държавата е образувано от Танганайка (територията на континента) и Занзибар (архипелага в Индийския океан). Двете са британски колонии до 1964 г., когато се обединяват под името Обединена република Танганайка и Занзибар. По-късно през същата година името е променено на Обединена република Танзания.
През 1996 г. държавната администрация се премества от Дар ес Салаам в Додома, която съответно става столица. Въпреки това Дар ес Салаам продължава да бъде градът с най-голямо търговско значение.
Официално име: Обединена република Танзания
Столица: Додома
Езици: суахили, английски
Валута: танзанийски шилинг (TZS)
Население: 39 384 223
Територия: 945 087 км2

История

Танзания е сформирана вследствие на обединието между континентална Танганайка и островите Занзибар. От 80-те години на 19 век до 1919 г. е колония на Германия. В резултат на споразуменията след Първата световна война и хартата на Обществото на народите колонията е поставена под британски мандат, с изключение на малък дял в северозападната част, който е отстъпен на Белгия и по-късно става Руанда и Бурунди.
Британското управление приключва през 1961 г. след сравнително мирен (в сравнение със съседна Кения, например) преход към независимост. Начело на прехода е Джулиъс Ниерере, бивш учител и интелектуалец, който започва да се занимава с политика в началото на 50-те години. През 1953 г. той е избран за президент на Танганайската африканска асоциация (ТАА) — гражданска организация, за чието основаване съдейства докато е студент в университета Макерере. През 1954 г. преобразува ТАА в политически ориентирания Танганайски африкански национален съюз. Основната цел на ТАНС е да постигне суверенитет за Танганайка. Организира се кампания за регистриране на нови членове и за една година ТАНС се превръща във водещата политическа организация в страната. Ниерере е избран за министър на Танганайка през 1960 г., а след като тя официално става независима през 1961 г. — за неин пръв министър-председател.
Скоро след независимостта Ниерере се насочва към лявата политика, особено след декларацията от Аруша, която се ангажира с панафрикански социализъм, социална солидарност, колективна жертвоготовност и уджамаа (семейственост). След обявяването на декларацията, банките и определени индустрии са национализирани. След като лявата Занзибарска революция сваля султана от власт в съседен Занзибар, който е независим от 1963 г., архипелагът се съединява с Танганайка и образува държавата Танзания на 26 април 1964 г. Съюзът на двете дотогава отделни области предизвиква полемика сред много занзибарци (дори сред тези, които симпатизират на революцията), но е приет от правителството на Ниерере и от Революционното правителство на Занзибар поради общите политически ценности и цели.
Танзанийската икономика търпи загуби след като в края на 70-те цените на много стоки за широко потребление падат, а цената на нефта се изстрелва нагоре. Танзания минава на страната на Народна република Китай в опит да получи китайски помощи. Китайците бързо се съгласяват, но при условие че всички проекти се завършват с вносна китайска работна ръка. Заедно с това, насилственото преселване на танзанийци в колективни стопанства нарушава земеделската ефективност и производство.
През 80-те години държавата изпада в още по-голям безпорядък, след като икономическият смут разклаща ангажимента за социална справедливост и започва да изглежда така, сякаш социализмът е загубена кауза. В средата на 80-те танзанийското правителство решава да приеме заеми от Международния валутен фонд (МВФ), въпреки че това не среща одобрение сред населението. Танзания започва „структурно приспособяване“, което се изразява в широкомащабна ликвидация на публичния сектор и дерегулация на финансовите и земеделските пазари. Образованието и здравеопазването, макар и сравнително скромни при предишния икономически модел на развитие, не са пощадени от съкращенията, наложени от МВФ като част от условията за заема.
От средата на 80-те до началото на 90-те години БВП на Танзания бавно нараства, въпреки че индексът на човешко развитие пада и показателите за бедност нарастват.

Икономика

Танзания е икономически слабо развита аграрна страна. Възползвайки се от помощта на Световната банка и Международния валутен фонд, правителството работи за развитие на страната в икономическо отношение, залагайки предимно на селско стопанство и туризъм.
Икономиката на страната е разпределена по отрасли така: селско стопанство: 43,2%, индустрия: 17,2%, услуги: 39,6%.
В селското стопанство са заети 80% от активното население на страната, които произвеждат карамфил (един от най-големите износители в света), памук, кафе, чай, тютюн, сисал, тапиока, царевица, банани, плодове, зеленчуци. Животновъдството е по-слабо развито, отглежда се предимно едър рогат добитък. Има и слабо развита риболовна промишленост.
Сравнително добре развит е рудодобивът - добиват се въглища, магнезий, графит, диаманти и злато. Има индустриални предприятия за производство и преработка на селскостопанска продукция, нефтена рафинерия, заводи за цимент, няколко завода за производство на обувки и дървообработка.
В последните години изключително бързо се развива туризмът. Благодарение на природните красоти, с които разполага страната, националните паркове и резервати, Индийския океан, кратера Нгоро-Нгоро, връх Килиманджаро, езерата Танганайка и Виктория, страната отчита около $400 млн приходи от туризъм, които се увеличават ежегодно. Има много добре изградена инфраструктура в туризма.

Политическа система, право и управление

Танзания е президентска република, бивша Обединена република Танганайка и Занзибар. Независимостта от британско администриране на страната е обявена на 26 април 1964 г. Датата е национален празник на републиката - "Денят на Обединението". Конституцията на страната е приета на 25 април 1977 година. Правосъдната система е базирана на британската правосъдна система. Избирателни права имат всички навършили 18 години. Избори за президент и парламент се провеждат на 5 години. Президентът оглавява и правителството. Висш законодателен орган е парламентът на републиката, състоящ се от президента и Националната асамблея 232 депутата.
Административно делене: Танзания е разделена административно на 26 региона: Аруша, Дар ес Салаам, Додома, Иринга, Кагера, Кигома, Килиманджаро, Линди, Маняра, Мара, Мбея, Морогоро, Мтвара, Муанза, Пемба-север, Пемба-юг, Руква, Рувума, Шинянга Сингида, Табора, Танга, Централен/Южен Занзибар, Северен Занзибар, Западен Занзибар.