Таджикистан

География

Официално име: Република Таджикистан
Столица: Душанбе
Езици: таджикистански (официален), руски, широко използван от правителството и бизнеса
Официална валута: сомони (TJS)
Религии: мюсюлмани-90%, други-10%
Население: 7,211,884 (юли, 2008)
Територия: 143,100 кв км
Релеф: без излаз на море; планински район доминиран от областта Транс-Алтай в северната и Памир в североизточна част; най-високата точка - Кулей Исмоили Сомони (преди Комунистически връх)
Териториално деление: 2 провинции - Кхатлон и Сугхд (Кхуджанд) и 1 автономна - Кухистони Бадакхшон

История

Таджикистанците, чийто език е почти идентичен с персийския, са били част от древната Персийски империя, управлявана от Дарий I, а по-късно завладяна от Александър Велики (333 г. пр.н.е.). През VII-ми и VIII-ми век арабите превземат района и довеждат исляма. Първо узбеките, а после и афганистанците успешно властват над таджиките до 1860, когато Русия завладява страната. През 1924 г. Таджикистан е консолидиран в новосформираната Таджикска Автономна Съветска Социалистическа Република (АССР), която е административна част от Узбекската Съветска Социалистическа Република, до момента в който таджикската АССР придобива пълноправен статут на република през 1929г. Таджикистан декларират своя суверенитет през август 1990 година. През 1991 г. комунистите в републиката подкрепят опита за преврат срещу съветския президент Михаил Горбачов. Таджикистан, заедно с десет други бивши съветски републики се присъединяват в рамките на Общността на Независимите Държави на 21-ви декември 1991 год. През ноември 1992 са отнети президентските права и Таджикистан е провъзгласена за парламентарна република. Въпреки продължилите международните усилия за прекратяване на гражданската война, продължават периодични размирици. Около 60000 души загубват живота си в Таджикистанската гражданска война. Конфликтът приключва официално на 27 юни 1997 г. с подписването на споразумението за мир в Москва между правителството на президента Имомали Ракманов и Съединената Таджикска Опозиция (СТО) – до голяма степен коалиция на ислямски групи. Оттогава обаче, мирът не е бил постоянен, а е белязан редовно от убийствени гуляи от различните опозиционни групи. На парламентарните избори през 2005 г., партията на президента получава 80% от гласовете, но международните наблюдатели ги обявяват за невалидни. Президентът Ракмонов печели третия си мандат на изборите през ноември 2006 година, които са бойкотирани от опозиционите партии. Откакто идва на власт преди десет години, той прекратява дейността на независимите медии в страната и вкарва опозиционните лидери в затвора. Неговото правителство също е обвинено в корупция и в многобройни злоупотреби с правата на човека.

Икономика

Таджикистан е най-бедната от бившите съветски републики. Гражданската война разрушава икономиката й от времето на независимостта, до момента в който се подписва мирното споразумение през 1997 година. Смут в южната част на страната унищожава голяма част от инфраструктурата в този район. Появяват се хиляди бежанци. Селскостопанската продукция е дълбокко засегната. Голям брой хора владеещи руски, много от които технически квалифицирани работници или специалисти, бягат от страната търсейки сигурност и по-благоприятни икономически условия.Съвкупността от тези фактори, води до спад на брутния вътрешен продукт (БВП- който измерва стойността на произведените стоки и услуги) със средно 16% годишно между 1990 и 1996 година. Въпреки това, през 1997 г. БВП започва да нараства. През 2006 година БВП е 2,81 милиарда щатски долара.
Заради войната икономическите реформи, планирани по време на независимостта, са спрени. След войната, правителството е в състояние да се съсредоточи върху трудния процес на превръщането на централно планираната икономика от съветския период, в такава, основана върху принципите на свободния пазар. Правителството превръща масовата приватизацията(продажбата на държавни активи на частния сектор) в начин за генериране на приходи, за насърчаване на чуждестранните инвестиции, и на придобиване на подкрепа от международни финансови институции като Международната Банка за Възстановяване и Развитие (Световна банка). Въпреки че процесът на реформи, започнал през 1997 г., продължава бързо, Таджикистан продължава да се изправя срещу много сериозни икономически проблеми. Част от тях са наследеното съветско централно планиране и гражданската война и икономическият преход, който представлява тяхно следствие.
А. Земеделие
Земеделието лежи в основата на таджикистанската икономика. През 2000 година този сектор осигурява работа на 67% от работната сила. Основната житна култура е памук, който се отглежда върху изкуствено напоявани земи край притоците на Амударя и Сир Даря. Отглеждането му е наследство от съветския период, когато държавните управници са давали указ да се култивира с цел износ. Памукът продължава да бъде важен източник на приходи. Други основни житни култури включват зърно, предимно пшеница; зеленчуци, особено картофи, лук, домати, плодове(като грозде и ябълки). Копринени буби, които се хранят с листата на черници, също се отглеждат с цел производство на сурова коприна. Отглеждат се едър рогат добитък и овце. Голяма част от най-добрата земеделска земя се държи от ферми, които дават парцели на частни фермери.
Б. Полезни изкопаеми и Машиностроене
Минералните ресурси в страната са в голямо количество. Тук има злато, сребро, желязо, олово и калай; минерални горива, главно въглища и индустриални суровини като фосфати и полускъпоценни камъни. Голяма част от минералните ресурси на Таджикистан все още предстои да бъдат развити. Доста от тях са в отдалечени планински райони, където липсата на транспорт и тежки метеорологични условия правят добива труден. Няколко чуждестранни компании са влезли в съвместни предприятия с правителството на Таджикистан да добиват злато, сребро, въглища.
След 1930 г. настъпва индустриализация, но производството все още е сравнително малка част от икономиката. Таджикистан произвежда значителни количества памук, но едва около десета от него се преработва в страната.
В. Енергетика
Планинските реки предоставят достатъчно източници на водноелектрическа енергия в Таджикистан. По време на съветския период е изградена огромна водноелектрическа централа. През 2003 г. мащабни язовири произвеждат 98% от електроенергията на страната, като останалата част идва от топлоелектрически централи захранвани с природен газ. Големи количества електроенергия са необходими, за рафиниране на алуминий. Нови централи са построени в Таджикистан с международно съдействие, което позволява на страната да се превърне в основен износител на електроенергия в региона. Таджикистан разчита на внос за други енергийни източници като газ и петрол.
Г. Валута и Търговия
Главните търговски партньори на Таджикистан са други бивши съветски републики, главно Узбекистан, Казахстан и Русия. Страната също развива търговски отношения с европейски и азиатски народи.
През 2000 г. Таджикистан въвежда нова парична единица - сомони, която да замени таджикската рубла. Една сомона се равнява на 100 дирами. Правителството емитира новата валута с очакване, че тя ще улесни прехода към пазарна икономика. Новата валута е била предназначена за опростяване на финансовите операции, като 1 сомона заменя 1000 таджикски рубли. Таджикските рубли са в обращение от 1995 г., когато те заменят руските рубли. През 1994 г. Таджикистан се присъединява към „рубла зоната”, включваща Русия и някои други бивши съветски републики, но икономическите проблеми на Русия, причиняват значителен недостиг на рубли в Таджикистан. Чрез емитиране на своята собствена валута през 1995 г., страната придобива контрол над паричната си политика.

Култура

Нека започнем с факта, че таджиците са един много древен народ. Следователно тяхната културата е уникална и произхожда някъде в далечната античност. Те са успели да запазят традициите и обичаите си, което стои в основата на културния живот на нацията.
Религиозното устройство и археологическите открития свидетелстват за разцъфтяващото културно развитие, датиращо още от VI-ти, V-ти век пр. н. е. Част от откритите предмети са от метал, камък и теракот.
По време на археологическите разкопки край град Пенджикент са намерени религиозни храмове, красиви монументални картини и скулптури, които датират от VII-ми, VIII-ми век.
Стенописите в древните джамии представляват автентично, неподправено изкуство.
Таджиците винаги са се стремяли към знанието на света. И това се отразява в тяхната наука, литература, изкуство. Те са ревностни пазители на родния си език. Цяло хилядолетие са го съхранявали внимателно, предавайки го от поколение на поколение като някаква реликва. Арабските завоеватели на практика унищожили оригиналния език на таджиците - Дари. Но въпреки това той успява да си върне първоначалното великолепие. Дари прозвучава отново в шедьоври на таджикската класика: художествена литература, песни, научни трактати и др.
Всичко това показва, че таджиците винаги са имали специално отношение към културата, изкуствата, красотата, естетиката и изяществото. Те винаги са били образована нация със своето специфично виждане за света.
Но върхът на културното развитие на Таджикистан е по време на периода на царуването на Саманидис (874-1005 пр. Хр.), особено при Исмаил Самани. Това е времето на прогрес на много науки - литература, астрономия, математика, природни науки, философия. Като един от най-образованите хора, Исмаил Самани, създал благоприятни условия за културен бум. Този период все още се нарича „Златната ера на таджикистанската цивилизация”. В двора на Исмаил Самани са били събрани най-добрите учени, писатели, философи, поети, астрономи, художници, алхимици. Вратите на двореца били винаги отворени за гости, носещи новини от последните тенденции в културния свят.
Имената на таланти като Ибн-Сино, Абу-Райкан-Беруний, Ал-Кхорезмий, Имом Термезий, Фараби, Рудакий, Фирдауси, Саади и Омар Кхайъм са известни по целия свят. Всъщност те са живяли и творяли на територията на днешен Таджикистан и Узбекистан.
Таджиците си спомнят с гордост епохата, когато се е формирал техния народ, общ език, територия и култура.
През 1999 г. честването на 1100 годишнината на симанидската династия се превръща в грандиозен фестивал за цялата страна. Празненствата, симпозиумите и международните конференции се провеждат не само в Таджикистан, но и в много градове по света.
Душанбе в много отношения е културната столица на републиката. Там се провеждат много и различни международни фестивали на изкуствата, музиката, танца, филма, фолклора и много други.
Съвременният културен живот на Таджикистан не може да бъде описан без да се споменат държавната опера и класическия балет кръстен на Аини, таджикския драматичен театър кръстен на Лакхути, Руския Драматичен театър, Академията на науките, държавните университети, историческите музеи, музеите за изящни изкуства, ботаническите градини и други културни институции.

Политическа система, право и управление

Президент: Емомали Рамон (2008), министър-председател: Акил Акилов (2008)
Таджикистан става независима република през 1991 г. Периодът на политическа нестабилност забавя изготвянето на новата конституция, която трябва да заеме мястото на тази от съветския период. През 1994 г. избиратели одобряват новата конституция, която установява Таджикистан официално като независима република с президентска система на управление. На референдума през 1999 г. гласоподавателите одобряват измененията в конституцията, които предвиждат двукамерна законодателна власт и увеличение на президентския мандат от пет на седем години.
Президентът е държавен глава. Той се избира пряко за срок от седем години. Въпреки че конституцията налага лимит от най-много два последователни мандата, измененията в конституцията през 2003 г. правят изключение за настоящия президент, Имамали Ракманов, позволявайки му да се кандидатира за два допълнителни мандата, след изтичането на първите два. Президентът назначава министър-председателя и членовете на Министерския съвет, със законодателнo одобрение.
Законодателната власт на Таджикистан се състои от по-ниска камара - Майлиси Намаяндон (Събрание на представителите) и горна камара - Майлиси Мили (Национално събрание). 63 члена на Майлиси Намаяндон се избират чрез всеобщи избори на всеки пет години; 22 се избират чрез т. нар. пропорционално представителство (в което представителите на всяка партия се избират пропорционално спрямо броя получени гласове за всяка партия), а 41 са избрани от избирателна колегия (географски области, всяка от които има по един представител). 33 члена на Майлиси Мили са непряко избирани за срок от пет години; 25 са избирани от местни депутати, а 8 се назначавани от президента. Майлиси Намаяндон действа на постоянна основа, докато Майлиси Мили се свиква най-малко два пъти годишно.
Конституцията обезпечава независимата съдебна система. Върховният съд е най-високата правна инстанция в Таджикистан. Други важни съдилища са Висшият Икономически съд и Конституционният съд. Президентът назначава съдиите от тези три съдилища, с одобрението на законодателната власт. Други по-важни съдилища са Военния съд, съдилищата в Горно-Бадакхшанската автономна област, както и местните съдилища. Съдиите от всички съдилища се назначават за десет-годишен срок от време.
По нареждане на местното управление, Таджикистан е разделен на региони: Согхд (преди Ленинабад), Кхатлон, Горно-Бадакхшан (автономен), както и столицата Душанбе. Столицата и регионите са разделени на райони. Също така някои райони в централната част на страната не са част от никой регион. Душанбе е административно независима от регионите. Душанбе и регионите се ръководят от местни съвети, чиито членове се избират за пет годишен срок. Президентът назначава председател на всеки съвет.