Швеция

География

Официално име: Кралство Швеция
Столица: Стокхолм
Официална валута: шведска крона
Езици: шведски
Религии: лутеранство и др. Лутеранството е религията на около 68% от шведите. Швеция е разделена на 13 лутериански епархии, всяка от които е предвождана от епископ. Около 68% от словаците са римокатолици.
Население: 9 031 088 (2008)
Етническа принадлежност: шведи
Територия: 449 964 кв. км
Релеф: Планини в северозападната част по границата с Норвегия, откъдето извират множество реки. Планинските части съставляват 25% от територията на страната. Равниннна и хълмиста е централаната и южната част на страната с множество големи езера. Островите Готланд и Оланд са в близост до югоизточния бряг.
Териториално деление: 21 области

История

През I хилядолетие пр. н. е. в Швеция се заселват германските племена свеи, херули, готи и др. За първи път името Швеция е отбелязано през I-ви век от римският историк Тацит. Той пише, че на остров в морето живее племето на свеите, преживяващо от морето, и ги описва като майстори на оръжие и кораби. Описанието е на жителите на централна Швеция (Свеаланд), основно около езерото Меларен, и съвременните Стокхолм, Сигтуна и Бирка. От името на племето произлиза и името на Швеция на старошведски „Svearike“ (държавата на свеите). Южните части на скандинавския полуостров, са били населявани от родственото племе на йотите (готите), в йоталандските територии. Много малко се знае за тези времена, като източниците са основно норвежките саги и епосите на Беовулф.
През VI -VII в. възникват първите държавни образувания. По време на Викингската епоха (9 - 10 в.) шведските викинги предпримат походи в Балтийско море, западноевропейското крайбрежие и стигат чак до Южна Европа, Константинопол и Черно море. С приемането на християнството през 12 век държавата се консолидира с център плавателните канали на Балтийско море и Финския залив. През Средновековието Швеция разширява владенията си в Лапландия, Скандинавския полуостров и в днешна Финландия. От 1362 до 1809 Финландия е част от Швеция. По Калмарската уния (1397 - 1523) Швеция е обединена с Дания и Норвегия. През 1523 крал Густав I провъзгласява независимостта на Швеция. Скоро след това той отменя Католицизма и въвежда протестантсвото. Густав I е считан от шведите за „Баща на нацията”. След датско-шведските войни в XVI и XVII в., Ливонската война (1558 -83), интервенцията в руската държава (1609) и други войни с Русия и Полша при Густав II Адолф Швеция установява господство в Балтийско море. Но през 18 век, когато Руската империя започва завоеванията си в Северна Европа. Швеция е победена в Северната война. През 1809 от източната и половина е създадено полу-автономното херцогство Финландия на Руската Империя. След като Дания и Норвегия са победени в Наполеоновите войни, Швеция получава Норвегия по Килския мирен договор. Междувременно Норвегия се обявава за независима и това довежда до военни действия срещу нея през 1814. Те завършват с конвенцията при Мос, която отсъжда принудителен съюз между Норвегия и Швеция. Той продължава до 1905г.
През 19 век в Швеция се наблюдава значително увеличение на населението - за 100 години (1750-1850) то се удвоява. Между 1850 и 1910 повече от един милион шведи емигрират в САЩ. Член на ООН от 1946. Страната остава неутрална през двете световни войни. Член на ООН от 1946. През 1995 влиза в ЕС.

Икономика

Швеция е с традиционно силна индустрия. Разполага с отлични вътрешни и външни комуникации и квалифицирана работна сила. Дървеният материал, хидроенергията и желязната руда съставляват ресурсната база на ориентираната към външна търговия шведска икономика. Частните фирми осигуряват 90% от индустриалното производство, от които инженерният сектор отговаря за 50% от продукцията и износа. Земеделието осигурява 2% от БВП и в него е заета 2% от работната ръка. Обвързаността на правителството с фискалната дисциплина води до съществен бюджетен излишък през 2001 г., който е намален с повече от половината през 2002г. поради глобалното икономическо забавяне, намалени приходи и увеличени разходи. Шведската централна банка се стреми към стабилност на цените и инфлация от 2%. Обработваемата земя в Швеция е едва 7%. Въпреки това земеделската продукция е доста висока. Водещ отрасъл е животновъдството и особено млечната промишленост. Основните култури са пшеница, ечемик, овес, картофи, ръж, захарно цвекло. Швеция е и водещ производител на кожи, най-вече от норки. Швеция разполага с най-големите резерви на дървен материал в Европа и е най-големият й производител на дървени изделия. През 2003г. продукцията от дървен материал възлиза на 67.3 млн. куб. м. Дървеният материал се използва главно за производство на целулоза и хартия. През 2001г. уловът на риба в Швеция възлиза на 318,589 тона. Херингата формира около 2/3 от годишния улов. Гьотеборг е важно риболовно пристанище. През 2003г. добивът на полезни изкопаеми включва 14.1 млн. тона желязна руда, 306 тона сребро, 83 000 тона мед и 50 400 тона олово. В страната са съсредоточени около 15% от световните резерви на уран, които осигуряват гориво за атомните електроцентрали в Швеция. Металургичната и инженерната индустрия, следвани от дърводобива, целулозната и хартиената промишленост дълги години доминират в ориентираната към износ шведска икономика. Швеция произвежда желязо и висококачествена стомана, сачмени лагери, автомобили, селскостопански машини, самолети, машинни инструменти и прецизни измервателни уреди, електроуреди, далекосъобщителна техника. Шведските автомобилни компании Волво и Сааб са широко известни. В Швеция са съсредоточени и мощни химични и фармацевтични предприятия. Водещи шведски компании са Ериксон, Сканска, Електролукс, Свенска целулоза, Н & M. Швеция разполага със значителни водни ресурси и 46% от електричеството се произвежда от водните електроцентрали. Около 46% от електроенергията се генерира в атомните електроцентрали. През 2002г. годишното количество произведена електроенергия възлиза на 142.8 млрд. kWh. Стоки за износ: машини 35%, моторни превозни средства, хартиени продукти, целулоза и дървен материал, желязо и стоманени изделия, химикали Партньори за износ: САЩ 11.5%, Германия 10%, Норвегия 8.4%, Великобритания 7.8%, Дания 6.4%, Финландия 5.7%, Холандия 4.9%, Белгия 4.5% (2003г.). Внасяни стоки: машини, петрол и петролени продукти, химикали, моторни превозни средства, желязо и стомана, хранителни продукти, дрехи Партньори за внос: Германия 18.7%, Дания 9%, Великобритания 8%, Норвегия 8%, Холандия 6.8%, Финландия 5.6%, Франция 5.5%, Белгия 4.2% (2003г.). В Швеция има повече от 20 търговски банки с много клонове, около 90 спестовни каси и други видове банкови и заемни организации. В Стокхолм се намира главната шведска фондова борса.

Култура

Швеция има много държавни университети, където образованието е безплатно. Двата най-стари са Упсалският университет, открит през 1477 година, и Лундският университет, открит през 1666 година. Университетът в Стокхолм, открит през 1877 година като частен, става държавен през 1960 година. Гьотеборгският университет също първоначално е открит като частен.
Шведите имат значителен принос в областта на науката, изобретателството и инженерството. Каролус Линеус, шведски естественик, въвежда научната класификация на растенията и животните. Барон Берцелиус създава съвременната система на символите и формулите в химията. Джон Ериксон е откривателят на витлото, проектира и построява известния военен кораб “ Монитор ”. Емануел Сведенборг е цялостно изграден учен с важен принос в математиката, химията и други области на науката, но най-голяма слава има като теолог. Сред шведските изобретения са кибритът, сачмените лагери, парните турбини, автоматизираните морски фарове, хладилниците. Сред най-известните шведи е Алфред Нобел, откривателят на динамита и бездимния барут, основателят на Нобеловите награди. Нобеловата фондация присъжда 5 награди: за химия, за физика, за медицина и физиология, за литература и за мир. През 1968г. Централната Банка на Швеция създава шеста Нобелова награда за икономика. Нобеловите награди се връчват на лауреатите ежегодно на официална церемония на 10 декември, рождената дата на Алфред Нобел (1833-1896). Първите Нобелови награди са присъдени през 1901г. Въпреки доминиращото мъжко присъствие сред носителите на наградите, наградата за литература често се присъжда на жени, а в областта на науката Мария Кюри е получавала Нобелова награда 2 пъти (първия път заедно със съпруга си). 29 пъти наградата е присъждана на шведи.
В областта на киното шведите се ползват с международно признание особено в периода преди 60-те години на 20в., след който много шведски актьори и режисьори се преместват в Холивуд, Калифорния. Известни режисьори са Ингмар Бергман (сред най-добрите му произведения са “ Диви ягоди ”, “ Есенна соната ”, “ Фани и Александър ” и др.), Ласе Халстром, Арне Едвард Суксдорф и Арне Матсон. Кинематографът Свен Никвист е известен със сътрудничеството си с Бергман, Халстром и американския режисьор Уди Алън. Популярни шведски актриси и актьори са Ингрид Бергман (най-известният й филм е “ Казабланка ”, три пъти е носителка на Оскари), Грета Гарбо, Май Цетерлинг (също и режисьор), Макс фон Сидоу, Лена Олин. В Гьотеборг ежегодно се провежда филмов фестивал, радващ се на голяма посещаемост.
В областта на литературата най-известната фигура може би е драматургът и писател Аугуст Стриндберг. От шведските автори носители на Нобелова награда са Зелма Лагерлоф, Пер Лагерквист, Хари Мартинсън. Астрид Линдгрен е позната на децата в редица страни по света като авторката на “ Пипи Дългото Чорапче ”. Вилхелм Моберг спечели признание за книгите си посветени на шведските имигранти в САЩ.
Най-големият принос на Швеция в музиката е в областта на песента. Хоровото пеене, най-често организирано от църковните конгрегации, си остава много популярна социално-културна дейност в Швеция. Известни шведски певци са Джени Линд, Кристина Нилсън, Джуси Бьорлинг, Биргит Нилсън и Лена Вилемарк. Шведските народни песни са типични балади със съпровод на цигулка. През 18в., период на културен разцвет, крал Густав ІІІ основава Музикалната академия, Операта в Стокхолм и Кралския балет. Шведско-италианската балерина Мари Таглиони е важна фигура в танцовото изкуство през 19в. Шведският композитор постигнал международна слава е симфонистът Франц Бервалд. Съвременни композитори са Хуго Алфвен, чиято музика е базирана на шведските народни песни, Хилдинг Розенберг и Карл-Биргер Бломдал. От 70-те години на 20в. насам редица шведски поп и рок групи са спечелили международно признание. Най-известните сред тях са Абба, Роксет, Ейс ъф Бейс. През последните години на муикалната сцена в Швеция се развиват хеви метълът и пънкът.

Политическа система, право и управление

Швеция е монархия. Кралят съгласно конституцията е държавен глава иима представителна функция.Швеция е конституционна монархия с парламентарна демокрация. Управлява се с конституцията от 1975г., заменила тази от 1809г. Новата конституция премахва последните следи на монархическата власт в управлението на страната. Монархът си остава държавен глава, изключително церемониален пост, но вече не е върховен главнокомандващ на войските и няма право да контролира събранията на кабинета. Цялата власт произтича от народа. Конституцията включва твърде дълъг списък с права. Монархията е наследствена по права линия от династията на Бернадотите. Конституцията е променена през 1978г., за да позволи на първородното дете на кралското семейство, независимо дали е от мъжки или женски пол, да наследи трона; тази мярка влиза в сила през 1980г. Преди това само синовете имали правото да наследят трона.
В Швеция изпълнителната власт е в ръцете на кабинета (правителството), който е подчинен на еднокамерна народна законодателна власт, т. нар. Риксдаг. Кабинетът се състои от министър-председател, министри на отдели и министри без портфейл. При формирането на ново правителство министър-председателят се номинира от говорителя на Риксдага, след което министрите от Риксдага трябва да одобрят номинацията. За да останат на длъжност, премиерът и правителството трябва да запазят доверието на Риксдага. Освен правителствените министерства още 50 централни агенции упражняват правителствени функции. Тези агенции, които се оглавяват от назначени от правителството директори, фактически са подчинени на министерствата, но практически функционират независимо от тях.
През 1971г. Риксдагът е променен от двукамерен в еднокамерен законодателен орган с 350 публично избирани членове. Конституцията от 1975г. редуцира броя на членовете на 349, за да предотврати равен вот. Членовете на Риксдага се избират за срок от 4г. от гласоподавателите по системата на пропорционалното представителство. Всички граждани над 18г имат право на глас.
Шведският съдебен орган е изцяло независим от другите клонове на правителството и обхваща тристепенна система от съдилища: Върховен съд, 6 апелативни съда, областни и градски съдилища. Върховният съд е съдът, пред който се предявява краен иск във всички случаи, а също така може да разгледа нови доказателства. Апелативните съдилища, освен апелативната си юрисдикция, са отговорни за администрацията на съдебната система в собствените си райони и за по-задълбоченото обучение на съдиите. Районните и градските съдилища са от първа инстанция. Те се оглавяват от съдии, които са подпомогнати от публично избрани съдебни заседатели, обикновено състоящи се от 3 до 5 души. Журита се използват само в случаи на клевета в пресата. Специфична характеристика на шведската съдебна система, копирана през последните години и от други страни, е длъжността, известна като омбудсман. Задължението му се състои в това да наблюдава как съдилищата и администраторите спазват и прилагат законите. Омбудсманът може да проучва оплакванията на всеки гражданини, да назначава разследвания, а също така може да внесе доказателства за грешка или злоупотреба пред съда. Омбудсманите се назначават от Риксдага за срок от 4 години.
За целта на местното управление Швеция е разделена на 21 области. Всяка област има губернатор, назначен от народното правителство, и публично избран съвет. Областните правителства имат данъчни правомощия и се грижат за образованието, здравеопазването и обществения транспорт. Швеция е разделена на приблизително 300 общини, управлявани от публично избрани местни съвети.
Водещите шведски политически групировки са Социалната Демократическа партия, организация със силни връзки с шведските профсъюзи; Умерената партия, която настоява за свободна инициатива и по-малко правителство; Либералната партия, подкрепяща свободната инициатива и широки програми за обществено благополучие; Християндемократическата партия, подкрепяна от няколко протестантски секти. Други влиятелни политически групи са Лявата партия, бившата Комунистическа партия; Централната партия, ориентирана към земеделието; Зелената партия, застъпничка за околната среда. Много малки екстремистки дясно- и лявоориентирани партии също се състезават за гласовете на избирателите.