Ел Салвадор

За страната

География
История
Икономика
Култура
Политика
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Национални институции
Casa Presidencial Ministerio de Economía Ministerio de Relaciones Exteriores Ministerio de Hacienda Aduanas de El Salvador Ministerio de Agricultura y Ganadería Ministerio de Gobernación Ministerio de Educación Ministerio de Trabajo y Previsión Social Ministerio de Salud Pública Ministerio de Obras Públicas Ministerio de Medio Ambiente Ministerio de Defensa Ministerio de Turismo
Политически партии
Alianza Republicana Nacionalista (ARENA) Partido de Conciliación Nacional (PCN) Frente Farabundo Martí Para la Liberación Nacional (FMLN)
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Ел Салвадор -- География --

Официално име: Република Ел Салвадор
Столица: Сан Салвадор
Езици: Испански
Официална валута: Щатски долар
Религии: Римокатолици, Протестанти, други
Население: 6,881,000
Територия: 21,040 кв м
Релеф: Ел Салвадор е най-малката държава е континентална Америка.Няколко малки реки текат през Салвадор и се вливат в Тихия океан.Само реката Лемпа,извираща в Хондурас и пресичаща Салвадор е плавателна.В страната има и езера,най-голямото от които е езерото Гюиха.Интересно за малката държава е това,че е единствената страна в Централна Америка,която няма излаз на Карибско море.Най-високата точка на страната е висока 2 370 метра и е разположена на границата с Хондурас.
Териториално деление: 14 префектури


Ел Салвадор -- История --

Испанците започват завоюването на територията на днешен Салвадор в 1524 година. В средата на XVI в ,през 1S23—1838 г. Сал вадор влиза във федерацията Съединени провинции на Централна Америка. След разпадането на федерацията до началото на XXв на територията на страната непрестанно се води борба за власт между консерваторите и либералите. Положението на страната се усложнява също така от англо-американското съперничество за господство над тази територия. От началото на XX в. в Салвадор се засилва влиянието на американските монополи, заели господствуващо положение в икономиката на страната. Световната икономическа криза през 1929—1933 г. предизвиква в страната хаос и безработица, което повлича след себе си изостряне на класовите противоречия. Активизира се борбата на труде­щите се за техните права. В 1930 г. е създадена Салвадорската комунистическа партия, която под ръководството на А. Фарабундо оглавява борбата на народните маси. През декември 1933г. група реакционни военни извършват държавен преврат. В страната е установена терористичната диктатура на генерал Мартинес (1931—44). Въстанието против диктатурата на Мартинес (януари 1932 г.) — едно от най-големите революционни въстания в цялата история на Централна Америка е удавено в кръв (разстреляни са ръководителите на комунистическата партия, убити са около 30 хил. работници, селяни, студенти и представители на прогресивната интелигенция). През април 1944 г. против тиранията на Мартинес въстава част от военните сили, подкрепени от народа. Последвалата обща по­литическа стачка принуждава Мартинес да напусне страната. Мощното стачно движение през 1946—1952 г. създава предпоставки за образуване на единен фронт на демократичните сили. Но народът не успява да затвърди победата си. През януари 1961 г.в резултат на военен преврат цялата власт преминава в ръцете на гражданско-военен директорат". Въз основа на приетия закон за „пол­езната дейност" в страната започват масови арести на комунисти, профсъюзни лидери и прогресивна интелигенция. Скъсани са дипломатическите отношения с Куба. От 1962 г. в Салвадор са на власт представители на реакционната Партия на националното помирение. През всички тези години в страната не стихва борбата на народните маси. В 1967 г.избухват големи стачки на промишлените работници, текстилците, металурзите, шофьорите и др. Войната с Хондурас (юли 1969 г.) задълбочава икономическите трудности, засилва социалното напрежение и разногласията в управляващите кръгове. През октомври е създаден Национален съюз на опозицията (НСО), в който влизат де мократическата партия, Националното революционно движение и Националистическият демократичен съд. Салвадорската комунистическа партия, намираща се в нелегалност, приветствува създаването на НСО и призовава привържениците си февруари 1977 г. правителството фалшифицира отново президентските избори и осуети победата на кандидата на Националния съюз на опозицията и управле ние той засили репресиите и гоненията срещу демократичнитеа власт.

Ел Салвадор -- Икономика --

Най-малката страна в Централна Америка, Ел Салвадор е третa по големина икономика, но със скромен ръст през последните години. Силен растеж в нетрадиционен износ компенсира спада в maquila износ, докато преводи и външната помощ за компенсирането на търговския дефицит на високите цени на петрола и силно търсене на вносните потребителски и междинните стоки. Прилагането през 2006 г. на Споразумение за свободна търговия на Централна Американска-Доминиканска република (CAFTA), Ел Салвадор, който първи ратифицира споразумението, има засилена положителна тенденция за износ. С приемането на щатски долара за своя валута през 2001 година, Ел Салвадор губи контрол върху паричната политика и трябва се съсредоточи върху поддържането на дисциплинирана фискална политика. Настоящото правителство упражнява икономическата диверсификация, с някакъв успех в насърчаването на текстилната продукция, международни пристанищни услуги и туризма чрез данъчни стимули. Тя е поела ангажимент за отваряне на икономиката, за търговията и инвестициите, и се впусна в приватизационна вълна на разширяване на телекомуникациите, разпределение на електроенергия, банковото дело, както и пенсионните фондове. В края на 2006 г., правителството и корпорация "Предизвикателства на хилядолетието", подписеа пет годишен договор за 461 милиона щатски долара с цел компактно да се стимулира икономическия растеж и намаляване на бедността в страната в северният регион чрез инвестиции в образованието, обществените услуги, развитие на предприемачеството, както и транспортната инфраструктура.


Ел Салвадор -- Култура --

Римската католическа църква играе важна роля в културата на Салвадор. Архиепископ Оскар Ромеро е национален герой с ролята си срещу нарушаването на правата на човека, които доведоха до гражданската война в Салвадор. Значими чуждестранни личности в Ел Салвадор са йезуити свещеници и преподавателите Ignacio Ellacuria, Ignacio Мартин-Baro, и Сегундо Montes, които са били убити през 1989 г. от салвадорката армия по време на гражданската война. Живопис, керамика и текстилни стоки са основните ръчно художествено изразяване. Сценаристите Франциско Gavidia (1863-1955), Salarrue (Салвадор Саласар Arrue) (1899-1975), Клаудия Ларс, Алфредо Espino, Педро Geoffroy Rivas, Манлио Argueta, Хосе Роберто CEA, и поет Рок Далтона са сред най-важните писатели от Ел Салвадор. Забележими персони от 20 век включват Baltasar полиомиелитната кинематографист, художника Фернандо Llort и карикатуриста Tono Саласар. Сред по-известни представители на графични изкуства са художници Ноевите Canjura, Carlos Canas, Юлия Диас, Камило Minero, Рикардо Carbonell, Roberto Huezo, Miguel Angel Cerna (художник и писател по-известен като MACLo), Esael Araujo, както и много други . Испанския е основен и официален език на Ел Салвадор. Местния испански народен език се нарича Caliche. Nahuat е остарял език, който е оцелял, макар че той е използван само от малките общности на възрастните салвадорци в Западен Салвадор.


Ел Салвадор -- Политическа система, право и управление --

Политиката на Ел Салвадор се извършва в рамките на президентските представители от демократичната република, в която председателят на Ел Салвадор е държавен глава и ръководител на правителството, и на многопартийната система. Изпълнителната власт се упражнява от правителството. Законодателната власт е поверена както на правителството, така и на законодателната асамблея. Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната власт. Изпълнителната власт: Ел Салвадор избира своят държавен глава - Президентът на Ел Салвадор - директно чрез фиксирана дата на общите избори, чийто победител се определя от абсолютното мнозинство. Ако абсолютно мнозинство (50% + 1) не е постигнато от всеки кандидат на първия тур на президентските избори, изборите се провеждат 30 дни по-късно между двамата кандидати, получили най-много гласове в първия тур. Президентски период е пет години, и след изтичане на този срок не е разрешено преизбиране. Най-скорошните президентски избори, проведени на 21 март 2004 г., доведоха до избирането на Тони Saca от АРЕНА с почти 58% от гласовете, най-високото в салвадорската история. В избирателна активност от 70% също е рекорд. В младостта Saca, който прегърна про-бизнес и про-САЩ политики, възстановява позициите си, загубени през 1999 г. в президентски избори, през които АРЕНА едва оцелява, и в законодателните надпревари през март 2000, в които АРЕНА бива обявена като най-голямата отделна партия от Farabundo Марти от Национален фронт за освобождение и е запазва като цяло контрола на Събрание само чрез изграждането на коалиция с по-малка партия. Законодателния клон: салвадорците също така избират една камера, еднокамерно национално законодателство - Законодателно събрание на Ел Салвадор - от 84 членове (депутатите), избрани от затворен списък пропорционално представителство в три-годишен мандат, с възможност за незабавно преизбиране. Двадесет от 84 места в законодателното събрание се избират на основата на единен национален избирателен район. Останалите 64 се избират в 14 мулти-избирателни колегии(съответстващи на 14те префектури в страната), които варират от 3-16 места всеки според размера на префектурата.

За контакти
www.psp-ltd.com
Езици
Английски
Търси в Интернет
Google
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!