Словакия

География

Официално име: Република Словакия
Столица: Братислава
Официална валута: Евро
Езици: словашки (официален). Словашкият, който е от западнославянска подгрупа на славянските езици, е официален език в Словакия. Словашкият е близък до чешкия. Унгарският е също говорен от много хора. Други езици, говорени в Словакия, са украинският, румънският и чешкият.
Религии: католици, други
Население: 5,388,000. Словашкият народ е наследник на славяните, които се заселват близо до Дунава между 400 и 500 година от Новата ера. Словаците съставляват 86% от жителите в страната. При преброяването през 2005 година населението е 5 431 363. Гъстотата през 2005 година е 111 човека на кв.км. 57% от населението живее в градовете. Братислава, словашката столица и най-големият град, е с население 447 345 през 2001 година. Други важни градове са Кошице (242 080 души), индустриален град; Нитра (87 575 души), хранителнопроизводствен център; Пресов (94 058 души), известен с електрическото инженерство; Банска Бистрица (84 000 души), миньорски район; Зилина (86 679 души), бизнес център.
Етническа принадлежност: албанци (95%), гърци, други
Територия: 49,036 кв. км
Релеф: Планини в централната и северната /Карпати/ част на страната. Главни реки са Дунав, Морава, Хрон и Хорнад.
Териториално деление: 8 региона

История

Словакия е заселена още през каменната епоха; през V – VI в. от н. е. на територията й се установяват славянски племена. През VII в. влиза в държавата на Само; през IX и началото на X в. – във Великоморавското княжество. От началото на X в. е включена в унгарската държава и заедно с нея влиза във владенията на Хабсбургите (XVI –XVII в.). При преобразуването на Хабсбургската империя в дуалистичната монархия Австро – Унгария (1867) Словакия е включена в Унгария. След разпадането на Австро – Унгария (1918) влиза в състава на Чехословашката република. През 1938 – 39 Словакия е формално независима държава с марионетно фашистко правителство. През 1946 г. след изборите за Национално събрание на Чехословакия е съставено социалистическо правителство, начело с К. Готвалд. Опитът за реставрация на капитализма (буржоазна контрареволюция) през февруари 1948 г. е осуетен. През 1960 г. Чехословакия е преименувана в Чехословашка социалистическа република. През 1968 – 69 г. е направен нов неуспешен опит за демократизация на страната. От януари 1969 г. Чехословакия е социалистическа федерация, съставена от две самостоятелни равноправни републики. Председател на федеративното правителство от януари 1970 г. е Л. Щроугал. Страната е член на СИВ от 1949 г.; от 1955 участва във Варшавския договор. Член на ООН от 1945. Самостоятелна държава от 1993 г.

Икономика

Днес Словакия е индустриално-аграна страна. Тя има богати залежи на въглища, руди (мед, олово, желязо), мрамор, минерали, опал и др. Един от традиционните отрасли на страната е текстилната промишленост. Индустриални центрове са Братислава и Кошице. Годишно Словакия се посещава от 1,4 млн.туристи. Брутният вътрешен продукт в Словакия отбелязва ръст от 9.4% за второто тримесечие на 2007 година, което е най-висок икономически растеж в Централна Европа за същия период. Това до голяма степен се дължи на факта, че западноевропейски и азиатски производители на автомобили и електроника изнасят след краха на Източния блок заводи в страната и наемат местни работници. Словакия въвежда плосък данък от 19% през 2004 година.

Култура

Почти всички възрастни хора в Словакия могат да четат и пишат. Задължителното училище започва на шестгодишна възраст, когато децата тръгват на начално училище. Началното образование продължава девет години. След завършване на началното училище учениците могат да избират между три вида средно образование: професионално или техническо училище, общо образователни училища (гимназии) или учителски институти. Словакия има 14 института за висше образование. Коменският университет в Братислава е открит през 1467 година и е най-старият в страната. Технически университети има в Братислава, Кошице, Жилина и Нитра. Развитието на словашката култура отразява богатите народни традиции на страната както и влиянието, което получава от модните тенденции в Европа. Въздействието от векове културна репресия и контрол на чужди правителства се вижда в много от словашките изобразителни, литературни и музикални творби. В Словакия има 12 държавни научни библиотеки, 473 университетски библиотеки и 2 600 обществени библиотеки. В университетската библиотека в Братислава, открита през 1919 година, се съхраняват повече от 2 милиона тома. Словашката национална библиотека (1863) е разположена в Мартин. В Словакия има повече от 50 музея. Словашкият национален музей в Братислава (1893 г.) има исторически, археологически и свързани с музиката експонати и е най-известният в страната. Други музеи са Словашката национална галерия в Братислава (1948 година) , Словашкият национален музей на въстанията в Банска Бистрица (1955 година), Музеят на Източна Словакия в Кошице (1872 година).
Литература. През 18 век в Словакия е създадено национално движение, целящо да насърчи словашката културна идентичност. Един от неговите водачи Anton Bernolak – езуитски свещеник, който систематизира словашкия книжовен език, безирайки се на диалекти, употребявани в Западна Словакия. През 19 век протестантските лидери Jan Kollar и Pavol Safarik развиват форма на писмения словашки като комбинират диалектите на Централна Словакия и Чехия. Лингвистът и словашки националист L’udovit Stur, съвременник на Kollar и Safarik премахва чешкото влияние върху езика и създава по-автентичен книжовен словашки. Неговият вариант на езика е възприет от група поети, чиито творби са на национални теми. Поезията остава важна литературна форма и през 20 век и е използвана от някои словашки писатели, за да отправят своите послания по повод Втората Световна Война и разпространението на комунизма. По време на комунизма словашката литература е под строг държавен контрол. Творбите на Dominik Tatarka, Lubos Jurik, Martin Butora, Milan Simecka и Hana Ponicka са сред малкото, излезли от модела на политическото влияние. Поезията остава важна литературна форма през ХХ век и е използвана от някои словашки писатели да изразят преживяното през времето на Втората световна война и зараждането на комунизма. По време на комунистическия период словашката литература търпи тежък правителствен контрол. Работите на Доминик Татарка, Любош Юрик, Мартин Бутора, Милан Шимека и Хана Поника са изключение от повлияните от политиката творби.
През първата половина на ХІХ век музиката в страната започва да се развива под влиянието на внушителното словашко фолклорно наследство. Съвременната словашка музика съдържа в себе си едновременно класически и фолклорни елементи. Известни творби от ХХ век са композициите на Александер Моузес и оперите на Ян Кикер. Словашко художествено училище се появява в средата на ХІХ век. Скулптурата и архитектурата се развиват през ХІХ и ХX век, повлияни от западноевропейските стилове. Фолклорните изкуства и занаяти като дърворезба, тъкачество и рисуване по стъкло имат дълга традиция в Словакия, по-специално в провинциалните райони. Примери за народна архитектура като дървени църкви и ярко боядисани къщи са открити по територията на цялата страна, особено в украинските общности в Източна Словакия.
Народните изкуства и занаяти в Словакия, включващи дърворезба, фабрично тъкане и стъклопис, са с богати традиции. Образци на народната архитектура, като например дървени черкви или светло ярко боядисани къщи, могат да се видят в цялата страна и особено в Украинските общности в Източна Словакия. Словаците по темперамент се родеят с чехите. Това до голяма степен се определя от продължителното им съжителство в Централна Европа.
Кухня. Докато словашката кухня се опитва да проникне в световните кулинарните столици, нейният произход така или иначе е свързан с кухните на бившите съседни монархии. Както е и в случая с по-утвърдените нации на стара Хабсбургска Европа, Словакия също е страна на киселото зеле, гулаша, шнитцела, кимиона, кнедлите, наденичките и големите порции свинско. В Словашката кухня се набляга на свинското. Bryndzove halusky (ястие с козе сирене) и унгарските ястия включително гулаша са сред най-обичаните. Виното, бирата, slivovitz (сливова ракия) и borovicka (билкова напитка) са популярните питиета. Всяко словашко име има свои празник на определен ден от годината. Тези именни дни в Словакия се празнуват повече отколкото и рожденните дни. На повечето календари в страната тези празници са отбелязани, за да могат хората своевременно да поздравяват своите приятели. В понеделника след Великден, с идването на по-благоприятното време, е прието да се прави пролетно почистване. Този ден е и особено важен за словачките. Според обичая, за да бъдат млади и красиви, момчетата трябва да ги “набият” със специално украсена пръчка с вързопче клонки, завързано с панделка, а след това да ги полеят с вода. Това явно върши работа, тъй като словачките се славят с красотата си. В началото на декември централният площад на Братислава - Hlavne namestie, се пълни с многобройни малки дървени щандове. Това е традиционният Централноевропейски Коледен пазар. На някои от сергиите се продават традиционни изделия, а на други – чудни почерпки: греяно вино, палачинки , наденички на грил, сандвичи. Тук се срещат за обяд, малка закуска или чаша вино, както семейства, така и колеги и приятели. Пазарът изчезва на Бъдни вечер, тъй като словаците прекарват празника със своите семейства на традиционна вечеря. Спорт Словакия е известна като една от първите източноевропейски зони за пешеходен туризъм. Тя е особено подходяща и за плаване със сал – особено по река Дунав в Националния парк Pieniny. Много добри за ски са курортите Jasna в Татрите и Mala Fatra. Със своите непретоварени пътищя и с красивата си природа Словакия е чудесно място за каране на колело.

Политическа система, право и управление

Словакия е република начело с президент, избиран за 5 години от Парламента. Законодателна власт е в ръцете на Национален съвет (парламент от 150 депутата, избиран за 4 години). Изпълнителна власт е представена от правителството. Основни политически сили СМЕР (социалисти, Роберт Фицо, 29,14% от гласовете през 2006 г) Словашки християндемократически съюз (консерватори, Микулаш Дзуринда, 18,35% от гласовете през 2006), Словашка народна партия (крайно десни, Ян Слота, 11,73% от гласовете през 2006) Унгарска коалиция (консерватори, Бела Бугар, 11,68 % от гласовете през 2006), Народна партия (консерватори, Владимир Мечиар, 8,79 % от гласовете през 2006).