Сиера Леоне

География

Официално Име: Република Сиера Леоне
Столица: Фрийтаун
Официална валута: леоне
Религии: мюсюлманство, християнство, други
Население: 6 440 053 (2009)
Площ: 71 740 кв.км.
Официален език: английски
Национален език: крио (де факто) говорен от 98% от населението
Релеф: Централната част на страната е регион от низини и полета, гори, храсти и обработваема земя, който заема 43% от площа на Сиера Леоне. Западната част на Сиера Леоне притежава около 360 км крайбрежна линия, която дава възможност на страната да изхолзва богати морски ресурси и да се възползва от турисическия потенциал. Централна Сиера Леоне е изпълнена с мангрови блата, дъждовни гори и обработваема земя.

История

Европейските контакти със Сиера Леоне са били едни от първите в Западна Африка. През 1462 година португалският изследовател Педро да Синтра картографирал хълмовете, обгръщащи пристанище Фрийтаун, давайки му името Сиерра де Леао (от португалски - Лъвски Планини). Италианското произношение на тази географска област е Сиера Леоне, което по-късно става името на страната.
Скоро след пристигането си, към 1495, португалските изграждат тук един форт, който играе ролята на пазар. Към португалските търговци се присъединяват холандски и френски. Всички те използват Сиера Леоне като пазар за търгуване на роби. През 1592 англичаните се присъединяват към този бизнес, като Сър Джон Хоукинс поробва 300 души.
Болести и враждебност от страна на местното население почти унищожават първата група колонисти. През 1792 година група от около 1200 негри, бивши роби от Нова Скотия, водени от Томас Питърс, основават селище във Фрийтаун. Начинанието е дело на компанията Сиера Леоне. Тук постепенно се заселват и други групи от освободени африканци и то става първото афро-американско убежище за някога поробени африканци. Директорите на компанията Сиера Леоне отказват да разрешът на заселниците да придобият пълна собственост над земята. Заселниците се разбунтуват през 1799. Бунтът е едва потушен с пристигането на над 500 ямайски войници, които пристигат през Нова Скотия.
Отрязани от техните домове и традиции, заселниците усвояват някои аспекти на британския стил и създали процъфтяваща търговия с цветя и мъниста на западноафриканския бряг. Говорят крио, креолски език с корени, произлизащи от афро-американския английски през 18 век, който бързо се разпространил из региона като общ език на търговията и християнската мисия. През 1790, черните гласували за пръв път в избори, гласували също и жените.
По време на колониалната история на Сиера Леоне заселниците правят няколко неуспешни бунта срещу британската власт. Най-забележителна е Хутската данъчна война през 1898. Първият й лидер е Бай Бурех - вожд на темне, който отказва да приеме прокарания данък от британците върху "колибите" (жилищата). Данъкът е бил обикновено гледан от местните вождове като на атака върху техния суверенитет. След като британците издават заповед за ареста на Бай Бурех, той събира бойци от няколко селища на темне, лимба, локо, сосо, киси, мандинка. Бойците на Бурех имат предимство над неизмеримо по силната британска армия за няколко месеца от войната. Стотици британски войници и стотици бойци на Бурех загиват. Бай Бурех е заловен на 11 Ноември 1898 и е заточен на Златния Бряг (днешна Гана), докато 96 неговите другари са обесени от британците.
Конституцията на Сиера Леоне от 1924 е заменена през ноември 1951 от нова, която обединява някога обособените колониална и протекторатна законодателна власт и прокарва план за деколонизация. През 1953 на Сиера Леоне се дава право на местна правителствена власт и Маргай е провъзгласен за министър-председател. Новата конституция осигурява парламентарна система и е формално приета през 1958.

Икономика

Страната ебогата на минерали, особено на диаманти. Страната е 10-те най-големи производители на диаманти в света. Износът на е остава главният източник на чужда валута. Сиера Леоне има един от най-големите депозити на рутил в света, Оре Титаний използван като пигмент за боя и като обшивка в заваръчните машини. Сиера Рутил Лимитид, която е собственост на консорциум на САЩ и европейски инвеститори, започва операции по разработване на мини близо до гр.Бонте (Южна провинция) в началото на 1797 г. По онова време това е най-голямата инвестиция на САЩ в индустрия, различна от петролопреработвателната, за цяла Западна Африка. Износът на 88 000 тона реализира $75 млн печалба през 1990г. През същата година компанията предоговаря концесията с правителството. Работата на мините е спряна през 1995 г., когато бунтовници нахлуват в тях, но през 2005 г.износът е възобновен. Икономиката на Сиера Леоне все още се изправя пред големи трудности. Нивото на безработицата е много високо, особено сред младите и бившите бойци на страната. Властите се справят бавно, както с въвеждането на реформи в сектора на услугите за граждани, така и с плановете за приватизация.

Култура

Правителството на Сиера Леоне официално признава 16 етнически групи, всяка със свои език и обичаи. Най-големите от тях са менде и темне, във всяка от които влизат приблизително по 30% от населенеите или около 1 888 000 души. Менде преобладават в югоизточните провинции, а темне - на северозапад. Политиката в страната е фокусирана върху надпреварата между Севера, в който преобладават най-вече темне, и юггоизточните част, основно населени с менде. Първата печатна преса в Африка е тъкмо в Сиера Леоне и с това се дава старт на печатните медии още в началото на XIX в. С излизането на множество вестници се развиват силни традиции в журналистиката. През 60-те години на XIX в.страната става журналистически център на цяла Африка. Репортери отразяват събития както в страната, така и из целия континент. В края на XIX в. индустрията се срива и когато радиото навлиза през 30-те години на XXв., то става основно средство за комуникация. Националното радио на Сиера Леоне (Sierra Leone Broadcasting Service) е създадено от правителството през 1934 г., с което става първото радио на английски език в Западна Африка. През 1963 г. започва и телевизионно предаване, а през 1978 г. сигналът вече покрива цялаъа страна.

Сиера Леоне е конституционна република начело с президент, директно избран от народа и еднокамерно законодателство. Настоящата система на управление, според конституцията от 1991 г. включва законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Конституцията дава висшата законодателна власт в ръцете на Парламента. Президентът и кабинетът му държат висшата изпълнителна власт, а начело на съдебната власт е Главният съдия. Парламентът е еднокамерен и има 124 члена. Всяка от четиринадесетте провинции на страната е представлявана в Парламента. 112 от членовете на Парламента се избират директно, а останалите 12 места са запазени за висши началници от всяка от дванадесетте административни области. След като страната получава независимост през 1961 г., основна роля в политиката играят две партии: Народна партия на Сиера Леоне (Sierra Leone People's Party) и властващият в момента Всенароден конгрес (People's Congress). Появят се и други второстепенни партии, но без значим електорат. Изпълнението на законите се съблюдава основно от полицията в страна. Полицията на Сиера Леоне е създадена от Британската колония още през 1894 г., което я прави най-старата в Западна Африка.