Сейшели

Официално име: Република Сейшели
Столица: Виктория
Езици: английски (официален), френски, хинди
Официална валута: сейшелска рупия
Религии: индуизъм, християнство, ислям, други
Население: 81 188 д.
Територия: 451 кв.км.
Релеф: Държавата е разположена на острови в Индийския океан. Броят на островите често бива посочван като 115, но по конституция е 155. Само 33 от островите са обитаеми. По конституция, островите се делят на следните групи: Гранитни острови, Северни коралови острови, Южни коралови острови, Амиранти, Острови Фаркухар, Острови Алдабра.
Териториално деление: 9 окръга

Австронезийските мореплаватели и арабските търговци вероятно са били първите посетители на островите. Първите, които официално ги документират, са португалците през 1502 г. начело с адмирал Вашко да Гама, който минава през Амирантската група острови и ги кръщава на себе си (острови на Адмирала). Първото документирано слизане на суша на тях е от екипажа на английския кораб „Асенсион“ през 1609 г. След това близо 150 години островите остават незаселени. През 1742 г. французите правят изследвания на островите. Използвани са за транзитна точка на търговията между Азия и Африка, понякога дори и от пирати, до поемането на островите от Франция през 1756 г., под командването на капитан Никола Морфе. Наречени са на името на Жан Моро дьо Сейшел, финансов министър при управлението на Луи XV. Британците оспорват френския контрол върху Сейшелите между 1794 и 1811 г. Жан Батист Куйо де Кинсе, френски администратор на островите през годините на войната с Великобритания, отказва да воюва с пристигналите британски бойни кораби, и спазарява капитулацията срещу позиция на неутралитет за заселниците им. След превземането на Мавриций през 1812 г. Великобритания поема пълния контрол върху островите. Това е официализирано през 1814 г. с Парижкия договор. Сейшелите стават британска колония, отделна от Мавриций, през 1903 г. През 1976 г. придобиват независимост, като република-член на Британската общност. Първият избран президент е Джеймс Манчъм. През 1977 г. той е свален чрез преврат, който поставя на негово място Франс Алберт Рене. През 1979 г. е приета конституция, която обявява държавата за социалистическа и еднопартийна, и е запазена до 1991 г. Създадена е нова конституция, която през 1992 г. не успява да получи нужната подкрепа от 60% от избирателите, но коригирана нейна версия е одобрена през 1993 г.

Както според официалните валутни курсове, така и изчислено като реална покупателна способност, Сейшелите са втората по богатство африканска територия (брутен национален продукт на глава от населението - USD 8 551, РПС - 13 887 за 2005 г.) след Реюнион. Тъй като Реюнион е френска територия и използва като валута еврото, Сейшелите могат да бъдат смятани за най-богатата независима държава в Африка и Индийския океан. Поради свиването на икономиката (с около 2% през 2004 и 2005 г., и с 1.4% през 2006 г. по данни на МВФ) доходите спаднаха, но тази тенденция беше прекъсната от растежа с 5.3% през 2007 г. поради рекордния брой туристи и бума в строителния и офшорния отрасъл.
Важно е да се отбележи, че според Световната банка Сейшелите са най-задлъжнялата на глава от населението страна в света - общият държавен дълг е около 122.8% от брутния национален продукт. Около две трети от дълга е вътрешен. Външният се изчислява от МВФ към 2007 г. на около 35.5%. Страната е в неплатежоспособност пред повечето си международни кредитори, и е трябвало да преговаря за отлагане на плащанията си, за да може да продължи да тегли заеми. Този голям дълг е пряко следствие от надценената валута - по същество страната харчи повече, отколкото получава, и финансира стандарта си чрез заеми.
В добавка към бързо растящите туристически сектор и сектор на недвижимите имоти, Сейшелите се стараят да развият и финансовия сектор. Правителствени и индустриални кръгове смятат, че към 2017 г. той би могъл да надмине туризма като основа на местната икономика. Популярността на Сейшелите в офшорните кръгове расте непрекъснато - секторът поставя рекорди през последните 4 години. Приемането през 2007 г. на ревизирана версия на Акта за взаимните фондове, на Акт за ценните книжа и на Акт за застраховането цели да катализира превръщането на Сейшелите от обикновена офшорна юрисдикция в пълноценен офшорен финансов център.
Сейшелската служба по международния бизнес (SIBA) регулира бързо растящия офшорен бизнес. Немалко фирми за офшорно инкорпориране са базирани на Сейшелите - например Стърлинг Офшор ЛТД. Сейшелите са най-малката държава в света, която използва своя собствена валута, необвързана с друга валута.

Сейшелското общество е по същество матриархално. Майките обикновено отговарят за дома, контролират повечето разходи и се грижат за интересите на децата. Неомъжените майки са често срещани, и законът задължава бащите да издържат децата си. Мъжете са важен източник на доходи, но ролята им в семейството е периферна. Възрастните жени обикновено разчитат на финансова издръжка от други членове на семейството, с които живеят заедно, или на децата си. Държавата има едно от най-добрите пенсионни осигурявания в третия свят, не по-лошо от това на много развити държави и осигурява социална грижа за поставените в неравностойно положение (сираци, престарели и инвалиди). Музиката на Сейшелите е разнообразна. Народната музика включва много влияния, напр. английска контраданца, полка и мазурка, френска поп- и фолкмузика, сега от Мавриций и Реюнион, таараб, сукус и други пан-африкански жанрове, и полинезийска, индийска и аркадска музика. Популярни са сложният вид ударна музика, наречен контомбльо, и мотия - сливане на местните народни ритми с кенийска бенга, развито от Патрик Виктоар.

Сейшели е република.
Президентът е както държавен глава, така и глава на правителството. Избира се с общо гласуване и има петгодишен мандат. Министерският съвет се назначава и председателства от президента, и подлежи на одобрение от мнозинството от парламента. Предишният президент, Франс Алберт Рене, идва на власт чрез преврат през 1977 г. и отново е избран демократично след промяната на конституцията през 1992 г. През 2004 г. той отстъпва властта на вицепрезидента си Джеймс Мичел, който е преизбран през 2006 г. Парламентът (Народното събрание) е еднокамерен, и се състои от 34 члена. 25 от тях се избират пряко чрез общо гласуване, а 9 се разпределят пропорционално на гласовете, получени от партиите. Мандатът на депутатите е петгодишен. Политиката е важна и често обсъждана тема в страната. Главните партии са Народният прогресивен фронт на Сейшелите и Сейшелската национална партия. Преобладаващите идеологии са социалистическата и либерално-демократичната. Сейшелите членуват в Индоокеанската група, SADEC и Британската общност.