Сан Марино

География

Официално име: Република Сан Марино
Столица: Сан Марино
Официална валута: евро
Езици: италиански. Официалният език в Сан Марино е италианският, но много жители говорят емилиано-ромагноло, романски език подобен на италианския, като първи език.
Религии: католици. Повечето хора в Сан Марино са римокатолици и за много от жителите католическите празници са повод за религиозно посвещение.
Население: 29 615 (2008 г.). Населението на Сан Марино през 2005 година е 28 880 души. Девет от всеки десет човека, живеят в урбанизираните райони. Столицата е Сан Марино (с население през 2000 година 4 429), разположена на скалистите западни склонове на планината Титано. Кабинетите на правителството са в града. Други по-гъсто населени места са Борго Магиоре, пазарен град, разположен на 185 м под столицата върху по-ниски планински склонове, и Серавейл, производствен център на север.
Територия: 61,2 кв. км
Релеф: Страната е разположена по склоновете на планината Титано. Най–високата точка в страната, връх Титано, е разположен на 749 метра надморска височина. Основните реки са Сан Марино, Ауса и Марано.
Териториално деление: Сан Марино е разделено на девет общини, известни като Кастели (замъци) – град Сан Марино, Акуавива, Борго Маджоре, Киезануова, Доманяно, Фаетано, Фиорентино, Монтеджардино и Серавале.

История

Третата най-малка държава в света след Ватикана и Монако е най-старата република. Основана е през 301 г., според легендата от каменоделец на име Мариний. Той се скрил на връх Титано, където основал малка общност, следвайки своите християнски убеждения. Сигурно е, че тази територия е била населявана още от праисторически времена, въпреки, че доказателства за обитаването на връх Титано датират само от Средните векове. В чест на каменоделеца земята е наречена „Земя на Сан Марино”, по-късно „Общност на Сан Марино” и накрая – „Република Сан Марино”. През XI – XV в. разширява територията си. Поради бедността на района и трудния терен, Сан Марино рядко е нападано от външни сили и е успяло, с някои кратки прекъсвания, да запази своята независимост.
През 1503г. Чезаре Борджа, известен като Валентино, окупира републиката до своята смърт няколко месеца по – късно. През 1739г. кардинал Алберони с военна сила успява да окупира държавата, но гражданското неподчинение се използва, за да се протестира срещу окупацията и тайни оплаквания се изпращат до папата, на които той отговаря като признава правата на Сан Марино и неговата независимост.
През ранната фаза на италианското обединение (XIX в.), Сан Марино служи за убежище на многобройни бегълци, които са преследвани заради своята подкрепа за обединението. През 1849г. Джузепе Гарибалди, освободителят на Италия, бяга от австрийците в Сан Марино. Той доброволно напуска републиката малко преди австрийците да навлязат в нея, за да го хванат.
След създаване на Италианското кралство (1861 г.) Сан Марино формално запазва независимост, но по договора от 1862 г. фактически е под италиански протекторат. През 1945–47 г. управлява коалиционно правителство на левите партии, начело с комунистическата партия и социалистическата партия. След държавен преврат през 1957 г. е съставено правителство от християндемократическата и социалдемократическата партия.
Сан Марино става член на Съвета на Европа през 1988г. и на Обединените нации през 1992г. Също така през 1999г. се присъединява към Европейския паричен съюз и приема еврото като своя валута. Сан Марино се възползва от някои облаги на Европейския съюз, поради близките взаимоотношения с Италия, но има за цел да стане пълноправен член.

Икономика

Аграрна страна – годишно произвежда 4000 т зърнени храни. Лозарство, овощарство, животновъдство. Текстилна, винарска промишленост, занаяти. Важен източник на доходи са туризмът (2,5 млн. чуждестранни туристи, 1971 г.; 3 млн. чуждестранни туристи, 2000 г.), печатането на пощенски марки и продажбата на исторически монети. Туризмът формира 50% от БВП на страната. Получава от Италия ежегодна компенсация за задължението да няма своя валута, радиопредавател, игрални домове и др. Малък търговски флот (към италианското пристанище Римини). Страната няма външен дълг. Приходната и разходната част на бюджета са от порядъка на 400 милиона долара. БВП за 1997, 2000 и 2001 година е съответно 0.5, 0.86 и 0.94 милиарда долара. В миналото основна стопанска дейност в Сан Марино е било земеделието (зърнени храни, лозарство, овощарство, животновъдство), но постепенно по–голяма важност придобива леката промишленост (текстилна, винарска, производство на сирена, конфекция, керамика). Най–големи източници на приходи са туризмът, който допринася за над 50% от БВП (2,5 млн. чуждестранни туристи, 1971 г.; 3 млн. чуждестранни туристи, 2000 г.), печатането на пощенски марки и продажбата на исторически монети. През 1894г. Сан Марино издава първите възпоменателни марки и оттогава това се превръща във важно средство за препитание в републиката. Всичките 10 пощи в Сан Марино продават тези марки и колекционерски монети. Санмаринци, живеещи в чужбина, привеждат големи суми в страната.
Получава от Италия ежегодна компенсация за задължението да няма своя валута, радиопредавател, игрални домове и др. Малък търговски флот (към италианското пристанище Римини). Страната няма външен дълг. Приходната и разходната част на бюджета са от порядъка на 400 милиона долара. БВП за 1997, 2000 и 2001 година е съответно 0.5, 0.86 и 0.94 милиарда долара.

Култура

Културата на Сан Марино е част от италианската култура.
Дългата история на Сан Марино и продължителните периоди на мир са завещали на санмаринци значителен брой произведения на изкуството, включително картини на известни италиански художници от Ренесанса и Барока. Има и много скулптури, изложени на публични места. Традиционните занаяти като каменна резба и керамика са успели да се запазят и до днес.
През XVIIв. композитори като Франческо Мария Марини ди Пезаро са създали някои от най–прекрасните произведения на епохата. От 1894г. композицията на Федерико Конзоло е избрана за национален химн на Сан Марино. Предишния химн е бил на Мучоли и Балсимели и е подобен на националния химн на Италия. Военните сили на Сан Марино маршируват в днешно време по улиците няколко пъти на ден, акомпанирани от звуците на военния духов оркестър.
Целият център на столицата Сан Марино е историческа забележителност. На връх Титано величествено се извисяват трите крепости, свързани помежду си с крепостни стени и пътеки, спускащи се чак до столицата. Самият град е обграден с три крепостни стени, които включват много порти, кули и укрепления. Освен трите крепости, други интересни забележителности са: Правителствената сграда, Базиликата, църквата „Свети Петър” с гробовете на свети Мариний и свети Лео, църквата „Свети Франциск” с музея и галерията. Има също няколко частни музея – Музея на модерните оръжия, музей „Маранело Росо”, Музея на старите коли, Восъчния музей, Музея на любопитството, Аквариума. В цялата страна си заслужава да се видят: замъкът „Малатеста” в Серавале; Модерната църква, Филателният и нумизматичен музей в Борго Маджоре; укреплението в Пенароса.

Политическа система, право и управление

Сан Марино е демократична парламентарна република. През средновековието осовният управляващ орган в страната се е наричал аренго, и се е състоял от представители от всяко семейство. Днес аренгото има избирателна функция, докато основният управляващ орган е Големият генерален съвет. През 1243г. за първи път се избират двама капитан-регенти от Съвета и тази система на управление се използва и до днес.
Изпълнителната власт се упражнява от Правителството. На всеки 6 месеца Съветът избира двама капитан–регенти да застанат начело на държавата. Регентите се избират от опозиционни партии, за да се постигне баланс на властта. Те служат в шестмесечен срок, встъпването им във власт става на 1-ви април и 1-ви октомври всяка година. След като изтече срокът на управлението, гражданите имат 3 дена да подадат оплакване относно действията на капитаните. Ако се докаже, че има нарушения, бившите държавни глави могат да бъдат съдени. Практиката да се избират двама държавни глави за такива кратки срокове е взаимствана от управлението на Римската империя. Съветът е еквивалент на Римския сенат, а капитан–регентите – на консулите в древен Рим.
Законодателната власт се упражнява от Правителството и от Големия генерален съвет. Съветът е еднакамарна законодателна власт, състоящ се от 60 членове, избирани на всеки пет години от всичките девет административни области. Тези области отговарят всъщност на старите общини в републиката. Гражданите над 18г. могат да гласуват. Освен общото законодателство, Съветът може да одобрява бюджета, да избира капитан–регентите, Конгреса, Съвета на дванайсетте, съветническите комиси и правителствените съюзи. Съветът има и правото да ратифицира договори с други страни. Съветът е разделен на 5 различни съветнически комисии, състоящи се от 15 съветника, които изследват, предлагат и дискутират въвеждането на нови закони.
Съдебната власт е назависима от законодателната и изпълнителната. Съветът на дванайсетте служи като върховен съд на републиката. Съдебната система на Сан Марино е поверена в ръцете на чуждестранни изпълнители по исторически и социални причини. Единствените местни съдии са мировите съдии, които се занимават само с граждански дела. Двете основни партии са Демократическата християнска партия на Сан Марино и Партията на социалистите и демократите. Има и други по–малки партии като Популярния съюз, Обединената левица, Нова социалистическа партия, Ние санмаринците и Санмаринските хора.