Руанда

География

Официално име: Република Руанда
Столица: Кигали
Официален език: английски, френски, киняруанда, суахили
Площ: 26 338 кв км
Граници: Уганда, Бурунди, Демократична република Конго, Танзания
Население: 8 648 248 души (2006); 85% - хуту (от групата банту, занимаващи се предимно с отглеждане на селскостопански култури); 14% - тутси (скотовъди); 1% - туа (племе пигмеи); 16 000 – южноазиатци (предимно индийци); 9 300 – араби; 2 500 – французи; 300 – британци; 100 – белгийци
Религия: 96,6 % - християни: католици (около 60%), протестанти (26%), адвентисти (11%); 4,6% - мюсюлмани
Валута: руандийски франк (RWF)
Природа: Повърхността на Руанда е силно разчленено плато с надм. вис. 1500-2000 м. В северозападните части са разположени вулканските планини Вирунга, с най-висок връх Карисимби - 4507 м. Климатът е субекваториален. Ср. мес. темп. са 17-21 градуса. Валежи - около 1000-1500мм. Главна река - Кагера, а на запад е езерото Киву. Растителност в планините Вирунга - влажни вечнозелени гори. Национални паркове - Кагера и Вирунга.
Административно деление: Руанда е разделена на 5 провинции, наричани интара, които се подразделят на райони (акарере) и общини (умуджуи). Преди 1 януари 2006 страната бе разделена на 12 провинции, но правителството реши да създаде нови, опитвайки се да се справи с всички проблеми, възникнали в страната при геноцида през 1994. Първото решение бе позовано на силата на децентрализирането, тъй като правителствената система по централизиране на Руанда бе допълващ фактор в подкрепа на геноцида. Второ, във всяка от новите провинции живеят повече етнически групи отколкото в предишните 12 провинции, което помага да се намали етническото разделяне. Провинциите са: Северна, Източна, Южна, Западна, Кигали.

История

Точната дата на основаването на Кралство Руанда е различна в различните източници, като някои я поставят много рано — в 1312 г., а други — едва в 1532 г. Но повечето източници са единни по въпроса, че в началото на 15 век Кралство Руанда вече е съществувало. То се разраства след сливането на няколко племена в едно кралство, управлявано от един кралски клан. Трябва също така да се отбележи, че кланът се е състоял само от тутси, така че всички крале или мвами са били тутси. Другите племена се състояли както от хуту, така и от тутси, което давало възможност на хуту да заемат позиции на вождове в страната.
След подписването на договор с ръководителите в региона Танганика през 1884-1885, Германия обявява Танганика, Руанда и Бурунди за своя територия. До 1899 германците оказват влияние чрез поставяне на съветници в съдилищата на местните вождове. Влагат голяма част от времето си в борба срещу въстанията в Танганика, особено войната Маджи маджи от 1905-1907 г. На 14 май 1910 г. Европейската конвенция в Брюксел определя границите на Уганда, Белгийско Конго и Германска Източна Африка, която включва Танганика и Руанда-Урунди.
През 1916 г., по време на Първата световна война, белгийската войска окупира германските колонии в Източна Африка. След като Германия губи войната, Белгия приема мандат от Обществото на народите от 1923г. и поема управлението на Руанда-Урунди, заедно с Конго, докато Великобритания поема Танганика и други немски колонии. След Втората световна война Руанда-Урунди става „Доверена територия” на Обединените нации (ООН). Белгийското участие в региона е много по-директно от това на Германия, с намеса в образованието, селското стопанство и техния надзор.
През 1943 г. Муами Мутари III става първият монарх тутси, който приема католицизма. През 1954 г. монархията на тутси в Руанда-Урунди поисква независимост от Белгия. В същото време тутси се съгласяват да бъде премахната системата на робство, която дотогава са упражнявали върху хуту.
През 1950-те и началото на 1960-те вълна от панафриканизъм преминава из цяла Централна Африка. Социалистическа платформа за африканско единство и равенство за всички африканци стои в основата на това движение.
Движението за хуту „еманципацията” е оглавено от Грегоар Кайбанда и бързо става военизирано. В отговор, през 1959 г. тутси създава групата UNAR, за да прокламира желанието си независимост на Руанда-Урунди непременно да се основава на съществуващата монархия тутси. Започват престрелки между двете групи.
През 1960 г. белгийското правителство се съгласява да се проведат демократични местни избори в Руанда-Урунди, на които хуту представители са избрани от мнозинството хуту. Но усилията за създаване на независима Руанда-Урунди с тутси-хуту власт се провалят до голяма степен поради ескалацията на насилието. Затова белгийското правителство, призовано от ООН, решава да раздели Руанда-Урунди в две отделни държави, Руанда и Бурунди. В двете страни се провеждат избори през 1961 г. като подготовка за независимост.
През 1961 г. руандийци гласуват чрез референдум и с помощта на белгийското правителство за премахване на монархията тутси и за създаване на република. Dominique Mbonyumutwa е първият президент на преходното правителство. На 1 юли 1962 Белгия, под надзора на ООН, предоставя пълна независимост на двете страни. Руанда се превръща в Република, управлявана от движението за еманципация на хуту (PARMEHUTU), което добива пълен контрол над националната политика по това време. Грегоар Кайбанда, основател на PARMEHUTU е първият президент (1962-1973), следван от Ювенал Хабягимана(1973-1994). Въпреки предприетите мерки и направени промени, напрежението между тутси и хуту, подсилвано от инвазии и атаки и взело над 70 000 жертви, продължава и до ден днешен.
Геноцидът в Руанда е избиването на около 937 000 тутси и умерени хуту, извършено в по-голямата си част от две екстремистки бойни групи на хуту — Интерахамве и Импузамугамби за период от 100 дни от 6 април до средата на юли 1994 г. За мнозина геноцидът в Руанда се откроява като исторически значителен не само заради големия брой убити за толкова кратък период от време, но и заради начина, по който западните страни реагират на зверствата. Независимо от сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните новинарски медии, показващо истинския мащаб на насилието, практически всички страни от първия свят отказват да се намесят.
Геноцидът спира едва когато контролираното от тутси въстаническо движение в изгнание Руандийски патриотичен фронт, воден от Пол Кагаме, сваля правителството на хуту и завзема властта. Опитвайки се да избягат от отговорност, стотици хиляди хуту „геноцидери“ и техни съучастници бягат в източен Заир (сега Демократична република Конго). Насилието и паметта за него продължават да вълнуват страната и региона. Първопричините както на Първата, така и Втората конгоанска война могат да се намерят в геноцида и той продължава да бъде отправна точка за Бурундийската гражданска война.
6 април - с ракета е свален самолетът, на който лети президентът на Руанда Жювенал Хабяримана (заедно с него загива и президентът на Бурунди). Появява се слух, че поръчителите са тутси. Това разрушава крехкото равновесие между общностите. Военни хуту взимат властта. Министър-председателката Агате Увилингийимана е убита на следващия ден, 11 април — избити са 2 000 тутси, настанени в училище Дон Боско (Кигали) след евакуацията на белгийските миротворци. 22 април — изклани 5 000 тутси в манастира Сова. 4 юли — отряди на Руандийския патриотичен фронт влизат в столицата. 2 милиона хуту, опасявайки се от разплата за геноцида, напускат страната. През април 2000 г. президентът Бицимунгу подава оставка и вице-президентът Пол Кагаме става първият тутси президент. Именно силите на Кагаме превземат столицата и слагат край на геноцида от 1994г. Войната на Руанда с Демократична република Конго продължава през всичките 4 години на гражданско неподчинение в Руанда. Накрая, през юли 2002 г., двете страни подписват мирно споразумение. През май 2003 г., 93% от руандийци гласуват за одобрение на нова конституция, която да създаде баланс на политическата власт между хуту и тутси. Конституцията например забранява разпалването на етническа омраза. На 26 август Пол Кагаме печели първите президентски избори от геноцида насам.

Икономика

Руанда е почти изцяло селска страна, като близо 90% от населението се занимава със земеделие и живее извън градовете. Тя е най-гъсто населената африканска държава. Руанда е бедна на природни ресурси, по-голямо наличие има на злато, калаена руда, волфрамит и метан. Страната има минимална индустрия, но хидроенергиен потенциал и плодородни почви. Основен е износът на чай, кафе, кожи и калаена руда. Основни търговски партньори за износ са Германия, Китай и САЩ. Вносните стоки от Кения, Уганда, Германия и Белгия са хранителни продукти, машини и оборудване, стомана, петролни продукти както и строителни материали. Развиващ се отрасъл е туризма, като други основни отрасли са производството на цимент, напитки, сапун, мебели, пластмасови изделия, обувки, цигари. Земеделието е с ниска производителност заради хаотичната разпределителна система, липсата на закони за собствеността върху земите и геноцида от 1994. Отглеждани култури в страната са чай, кафе, банани, боб, картофи. Животни като крави, овце, свине, кокошки и зайци се отглеждат в цялата страна, като животновъдството допринася с 8.8% за БВП. Въпреки това икономиката на Руанда се възражда в положителна насока и с насоченост към развитие на високи технологии. През юни 1998 г. Руанда подписва договор за Засилено структурно адаптиране с Международния валутен фонд. Страната също така поема амбициозна програма по приватизация със Световната банка. През 2007 страната успява да се справи с недостига на енергия, завършвайки най-голямата слънчева електроцентрала в Африка с мощност 250 киловата. Предприета е кампания за обширна модернизация на образованието, като набелязаната цел е всички училища в Руанда да имат достъп до Интернет до 2020 година. До момента над 400 училища са снабдени с близо 4000 компютъра, а 2000 учители са обучени да боравят с тях. БВП се оценява на $8,44 млрд. за 2007; на глава от населението той е $900. Земеделието генерира 36,9% от БВП, индустрията - 21,7%, а услугите - 41,4%. Под прага на бедността живеят 60% от населението. Приходите на страната за 2006г. възлизат на $560.9 млн., разходите – на $ 654 милиона. Руанда има външен дълг от $1.4 млрд. (2004) и е получила помощ в сферата на икономиката на стойност $425 млн. (2003)

Култура

Богатата култура на Руанда става видима в широкия спектър на изтънчени занаяти. Те включват грънчарство, кошничарство, живопис, бижута, дърворезба, правене на метални изделия, както и изработване на тиквени контейнери. Всички етнически групи пазят традициите на устното предаване на поговорки, песни и псалми. Тутси, в частност, са известни със своите епични песни и поезия от династиите, които са водели хроника за произхода на управляващата класа тутси. Устната стихотворната форма, богата на традиционна митология, е съхранила историята на Руанда през поколенията. В продължение на много години, високите, великолепно окичени тутси танцьори (само мъже), за които са характерни координираните танци и които отразяват военната традиция на тутси, както и свирачите на тамбурини (барабанисти), са били атракция за туристите. Руанда е родина на редица писатели, включително и Алексис Кагаме и Саверио Найгизики, които са творили предимно на френски език. Френският е основният литературен език в Руанда, защото образованият елит на страната е учил предимно френски език. Основните теми на Найгизики и Кагаме включват религията и конфликта между традицията и модерността.
Голяма част от традиционните форми на културно наследство в Руанда са танците, хвалебствените песни, стихотворенията и поезиятя на династиите, която е имала за цел да повиши легитимността на тутси-царството. След независимостта през 1962 г. се появява и друг набор от традиции, които изтъкват различните културни потоци, идентифицирани с наследство хуту. Местни танци, включително и известният на север танц с мотика, достойно заемат място в културната история на страната. Традиционни занаяти като кошничарство, керамика и правенето на метални изделия са елементи на приемственост с миналото.
Националният балет на Руанда и оркестър Импала придават значителен блясък на културния живот на страната. Асоциацията Des Ecrivains Du Руанда (AER), поддържа живи най-добрите литературни традиции на Руанда, а на всеки два месеца има форум за интелектуален обмен на много социални и културни въпроси.

Политическа система, право и управление

Руанда е президентска република. Президентът на страната (Пол Кагаме) е държавен глава и ръководител на правителството, и на многопартийна система. Министър–председател е Бернар Макуза. По закон най-малко една трета от представителството в Парламента трябва да е от жени. По време на парламентарните избори през септември 2008 г., 56% от местата бяха спечелени от жени. Изпълнителната власт се упражнява от правителството. Законодателната власт е поверена на правителството и на двете камари на парламента, на Сената (26) и Камарата на депутатите (80).
Президентът и председателя на Камарата на депутатите трябва да бъдат от различни политически партии. Президентът се избира на всеки седем години, и може да служи не повече от два мандата. През 2006 г. структурата на страната е реорганизирана. Не е ясно как това се отразява на сегашните представители. Политическите партии са:
- Руандийски патриотичен фронт (RPF) (на президента Пол Кагаме)
- Социалдемократическа партия (PSD)
- Либерална партия (PL)
- Центристка демократическа партия (PDC)
- Руандийска социалистическа партия (PSR)
- Народен демократически съюз на Руанда (UDPR)