Румъния -- География --
Официално име: Република Румъния
Столица: Букурещ
Официална валута: лея
Езици: румънски (официален), унгарски, немски
Религии: праославна, католическа, други
Население: 22,291,000
Етническа принадлежност: румънци, унгарци, други
Територия: 230,340 кв. км
Релеф: Карпатите и Трансилванските планини почти обграждата централната, равнинна част на страната. На юг и югоизток има предимно равнини. Река Прут отбелязва границите с Молдова, а река Дунав на юг - с България.
Румъния -- История --
През IV в. пр. н. е. днешните румънски земи са населени от даки и гети (областта Дакия, завоювана от Рим в 107). В края на III в. нахлуват готи и гепиди, през IV –VI в. – хуни и авари. В V и VI в. се заселват славянски племена. ПрезVII – X и XII – XIII в. част от днешна Румъния влиза в състава на Първа и Втора българска държава. От на територията на днешна Румъния се създават редица княжества, които са подложени на нападенията на печенеги (XI в.), кумани (XII в.) и татаро-монголи (XIII в.). През XIV в. възникват независимите феодални държави Влашко (Влахия, 1322) и Молдова (1359), които през XVI в. попадат под турска власт. С Одринския мир (1829) Влашко и Молдова получават автономия, а в 1859 се обединяват в една държава, от 1862 наречена Румъния. През Руско-турската война (1877-78) Румъния се обявява за независима държава (9 май 1877). Берлинският договор признава независимостта на Румъния; в състава й е включена Северна Добруджа. В 1881 е провъзгласена за кралство. След създаването на Румъния бурно се развиват капиталистическият начин на производство; в икономиката проникват чужди капитали, главно немски, френски и английски. След Междусъюзническата война (1913) Румъния взема от България Южна Добруджа (Букурещки мирен договор). От 1916 участва в I СВ на страната на Антантата. През май 1918 румънското правителство сключва с Германия и Австро – Унгария сепаративен мир. През декември 1918 към Румъния са присъединени Трансилвания и Буковина. През юни 1940 след междуправителствени преговори на СССР са върнати Бесарабия И Северна Буковина. По силата на Виенския арбитраж (30 август 1940) Румъния предава Северна Трансилвания на Унгария. По Крайовския договор (1940) Южна Добруджа се връща на България. От септември 1940 в Румъния е установена военнофашистка диктатура, свалена през август 1944. В 1947 монархията е премахната и страната е обявена за република. С конституцията от 1965 Румъния става социалистическа република. След разпадането на социалистическия лагер тръгва по капиталистически път на развитие.
Член на ООН (1955).
Румъния -- Икономика --
След прехода икономиката на страната е все още в криза. Бавният темп на Реформите бе причина за изпадане на странта от Първата вълна на ръзширение на ЕС.# Обща информация: Политическите и икономически промени, които настъпили в Румъния през 80-те и 90-те години на 20-ти век направили труден ежедневния живот за обикновените граждани. Икономическите реформи и последвалата икономическа експанзия, особено след 2000г, подобрили стандарта на живот за някои, но въпреки това в много селски области се наблюдават малко подобрения. Цените на храната си остават високи, сравнени с ниската минимална заплата в страната, относително малък брой румънци могат да си позволят да живеят в лукс. Еднофамилните къщи са обичайни за селата в Румъния, докато повечето градски жители живеят в еднофамилни апартаменти. Повечето жилищни блокове са били построени по времето на комунизма и са осигурени с минимални удобства.
Румъния е разполага богато с плодородни селскостопански земи, с разнообразие от енергийни ресурси и с квалифицирана работна ръка. Все пак стандартът на живот в Румъния по-нисък, отколкото в повечето европейски страни. След падането на комунизма през 1989г. Румъния поела напред към пазарно-ориентираната икономика, въпреки че преходът не е бил лек. Тя се сблъскала с много на брой задачи по преустройството на остарялата индустриална база и неефикасния селскостопански сектор, наследени от комунистическия режим. Темпото на икономическата реформа, включително и приватизацията на промишлеността, връщането на колективизираните обработваеми земи на началните им собственици и премахването на правителствените субсидии за потребителски стоки станало по-бавно, отколкото в другите бивши комунистически държави от Централна и Източна Европа. В по-голямата част на 90-те Румъния страдала от големи икономически затруднения, включително и висока безработица, неимоверно увеличаваща се инфлация и недостиг на потребителски стоки.
Заемите, предоставени от Международния валутен фонд (МВФ) в средата на 90-те, помогнали на Румъния да намали високо процентната инфлация, която средно била повече от 75 процента годишно от 1992 до 2001г, а секторът на услугите се разширявал бързо. Но бавното прилагане на приватизацията и другите реформи в Румъния възпрепятствало чуждестранните инвестиции и довело до това МВФ да откаже да даде на няколко пъти заеми за някои разходи.
До началото на 21-ви век обаче крехката икономика на Румъния се стабилизирала с помощта на силно чуждестранно финансиране като се наблюдавал стабилен икономически растеж и значително по-ниски проценти на инфлация и безработица. Построяването на нови търговски центрове, къщи и инфраструктура – включително нови главни пътища и водни и канализационни системи – допринесли за този растеж. Осъвременената инфраструктура е важна част от усилията на Румъния да посрещне минималните стандарти, изисквани от Европейския съюз, както и е част от усилията за разширяване на неразвитата туристическа индустрия. През 2002г. БВП в Румъния бил $45.7 милиарда.
Румъния е член на МВФ, Международната банка за реконструкция и развитие (Световната банка) и Европейската банка за реконструкция и развитие. Всяка от тези организации продължава да подпомага Румъния с финансова и техническа подкрепа. През май 1993г. беше подписано споразумение за свободна търговия с Европейската асоциация за свободна търговия. Румъния стана кандидат член за ЕС през февруари 1993г, а очаква да стане пълноправен член на организацията през 2007г. Обаче Румъния има още много неща да направи, за да придобие членство в ЕС: да озапти корупцията на всички нива на обществото, да подобри отношението на хората към етническите малцинства, да разшири свободата на пресата, да засили прилагането на законите и да подобри грижите за околната среда.
Селско стопанство: Селското стопанство си остава важна част от икономиката на Румъния, заемащо около 40 процента от румънската работна ръка. Полетата с посеви и овощните градини покриват 43 процента от земята в Румъния. Основните посеви са житни растения като царевица, пшеница, ечемик и ръж; картофи; грозде; захарно цвекло. Едрият рогат добитък, прасета, овце, коне и домашни птици са най-важните типове домашен добитък в страната. Производството на вино също играе важна роля в селското стопанство. Днес по-голямата част от обработваемата земя в Румъния е в частни ръце.
Лесовъдство и риболов: Горите, които покриват 28 процента от общата площ на Румъния, са държавна собственост. Дървените материали в страната са важна основа за дърво преработващата, хартиената и мебелната индустрии. Районите около Черно море и р. Дунав са известни с уловът на есетра. Риболовът на румънци в Атлантическия океан е значителен.
Добив: Нефтът е основният минерален ресурс в Румъния, а градът Плойещи е център на националната нефтодобивна индустрия. Обаче добивът на нефт намалява поради постепенното изчерпване на резервите. Природният газ също се добива в значителни количества. Други минерални продукти са твърди въглища, лигнитни (кафяви) въглища, желязна руда, алуминиева руда, мед, олово и цинк.
Производство: През комунистическия период румънските лидери следвали политика на бърза индустриализация с акцент върху тежката промишленост, особено в производството на желязо и стомана, машини и транспортно оборудване, химикали. По малък бил акцентът върху производството на потребителски стоки (стоки, произведени за употреба от хората). Днес основните производствени стоки в Румъния са желязо и стомана, машини и транспортно оборудване, химикали, цимент и други строителни материали, дървени продукти, обработени храни, текстилни изделия и дрехи.
Енергия: Топлоелектрическите централи, работещи на нефт, естествен газ или въглища доставят 63 процента от електричеството в Румъния, по-голяма част от останалите проценти се набавят от водноелектрическите централи. Страната има 2 основни водноелектрически централи, които се ръководят съвместно със Сърбия на пролома Железни порти на р. Дунав. Атомна електроцентрала била открита през 1996г. в Черна вода.
Туризъм и външна търговия: Румънската туристическа индустрия се е развила значително от края на комунистическия период, въпреки че има място и нужда за още много подобрения. Известни атракции са карането на ски и пешеходният туризъм в Карпатите; регионът на делтата на р. Дунав, който привлича почитателите на риболова и на птиците от цял свят; средновековните замъци на Трансилвания и рисуваните манастири на Буковина; и морските курорти и плажове на Черно море.
По време на началото на комунистическия период външната търговия на Румъния била водена почти изцяло със Съветския съюз и другите комунистически държави. Обаче през 60-те търговските ограничения били облекчени до известна степен и Румъния започнала да разширява контактите си с народите от Западна Европа. През 2002г. износът наброявал $13.9 милиарда, а вносът - $17.9 милиарда. Основните износни стоки са метали и метални продукти, минерални продукти, текстилни изделия, електрически машини и оборудване. Вносни стоки са минерали, машини и оборудване, текстилни изделия и селскостопански стоки. Водещи потребители на румънските износни стоки са Германия, Италия, Франция, Турция, Холандия и Китай. Основни източници на вносни стоки са Германия, Италия, Русия, Франция, Съединените щати и Египет.
Валута и банково дело: Основната парична единица в Румъния е лея (в м.ч. леи), която се състои от 100 бани. Леята беше обезценена през Октомври 1990г, но от 1991г. насам нейната стойност е стабилна на открития пазар. Народната банка на Румъния (основана през 1880г.) е банката за печатане на валута; тя също така е отговорна за управлението на валутната политика и надзора над финансовите операции на всички държавни предприятия. Редица частни банки се откриха след 1990г, а румънския валутен пазар отвори врати в Букурещ през юни 1995г.
Транспорт: Железопътната система на Румъния е собственост на правителството. Автобусите и тролеите осигуряват обществения транспорт в градовете, а Букурещ си има и свое метро с 4 основни линии. Основните морски пристанища в Румъния са Констанца на Черно море и Галац и Браила, съседни градове на Долни Дунав; Гюргево, който е с свързан с нефтопроводни канали с нефтените полета на Плоещ, и важно речно пристанище. Канал, който беше направен през 1984г, свързва Констанца с Черна вода, дунавско речно пристанище. Друг канал, завършен през 1992г, свързва реките Майн и Дунав и позволява превоза от Черно море до Северно море чрез р. Рейн. Румъния има 2 главни въздушни линии, TAROM (Румънски Въздушен Превоз), който е държавна собственост и служи за национален превозвач, и LAR (Румънски Авиолинии), който е обявен като независима въздушна линия през 1990г. Международните летища са разположени в Букурещ, Констанца, Тимишоара и Арад.
Комуникации: Румънската демократична конституция, приета през 1991г. (и изменена през 2003г.), прокламира за свобода на пресата, което се явява остро отклонение от стриктния правителствен контрол, налаган през годините на комунизма. Въпреки гарантираното в конституцията обаче пресата често се сблъсква с натиск за ограничаване на критиката срещу икономически и политически лидери.
Румънската преса има повече регионална, отколкото национална, насоченост. Вестници и списания се публикуват във всички административни области в страната, а много от тях се публикуват и на езиците на етническите малцинства в Румъния, например на унгарски, немски и сръбско-хърватски. Вестникът с най-голям тираж са Evenimentul Zilei (Събитието на деня), публикуван в Букурещ. Други важни вестници са Adevarul (Истина) и Romania Libera (Свободна Румъния), и двата от които се публикуват в Букурещ.
Пощенските, телеграфните и телефонните услуги в Румъния са държавна собственост. Въпреки че румънските власти притежават и управляват редица телевизионни и радио станции, много на брой търговски мрежи са се разпространили от 1990г. насам, създаващи един динамичен пазар на медиите.
Румъния -- Култура --
Румъния има самобитна култура, произлизаща от културата на траките, с последвало влияние на гърци, римляни, славяни, българи, унгарци.Румъния е държава в Югоизточна Европа, заемаща североизточната част на Балканския полуостров. Румъния е земя, изпълнена с исторически села и замъци, плодородни планини магически планини. Що се отнася за историята й, чужди сили като Османската империя и Австро-Унгария са владели Румъния или части от нея.
Културата на Румъния в по-голямата си част е формирана под влиянието на римската, както и от части на славянската, маджарската (унгарската), гръцката и турската култури. Поемите, народните приказки и народната музика винаги са заемали централно място в румънския живот. Румънската литература, изкуства и музика достигнали своето пълно развитие през 19-ти век. Въпреки, че Румъния била повлиявана от различни западни тенденции, тя също така има свои добре развита местна народна култура.
Литература:
Румънската литература има дълга и богата история. Между 15-ти и 18-ти век народната литература била предимно на религиозна основа, често приемаща формата на писане на житиета. В късния 18-ти век историческите писания станали преобладаващата писмена форма. Голям брой от най-известните творби за този период се занимавали с определянето на корените и историята на румънската нация.
През века преди Втората световна война (1914-1918), румънската литература отразявала чувството на национално единство. Важна личност през този период бил поетът Михай Еминеску, чиито творби били повлияни от германския Романтизъм. Други автори, които се отличавали били белетристът и драматик Василе Александри и драматика Йон Лука Карагиале, чиито пиеси осмивали живота на средната класа в края на първото десетилетие на 19-ти век.
От 1921 до 1945г. символизмът станал важна част от румънската поезия. Важни поети от този период са Лусиан Блага, който бил и философ, и Тюдор Аржези. Романът също бил известна литературна форма по това време, а Михаил Садовеану бил несъмнено считан за най-важният романист в Румъния.
След Втората световна война (1939-1945) до 80-те години в румънската литература доминирал социалният реализъм – училище по изкуства било официално спонсорирано от комунистическото правителство, чрез което били популяризирани и развивани социалистическите идеи. Драматургът от румънски произход Еугене Йонеску, влиятелен защитник на движението, познато като Театъра на абсурда, станал известен по времето му на пребиваване във Франция след войната. Роденият в Румъния автор Елие Висел, носител на Нобеловата награда през 1986г. за неговите творби с акцент към човешките права, писал за опита си в нацистките концентрационни лагери.
Изкуства и музика:
Румънските изкуства, подобно на румънската литература, достигнали едно високо ниво на съвършенство/изтънченост през 19-ти век. Сред водещите художници били и портретистът Теодор Аман и художникът на пейзажи Николае Григореску. Социалният реализъм бил характерен освен за литературата, така и за румънските изкуства от 1945 до 1989г. Опростените, живописни творби на родения в Румъния френски скулптор Константин Бранкуси оставили отличителния си белег върху идеите за изкуство през 20-ти век.
Румънците споделят богато наследство от народна музика и танци. Много традиционни румънски мелодии се базират на музика от римските (или пък от циганските) народи, хиляди от които са населявали в миналото тези земи. Много румънци обичат да танцуват на народна музика с бърз ритъм като хващайки се за ръцете и демонстрирайки забележителни движения с краката. Народните теми са вдъхновявали изпълнените с жизненост поп и рок традиции в Румъния, особено добре забележимо е това в рок музиката на рок групата Финикс и поп групата Спиритуал де Ургенбя (в превод – Спешно отделение).
Редица румънски музиканти в областта на класическата музика са постигнали международно признание през 20-ти век. Най-известни сред тях са Георгес Енеско, виолонист и композитор, който е известен най-много може би с неговите румънски рапсодии, както и пианистът Дину Липати.
Библиотеки и музеи:
Румънските главни библиотеки са Националната библиотека (открита през 1955г.) и библиотеката на Академията на Румъния (1867), и двете разположени в Букурещ. Румънският Национален музей на изкуствата (1950), разположен в Букурещ, съдържа 5 колекции на националните, западните и азиатските изкуства. Други важни музеи са Историческият музей в Букурещ (1984) и Музеят на румънската литература (1957), също така разположени в Букурещ.
Кухня:
Румънската кухня е повлияна от редица други като френската, гръцката, руската и турската кухни. Популярни румънски ястия са mititei (сухи печени салами) и mamaliga (царевична овесена каша, която е често срещана в селските околия и се сервира по много различни начина). Червените и белите вина и сливовата ракия, наречена tuicа, са популярните напитки сред румънците, а placinta (тригуни) са типичен десерт.
Спортове:
Както в повечето страни в Европа, футболът е най-популярният национален спорт. Румъния, която участва в Олимпийските игри от 1924г. насам, е горда с атлетите си и поддържа специални училища, в които да се тренират. Румънските атлети са печелили много златни медали в различни дисциплини като бокс, кайак, гимнастика. Прочутата гимнастичка Надя Команеки и международната звезда в тениса Илие Настасе са румънки.
Румъния -- Стил на живот --
Стандартът на живот в Румъния е все още много нисък.
Румъния -- Политическа система, право и управление --
Румъния е република.
Настоящ президент: Траян Басеску Траян (2004)
Настоящ министър председател: Калин Попеску-Тарисену (2004)
От 1948 до 1989г. Румънската комунистическа партия контролирала всички нива на управление в Румъния, а главата на Комунистическата партия бил най-силният лидер в страната. През 1989г. румънската армия се присъединила към общото въстание срещу комунистическия режим. Президент Николай Каушеску бил свален от длъжност и екзекутиран и било назначено временно правителство. През май 1990г. били проведени многопартийни избори за назначаване на президент и законодателна власт.
Румънските гласоподаватели приели нова конституция чрез референдум през декември 1991г. Конституцията обявява Румъния за парламентарна република и предвижда наличието на конкуриращи се политически партии, разделение на властите на отделни клонове на управление, пазарна икономика и съблюдаване на човешките права. Гласоподавателите изменили конституцията през октомври 2003г, изменяйки много клаузи от оригиналния документ. Сред най-важните промени били постановленията за защита на частната собственост, позволяващи на румънските малцинства да използват родните си езици в съда и в други официални среди, както и увеличаването на мандата на румънския президентски пост от 4 на 5 години.
Президентът на Румъния се избира чрез пряко гласуване най-много за период от два пъти по 5 години. Президентът е държавният глава, представляващ страната по въпросите с външните дела и служи като върховен главнокомандващ въоръжените сили. Президентът назначава министър-председателя, който оглавява правителството. Той от своя страна е в повечето случаи водачът на партията или коалицията с мнозинство в парламента. Премиерът е отговорен за избирането на кабинет, който да помага за извършването на действията на правителството.
Румъния има двукамерен парламент, наречен Народно събрание. Той се състои от Долна камара, наречена Депутатска камара (Chamber of Deputies), и Горна камара, наречена Сенат. Членовете и на двете камари на парламента се избират за срок от 4 години според система на пропорционално разпределение, не обхващаща един малък брой места от Депутатската камара за представители на етническите малцинства. Всички граждани на 18-годишна възраст и по-големи могат да гласуват.
Румънската законова система се основава на Наполеоновия код (Code Napoleon). Върховният съд е най-висшата съдебна власт в Румъния. Членовете й се назначават от президента с предложение на Върховния съвет на магистратите. Във всяка от 41 на брой окръзи и в специалната градска община в Букурещ има Окръжен съд и няколко по-нисши съдилища, или съдилища от първа инстанция. Държавата има също така и 15 съдебни окръзи на апелативни съдилища, където се приемат жалби срещу издадени от местните съдилища присъди; съществува правото на подаване на жалба срещу апелативен съд към Върховния съд.
Румъния има и Конституционен съд, натоварен с постигането на баланс на правомощията между различните клонове на управлението. Главният прокуратор е най-висшето съдебно длъжностно лице в Румъния, което е отговорно за Народното събрание, което го назначава за срок от 4 години. Смъртната присъда беше отменена през декември 1989г. и е забранена от конституцията.
Между 1948 и 1989г. единствената политическа организация в Румъния била Румънската комунистическа партия. Водена от Николай Чаушеску след 1965г, тя контролирала всички аспекти на управлението. След като Чаушеску бил свален от поста си през 1989г, Комунистическата партия се разпаднала и определен брой от бившите членове образували Националния фронт за спасение (НФС). Много други нови партии също се появили по това време. Румънската комунистическа партия била възстановена през май 1994г.
До 1994г. били регистрирани 90 политически партии; обаче малък процент от тях били и в правителството. Повечето партии в Румъния са с кратък живот и обединенията и коалициите от партии са често срещани. Сред най-важните партии са Социалдемократическата партия, позната преди като Партия на социалдемократите в Румъния; Националната либерална партия, която през 2003г. се обедини с друга голяма партия със същата насоченост – Демократичната партия, за да формират Съюза за правосъдие и истина (Justice and Truth alliance); и Партията на Велика Румъния с анти-емиграционна насоченост. Унгарският демократичен съюз за Румъния представлява унгарското малцинство в Румъния.
Румъния е разделена на 41 окръзи и градската община на Букурещ. Всяка административна единица има своя местна власт, както и малки и големи градове и общини (селски райони).
Румъния има обширна социално осигурителна система, която включва медицински грижи, семейни дажби, пенсии по прослужване и ваканции в лечебни курорти. След революцията през 1989г. бедната здравна система била подобрена. Международното внимание било насочено специално към румънските сираци, от които голяма част са били лишени от грижи – вторичен продукт от политиката по време на режима на Каушеску, забраняваща контрола над броя на ражданията и абортите с цел да се увеличи раждаемостта в Румъния. Много деца били открити да страдат от синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН), хепатит и други сериозни заболявания. В средата на 90-те Румъния е била една от страните в Европа с най-голям процент на смъртни случаи на малолетни деца. Въпреки че Световната банка е отпуснала заеми на румънското правителство да подобри здравната система в страната, процентът на смъртност на малолетни – 27.2 смъртни случая на 1,000 живо родени – си остава висок за европейските стандарти.
През 2002г. общият брой на румънските въоръжени сили възлизал на 97,200 души. В допълнение на централно контролираните единици въоръжените сили включват и 66,000 в армията, 14,000 във военновъздушните сили и 7,200 във военноморските сили. Военната служба е задължителна за всички мъже и продължава за период от 12 месеца в армията и военновъздушните сили и 18 месеца във военноморските. Тайните полицейски служби (Securitatе), които били подчинени на Каушеску, били разпуснати през 1990г. и заместени с Румънските разузнавателни служби.
Румъния е член на Обединените нации (ОН), Съвета на Европа (СЕ) и Световната търговска организация (СТО). През януари 1994г. Румъния се присъедини към Програмата за партньорство и мир, а в следващата година прати военни сили за поддържане на мира в Ангола и по този начин участва в първата си военна операция под покровителството на Обединените нации. Главната външнополитическа цел на Румъния след края на комунизма – членството в NATO, беше постигната през май 2004г, когато Румъния тържествено се присъедини към отбранителния съюз. Румъния се надява да стане пълноправен член на европейския съюз (ЕС) през 2007г.
Английски