Пакистан

География

Официално име: Ислямска република Пакистан
Столица: Исламабад
Езици: Урду (официален), пенджабдски, синдхи, белуджки, английски
Официална валута: Пакистанска рупия (PKR)
Религии: Ислям
Население: 172,800,000 (2008)
Територия: 803,940 кв км
Релеф и ресурси: Пакистан е главно сух регион, характеризиран от големи противоположности по отношение на надморска височина и температура. Реката Индус тече между рав ината Иднус и високопланинската област Балукистан, която не намира в западната част.
Други форми на релеф са тясна крайбрежна равнина, граничеща с Арабско море, пустинята Тар, минаваща през границата с Индия. В северните части на Пакистан се намират някои от най-високите върхове и планини в света в Хималаите. Най-известният връх е К-2. Неговата височина е около 28,250 фута или 8,611 метра, което го прави вторият по височина връх в света след Еверест.

История

От най-ранния период на предисторията и записаната история на региона, Пакистан формира централна област на по-голяма територия, простирайки се извън сегашните й източни и западни граници и получавайки значителни и силни удари от 2-те страни.
Индуският регион, който заема голяма част от Пакистан, е бил местоположение на няколко древни култури. Вълни от завоеватели и мигранти от запад (перси, гърци, афганистани, араби, тюрки) се установили в района през вековете, като са оказали влияние на местните хора и са се слели с тях.Велики древни империи на изтока са управлявали тези територии по различно време. През средовековния период, докато източните провинции на Пенджаб и Синдх се присъединяват към Индо-ислямската цивилизация, западните области стават културно свързани с Иранската цивилизация на Афганистан и Иран. Регионът е служил за кръстопът на исторически търговски пътища, като например за копринения път, и за крайморски склад за крайбрежна търговия между Месопотамия и оттатъка до Рим на запад и Малабар и оттатъка до Китай на изток.
Успешни древни империи и кралства са управлявали рагиона, като например Гръцката империя, основана от Александър Велики през 326г. Пр. Хр. Индо-гръцкото кралство, основано от Деметрий от Бакрия, включвало Гандхара и Пенджаб от 184 г. Пр. Хр. и достигнало най-голямото си разширение под водачеството на Менандър. Градът Таксила става главен учебен център на древността. Развалините на града, разположени на запад от Исламабад, са едни от главните археологически местности на страната. Династията Рай управлява региона и заобикалящите го територии в зенита си.
Арабският генерал Мухамед бин Касим завладява Синдх и Мултан в Южен Пенджаб. Официалната хронология на пакистанското правителство казва, че като резултат от това завладяване „е положено неговото основаване”. Тази арабска и ислямска победа подготвя установяването на няколко успешни мюсюлмански империи в Южна Азия. През този период, суфиски мисионери изиграват основна роля при превръщането на булшинството от регионалното будистко и хиндуистко население в ислямско.
Войната за независимост през 1857 е последната значителна въоръжена битка на региона срещу чуждестранното британско господство и поставя основите на общо взето невъоръжената борба за свобода, водена от Иднийския национален конгрес през 20-ти век. Съюзът на цялата мюсюлманска Индия става популярен към края на 30-те години на 20-ти век посред страхове от пренебрегване на мюсюлманите в политиката. На 29 декември 1930г., президентското обръщение на Алама Икбал предизвиква автономно „положение в Северозападна Индия за индийските мюсюлмани, вътре в централната политика на Индия.” Мухамед Али Джина възприема Теорията на двете нации и повежда Съюза на мюсюлманите към приемане на Пакистанското решение през 1940, което в края на краищата води до формирането на независим Пакистан. Индийското движение за независимост, водено от Махатма Ганди, изисква свобода от Британското владичество. В началото на 1947, Британия, поставена под силно напрежение от други западни нации за приключване на насилственото си потискане на движението за свобода, решава да приключи с господството си в Индия. Генерал-губернаторът Джинна произнася речта на 11 август 1947 г. за новото състояние на Пакистан.
През юни 1947 г., националистките лидери на Британска Индия се съгласяват с предложените условия за прехвърляне на властта и независимостта. Модерното положение на Пакистан се установява на 14 август 1947 г., изваяно от 2-те крила на мюсюлманското булшинство в източния и северозападния регион на Британска Индия и обхваща провинциите Балокистан, Източен Бенгал, Северозападната погранична провинция, Западен Пенджаб и Синдх. Дискусионното разногласие на провинциите Пенджаб и Бенгал подготвя обстановката за обществени размирици в Индия и Пакистан – милиони мюсюлмани се преместват в Пакистан и милиони индуси и сикхи се преместват в Индия. Възникват диспути за няколко княжески щата като мюсюлманското множество на Кашмир и Джаму, чиито управляващ стъпва в длъжност за Индия след нашествие на войни от Пащун, което довежда до Първата Кашмирска война през 1948г. От 1947 до 1956, Пакистан е суверенна власт в Общността на Европа. Става република през 1956г., но управлението на народа е откраднато от държавния преврат на генерал Аюб Кхан, който става президент в периода 1958-1969 – период на вътрешна нестабилност и втора война с Индия през 1965. Неговият наследник, Яхя Кхан (1969-1971) трябва да се справя с унищожителен циклон, който причинява 500,000 смъртни случая в Източен Пакистан, и също да се изправи срещу цивилна война през 1971г. Икономическа несправедливост и политическите разногласия в Източен Пакистан довеждат до силно политическо напрежение и ограничаване на военната сила, което ескалира до цивилна война, което пък от своя страна докарва скритo и по-късно откритo Индийско вмешателство, ескалирайки до Индо-Пакистанската война от 1971г. и, в края на краищата, до отделянето на Източен Пакистан като независим щат на Бангладеш. Статистиката за броя на убитите варира много, от около 30 000 до 2 милиона, в зависимост от източника.
Двете крила на Пакистан през 1970г.: Източен Пакистан се отделя от Западното крило през 1971г. като независим Бангладеш. Гражданското управление се възстановява в Пакистан от 1972 до 1977г. под ръководството на Зулфикар Али Буто, докато той не е свален и по-късно осъден на смърт (което неговите последователи твърдят, че е юридическо убийство); през 1979г. под ръководството на генерал Зиа-ул-Хак, който става третият военен президент на страната. Светската политика на Пакистан се замества от въвеждането на ислямския шариат на Зиа, което увеличава религиозните влияния на цивилните услуги и на армията. Със смъртта на президент Зиа при самолетна катастрофа през 1988, Беназир Буто, дъщеря на Зулфикар Али Буто, е избрана за първата жена, министър-председател на Пакистан. През следващото десетилетие, тя редува властта с Науаз Шариф, като политическата и икономическата ситуация на страната се влошава. Пакистан се въвлича във война през 1991г. и изпраща 5 хилядна войска като част от водена от Америка коалиция, по-специално за защита на Саудитска Арабия. Военно напрежение в конфликта с Индия за Каргил са последвани от военен преврат в Пакистан през 1999г., чрез който генерал Первез Мушараф добива изпълнителна власт. През 2001г., Мушараф става президент след спорната оставка на Рафик Тарар. След парламентарните избори през 2002г., Мушараф прехвърля изпълнителната власт на новоизбрания министър-председател Зафарула Кхан Джамали, който е наследен при изборите за министът-председател през 2004г. от Шаукат Азиз и е последван, за временен период, от Чаудри Шуджаат Хюсаин. На 15 ноември 2007г., свършва срокът на Народното Събрание и така, в очакване на избори, се назначава упражняващо временен контрол правителство с бившия председател на сената, Мухамед Миан Соомро, като упражняващ временно контрол министър-председател. Убийството през декември 2007г. на Беназир Буто по време на кампания за избори води до отлагане на изборите и подчертава преобладаващата тогава нестабилна политическа система на Пакистан. След парламентарните избори през март Юсаф Раза Гилани се заклева като министър-председател.

Икономика

Пакистан е бързо развиваща се страна и голям очертаващ се пазар с икономическа норма на растеж от 7 процента годишно за 4 последователни години чак до 2007г.. Въпреки че е била много бедна държава през 1947г., икономическата норма на растеж на Пакистан е по-добра от средната глобална през следващите 4 десетилетия, но неблагоразумната политика доведжда до бавен спад към края на 90-те. Напоследък широкообхватните икономически реформи дават резултат в по-силна икономическа перспектива и увеличават растежа, особено в производството и финансово-обслужващите сектори. Направено е чудесно подобрение в чуждестранната обменна позиция и бърз растеж в стабилни валутни резерви през последните години.
Установеният външен дълг през 2005г. е близо 40 билиона долара. Той обаче спадна през последните години с помощта на международния валутен фонд и значително дългово облекчение от Съединените щати. Пакистанският брутен вътрешен продукт, измерен чрез нормален курс на покупателна способност, е оценен на 475.4 билиона долара, докато за приход на глава от населението е 2.942 долара. Нормата на бедност в Пакистан е установена между 23% и 28%. Нормата на растеж на пакистанския вътрешен продукт отбелязва стабилно повишение през последните 5 години. Инфлационните напрежения и ниската норма на спестяванията измежду други икономически фактори обаче биха направили трудно поддържането на висока норма на растеж.
Структурата на пакистанската икономика се промени основно от селскостопанска база към силна обслужваща база. Земеделието сега наброява грубо около 20% от брутния вътрешен продукт, докато обслужващият сектор наброява около 53% от БВП като търговията на едро и дребно формира 30% от този сектор. През близките изминали години стоковият обмен на Карачи се повиши заедно с появата на повечето от световните пазари. Значителни чужди инвестиции са направени в някои области, включително телекомуникациите, реалното имущество и енергия. Други по-важни индустрии са софтуер, автомобили, текстил, цимент, тор, стомана, корабостроене, космическа техника и оръжейно производство.
През ноември 2006г. Китай и Пакистан подписват споразумение за свободна търговия, надявайки се да утроят двустранната търговия от 4.2 билиона долара на 15 билиона долара в следващите 5 години. Пакистанският експорт през 2007г. възлиза на 20.58 билиона долара. 159 години биха отнели на пакистанците да бъдат развита нация. За това се взима в предвид годишната норма на растеж на Пакистан, която е изчислена на 4.9%.

Култура

Пакистан има богата и уникална култура, която е запазила установените традиции през вековете. Много културни приложения, храни, паметници и гробници са наследени от управлението на мюсюлмански и афганистански императори. Националната рокля шалвар камиз произлиза от Централна Азия, унаследена от Тюрко-ирански номадски завоеватели и днес се носи във всички части на Пакистан. Жените носят светло оцветен шалвар, докато мъжете често носят такива със солидни цветове. В градовете западната рокля е популярна при малдите и в бизнес сектора.
Пакистанската общност е многоезична и 96% мюсюлманска с голяма почит към традиционните семейни блага. През последните десетилетия се вижда изплуването на средната класа в редица градове, които желаят да се насочат към по-либерална посока, опозиционирайки на северозападните региони, граничещи с Афганистан, които са останали силно консервативни и доминирани от стари регионални родови обичаи. Увеличаването на глобализацията увеличава влиянието на „Западната култура”, като Пакистан е на 46-то място при глобализационния индекс. Има средно 4 милиона души пакистанско население, живеещо в чужбина, с около половин милион емигранти, живеещи в САЩ, около милион – в Саудитска Арабия и близо милион в Обединеното Кралство, като всички носят процъфтяващи културни връзки.
Разновидностите на пакистанската музика варира от разнообразна провинциална фолк музика и традиционни стилове до модерна форма, сливаща традиционна и западна музика. В допълнение, Пакистан е дом на много фолк певци. Пристигането на афганистански бегълци в западните провинции изкарва отново напред персийската музика. Притежания на щата, Корпорацията на пакистанската телевизия и Корпорацията на пакистанското радиопредаване бяха доминантните медийни отдушници, но сега има много частни телевизионни канали. Различни американски, европейски и азиатски теливизионни канали и филми са достъпни за мнозинството от пакистанското население чрез частни телевизионни мрежи, кабелни и сателитни телевизии. Също така има малко местни филмови индустрии (често наричани Лоливуд). Въпреки че е забранено филми на Боливуд да бъдат пускани в публичните кина от 1965г., индийските филмови звезди са популярни в Пакистан поради това, че пакистанците лесно могат да си купят филми на Боливуд от местни магазини за частно гледане вкъщи. Напоследък обаче Пакистан позволява избрани филми на Боливуд да бъдат пускани в пакистанските кина.
Архитектурата на областите, съставляващи Пакистан, могат да бъдат отнесени към 4 различни периода – предислямски, ислямски, колониален и следколониален. С началото на цивилизацията на индусите, около средата на 3-тото хилядолетие преди Христа, напреднала градкса култура се развива за първи път в региона с големи структурни устройства, някои от които оцеляват и до днес. Издигането на будизма и перскийското и гръцкото влияние довеждат до развитието на Гръцко-будистки стил, започващ от първи век. Най-високата точка на тази епоха се достига с кулминацията на стила Гандхара. Пример за будистка архитектура са руините на будисткия манастир Такхт-и-Бахи в северозападната провинция. Появата на исляма в днешен Пакистан означава внезапен край на будистката архитектура. Появява се плавен преход главно към ислямска архитектура без снимки. Най-важно от малкото изцяло намерени сгради с персийски стил е гробницата в Мултан. По време на британския колониален период, главно функционални сгради на Индо-европейския представителен стил се разширяват от смесица на европейски и индийско-ислямски компоненти. Следколониалната национална идентичност се изразява в модерни структури.
Литературата на Пакистан покрива литературата на езиците, разпространени в страната, а именно урду, синдхи, пенджабски, балукски, както и английски в последно време и персийски в миналото. Преди 19-ти век, литературата главно се съдържа от лирична поезия и религиозни, мистични и популярни материали. По време на колониалния период, местните литературни фигури, под влиянието на западната литература на реализма, се залавят с увеличаващи се различни теми и форми на изложения. Днес разказите се радват на широка популярност. Националният поет на Пакистан, Мухамед Икбал, е писал главно на персийски и допълнително на урду. Неговите творби се отнасят главно до ислямската философия. Най-известната творба на Икбал е персийската поема „Тайните на равните”. Най-известните творби на ранната литература на урду идва от 14-ти век. Най-известният представител на съвременната урду литература на Пакистан е Фаиз Ахмед Фаиз. Суфи Шах Абдул Латиф се смята за един от най-бележитите мистични поети. Мирца Калич Бег е наречен бащата на модерната проза на синдхите. На балукски език са популярни песни и балади.

Политическа система, право и управление

Тип на управление: федерална република
Конституция: 12-ти април 1973; преустановена 5-ти юли 1977, реставриран 30 декември 1985; спряно 15 октомври 1999 г., възстановен на етапи през 2002 г.; изменя 31ви декември 2003; спрени 3-ти ноември 2007 година; възстановено на 15-ти декември 2007
Правна система: въз основа на закона с английски общи разпоредби за настаняване на Пакистан статут като ислямската държава; приема задължително ICJ юрисдикция с резервите
Политически партии и лидери: Awami Национална партия или ANP [Asfandyar Wali ХАН]; Balochistan Национална партия-Hayee Група или БНП-H [д-р Hayee BALOCH]; Balochistan Национална партия-Awami или БНП-A [Moheem Хан BALOCH]; Balochistan Национална партия-Mengal или БНП-M [Sardar Ataullah MENGAL]; Jamhoori Watan страна или JWP; Jamiat Ahle Hadith или JAH [Sajid MIR]; Jamaat-I Ислями или СИ [Qazi Hussain АХМЕД]; Jamiat Ulema-I исляма Fazlur Rehman или JUI-F [Fazlur REHMAN]; Jamiat Ulema-I исляма Сами-ул. HAQ или JUI-S [Сами ул.-HAQ]; Jamiat Ulema -I Пакистан или JUP [Шах Faridul HAQ]; Muttahida Majlis-E Амал или MMA [Qazi Hussain АХМЕД]; Muttahida Qaumi движение или MQM [Altaf HUSSAIN]; Национален Съюз или НС [Ghulam Mustapha JATOI] (слива с ПМЛ); Национални Народна партия или АЕЦ; Pakhtun Khwa Мили Awami страна или PKMAP [Mahmood Хан ACHAKZAI]; Пакистан Awami Tehrik или PAT [ТАХИР ул. QADRI]; Пакистан мюсюлмански Лига-функционален или PML-F [PIR PAGARO]; Пакистан мюсюлмански Лига-Nawaz Шариф или PML-N [Nawaz Шариф]; Пакистан мюсюлмански лига или PML [Chaudhry Shujaat HUSSAIN]; Пакистан народна партия-SHERPAO или PPP-S [Aftab Ахмед Хан SHERPAO]; Пакистан народна партия парламентаристи или PPPP [Bilawal Бхуто ZARDARI, председател; Асиф Али ZARDARI, съ-председател]; Пакистан Tehrik-E Insaaf или PTI [Имран ХАН]; Tehrik-I Ислями [Allama Sajid NAQVI]
Забележка: политически съюзи в Пакистан може да смени често
Политически групи за натиск и лидери: военни (най-важната политическа сила); ulema (духовенство); земевладелци; индустриалците; малки търговци
Описание на знамето: Зелен с вертикална бяла ивица (Символизира ролята на религиозните малцинства) от ляватя страна; голям бял полумесец и звезда са центрирани на зеленото поле; Полумесецът, звездата и зелен цвят са традиционни символи на Исляма