Норвегия

География

Официално име: Кралство Норвегия
Столица: Осло
Официална валута: норвежка крона
Религии: лутерани и др.
Население: 4 627 926 (2008)
Територия: 306 830 кв. км
Релеф: Високи планини, плата, ледници, прорязани от плодородни долини и малки равнини. Силно разчленен бряг. Фиорди. Хиляди малки острови. На север - арктическа тундра.
Териториално деление: 19 провинции

История

10 000 години преди новата ера на територията на Норвегия живеят ловци, мигрирали в Скандинавия, когато огромните ледници се стопяват към края на последната ледена епоха. В древността Норвегия е населена от германски и фински племена.
През VIII - IX в. голям размах добиват морските грабителски набези на норвежките викинги (нормани). След 865 година те се заселват на Британските острови и Исландия и на Оркнейските, Ферьорските и Шетландските острови. Век по-късно, около 985 година Ерик Червеният води викингите към Гренландия от Исландия. Синът му Лииф Ериксон е един от първите европейци, които изследват Северна Америка като достигат континента през около 1000 година. През ІХ век крал на Вестхолд (югоизточна Норвегия) Харалд І, наричан Русия, прави първия опит да формира обединено Норвежко кралство. Несъгласията и войните между наследниците разбиват временното единство. През 995 година Олаф І, правнукът на Харалд І, става крал на Норвегия. Преди това той живее в Англия, където приема християнството. Като крал той удпява отчасти да наложи християнството и в Норвегия. Пет години след коронацията му той е убит в битка и Норвегия е разделена за кратко време. Тя е обединена отново от Олаф ІІ, който се самопровъзгласява за крал на Норвегия през 1015. Той продължава религиозната работа на своя предшественик, използвайки сила срещу онези, които откажат да приемат Християнския баптизъм. Олаф установява национална християнска църква в Норвегия и построява църкви по цялата територия на страната. Въпреки междуособиците Норвегия постепенно става обединена нация, радваща се на сравнителен просперитет, дължащ се на силната търговия по море. От 1028 до 1035 г. Норвегия е включена в датската държава. Към средата на XIII в. се оформя като централизирана раннофеодална монархия. През 1262 - 64 г. завладява Исландия, по-късно - Гренландия. В 1319 г. сключва лична уния с Швеция, в 1380 г. - с Дания, а в 1397 г. Дания, Норвегия и Швеция сключват Калмарската уния (1397 - 1523). Датско-норвежката уния постепенно довежда до пълно подчиняване на Норвегия от датските феодали - от 1537 г. Норвегия става датска провинция. През XVII в. страната е въвлечена в датско-шведските войни, при които Швеция си присвоява норвежки земи. Съюзът с Дания продължава до Наполеоновите войни (1799-1815), когато Дания заедно с Франция воюва срещу Великобритания. След поражението на Наполеон І през 1814 година Дания е принудена да подпише Килския мирен договор, предавайки Норвегия на кралство Швеция. През юни 1905 Норвегия скъсва унията с Швеция и става независима държава.
През Първата световна война запазва неутралитет. През Втората световна война е окупирана от германски войски (1940). През май 1945 е освободена. През 1948 г. се присъединява към плана „Маршал". През 1949 г. влиза в НАТО. През 1945 г. става член на ООН. Чрез референдум през 1972 г. е отхвърлено предложението за присъединяване към Европейската икономическа общност (ЕИО). През 1973 година Норвегия подписва договор за свободна търговия с ЕС. През май 1994 година Европейският парламент подкрепя членството на Норвегия в ЕС. Въпреки това, с изблик на норвежки патриотизъм и национализъм, последвал Зимните Олимпийски игри в Лилехамер през февруари 1994 година, норвежците отхвърлят членството в ЕС на референдума през ноември 1994 година.

Икономика

Страната е богата на природни ресурси - петрол, хидроресурси, рибно богатство, гори, минерали. Залежите на петрол и природен газ са открити в норвежкия участък на Северно море към края на 60-те години на ХХ век и експлоатацията им от държавна фирма започва през 1970 година. До началото на следващото десетилетие петролът и газта от Северно море дават 30% от годишните печалби от експорт на Норвегия. Износът на петрол и природен газ е 48% от общия износ на страната през 1997 г. и 34,5% през 1999 г. Само Саудитска Арабия и Русия изнасят повече нефт от Норвегия. В момента странат осигурява 40% от суровия нефт и 20% от природния газ на Западна Европа. Рибните продукти са вторият основен компонент на износа.

Култура

Известни представители на норвежкото изкуство са драматургът Хенрих Ибсен (1828-1906), художникът експресионист Едуард Мунк, скулпторът Густав Вигеланд и композиторът от епохата на романтизма – Едуард Григ (1788-1857). Драматурзите Бьорнстерн Бьорнсон, Кнут Хамсун и Сигрид Ундсет са спечелили Нобелови награди за литература, съответно през 1903, 1920 и 1928 година.
Норвегия е съхранила самобитен фолклор още от времето на викингите. Известни изследователи и мореплаватели са Роалд Амундсен, Фритьоф Нансен и Тур Хайердал.

Политическа система, право и управление

Норвегия е конституционна монархия с парламентарна система на управление. Функциите на краля са представителни, но той има влияние в качеството си на символ на националното единство. Въпреки че конституцията от 1814 г. дава на краля редица изпълнителни правомощия, изпълнителната власт е почти винаги упражнявана от Държавния съвет в името на краля (Кралския съвет). Държавният съвет или кабинетът се състои от министър-председател и министри, назначавани от краля. От 1884 г. кабинетът трябва да има и подкрепата на парламента, а назначаването от страна на краля е просто формалност. Норвежкия парламент (стортинг) има 169 депутати, избирани от 19 области. Парламентът се дели на 2 камари – оделстинг и лагтинг. Законите се предлагат от членове на правителството или от членове на оделстинга и се приемат от оделстинга и лагтинга. Оделстинга повдига обвинителните актове. За да се формира правителство трябва повече от половината (в момента това са 10 от 19 души) от Държавния съвет да принадлежат на Норвежката църква.