Никарагуа

География

Официално име: Република Никарагуа
Столица: Манагуа
Официален Валута: Кордоба
Официален език: Испански
Население: 5,891,199 (2009)
Гъстота на населението: 42/кв.км.
Площ: 130,373 кв.км.
Релеф: Никарагуа има три отделни географски региони: Тихоокеанските низини, планините Амерюки (Северно-Централна планинска област), както и крайбрежието Москито (Атлантическата низина).Почти 1/5 от територията е заета от защитени области като национални паркове, природни резервати и биологичните резерви.
Граници: Страната граничи с Хондурас на север, Карибско море на изток, Коста Рика на юг и Тихия океан на запад.
Департаменти: Боако, Карацо, Чинандега, Чонталес, Естели, Гранада, Хинотега, Леон, Мадрис, Манагуа, Матагалпа, Масая, Нуева Сеговия, Ривас, Рио Сан Хуан

История

През 1502, Христофор Колумб е първият европеец, който е стигнал до това, което е сега Никарагуа, докато плава на юг по протежение на провлака Централна Америка. По време на четвъртото си пътуване Колумб плава и изучава източното крайбрежие Москито на Никарагуа. Първият опит да се завладее това, което сега е познато като Никарагуа е от Гил Гонзалез Давила, чийто Централно-Американски подвиг започна с пристигането му в Панама през януари 1520.
Едва през 1524 са създадени първите испански постоянни селища.Конкистадора Франциско Хернандез де Кордоба основава два от големите градове на Никарагуа през 1524: Гранада на езерото Никарагуа е първото селище и Леон,източно от езерото Манагуа,следващото.
Индиянската цивилизация скоро била унищожена.До 1529, Никарагуа е напълно завладяна. Първият губернатор на колония става Педрариас Давила. Земя е разпределена между конкистадорите. Много от местните хора скоро са били принудени да развиват и поддържат "имоти" там. Други са оставени да работят в мини в северната част на Никарагуа, малцина са били убити във война, а по-голямата част са били изпратени като роби към другите нови испански колонии в света. Много от местните хора са загинали в резултат на заболяване и липсата на грижи от испанците, който контролирали всичко необходимо за тяхното препитание.
Никарагуа става част от мексикански империя и през 1821 г. придобива своята независимост като част от Обединените провинции на Централна Америка, а като независима република сама за себе си-през 1838 г.
Голяма част от независимостта на Никарагуа се характеризира с съперничество между либералния елит на Леон и консервативния елит на Гранада. Съперничеството често води до гражданска война, особено през 1840 и 1850.
През 1800 Никарагуа претърпява вълна от имиграция, главно от Европа. По-специално, семейства от Германия, Италия, Испания, Франция и Белгия се преместели в Никарагуа, за да създадат бизнес с пари, донесени от Европа. Те създават много селскостопански предприятия, като например такива за кафе и плантации от захарна тръстика, както и вестници, хотели и банки.
В края на деветнадесети век започва строителството на Панамския канал.
От 1910 до 1926 г., консервативната партия управлява Никарагуа. Семейство Чамаро, които отдавна доминират в партията, ефективно контролират правителството в този период.
От 1927 до 1933, генерал Аугусто Сесар Сандино довежда до успех първата партизанска война срещу режима на консерваторите. Имало трима началници на страната- Сандино, президентът Хуан Баутиста Сакаса и Анастасио Самоса Гарсия.
Аугусто Сандино е коварно убит през 1934 г.Следващите години управлява кланът на фамилията Сомоса чрез различни свои членове (1934-1979).През 1979 избухва Сандинистката революция, която сваля от власт подкрепяните от САЩ дикататори Сомоса. Сандинистите на свой ред са подкрепяни финансово и военно от СССР и Куба и годините през които са на власт не донасят мир и възход за страната. Води се гражданска война между сандинистите и военни формирования. Десетки хиляди никарагуанци емигрират през това време в съседни страни или САЩ.
През февруари 1990 се провеждат първите демократични избори, под наблюдението на международни наблюдатели, които са спечелени от Виолета Чаморо - кандидат на антисандинисткия съюз.

Икономика

Никарагуа е предимно селскостопанска страна; селското стопанство представлява 60% от общия износ, който добива годишно около 300 милиона долара. В допълнение, ромът на Никарагуа 'Флор де Кана' е известен като един от най-добрите в Латинска Америка, както и тютюна и говеждото месо, се считат също за добри. Аграрната икономика на Никарагуа исторически е базирана на износа на банани, кафе, захар, говеждо и тютюн. Леката промишленост, туризма, банковото дело, минното дело, рибарството, както и общата търговия се разширяват. Никарагуа също зависи до голяма степен от паричните преводи от никарагуанците, живеещи в чужбина, които достигат до 655,5 милиона щатски долара през 2006 година.
Секторът на услугите е най-големият компонент на БВП при 56,9%, следван от индустриалния сектор, 26,1% (2006). Селско стопанство представлява 17% от БВП, най-високият процент в Централна Америка (2008). Паричните преводи представляват над 15% от БВП на Никарагуа. Никарагуанската работна сила се оценява на 2,322 милиона от които 29% е заета в селското стопанство, 19% в сектора на промишлеността и 52% в сектора на услугите (2008).
Никарагуа е втората по бедност страна в Америка. 48% от населението в Никарагуа живеят под линията на бедността, 79,9% от населението живее с по-малко от 2 долара на ден, безработицата е 3,9%, а 46,5% са частично заети (2008). Както и в много други развиващи се страни, голяма част от икономически бедните в Никарагуа са жени. В допълнение, относително висок процент на домовете в Никарагуа имат жена за глава на семейство: 39% от градските жилища и 28% от селските къщи. Според данни на ООН, 80% от местните хора (които представляват 5% от населението) живеят с по-малко от 1 долар на ден. Според ФАО, 27% от всички никарагуанци страдат от недохранване, най-високият процент в Централна Америка.
През 2005 г. финансовите министри на осем водещи индустриални държави (Г-8) се съгласиха да простят някои от външните дългове на Никарагуа, като част от програмата HIPC. Според Световната банка БВП на Никарагуа е около $ 4.9 милиарда щатски долара. През март 2007 г., Полша и Никарагуа подписаха споразумение за отписване на 30,6 милиона долара, които са взети от никарагуанското правителство през 1980г. След края на войната, повече от 350 държавни предприятия са приватизирани. Инфлацията намалява от 33,500% през 1988 г. на 9,45% през 2006 г., и външния дълг е намалял на половина.
Според Световната банка, Никарагуа се нарежда на 62-ро място на най-добрите икономики за стартиране на бизнес, което я прави втората в Централна Америка, след Панама.
Първите монети,уникални за Никарагуа са били издадени през 1878 г. в песо. Валутата на Никарагуа се сменя на кордоба през 1912 г. и първоначално е равна по стойност на щатския долар. Кордоба е кръстена на Франсиско Ернандес де Кордоба, нейният национална основател. Петте вулкани върху нея представляват петте страни от Централна Америка по време на независимостта на Никарагуа, като дъгата в началото символизира мира, а шапката в центъра е символ на свободата. На обратната страна на монетата е написано "En Dios Confiamos" (Вярваме в Бога).

Култура

Никарагуанската култура има силни фолклорни, музикални и религиозни традиции, дълбоко повлияни от европейската култура, но обогатени с индиански звуци и аромати. Никарагуанската култура може допълнително да бъде дефинирана в няколко различни направления. Тихоокеанския бряг има силен фолклор, музика и религиозни традиции, дълбоко повлияни от европейците. Той е бил колонизиран от Испания и има подобна на други испаноезични страни от Латинска Америка култура. Карибското крайбрежие на страната, от друга страна, някога е било британски протекторат. Английски език все още преобладава в този регион, наред с испанския и няколко местни езика. Тук културата е близка до тази на карибските народи, които са били или са британските владения, като Ямайка, Белиз, Кайманови острови.
Никарагуанската музика е смесица от местни и европейски, особено испански, влияния. Музикални инструменти включват маримба и други общи за Централна Америка. На никарагуанската маримба се свири уникално от седящ изпълнител,държащ инструмента на коленете си. Това обикновено е съпроводено от баси, цигулка, китара и китарила (малка китара като мандолина). Маримба се прави с твърда плочи, поставени върху бамбукови или метални тръби с различна дължина. Карибско крайбрежие на Никарагуа е известно с оживена, чувствена форма на денс музиката наречена Пало де Майо.
Никарагуански литература в исторически план е била важен източник на поезията в испаноезичният свят, с международно признати поети като Рубен Дарио, който се счита за най-важните литературни фигура в Никарагуа, наричан "бащата на модернизма" за водене на модернистичното литературно движение в края на 19-ти век. Други литературни фигури са Ернесто Карнедал, Чиоконда Белли, Кларибел Алегрия и Хосе Коронел Уртехо.
El Gueguense е сатирична драма и е първото литературно произведение на пост-Колумбова Никарагуа. Тя е считана за един от най-отличителните изрази на колониална Латинска Америка и е фолклорен шедьовър,който съчетава музика, танц и театър. Театралната постановка е написана от неизвестен автор през 16 век, което я прави една от най-старите местни театрални / танцови произведения на Западното полукълбо.
Кухнята на Никарагуа е смес от Креолски храни и ястия с пре-Колумбов произход. Традиционната кухня се променя от Тихия океан до Карибския бряг, докато основните суровини на тихоокеанското крайбрежие са местни плодове и царевица, в кухнята на Карибското крайбрежието се използва морски дарове и кокосови орех.
Както и в много други страни от Латинска Америка, царевица е основна суровина. Царевица се използва в много от широко консумираните ястия, като Накатамал и Индио Биехо. Царевица също е съставка за напитки, като Пинолило и Чича, както и сладкиши и десерти. В допълнение към царевица, ориз и боб се ядат също много често. Гало Пинто, националното ястие на Никарагуа, се прави с бял и червен ориз, боб, който се готвят поотделно и след това пържат заедно. Ястието има няколко разновидности, включително добавянето на кокосово масло и / или настърган кокосов орех на Карибското крайбрежие. Повечето никарагуанци започват деня си с Гало Пинто.
Много от никарагуанските ястия включват местни плодове и зеленчуци като джохоте, манго, папая, тамариндо, пипиан, банан, авокадо, юка и билки като кантарион, риган и ачиоте. Никарагуанците също ядат морски свинчета, тапири, игуани и костенурски яйца.

Политическа система, право и управление

Политиката на Никарагуа се осъществява в рамките на представена чрез президент демократична република, с което президентът на Никарагуа е и държавен глава и ръководител на правителството, както и на многопартийна система. Изпълнителната власт се упражнява от правителството. Законодателната власт принадлежи на правителството и на Народното събрание. Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната власт.
В момента, основните никарагуански политически партии обсъждат възможността за минаване от президентска система към парламентарна система. По този начин, няма да има ясно разграничаване между ръководителя на правителството (министър-председател) и на държавния глава (президент).