Нигерия

География

Официално име: Федерална република Нигерия
Столица: Абуджа
официален език: английски
Официална валута: наира (NGN)
Религии: мюсюлмани (50%), хриатияни (40%) други (10%)
Население: 128 771 988
Територия: 923 768 км2
Релеф: Крайбрежието, представляващо обширен, блатист пояс с лагуни, е прорязано от широката делта на р. Нигер. Зад него се простира хълм миста ивица с ширина 80—100 км и надморска височина 500—600 м. Покрита е с тропически гори. Северно от горския пояс се простират обширни степни равнини и низини, които постепенно преминават в плата. Централната, най-голямата част от Нигерия, е обширна савана. На юг платото се извисява и стига 2000 м височина

История

През Средновековието на територията на днешна Нигерия са съществували ранни робовладелски и феодални държави на народите хауса, канура, йоруба ц др. От тях кралство Бенин достига голям разцвет през XIII—XV в., когато се развиват и богатите хауски градове-държави Капо, Зария, Даур, Габир и Катсина. Започналата търговия с роби от португалски, английски, френски и др. търговци обезлюдява крайбрежието. След като търговията с роби бива премахната, англичаните постепенно завладяват страната. Този процес приключва в края на XIX в. с установяването на протекторатите Северна и Южна Нигерия. На 1. I. 1914 г. те са обединени в "колония и протекторат Нигерия". Прилагайки широко в своите колонии т. нар. принцип па "косвено управление", и тук англичаните запазват привилегиите на местните феодали и вождове по отношение на населението с оглед да ги използват като нисша администрация на колониалния режим. Съпротивата на местното население приема пo-организиран характер след Първата световна война и особено се засилва след Втората световна война. Англичаните правят отстъпки, като през 1947 г. утвърждават първата конституция на Нигерия, а с втората конституция от 30 юни 1951 г. те дават на нигерийците ограничено вътрешно самоуправление. Въпреки това национaлноосвободителното движение се засилва, което довежда до обявяването на независимостта на Нигерия на I. X. 1960 г. Нигерия става британски доминион с държавен глава английската кралица, представлявана в страната от генерал-губернатор. На 1. X. 1963 г. Нигерия е обявена за федерална република, но тя остава в Общността на нациите, където членува и до днес. За първи президент на републиката е избран Н. Азикиве. Неговото правителство провежда прозападна политика, открива вратите за чуждестранните монополи, които заемат господстващо положение в нигерийската икономика. Във вътрешната си политика правителството се опира на най-реакционните кръгове и на феодално-племенните върхушки. Икономическото положение на народа се влошава, страната е раздирана от междуплеменни и междурелигиозни противоречия и междуособици. На 15. I. 1966 г. млади прогресивни офицери с преврат свалят правителството и слагат началото на близо 13-годишно управление на военните. Наскоро след преврата властта се изземва от умереното крило на военните начело с ген. Д. Агийн-Иронси. Първоначалното въодушевление постепенно се заменя с разочарование и растящо негодувание. Разстроена икономика, поскъпване на живота, растяща безработица, господство на монополите, изострени отношения на етническа и религиозна основа съпътстват управлението на ген. Иронси. Неговото решение да премахне федералната структура на Нигерия предизвиква общо недоволство и съпротива. На 29. VII. 1966 г. нов преврат доген. Якубу Говоп. Обявеното от него административно деление "на страната на 12 щата дава повод на подполк. Оджукву, губернатор на източната автономна област, да обяви отцепването й под наименованието Република Биафра. Започва 30-месечна гражданска война (юли 1967—януари 1970), която взима стотици хиляди човешки жертви, причинява огромни материални загуби, силно нарастване на държавните разходи.

Стопанство

Селското стопанство е основния извор на прехрана за повече от 60 милиона души населяващи селските области на Нигерия. През 1960 г., селското стопанство е била водещата сила в развитието на националната икономика, създавайки 61% от БВП. Откриването на сериозни нефтени залежи и развитието на петролната индустрия, съчетано с високите цени на петрола отнемат лидерската роля на аграрния сектор. Приносът на селското стопанство към БВП се засилва единствено в случаите на резки понижения на световните цени на горивата. Брутният Вътрешен продукт на страната за 2001 г. е в размер на 41,2 милиарда долара. Страната се радва на добри темпове на икономически растеж от около 4 % годишно през последните няколко години. Инфлацията през 2001 г., е в размер на 5,9 %, което е прилично ниво, но само година по-рано е размер на 25,4 %. Индустрията участва с 46 % във формирането на БВП, аграрният сектор с 29,5%, а секторът на услугите с 24,5% /по данни от 2000 г./. През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на ролята на аграрния сектор за сметка най-вече на услугите и в по-малка степен на промишлеността в създаването на БВП. Примерно земеделието дава 33,6 % през 1997 г., срещу 29,5 % през 2001 г. Цялостния износ на Нигерия на стоки и услуги през 1997 г., е в размер на 45 милиарда долара срещу внос от 37,8 милиарда долара. Липсата на достоверни данни за състоянието на експорт-импорта на страната през последните години не позволява да се прецени дали положителния търговски баланс се запазва. Голямото население и нарастващите приходи от износа на нефт превръщат Нигерия във важен политически фактор от континентална и световна величина. При неотдавнашните дискусии за реформа на ООН Нигерия беше една от кандидатките за нов постоянен член на Съвета за сигурност.

Култура

Почти 1000 годишен, мюсюлманския град Кано е най-старият град в западна Африка. Въпреки че е оживено гнездо на търговията, градът все пак е по-пононосим от Лагос. Неговата главна атракция е Старият град, където въпреки че голяма част от градските стени са разрушени, все пак непокътнати са запазени вратите. Главната врата, наречена Кофар Мата, води до дворецът на Емир и централната джамия. Джамията е затворена за посетители не-мюсюлмани, но си струва да се види отвън, особено по време на петъчната молитва, която привлича около 50,000 богомолци. До джамията се намира ограденият със стена Емиров дворец, забележителен архитектурен пример, на който обаче не можете да се насладите без покана. До двореца е музеят Гидан Макама, построен през XV-ти век, който в момента е напълно възстановен и си струва да се посети. Рововете Кофар Мата, в които се боядисва индиго, са най-старите работещи в Африка и се намират в Кано. Древният пазар Курми e друго привлекателно масто, където могат да се направят интересни покупки. Законът на Шарията е въведен в града сравнително мирно през 2000г. Забраните върху пиенето, пушенето и контактите между половете са активно прилагани, като на чужденците може да им се размине, но само ако бъдат дискретни. Кано е на около 835 км. северно от Лагос и до там може да се стигне главно със автобус или влак. Националният парк Янкари, намиращ се на 225км. от град Джос, е най-добрият природен резерват в западна Африка и съхранява последните остатъци от дивата природа на Нигерия. С малко повече късмет тук туристите могат да видят слонове, крокодили, хипопотами, а по-рядко и лъвове. Друга интересна атракция на парка е термалният топъл извор Уики. Най-добрите месеци за посещение са януари и февруари. Резервата за дивеч Гашака, близо до Йола, е най-големият национален парк на Нигерия и е дом за маймуни, хипопотами и огромен брой птици. Гембу, намиращ се да камерунската граница е идеален за пешеходен туризъм, както е и Букура, особено около водопадите Курра. Друго популярно място за пешеходен туризъм са водопадите Ассоп, но ако искате да ги видите трябва да сте готови да ходите около ден. Около Лагос има редица известни плажове, но водата никога не е чиста, а и на някои от тях има силно подводно течение.

Политическа система

Нигерия е страна в Западна Африка управлявана от президент с широки правомощия, който се избира пряко от населението. Много сериозно влияние върху политиката на страната имат военните, които често са извършвали преврати до недалечното минало. Сериозни проблеми на страната създават и дълбоките политически и културни различия между мюсюлманския Север и християнския Юг.