Науру

География

Официално наименование: Република Науру
Столица: Няма официална столица, функции на столица изпълнява гр. Ярен
Езици: науруански, английски
Официална валута: австралийски долар
Религии: католицизъм, протестанство, други
Население: 14 019 души
Площ: 21 кв км
Релеф: Пясъчни брегове, издигнати до плодороден пръстен земя около коралов риф. Фосфатно плато в центъра на острова.

История

Първите заселници на Науру са от Микронезия и Полинезия отпреди повече от 3000 години. Имало е 12 племенни клана на Науру, които са представени с 12-връхната звезда в националния флаг. Науруанците наричат острова си „Наоеро“; думата „Науру“ е създадена по-късно, за да могат говорещите да произнасят името по-лесно — вероятно чрез прочитане на името според холандския правопис.
Британският капитан Джон Фиърн, ловец на китове, е първият западен човек, посетил острова през 1798 година. Той го кръстил „Приятният остров“. От около 1830 година науруанците се свързват с европейците посредством китоловни кораби и търговци, които ги снабдяват с провизии за острова. По това време на острова се заселват бедняци и дезертьори. Островитяните разменят храна за „тоди“ (палмово вино), боеприпаси и оръжия. Оръжията са използвани по време на 10-годишната война, започнала през 1878 г. и довела до намаляване на населението от 1400 до 900 души.
Островът е анексиран от Германия през 1888 г. и включен в състава на немския протекторат на Маршалските острови. Наричали острова „Наводо“ или „Онаверо“. През 1988 г. на острова пристигат също християнски мисионери от островите Гилберт. Фосфатът на острова е открит през 1900 г. от златотърсача Албърт Елис. През 1906 г. Тихоокеанската фосфатна компания започва да разработва запасите в съгласие с Германия. Първата пратка е изнесена през 1907 г. След избухването на Първата световна война островът е превзет от австралийски военни сили през 1914 г. След войната Лигата на нациите дава на Великобритания попечителен мандат върху територията, като през 1923 г. се съгласява да я дели с Австралия и Нова Зеландия. Трите правителства подписват Споразумението за остров Науру през 1919 г., създавайки комисия, позната като Британска фосфатна комисия (БФК), която получава правата за добив на фосфат.
По време на Втората световна война Науру е окупиран от Япония от август 1942 г. Построеното от японците летище на острова е бомбардирано през март 1943 г. Японците депортират 1200 науруанци да работят като общи работници на островите Чуук, където 463-ма почиват. Островът е освободен на 13 септември 1945 г., когато австралийският военен кораб „Диамантина“ приближава към острова и японските сили се предават. Сключени са споразумения да се върнат в родината им науруанците от остров Чуук и те се завръщат в Науру през януари 1946 г. с кораба „Триенца“.
През 1947 г. е одобрена опека от Обединените нации и Австралия, Нова Зеландия и Великобритания отново стават попечители на острова. Науру става автономна през 1966 г. и, съгласно 2-годишна конституционна конвенция, получава независимост през 1968 г., водена от първия президент Хамър Де Робърт. През 1967 г. народът на Науру закупува авоари на Британската фосфатна комисия и през юни 1970 г. контролът минава в местната Фосфатна корпорация на Науру. Приходите от разработването на фосфат носят на хората един от най-високите жизнени стандарти в Тихия океан.
През 1989 г. страната предприема законови мерки срещу Австралия в Международния съд на ООН заради действията на Австралия по време на управлението на острова — в частност, неспособността да поправи вредата, нанесена на околната среда вследствие добива на фосфат. Действието довежда до порядъчно голямо извънсъдебно споразумение да се благоустроят минните райони в Науру.
Намаляването на фосфатните запаси води до икономически спад в Науру, което от своя страна води до нарастваща политичеста нестабилност от средата на 1980-те насам. В Науру се извършват 17 промени на администрацията в периода между 1989 и 2003 година. Между 1999 и 2003-та след поредица от недоверчиви гласове и избори двама души — Рене Харис и Бернар Доуиого, водят страната в редуващи се периоди. Доуиого почива през март 2003 г. и за президент е избран Лудвиг Скоти. Скоти е преизбран през октомври 2004 г. и служи пълен мандат.

Икономика

В миналото основен продукт е изнасяното гуано за производство на изкуствен тор, но след изчерпването му икономиката рязко се свива. Общият доход на глава от населението за 1977 година е бил 21 400 долара — най-високият в целия свят. Основните търговски партньори са Австралия и Нова Зеландия. През 1990-те са правени опити Науру да стане офшорна зона.

Култура

Науруанците следят произхода си по майчина линия. Населението се прехранва от кокос и плодовете на панданусa, както и от развъждането на риба (Chanos chanos), хващана още малка, която е приспособявана към сладката вода и отглеждана в лагуната Буада, като по този начин осигурява допълнителен надежден източник на храна. Според традицията само на мъжете се разрешава да ловят риба на рифа и те го правят от канута, използвайки обучени птици фрегат (Fregata minor).

Политическа система, закони и правителство

Науру е президентска република с правителство, излъчвано от парламента. Президентът е както върховен държавен глава, така и глава на правителството. На всеки три години се избира 18-членен еднокамарен парламент. Парламентът избира президент измежду своите членове, който съставя кабинет от 5-6 членове. Науру няма официална партийна структура, кандидатите обикновено са независими. 15 от 18-те члена на настоящия парламент са независими и съюзи с правителството често се създават на основата на семейни взаимоотношения. Три са активните партии - Демократичната партия, Науру първо и Централната партия.
От 1992 г. насам местното правителство е било задължение на Съвета на остров Науру. Съветът ограничава властта и функциите си до съветник на националното правителство по вътрешните работи. Ролята му е да съсредоточи усилията си върху местните действия, касаещи науруанците. Член на Съвета на остров Науру не може да бъде едновременно и член на парламента.
Недвижимите имоти в Науру са необичайни — всички науруанци имат определени права върху цялата земя на острова, която е притежавана от отделни хора или семейства. Правителството и частните организации не притежават земя и трябва да сключват договори за аренда със собствениците на замята, за да я използват. Чужденци не могат да притежават земя на острова.
Науру има сложна съдебна система. Върховният съд, начело с главния съдия, е най-висш орган по конституционните въпроси. Други случаи могат да бъдат обжалвани в двусъдебния Апелационен съд. Парламентът не може да връща съдебни решения, но ръководещите Апелационния съд могат да обжалват в Австралийския върховен съд - на практика това става рядко. По-низшите съдебни инстанции се състоят от Областен съд и Семеен съд, като и двата са ръководени от магистрат, който е и секретар (завеждащ отдел за гражданското състояние) във Върховния съд. Най-накрая има и 2 полусъдилища - Комисия по обществените обжалвания и Полицейска комисия по обжалванията, като и двете са контролирани от върховния съдия.