Мозамбик

География

Мозамбик, официално Република Мозамбик, е страна в югоизточна Африка, която граничи с Индийския океан на изток, с Танзания на север, с Малави и Замбия на северозапад, Зимбабве на запад и с Суазиленд и РЮА на юг. Страната е с площ 801 590 кв. км. и е на 25-то място по големина на територията сред другите държави. Площта на Мозамбик е приблизително колкото тази на Турция.
Климатът в северната и централната част на страната е субекваториален, а в южната - тропичен. Сухия сезон продължава от април до септември, когато е и най-доброто време да се посети страната. Тогава температурите са по-ниски - максималните варират около 25° C, а минималните са около 15° C и валежите са значително по-малко отколкото през дъждовния период. Дъждовният период продължава от октомври до март, когато средните температури са около 31° C и има значителни по количество валежи. Най-високата температура, измерена в Мозамбик е 47,1° C, а най-ниската - около 1° C.

История

През 12 век територии от днешен Мозамбик и от Зимбабве влизат в африканската държава Мономотапа. През 16 век португалците завладяват Мозамбик и го обявяват за своя колония (1506), колонизацията на вътрешните райони завършва в началото на 20 век. През 1886 - 1893 - границите на колонията са установени след съгласуване с Великобритания и Германия. През 1951 Мозамбик е обявен за португалска отвъдморска провинция. През 1964 - започва въоръжено въстание под ръководството на Фронта за освобождение на Мозамбик (ФРЕЛИМО, основан през 1962). На 25 юни 1975 - след революцията в Португалия (април 1974) по споразумение с новото португалско правителство Мозамбик е провъзгласен за независима република с президент - С. Машел. През 1977 ФРЕЛИМО е преобразуван в партия. През 1979 избухват въоръжени стълкновения с антиправителствени сили. През 1986 президент ставаЖ. А. Шисано, преизбран 1994 и 1999. През 1990 с новата конституция се слага край на еднопартийния режим. През 1992 се сключва мир между Ж. А. Шисано и бунтовниците. През 1994 - първи в историята на страната свободни демократични избори (за президент и парламент). През 1995 влиза в състава на Общността. През 2005 президент става А. Е. Гебуза. Мозамбик е член на ООН (1975).

Икономика

Официалната валута е новият метикал (към 2007 г. 1 американски долар се равнява на 25 метикала), който замести стария с размер 1000 към 1. Старата валута ще бъде изкупувана от банката на Мозамбик до края на 2012 г. Американския долар, ранда на ЮАР, а в последно време и еврото са широко разпространени в страната и се използват в бизнес сделките. Минималната легална заплата на човек е 60 долара за месец.

Култура

Създадена е национална компания за сценичните изкуства, наречена Nambu Productions, както и национална танцова компания, и двете от които подкрепят съвременните продукции, основавани на традициите на страната. Правителството също създаде национален културен институт, който събира и съхранява традиционната народна музика, занаяти, истории и митове.
Литературни производство е ограничено поради бедност и ниска грамотност. Налице е силната устна традиция на разказване, и много съвременни писатели от страната се позовават на тази традиция. Литературата исторически е свързана със съпротивата към португалската колониализъм и поради тази причина е била до голяма степен цензурирана преди независимостта. Писатели като Луис Бернардо Хонвана били хвърлени в затвора за тяхната работа. Хонвана е правил и документални филми, но е най-известен с книгата ‘We killed Mangy-dog’, която съчетава личната и културната автобиография. На практика всички поети и писатели използват колониален португалски език. Поетът Хосе Кравейриня вижда португалския, особено със смесването на местните африкански думи, като важна част от културното наследство на страната и е привърженик на запазването му като национален език. Поради слабостите на образованието и други недостатъци, жените са слабо представени в литературната сфера. Единственото изключение е Ноемиа де Суза, която е известна като майка на писателите в Мозамбик. Когато тя започва да пише през 1950 и 1960, се превръща в глас за жените от своята страна.
Мозамбик е известен с традиционните скулптура и дърворезба, създавани от племената маконде на север. Използват твърда дървесина за изработването на маконде маски и скулптури, известни като "фамилни дървета", големи изображения на различни фигури, които разказват за поколенията. Мозамбик също е родина на няколко добре известни съвременни художници, в това число Малангатана Валенте, чиито големи платна изобразяват конфликта между колониалните и родната култура. Двама съвременни скулптори са Нкатунга и Чисано.
Има сложни добре развити традиции на танца в цялата страна. Танците често имат религиозно значение. В Чопи изпълняват ловен танц, в който танцьорите, облечени в кожи на лъв и с опашки на маймуни, носят копия и мечове, и разиграват действие в битки.
Разказването на истории е друга традиционна форма на изкуството. Националната култура е богата на приказки, притчи, митове, и вицове, които са се предавали от поколение на поколение.

Политическа система, право и управление

Мозамбик е многопартийна демокрация в рамките на Конституцията от 1990. Изпълнителната власт се възлага на президента, премиера и на Съвета на министрите. Съдебната власт се състои от Върховен съд, окръжни и районни съдилища От учредяването си през 1994 Народното събрание е постигнало напредък - става все по-независимо от изпълнителната власт. След известно забавяне, през 1998, в страната се провеждат първите местни избори. Главната опозиционна партия, RENAMO, бойкотира местните избори, позовавайки се на пропуски в процеса на регистрация. Избирателната активност е много ниска.
Вторите общи избори са проведени през декември 1999 с висока избирателна активност. Международни и вътрешни наблюдатели се съгласяват, че процесът на гласуване е добре организиран и протича без проблеми и стигат до заключението, че резултатите от гласуването отразяват волята на народа. Президентът Чисано печели президентството с 4% повече от кандидата на RENAMO, Алфонсо Длакама и започва петгодишния си мандат през януари, 2000. FRELIMO увеличи мнозинството си в Народното събрание с 133 от 250 места. RENAMO-UE спечели 116 места, един кандидат остана независим.
Опозицията на управляващата коалиция не прие резултатите от президентския вот и подадена официална жалба до Върховния съд. Един месец след гласуването, съдът отхвърли жалбата на опозицията и утвърди изборните резултати. Местните избори с участието на тридесет и три общини с около 2,4 милиона регистрирани избиратели се състояха през ноември 2003 година. Това беше първият път, когато FRELIMO, RENAMO, както и независими страни се състезаваха без значителни бойкоти. FRELIMO спечели двадесет и осем кметски позиции и мнозинство в двадесет и девет общински събрания, докато RENAMO спечели пет кметски позиции и мнозинство в четири общински събрания. Гласуването бе проведено без инциденти на насилие. Въпреки това, периодът непосредствено след изборите бе белязан от възражения за регистрацията на гласоподавателите. Призовава се за по-голяма прозрачност. През май 2004 г. правителството одобри нов общ закон за провеждането на избори, който съдържа промени, основаващи се на опита от провелите се през 2003 местни избори.