Молдова -- География --
Официално име: Република Молдова
Столица: Кишинев
Официална валута: молдовска лея
Езици: молдавски (официален), руски, други
Религии: православни
Население: 4,762,000
Територия: 33,700 кв. км
Релеф: Релефът е предимно хълмист, с лек наклон на юг към Черно море. По-важни реки са Нистру, Бук и Прут, който
определя и границата с Румъния.
Териториално деление: 10 района, 1 кметство и една автономна единица
Молдова -- История --
През IV – VI в. в земите на днешна Молдавия се установяват славянските племена анти, а през IX – X в. – уличи и тиверци. От X в. територията на Молдавия влиза в Древноруската Киевска държава. В 1359 възниква феодалното Молдовско княжество (Молдова), обхващащо територията на едноименната историческа област (североизточните покрайнини на днешна Румъния), Буковина и Бесарабия. Първият владетел на Молдова е Богдан I (1359 – 65); при Александър Добри (1400 – 32) и Стефан III Велики (1457 – 1504) княжеството укрепва. От 1511 Молдова е васална на Турция. Молдова участва във войните на Австрия и Русия срещу Турция. В 1774 Буковина попада под властта на Хабсбургите. След Руско-турската война 1787 – 91 към Русия са присъединени земите по левия бряг на река Днестър, а по Букурещкия мирен договор (1812) – земите между реките Днестър и Прут (Бесарабия). Останалата под турска власт част от Молдова получава автономия по Одринския мирен договор (1829). През 1859 тя се обединява с Влахия в една държава (от 1862 – Румъния). В началото на 1918 в Молдавия е установена съветска власт. През януари и февруари Румъния откъсва Бесарабия. На останалата част от Молдавия е създадена Молдавска АССР в състава на Украинската ССР (1924). През 1940 Молдавска АССР и част от върнатата на СССР Бесарабия са преобразувани в Молдавска ССР (2 август 1940). През 1941–1944 Молдова е окупирана от румънски и германски войски. Освободена е през август 1944 от Съветската армия.
На Комунистическата партия на Молдова (КПМ), клон на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), й е само частично разрешено легално да действа в републиката. Двамата бъдещи лидери на СССР, Леонид Брежнев и Константин Черненко, заемат завидни позиции в КПМ през ранната част на кариерите си; нито един от двамата лидери не е етнически молдовец. В средата на 80-те години на ХХ век Съветският лидер Михаил Горбачов започва политически и икономически реформи, които засилват оформянето на квази–политически групи в СССР. Политическо движение, наречено Единство, което расте в няколко Съветски републики, изправящи се пред националистическа промяна, се формира в Молдова да представи интересите на славянските малцинства в републиката. Междувременно изборите за Молдовски Върховен съвет се състоят през февруари 1990 година. На други партии освен на КПМ не е позволено да подкрепят кандидати в изборите, въпреки че много от независимите кандидати са откровено подходящи за целите на Молдовския народен фронт (МНФ). Новият върховен съвет избира Мирсия Снегур, ориентиран към реформи член на КПМ, за негов председател. Снегур става първият президент на републиката през септември след като е създаден този пост. На 23 май 1991 година ССР Молдова сменя името си с Република Молдова и Върховният съвет е преименован на Парламент. На 27 август след неуспешния преврат срещу съветския лидер Михаил Горбачов в Москва, воден от комунисти с лоша участ, Молдова обявява независимостта си от СССР. През декември в Молдова се провеждат преки избори за президент и Снегур печели безпроблемно.
Правителството на МНФ с министър-председател Мирсеа Дрък започва да защитава обединението на Молдова с Румъния. През юни 1992 година МНФ – доминиращият Съвет на министрите излиза в оставка. МНФ, който се преименова на Християндемократичен народен фронт, губи значителна част от подкрепата, която има, заради политиката си, одобряваща обединението с Румъния. Провалилите се инициативи в страната също са причина за това. Ново правителство се формира до август. То е съставено от Аграрната демократическа партия (АДП), която се обявява против обединението с Румъния и която се състои почти само от бивши комунисти. Президентът Снегур, който се присъединява към АДП, подкрепя силно тази позиция. През февруари 1994 година в Молдова се провеждат първите многопартийни избори за Парламент. АДП печели най-много места. Блок на социалистически партии е втори по брой на места. През юли 1994 година Молдова приема първата си следсъветска конституция. Конституцията потвърждава статуса на Молдова като независима политически и културно единица и включва условия за автономност на откъснатите райони Гагауз и Транс-Днестър. Също така се засяга и темата за официалния език в страната – Молдовския, а не Румънския. През декември 1996 година в Молдова се провеждат първите избори за президент с много кандидати. Снегур, който образува своя собствена партия, Партия на възродена и примирена Молдова, възобновява прорумънската позиция и настоява за по-бързи реформи. Той е победен на изборите от Петру Лучинши, бивш лидер на Комунистическата партия на Молдова. Лучинши се обявява за по-близки връзки с Русия и обещава да работи за разрешаването на Транс-Днестърския проблем. Той се бори също за по-ефективно правителство и по-малко корупция.
На парламентарните избори през март 1998 година наново създадената Комунистическа партия (преименувана на Молдовска партия на комунистите) печели най-голям брой места. Въпреки това, партията няма мнозинство. Коалиция от партии, водени от центристкия Блок за демократична и просперираща Молдова е реформиския Демократичен конгрес, оформя управляващо мнозинство. Йон Киюбък е посочен за министър-председател през същия месец. През февруари 1999 година Киюбък подава оставка, казвайки, че парламентът и управляващата коалиция пречат на положените от него усилия за пазарни реформи. Парламентът избира Йон Стърза да замени Киюбък през март.
Борбата между парламентарните депутати и президента Лучинши преключва през 2000 година, когато Парламентът гласува за премахване на преките президентски избори. Въпреки това, през декември 2000 година Парламентът не успява да избере нов президент четири пъти. По тази причина Лучинши разпуска Парламента и определя датата на парламентарните избори за февруари 2001 година. На изборите Партията на комунистите печели 71 от 101 места. През април 2001 година Парламентът избира партийния лидер Владимир Воронин за президент. На парламентарните избори през 2005 година Партията на комунистите запазва мнозинството си като печели 56 места. Опозициионните партии печелят известно пространство – 34 места за центриския Демократичен Молдова блок и 11 места за дясноцентриската Християндемократическа народна партия.
Молдова -- Икономика --
През 1940 индустрията на Бесарабия (сега Молдова) се състои от 13 предприятия с не повече от 100 работника всяко. Само 9 от тях използват пара, а останалите само работната сила на хората. По време на съветския период в страната са построени няколко електроцентрали, газопроводи, развиват се хранителната, тютюневата и винапрската промишленост. Молдавия се нарича "цъфтящата градина на Съветския съюз"
Молдова -- Култура --
Културата на Молдова е близка до румънската и украинската и се характеризира със
силно руско влияние.
Молдова -- Стил на живот --
Стандартът на живот в Молдова е близък до този в останалите
бивши съветски републики.
Молдова -- Политическа система, право и управление --
Молдова е република.
Английски