Мексико

За страната

География
История
Икономика
Култура
Политика
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Мексико -- География --

Официално име: Съединени Мексикански щати
Столица: Мексико Сити;  население в Мексико Сити 22-25 милиона(според някои изследвания - най-големият град на планетата)
Езици: испански;  в провинциалните райони все още се говорят над 50 диалекта - nahuatl, maya, otomi, mixteco, zapoteco. В градските зони голям процент от населението разбира и говори английски
Официална валута: мексиканско песо
Религии: -християни - 95,6% (от тях католици 94,4% и протестанти 5,6%) -други - 4,4%
Население: -oбщо (2007) - 108 700 891
-гъстота - 55 д/км2
Територия: 1 964 375 кв.км
Координати: -19°03'- северна ширина -99°22'- западна дължина
Обща дължина на бреговата линия: 9 330 км
Граници: -на север - със САЩ - 3100км.(преминава предимно по реката Рио Брава, известна в САЩ като Рио Гранде;най-дългата граница в света между две страни, едната с развиваща се, а другата с най-развитата икономика;в отделни сектори на границата е изградена стена, където са убивани мексиканци, опитващи се да преминат нелегално в САЩ, втората Берлинска стена в света.)
-на югоизток - с Гватемала и Белиз
-на запад - с Тихия океан
-на изток - с Мексиканския залив и Карибско море
Релеф: две главни планински вериги - Западна Сиера Мадре, която достига височина до 3150 м, и Източна Сиера Мадре, висока до 4056 м. Угасналите вулкани Попокатепетл - 5452 м, и Ихтацихуатл -5286 м, са разположени близо до Мексико сити. Високото централно плато между двете планини е историческо за Мексико и в него е концентрирано населението на страната. На север платото е високо 900 м, а на юг достига до 2400 м. В него се издигат планини с височина над 5000 метра. Платото е разположено в сеизмична зона и земетресенията са често явление. Между Западна Сиера Мадре и Тихия океан се простира крайбрежна равнина, широка на места до 50 км. Тук се намира най-голямото пристанище на Мексико - Веракруз. Северозападно от него се издига най-високият връх в страната,Пико де Орицаба - 5610 м
Климат: разнообразен поради различията в релефа, морско влияние, в северните райони на страната изключително сух;В климатично отношение Мексико е преход между северноамериканския континент и централна Америка и се отличава с голямо разнообразие в климата. Топлите води на океанското течение Голфщром,които протичат край бреговете на Атлантическия океан в Мексико, също влияят върху климат;По крайбрежието на Мексиканския залив климатът е приятен;Топлите въздушни маси над залива влияят върху климата на континента. Има опасни морски бури
Валежи: Дъждове валят предимно в периода от май до ноември. На юг влажността е висока.
Природни ресурси: нефт, природен газ, сребро, злато, олово, цинк, кадмий, живак, дървесина
Растителност: тропически дъждовни гори, субтропична и умерена растителност при по-високите плата, суха степна растителност в северните щати (преобладаване на пустинна флора), дъбове и иглолистни дървета - в горите и по планинските склонове
Животински свят: представители- броненосец, тапир, опосум, пума, ягуар, мечка, няколко вида маймуни, елен, диви прасета, змии,насекоми,маларийните комари, морски слонове
Териториално деление: 31 щата


Мексико -- История --

Кратка историческа справка Близо 1500 г. преди новата ера в Мексико се появяват и първите общности, които се препитават предимно със земеделие. Хората овладяват нови техники за повишаване на земеделските добиви, включително и терасиране на земята по склоновете на хълмистите райони и създаване на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наричани чинампас Първите действително цивилизовани общности в земите на Мексико са тези на олмеките, които населяват земите на днешните щати Табаско и Веракрус. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, издигнат над тресавищата на Табаско. Около средата на първото хилядолетие преди новата ера олмеките изчезват, като причините за това остават неизяснени. 1519 – 1521 г. – Мексико е завладяна от Испания. На 16 септември 1810 г. католическият свещеник Михел Хидалго Костиля обявява независимостта на Мексико в малкото градче Долорес. Декларацията е официално насочена срещу Франция, която управлява Испания чрез брата на Наполеон, и официалната цел е независимост от Франция, оставайки испанска колония. Конфликтът обаче ескалирал и скоро мексиканският народ се бори за пълна независимост и от Испания. Освободителната война продължава до 1821 г. Тогава страната официално получава независимостта си - обявява се за независима от Испания и променя името на държавата на Мексико. През 1829 г. е отменено робството. Следват години на политическа нестабилност и сепаратизъм, най-вече в южната провинция Юкатан и на север в Тексас. Жителите на Тексас, предимно англоезични, обявяват независимост от Мексико през 1836 г. През 1846 г. Тексас е доброволно анексиран към САЩ, което по-късно предизвиква война между Мексико и САЩ. Мексико губи войната и според подписания мирен договор трябва да отстъпи на САЩ територията на днешните щати Калифорния, Невада, Юта, както и по-голямата част от Аризона, Ню Мексико и Колорадо. През 60-те години на 19-и век Мексико попада за кратко под френска окупация, която обаче е окончателно отхвърлена през 1872 г. Следва период на просперитет и индустриализация. Започва разработване на петролните залежи, както и строеж на железопътна мрежа. Замогват се обаче главно средната и висшата класа, докато голяма част от населението, най-вече индианци, живеят в глад и мизерни условия. По това време управлява проевропейски настроеният Порфирио Диас. След 4 мандата на недемократично управление, неспазване на свободата на словото и печата и растящата разлика между бедни и богати, напрежението расте. Повратният момент е опитът на Диас да спечели 5-и мандат по нечестен начин чрез изборите през 1910 г. Избухва революция, в която федералната армия е победена, но следват дълги години на конфликти между революционните сили, обединени преди това в борбата срещу правителството. Всичко това приключва през 1929, когато всички герои на революцията се обединяват и създават „Национална революционна партия“, по-късно преименувана на „Институционална революционна партия“. Бурният период от началото на 20-и век е последван от 40 години ускорен икономически растеж, въпреки няколкото сериозни срива в резултат на лошо управление, последният от които през 1995 г. Сериозен удар по доверието на чуждестранните инвеститори нанася национализацията на петролната индустрия, под шапката на държавната фирма „Пемекс“. Институционалната революционна партия за първи път губи мнозинство в парламента в средата на 90-те години. През 2000 г., за първи път след 70 години, партията губи президентски избори. Избран е Висенте Фокс, член на „Нациолна партия на действието“. В момента президент на Мексико е консерватора Фелипе Калдерон.

Мексико -- Икономика --

Мексико е 13-та икономика в света, 8-ия износител на стоки и 5-ия производител на петрол. От 1994 г. насам страната поддържа относителна макроикономическа стабилност с 3 % ръст на БВП и 4 % ръст на инфлацията за 2005 г.БВП на Мексико е сред най-високите за Латинска Америка.Страната, която наричат и „задния двор на САЩ“, е втора след Южна Корея по ръст на БВП. Мексико е една от най-развитите в Латинска Америка страни. След дъното следва изстрелване нагоре Тогава „ефектът на текилата“, както финансовите анализатори наричат кризата, заплашваща да остави почти неизличим отпечатък върху състоянието на страната за десетилетия напред. Мексико обаче съумява да се изправи на крака и след по-малко от 15 години си връща позициите на развиваща се и обещаваща икономика. Днес страната на сомбрерото и текилата се нарежда сред 11-те, условно наречени от американския инвестиционен гигант Goldman Sachs пазари на бъдещето. Трезорът представи изследване, което класира най-бързо развиващите се пазари в последните години, сред които Мексико заема шестото място. Икономиката на Мексико се нарежда на 14-о място в света според данни от миналата година. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната за 2004 г. надвишава един трилион долара по данни на Световната банка. В класацията на Goldman Sachs страната е надмината единствено от Южна Корея по този показател - БВП за 2006 г. се равнява на $851 млрд. срещу $887 млрд . за азиатската държава. Мексико бележи стабилен икономически растеж от 2001 г. насам, сочи доклад на Световната банка. В този период БВП нараства съответно с 4,2, 3,0 и 4,8 за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. Икономическият й ръст за периода 2001 г.- 2006 г. е 4,6 %. Според доклад на Световната банка Мексико има най-големия приход на глава от населението в Латинска Америка. Икономиката е доминирана от частния сектор, като през последните години се наблюдава значително увеличаване на инвестициите в инфраструктура - строителство на пътища, летища, железопътни отсечки, телекомуникации, електроцентрали. Мексиканската икономика е ориентирана към износ, като повече от 90 на сто от производството в страната е сертифицирано с договори за свободна търговия (FTA- free trade agreements), сключени с над 40 страни – Япония, Израел, САЩ, както и страни от Южна Америка. Мексико е член на Северноамериканската асоциация за свободна търговия - NAFTA. Партньорството на страната в NAFTA гарантира около 90% от износа и 55% от вноса на стоки. Мексико е и единствената латиноамериканска държава-членка на ЕБВР. От 2004 г е със статут на наблюдател в южноамериканската зона за свободна търговия МЕРКОСУР с тенденция да стане и негов постоянен член. Водещо място в икономиката заема добивът и преработката на нефт и газ (4-то място в света по запаси на нефт). Държавният петролен концерн на Мексико "Петролеос Мехиканос" откри нови огромни залежи на петрол в Мексиканския залив. Те могат да удвоят резервите на страната, а производството на петрол да конкурира това на Саудитска Арабия. "Пемекс", или "Петролеос Мехиканос", осигурява около 40 на сто от приходите на страната. Залежите са около 54 милиарда барела сурово гориво и с тях общите резерви на Мексико може да достигнат 102 милиарда барела. Това ще постави Мексико на едно равнище със световните производители на петрол като Ирак, ОАЕ, Кувейт и Иран. Според експерти на мексиканската фирма, страната може да достигне нива на производство като тези на Саудитска Арабия - 7,5 милиона барела дневно или на Русия - 7,4 милиона барела. Голямо значение има и добивът на живак (3-то място в света), сребро (4-то място в света), въглища, желязна руда, сяра, уран, злато, мед, олово и др. В страната действат нефтопреработвателни (над 200 завода) и химически заводи, предприятия на черната и цветната металургия и др. Добре развити са и машиностроенето, електрониката, текстилната и хранително-вкусовата промишленост. В промишлеността са заети над 15 % от трудоспособното население, а в селското стопанство - 30 %. За селскостопанските култури се използват 30 % от земята, а 50 % са пасбища. Растениевъдство: Памук, кафе, захарна тръстика, хенекен, царевица, пшеница, соя, зеленчуци, цитрусови култури, банани. Животновъдство: Животновъдството е пасбищно с 9 направление за месо и кожи. Отглежда се едър и дребен рогат добитък. Риболов, улов на морски продукти. Главни пристанища: Акапулко, Алтамира, Ла Пас, Мансанильо, Санта Крус, Тампико, Веракрус, Прогресо, Тукспан. Външнотърговският обмен на Мексико за 2003 г. е 375 млрд. щ. д., от които вносът е 190 млрд. щ. д., а износът 185 млрд. щ. д. Основни външнотърговски партньори на Мексико са: САЩ, Канада, Япония, Испания, Китай, Венецуела, Чили, Бразилия, Германия, Италия, Корея и Франция. Основни износни стоки: петрол и петролни продукти (15 % от износа за 2005 г. и 28 % от приходите), промишлени стоки, сребро, памук, кафе, зеленчуци и плодове за САЩ, Канада, Испания, Япония, Венесуела, Чили, Бразилия. Около 80% от мексиканския износ е насочен към САЩ. Основни вносни стоки: металообработващи , металорежещи и селскостопански машини, стоманени профили, селскостопанска техника, електрооборудване, автомобили, самолети и резервни части за тях, стомана, промишлени продукти от САЩ, Германия, Япония, Канада, Република Корея, Италия, Франция. Икономиката на Мексико се е увеличила с 2.8% през второто тримесечие на годината. Селскостопанският сектор отчита ръст от 4.4% .

Инвестиции
1. Мексико на световната сцена
В настоящия момент Мексико е една от малкото бързо развиващи се държави, която има сключени споразумения за свободна търговия със САЩ, ЕС и Япония. Освен това има споразумения с повечето държави от Латинска Америка, с държавите от ЕАСТ и с Израел. Тази мрежа от търговски споразумения покрива много голям дял от външната търговия. Мексико е единствената държава от Латинска Америка, която е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към която се присъедини през 1994 г. Също така е активен член на Световната търговска организация. Макроикономическите основи на Мексико за стабилни. Мексико е една от основните посоки за приток на преки чуждестранни инвестиции в света. Като държава получател, Мексико има най-високи дялове от преки чуждестранни инвестиции в Латинска Америка (174 милиарда EUR).-като основните източници на чуждестранни инвестиции са САЩ, ЕС и отделни страни от Латинска Америка. Стратегическото географско разположение на границата със САЩ е голямо предимство за Мексико. Мексико е значителен политически, икономически и културен участник в Латинска Америка и се очаква с времето ролята му в глобалните въпроси да нараства. Икономиката му е напълно интегрирана към НАФТА .

2. ЕС и Мексико - стратегическото партньорство
В средата на 90-те години ЕС договори Споразумение за икономическо партньорство, политическа координация и сътрудничество с Мексико, което беше подписано през 1997 г. и влезе в сила през 2000 г. То позволи на ЕС да засили икономическите и търговските позиции на Мексико. През 2007 г. и 2008 г. отделни държави-членки и представители на Европейската комисия проведоха в Мексико множество официални посещения на високо равнище. Значителният капацитет в областта на науките и технологиите и разнообразието на разработваните научни области правят от Мексико привлекателен партньор за Европа. Започнати са програми в области като правата на човека, култура и развитие на малките и средни предприятия (МСП), улесняване на търговията и др. Мексико действа на глобалната сцена, като участва в групата Г8 + Г5 . По-близко сътрудничество с Мексико би могло да спомогне за постигането на консенсус по ключови регионални въпроси между ЕС и партньорите от Латинска Америка. Глобалното споразумение създаде свободна зона между Мексико и ЕС, която покрива като стоки, така и услуги. В годините Споразумението , двустранната търговия между ЕС и Мексико нарасна с повече от 100 %. Като следствие от това Мексико се превърна с един от най-важните търговски партньори на ЕС в Латинска Америка, като притежава значителен потенциал за растеж. ЕС е вторият по големина търговски партньор на Мексико след САЩ. Потоците от преки чуждестранни инвестиции от ЕС се увеличиха с 120% и сега ЕС е вторият по големина инвеститор в Мексико след САЩ. През 2006 г. беше подписано ново рамково споразумение между Мексико и ЕИБ, което осигурява рамка за сътрудничество в областта на инфраструктурата и опазването на околната среда. Споразумението съдържа няколко клаузи , които целят по-нататъшно либерализиране на търговските отношения между ЕС и Мексико в областта на услугите, инвестициите и земеделските продукти. През ноември 2004 г. страните се договориха да започнат преговори, за да изпълнят тези договорености. След като тези договорености бъдат изпълнени, те ще осигурят по-динамична среда за бизнес действия и ще бъдат успешно допълнение на съществуващите възможности за достъп до пазара. В Хайлигендам лидерите на Г8 и лидерите на Бразилия, Китай, Индия, Мексико и Южна Америка — групирани като Външни отношения 5 ( сега Г5), решиха да сложат началото на нов тематичен диалог . Г8+Г5 решиха този диалог да разисква четири въпроса. Новаторство и интелектуална собственост (насърчаване и защита на новаторството) Инвестиции и Социална отговорност (насърчаване на трансграничните инвестиции и отговорно поведение в бизнеса); Развитие (общо разбиране и ефективност); Енергийна ефективност (обмен на познания за подобряване на енергийната ефективност и сътрудничество в областта на технологиите, с цел да се намалят емисиите на CO2.

3. Мексико – първи по растеж в жилищния сектор в Латинска Америка
На фона на кризата в най-голямата икономика в света Мексико регистрира рекорден растеж в жилищния сектор и това го наражда на първо място по този показател в Латинска Америка, което е знак за икономическа стабилност и изход за инвеститорите, търсещи начин да избягат от икономическия спад в Съединените щати. Много гиганти, включително най-големият обществен пенсионен фонд в САЩ - California Public Employees Retirement System, вече инвестираха милиони в проекти в Мексико. Пазарът в Мексико е в ранен стадий на развитие и има много начини за продължаване на тази тенденция, защото все още има голямо търсене, казва експерт от Standard & Poor's. Бизнесът се завръща в Мексико Сити. Пазарът на недвижими имоти в Мексико Сити завърши най-заетата си година в съвременната си история, с излишък на предлагането на площи за офиси, притискащ цените надолу и привличащ компаниите да преместват седалищата си, по специално на Paseo da la Reforma, историческия булевард, който те някога са напуснали. От 225 метровата Torre Mayor, най-висока сграда в Латинска Америка, до новия център на HSBC, компаниите се преместват към най-дългия и най-важния булевард, който започва от наскоро реставрирания Исторически център, до покрайнините на Санта Фе, главния конкурент за място за офиси. "Тази година отбеляза рекорд в даването под наем и покупки на площ за офиси" каза Педро Азкю, Латиноамериканския директор на компанията за недвижима собственост Jones Lang LaSalle./Ft.com

4. Германските фондове откриват Мексико
Германските инвеститори водят групата на европейските фондове към Мексико, подбуждани от добрия икономически ръст на страната, високата възвращаемост и качествените активи. Германските фондове са също така и най-агресивните купувачи, което в съчетание с ранното им стъпване на пазара им дава по-голям шанс, отколкото на другите европейски компании, коментира Тим Гифорд, директор за инвестиционните имоти в Латинска Америка и Карибския басейн . И докато щатските играчи като GE Real Estate, част от конгломерата "Дженерал електрик", и денвърският предприемач на логистични имоти "Пролоджис" (ProLogis) са от дълго време в Мексико до голяма степен благодарение на своята географска близост, европейските инвеститори едва сега поставят тази страна на своята инвестиционна карта. Мексиканският офис сектор привлича интереса им особено много, тъй като предлага на институционалните фондове възможност за придобиване на инвестиционни активи с наеми по модела на Северна Америка при пет- до десетгодишни срокове с фиксирани в долари цени, коментира Гифорд."За чуждестранните купувачи интересът към Мексико е мотивиран от доходността - те търсят по-високи стойности от предлаганото в Европа. Подобряващата се икономическа ситуация в страната, увеличаващата се средна класа и нарастващото търсене на офис площи подхранват интереса", казва той. Офисите клас А в големите градове като Мексико сити и Монтерей носят доходност от около 8 до 9% в сравнение с под 5% в повечето западноевропейски градове (доходността е процентът на годишната възвращаемост, изразена като годишния нетен приход към капиталовата стойност на собствеността). В резултат на това германските фондове за имоти, както и европейските и близкоизточните пенсионни фондове вече търсят добри инвестиционни възможности. Европейските инвеститори обикновено се интересуват от основни имотни активи като качествени офиси. Близкоизточните компании са по-склонни да разгледат различни класове активи, включително жилищни имоти и хотели. "Юнион инвестмънт риъл естейт" (Union Investment Real Estate AG) - бившият фонд "ДИФА Дойче иммобилиен фондс" (DIFA Deutsche Immobilien Fonds AG), е най-активният германски инвеститор в мексикански имоти. През октомври той е придобил офис от 23 хил. кв.м на "Пасео де ла реформа" - един от главните булеварди на Мексико сити, за 87.5 млн. долара. От навлизането на Union Investment на мексиканския пазар през април 2005 г. със закупуването на 30% дял от комплекса със смесено предназначение Torre Mayor в Мексико сити фондът е инвестирал 350 млн. долара в недвижимости. Union Investment има интерес и към търговски центрове поради нарастващата покупателна способност в страната. Офисите са атрактивни, защото наемите традиционно се плащат в щатски долари вместо в мексикански песос, което прави по-лесно балансирането на валутния риск. Търговските центрове се разглеждат като по-рискови, защото наемите се плащат в песос, което води до оскъпяване до 10% на цената поради риска. Шопинг центровете в Европа обикновено носят 4% до 5.75% доходност по данни на Cushman & Wakefield Inc. Стабилният икономически растеж на Мексико - брутен вътрешен продукт с ръст от 3.8% миналата година, и близките връзки със САЩ са сред главните причини за инвестициите на Union Investment. Според Торстен Майер, представител на "Дека имобилиен" (Deka Immobilien Investment GmbH), компанията предвижда инвестиции в логистична собственост на добри локации в близост до летища, в офиси и търговски площи в големите градове. Мюнхенската компания за недвижими имоти "Канам" (KanAm Group) също планира да стъпи на мексиканския пазар през тази година, съобщава един от изпълнителните директори - Михаел Бърнбаум. Най-голям е нашият интерес към качествените офиси в големите градове като Мексико сити. И тъй като наемателите плащат в долари, това намалява валутния риск, добавя Бърнбаум.

5.Форд ще строи завод в Мексико
Американският автомобилен гигант "Форд" обяви, че ще вложи 3 млрд. долара в построяването на нов свой завод в Мексико - най-голямата инвестиция в производствения сектор на латиноамериканската държава. Решението се оценява като сериозен удар по работниците в САЩ, които се надяваха, че новото предприятие ще бъде изградено именно там. От фирмата, която за последните две години е регистрирала загуби в размер на 15 млрд. долара, смятат, че разполагането на новата мощност именно в Мексико, където и работната ръка е по-евтина, е от жизнено значение за бъдещето на "Форд". Очаква се новият завод и някои други дейности на "Форд" да създадат 4500 работни места в Мексико. Заводът ще произвежда новия малък модел "Фиеста" на "Форд", който е опит на фирмата да навлезе смело на бързо разрастващия се пазар на свръхкомпактни автомобили, с по-нисък разход на гориво. Предприятието ще бъде разположено близо до столицата Мексико и се очаква да произведе и пусне първите си коли през 2010 година. "Форд", който е вторият по големина производител на автомобили в САЩ, понася значителни загуби от пониженото потребителско търсене и рязко нарасналите цени на горивата. Клиентите се отдръпват от традиционните модели на фирмата, както тежко- и лекотоварни, така и спортни, заради скъпите горива, сриващите се цени на жилищните имоти и нарастваща загриженост за околната среда.

6. FIAT залага на Мексико
Италианската компания възнамерява да позиционира в Мексико завода, който да обслужва пазара в Южна и Северна Америка. Мексико е идеално за целта поради стратегическото си местоположение,позволяващо удовлетворяването на търсенето и в двете Америки. Fiat се нуждае от производствена дейност в Северна Америка, за да се пребори със слабия долар. Тази необходимост се засилва и от планираното завръщане на Alfa Romeo на американския пазар в края на 2009 г. От Fiat вече заявиха преди месец намерението си да произвеждат Alfa Romeo в САЩ. В същото време търсенето в Южна Америка нараства много по-бързо, отколкото производственият капацитет е в състояние да задоволи.

7. Opel Astra ще се произвежда в Мексико
Решението на General Motors да представят Opel Astra в САЩ като модел на Saturn бе направено преди да се вдигнат цените на петрола и да се стигне до настоящия неблагоприятен курс на долара. Това изглеждаше премерен риск, който обаче сега видимо вреди на рентабилността и продажбите. "Проблемите до известна степен се дължат в цената на колата. С цена от около 15 500 долара Astra би трябвало да има доста силни продажби", смята Боб Лъж, вицепредседател на GM. Но откакто доларът падна много спрямо еврото през 2007 и 2008 година, цената на Astra скочи от първоначалните 15 995 на 16 495 долара - с почти 1000 долара или близо 6.4 % спрямо желаната цена. И за да се избегне моментът с внасянето на коли в САЩ и загубите поради слабия долар, GM планира да произвежда следващото поколение на модела в Сан Луис Потоси, Мексико. Сглобяването на Astra в Мексико би трябвало да редуцира производствените разходи, както и разходите за превозване на модела ( в момента той пристига от Белгия). Въпросният модел на Opel трябва да се появи през 2011 година.

8. Задава се краят на квартета БРИК
Преди пет години икономистите от банка "Голдман Сакс" предложиха на международните инвеститори нов обект за изгодни вложения на финансови средства, групирайки компаниите от Китай, Русия, Индия и Бразилия в общ инвестиционен пакет. Групата страни с бързо растящи икономики БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) скоро може да смени абревиатурата си на МРИК, след като Мексико измести Бразилия. През 2008 г. експертите от GTI се обърнаха към бързо растящите пазари и за пръв път са изчислили свой собствен индекс, който сигнализира, че блокът БРИК е изживял ролята си и се нуждае от замяна. Страните с най-висок темп на ръст на БВП като правило се отнасят от икономистите към бързо растящите. Анализаторите на GTI са решили да отчетат в своя индекс освен темповете на ръст на БВП и други показатели: численост на населението, перспективи на растежа, индекс за развитие на човешкия потенциал на ООН, БВП на глава от населението и участие в международните икономически отношения. "Важно бе не само да се изчисли ръста, но и потенциалът на държавите, да се разбере ролята, която страната ще играе в бъдеще в глобалната икономика", заяви за "РБК Дейли" партньорът от GTI Иван Сапронов. В качеството на нова инвестиционна цел бе предложено Мексико, което както следва от рейтинга, вече е изпреварило Бразилия по общия показател на икономическо развитие. Мексико има в момента 12 споразумения за свободна търговия с 43 страни по света, което съдейства за увеличаването на износа. Наличието на висококвалифицирани кадри, добре развита обработваща промишленост и монтажно производство са плюс за Мексико. Съседството със САЩ също му помага да диша във врата на БРИК: над 85% от мексиканския износ се насочва към магазините на северния съсед. Въпреки това този фактор определя зависимостта на Мексико от неуредиците в американската икономика. Мексико е най-евтината държава в света за бизнес, сочи изследване на Кей Пи Ем Джи (KPMG).


Мексико -- Култура --

Мексико е страна на древна индианска култура, отделни черти на която са запазени и до днес. Най-великата от всички древни индиански култури е културата на племето маи. Маите били прекрасни строители и архитекти. Те умеели да строят стъпаловидни прамиди, храмове, многоетажни здания. Разцветът на културата на маите се отнася към ІV-Х век от н.е. В северозападната част на Централна Америка са изградени градове-държави, достигнали висока степен на цивилизация - Бонампак, Чицен Итца, Тикал, Копан, Ушмал, Майапан, Паленке. От тях са запазени огромни храмови комплекси във формата на стъпаловидни пирамиди стените на които са украсени с барелефи и стенописи, изумителни по своята красота и изразителност. (например основата на пирамидата в Чолула достига 440 м, най-голямата пирамида в света). Загадъчното изчезване на цивилизацията на маите, би могло да е предизвикано от климатични промени, пише The Times. До този извод е достигнала група от изследователи от Германския национален изследователски център по геология с ръководител Хералд Хауг . Учените се опитали да установят защо през IX и X век на противоположните краища на Земята практически едновремено са престанали да съществуват две от най-големите цивилизации по това време. Става дума за империята на маите и падането на китайската династия Тан, след която последвал период на феодални междуособици. Историята показва, че последният император на династията Тан е умрял през 907 година, а последният известен календар на маите датира от 903 година. По-късно (ХІІІ в.) се появила културата на ацтеките, които към ХV век създали могъща империя. Развити били медицината и астрономията, научили се да добиват и обработват цветни метали. Ацтеките са имали и писменост.Обаче в 1521 г. империята на ацтеките паднала под ударите на испанските завоеватели. Столицата им била разрушена, богатствата разграбени . В южната част на страната се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла), по мексиканското крайбрежие разцъфтява културата на олмеките, оставили забележителни монументални скулптури, в това число необяснените каменни глави с негроидни черти и тегло от няколко тона, при това издялани от камък, който може да бъде намерен на хиляди километри от находките. От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин. През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развитие се характеризира цивилизацията на толтеките (градовете Чолула и Толян), оставили много градове с геометрична планировка с монументални съоръжения, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и здания с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, скулптури и стели, пластика и стенописи, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се обединяват със символични мотиви с антропоморфни изображения и фантастични образи. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация била унищожена от войнствените племена науа, сред които били и ацтеките, които основали град Теночтитлан (сега град Мексико), а в 15 век подчинили на властта си Централно Мексико. Връх в развитието си достигат занаятите, строителството, изобразителното изкуство. През 1521 г. испанците завладяват Мексико и се превръщат в елита на новото колониално общество.Протичащият по време на колонизацията процес на смесване на различните етноси и икономическото развитие довеждат в края на 19 век до формирането на мексиканската нация.


Мексико -- Политическа система, право и управление --

Държавно устройство и вътрешно положение Мексико е федерална република. Конституцията на страната е приета на 5 февруари 1917 г., с последвали допълнения. Държавен глава и ръководител на правителството е президентът на Републиката, избиран за срок от 6 години, без право на преизбиране. Последните президентски и парламентарни избори са проведени на 02.07.2006 г. Висш законодателен орган е Националният конгрес, съставен от Камара на депутатите, която се състои от 500 члена с мандат от 3 години, и Камара на сенаторите (Сенат на Републиката), състояща се от 128 члена с мандат от 6 години. Основни политически партии: Партия на националното действие (ПАН) – дясна партия, която изразява интересите на едрите собственици и земевладелци, свързани с американския капитал. Партия на демократичната революция (ПРД) – ляво-центристка партия, учредена през м. май 1989 г. на основата на Демократичното течение от ПРИ, Мексиканската социалистическа партия, Движението на революционната левица и други групировки. Революционно-институционална партия (ПРИ) – от основаването си през 1929 г. до 2000 г. е управляваща партия. Обединява представители на различни слоеве от мексиканското общество върху либерална, реформистка и националистическа платформа. Зелена екологическа партия на Мексико (ПВЕМ) – нова политическа формация, подкрепяна от представители на интелигенцията и младото поколение. На 2 юли 2000 г. ПРИ губи президентските избори и Висенте Фокс Кесада, кандидат на коалицията Съюз за промяна и лидер на ПАН, е избран за президент на Мексико. В проведените паралелно парламентарни и местни избори обаче ПРИ запазва обикновено мнозинство в двете камари на Националния конгрес с 208 депутати и 60 сенатора (ПАН – 207 и 46, ПРД – 53 и 16, ПВЕМ – 16 и 5, други – 16 и 1), както и губернаторските места в по-голямата част от щатите на страната. На 6 юли 2004 г. се провеждат поредните редовни избори за Камара на депутатите, като отново нито една от политическите сили не получава абсолютно мнозинство, а ПРИ увеличава обикновеното си мнозинство на 224 депутати, ПАН – 153, ПРД – 95, ПВЕМ – 17, други – 11. В местните органи на власт ПРИ владее 19 от общо 32 щата, ПАН – 8 и ПРД – 5. С идването си на власт правителството на президента Фокс насочва усилията си към демократизиране на обществено-политическите отношения в страната и към борба срещу престъпността и наркотрафика. В икономически план провежда силно рестриктивна бюджетна политика, която има за цел постигането на финансова стабилност. Поставя си за цел и ограничаване на държавния монопол върху петролната и енергийната промишленост чрез участието на частен капитал в тези отрасли. Законодателните инициативи на правителството в тази насока, обаче, срещат непреодолима съпротива от страна на ПРИ и ПРД. Президентските избори, проведени на 2 юли 2006 г., са спечелени от Фелипе Калдерон, кандидат от партията на управляващия президент. Новият мексикански президент застъпва идеята за диверсифициране и активизиране на външната политика на Мексико, която в момента е концентрирана върху отношенията със САЩ, и заявява амбицията си да превърне Мексико в говорител на Латинска Америка в отношенията с Европа, като формулата, по която ще се упражнява външната политика на страната е “по-силно присъствие на света в Мексико и на Мексико в света”. Като основна цел на бъдещото управление той посочва повишаване благосъстоянието на мексиканския народ чрез привличане на частни инвестиции, създаване на нови работни места, борбата с бедността и наркотрафика и уреждане на въпроса с мексиканските емигранти в САЩ. Новият мексикански президент възнамерява да продължи политиката на икономическа стабилност, провеждана от предишния президент Висенте Фокс. Кабинетът е сформиран от опитни технократи от Партията на националното действие (ПАН) и Революционно-институционалната партия (ПРИ). След изборите за Националния конгрес, проведени на същата дата, съотношението между различните партии в Камарата на депутатите (общо 500 депутата) е следното: Партия на националното действие (ПАН): 206 депутатски места. Лява коалиция “За доброто на всички”: 179 депутатски места, разпределени както следва: Партия на демократичната революция – 123, Партия на зелените – 19, Партия “Конверхенсия” – 19 и Партия на труда – 18. Революционно-институционална партия (ПРИ): 104 депутатски места. Партия “Нуева Алианса”: 9 депутатски места. Партия “Социалдемократическа и селска алтернатива”: 4 депутатски места. В 128 членния Сенат местата са разпределени както следва: Партия на националното действие (ПАН): 52 сенатора. Революционно-институционална партия (ПРИ): 33 сенатора. Партия на демократичната революция: 28 сенатора. Партия на зелените: 6 сенатора. Партия “Конверхенсия”: 6 сенатора. Партия на труда: 2 сенатора. Партия “Нуева Алианса”: 1 сенатор.

За контакти
www.psp-ltd.com
Езици
Английски
Търси в Интернет
Google
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!